Кой сега е шампион

Кой сега е шампион

Полша няма конкуренция за първото място в Европа по икономически растеж

Полша се подготви да покаже най-доброто си лице пред света

Още преди началото на Евро 2012 европейският шампион по икономически растеж вече беше ясен. Титлата безапелационно е за Полша, един от домакините на футболното първенство. И то не със съдийски реверанси, а съвсем честно и заслужено.

Страната отдавна не е имала повод да се гордее. А сега е най-удивителната история на успеха в ЕС в последните години. Икономиката й бе единствената, която не потъна в рецесия през 2009 г. Същевременно правителството на управляващия втори мандат премиер Доналд Туск се радва на политическа стабилност, каквато се среща рядко не само в региона, но и из целия сграбчен от кризата Стар континент. И Евро 2012 е идеалната възможност Полша да се похвали пред целия свят с постиженията си.

Елате и ни вижте

"За пръв път от краха на комунизма преди повече от две десетилетия обикновените хора от всички континенти ще слушат всекидневно новини от Полша и ще гледат полските градове на своите тв екрани. Впечатленията, които ще получат през тези три седмици, вероятно ще останат запечатани в съзнанието им за дълго време напред", написа в. Warsaw Business Journal в материал със заглавие "На карта е репутацията на Източна Европа".

В полза на Полша е и фактът, че вероятно никой не очаква много нито от нея, а още по-малко от другия домакин, Украйна. Така Варшава и останалите полски градове, където ще има мачове от първенството, могат само да изненадат приятно и да забършат праха от вехтите представи за страната като за сиво и мрачно посткомунистическо място.

А Полша има с какво да се похвали. Във време, когато ЕС се тресе от дългова криза, тя изживява своето собствено икономическо чудо. Новите стадиони, пътища и цялата построена инфраструктура за първенството (общо похарчените средства за организирането му са 21 млрд. евро, от които две трети са за транспортни съоръжения и само 5% са за спортните обекти) ще са видимата страна на полския успех.

Той е особено открояващ се на фона на останалите източноевропейски страни. Не само на другия домакин Украйна, отдалечаваща се все повече от ЕС, чукаща отново на вратата на МВФ за помощ и бойкотирана от европейски лидери заради обвинения в нарушаване на човешките права. Полша е отличник и в сравнение с Унгария, Чехия и Словакия. Първата също е сред клиентите на МВФ и за втори път е на опашката за заеми, а останалите две са силно засегнати от стагнацията в еврозоната, която задушава износа им.

Растеж по полски

Тайната на полската рецепта, позволила на страната да остане над водата по време на голямата рецесия преди три години и да продължава да изглежда незасегната от драмите в еврозоната, е обемният вътрешен пазар от 38 млн. потребители. Той се оказа надежден буфер срещу бурите, бушуващи в останалите части на Стария континент. Така Полша е далеч по-устойчива на сривове в международното търсене, тъй като търговията възлиза на около 40% от нейния БВП. Което е много по-малко в сравнение с останалите отворени икономики от Централна и Източна Европа.

Полша е защитена и заради сравнително солидния си банков сектор. Както и заради разумната фискална политика на управляващите във Варшава (страната е една от първите, въвели "дългова спирачка" в конституцията) и факта, че правителството вече е осигурило повече от 70% от нужните заемни средства за тази година.

Друга ключова съставка на коктейла за растеж са сравнително стабилният поток чуждестранни инвестиции (11.2 млрд. евро за миналата година) и 67-те млрд. евро структурни фондове от ЕС за периода 2007 - 2013 г. И както посочва финансовият министър Яцек Ростовски в интервю за в. Dziennik Gazeta Prawna, Варшава не е имала по-лесна задача от останалите правителства при вкарването във форма на публичните си сметки само заради средствата от Брюксел. Защото всички нови източноевропейски попълнения имат достъп до еврофондовете, но именно в Полша начинът, по който те се използват, има най-голям ефект. Например според изчисления на полското Министерство на регионалното развитие само през 2011 г. кохезионните фондове са допринесли за повишаване на БВП с 5.6%, а за периода 2013 - 2015 г. те ще помогнат за създаването на заетост за 1.19 млн. души.

За полския успех не е без значение и съседството с Германия, най-голямата европейска икономика. Най-силните категории в износа на Полша например са химическите продукти, електрониката и машините - все неща, които се поглъщат от мощната германска индустрия и правят федералната република износител номер две в света след Китай. "Очакваме силният германски експорт да продължава да подкрепя износа на полски промишлени стоки. Допълнителен стимул може да е и отслабването на злотата", пише в скорошен анализ на Bre Bank.

Всичко това помогна на Полша да отбележи впечатляващ растеж от 4.3% през 2011 г. И според последната прогноза на Европейската комисия страната ще бъде шампион в икономическото първенство на Стария континент и тази година с очакваните 2.7%. Което може да изглежда скромно на пръв поглед, но не и в контекста на рецесията или стагнацията в почти всички останали държави от ЕС.

Устойчива, но не и имунизирана

Въпреки това вече има сигнали, че макар и по-устойчива, Полша не е имунизирана срещу икономическата зараза от еврозоната. Кризата там вече започва да удря експорта, две трети от който отива към страните от валутния клуб. Ако Гърция излезе от еврото и шоковите вълни залеят Германия, Полша няма да остане незасегната.

Същевременно безработицата гравитира около 13%, което започва да се отразява на потреблението, а инвестиционният минибум покрай шампионата вече приключва. Всъщност част от амбициозните намерения бяха спрени в зародиш заради липса на средства. Още миналата година например близо 50 пътни проекта бяха изоставени, а плановете за построяване на 3000 км нови магистрали бяха смалени до 1800 км.

Според анализатори единственият начин полската икономика да продължи да блести са скучните реформи и либерализацията. Страната например е на първо място в ЕС по регулирани професии - цели 380. И всеки опит да бъдат отворени за конкуренция се натъква на ожесточен отпор. Правителството на Доналд Туск вече премина един сериозен тест на реформаторския си устрем - вдигането наскоро на пенсионната възраст на 67 години за мъжете и жените беше съпроводено с масови протести, горене на снимки пред парламента на подкрепящи реформата депутати, нападки от опозицията, че управляващите извършват "варварски акт", и надвиснал риск законопроектът да бъде провален с референдум. Кабинетът не се огъна, но това е само една от нужните дълбоки промени. Добрата новина е, че поне засега дори и без тях икономическата титла на Полша изглежда безспорна.

Износът е спасил Европа от тежка рецесия

Според ревизираните данни на Евростат, икономиката на еврозоната се е свила с 0.1% през първото тримесечие

Неясното бъдеще на еврозоната тласка икономиката надолу

Ревизираните данни на Евростат, оповестени в сряда, показват, че икономиката на еврозоната все пак се е свила с 0.1% на годишна база в първото тримесечие на 2012 г. Според първоначалните данни, оповестени в средата на май, икономическият ръст на валутния съюз за периода беше нулев. На тримесечна база брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната остава непроменен и според ревизираните данни. Статистическата служба потвърди, че икономиката на целия Европейски съюз е нараснала с 0.1%.

През последното тримесечие на 2011 г. икономиките на двете зони се свиха с по 0.3%. Според данните на Евростат Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Италия и Кипър са страните, изпаднали в техническа рецесия след две или повече тримесечия на спад.

Икономическият спад в Европа е бил по-слаб от очакваното основно благодарение на износа, който е нараснал с 1% в еврозоната и с 0.6 на сто в целия ЕС, след като беше спаднал със съответно 0.7 и 0.3 на сто през предишното тримесечие. Вносът е нараснал с по 0.1% в еврозоната и ЕС, след спад от 1.7% и 1.3%. Ръстът на износа е компенсиран от спада на корпоративните инвестиции с 1.4% и на строителството с 1.1% спрямо предишното тримесечие. Потреблението на домакинствата остават непроменено и не е допринесло към икономическия ръст.

По-лошо следващо тримесечие

Настоящото тримесечие може да се окаже още по-трудно за европейската икономика, след като предсрочните избори в Гърция и сътресенията в испанския банков сектор увеличиха опасенията, че валутният съюз може да се разпадне. През май икономическото доверие спадна до най-ниското си ниво от две години и половина, производството продължи да се свива, а еврото спадна до двегодишно дъно спрямо долара.

"Очакваме свиване на икономиката през текущото тримесечие, водено основно от износа и инвестициите. Има увеличен риск от рецесия, като несигурността натежава над икономическото доверие. Наивно е да се смята, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще реши проблемите", коментира Герд Хасел, икономист в германската BHF Bank, цитиран от Bloomberg.

Във вторник финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 се споразумяха да координират мерките си за справяне с финансовата криза. Според длъжностни лица, цитирани от Bloomberg, политиците са обсъждали "прогреса към финансов и фискален съюз в Европа".

Според последните прогнози на Европейската комисия, икономиката на еврозоната ще се свие с 0.3% през тази година, преди да се върне към растеж през 2013 г. Валутният съюз излезе от предишната си рецесия през третото тримесечие на 2009 г., след като Европейската централна банка понижи основния лихвен процент до рекордно ниски нива.

Борисов на среща с европейските лидери в търсене на икономически растеж

Тази среща на върха ще се проведе на фона на продължаващи спекулации за предстоящо излизане на Гърция от еврозоната, които все по-често остават неопровергани. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз очертават пътищата за стимулиране на икономическия растеж и заетостта и сформират по-нататъшни стратегии за Гърция.

На неофициално заседание в Брюксел в сряда, на което участие ще вземе и премиерът на България Бойко Борисов, лидерите вероятно ще обсъдят и спорните еврооблигации, за които настоява Европейската комисия, а и някои от държавите членки, докато Германия продължава да се противопоставя, предаде БНР.

Тази среща на върха ще се проведе на фона на продължаващи спекулации за предстоящо излизане наГърция от еврозоната, които все по-често остават неопровергани.

В очакване на резултатите от новите избори там, европейските лидери ще обсъдят възможните сценарии след тях и действията, които ще трябва да предприемат занапред.

Официално темата е икономическият растеж и заетостта. Съветът е неформален и няма да взема решения. Ще се обсъжда обаче почти целият спектър от възможни икономически стимули. В това число са европейските проектни облигации за финансиране на инфраструктура, еврооблигациите за преразпределяне на дълга в еврозоната, по-гъвкавата употреба на парите от еврофондовете, както и увеличаването на кредитния капацитет на Европейската инвестиционна банка.

В най-добрия случай след сближаване на позициите днес ще последват конкретни решения в края на юни, когато редовният Европейски съвет се предвижда да бъде посветен отново на работните места и ръста на икономиките в Европа.

Курсът на единната европейска валута падна в навечерието на лидерската среща в Брюксел с близо цент и половина спрямо нивото ден по-рано. Това показва, че инвеститорите не очакват много от брюкселската среща, коментира анализатор пред АФП.

Силно влияние върху обменния курс оказаха и коментари на доскорошния гръцки премиер Лукас Пападимос, че рискът Гърция да излезе от еврозоната е реален. Инвеститорите са обезпокоени, че гръцката дългова криза ще зарази и други от еврозоната, особено Испания, чиито банки са отслабени от лоши ипотечни кредити.

Ръст на икономиката от 1.3% очакват от БАН

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност. Снимка: БГНЕС

Част от банките в България може да се сблъскат с трудности при покриването на критериите за капиталова адекватност, прогнозира Григор Сарийски от икономическия институт в БАН.

По думите му банковата система в страната е стабилна, а тези банки, които срещнат проблеми, ще прибегнат до сливане или до продажба, за да може да се справят със ситуацията.

„Знаете, че вече има банка, която е под прага за капиталова адекватност и „Банков надзор“ предписа на тази банка незабавно да увеличи капиталовата си база. Кога ще стане това, засега не знаем. Важното е, че по всяка вероятност в близко бъдеще ще видим още такива банки, които ще се доближават до този праг и за тях единственият изход ще остане или да се обединят с други големи банки, или просто да продадат капитала си на друг инвеститор. Когато имате много лоши кредити, голяма част от кредитния ви портфейл, от активите, които имате, де факто не носят никакъв доход, тоест води се, че ги имате, но не носят приход“, каза Сарийски, цитиран от Дарик.

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност.

„Когато влагате парите си кеш, знаете, че за 2011 година високоликвидните средства се увеличиха от порядъка на 4-5 процента или ги влагате в ДЦК, те се увеличиха с 1.5 процента за 2011 година, значи тогава вие от активите си печелите доста по-малко, отколкото ако ги раздавате на кредит. Така че нормата на рентабилност в банковата система постепенно пада и естествено най-много пада в онези банки, които бяха с по-широко пръсти при раздаването на кредити през 2006-2008 г., защото при тях делът на лошите кредити е по-голям и съответно при тях трябва да има по-висок дял провизиране, по-големи разходи за провизии. Какъв ще бъде ефектът върху банковата система можем да коментираме много надълго и нашироко“, каза още Сарийски.

Той смята, че банковата система е стабилна, но по-всяка вероятност „ще станем свидетели на разместване на пластове“.

„Сами видяхте, че така наречените гръцки банки вече свиха дела си осезаемо през 2011 година и това е първият ефект, който наблюдаваме“, допълни специалистът.

Икономистите от БАН прогнозираха, че тази година икономиката на България ще отбележи ръст от 1.3 на сто. В следващите две години ще има по-голям темп на растеж.

Прогнозата на БАН се приближава до споделените от зам.-финансовия министър Боряна Пенчева очаквания за ръст от 1.4 на сто тази година.

БНБ и МВФ обаче бяха доста по-предпазливи в предвижданията си за българската икономика – съответно 0.7 и 0.8 на сто.

Европейската комисия пък ревизира наскоро прогнозата си до едва 0.5 процента.