Румъния отказа да организира конгрес на ПЕС

Румъния отказа да организира конгрес на ПЕС

Премиерът на Румъния Виктор Понта. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Румънската Социалдемократическа партия съобщи, че отказва да приеме конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС), планиран за края на септември.

Това се прави с цел да се избегнат „несправедливи атаки", свързани с кризата, породена от опита за сваляне на президента Траян Бъсеску.

„Предлагам ви тази година конгресът на Партията на европейските социалисти да бъде организират вБрюксел, а не в Букурещ", съобщи румънският премиер социалдемократ Виктор Понта в писмо до ръководството на ПЕС, цитирано от АФП и БГНЕС.

„По този начин ще избегнем несправедливите атаки на Европейската народна партия (ЕНП) и на някои медии срещу нашето политическо семейство", се казва още в писмото.

Във връзка с „тежката политическа криза, преживяна от Румъния в последните два месеца, която предизвика вниманието на международните медии и на Европейската комисия и породи ожесточени критики от страна на ЕНП", Понта изразява съжаление от „неспособността" на ПЕС да обясни „конституционните и политически условия" на процеса по отстраняването от длъжност на дясноцентристкия президент.

Според сайта „Юрактив”, който цитира европейски източници, решението на Румънската социалдемократическа партия да откаже да организира срещата е резултат от сдържаността на много високопоставени представители на ПЕС да застанат на страната на „толкова противоречив лидер като Понта".

Британци, мястото ви е на общата маса!

Британци, мястото ви е на общата маса!

Докато Европа се опитва да гради общ дом, британците наблюдават безучастно и мислят за нова квартира. Премиерът Камерън проси нови отстъпки от Брюксел и кокетничи с идеята за референдум за излизане от ЕС. Дали е разумно?

Прилича на война срещу Берлин и Париж - британският премиер Дейвид Камерън не изключва провеждането на референдум за членството на страната в ЕС. Но не за приемането й, а за излизането на Великобритания от общността на европейските народи. "Еврозоната започва да прилича все повече на политически съюз, а това променя и нашето отношение към ЕС", заяви британският премиер преди последната европейска среща на върха.

Камерън е поставен под силен натиск от страна на дясното крило в неговата консервативна партия. Стотици депутати се подписаха в писмо, с което го призоваха да насрочи референдум за членството на страната в ЕС за периода след 2015 година. Аргументите на евроскептиците: през 1975 г. британските граждани одобриха с 2/3 от подадените гласове присъединяването на страната към тогавашната Европейска икономическа общност. Създаването на ЕС обаче, и най-вече на еврозоната, промениха общността до неузнаваемост, което налага провеждането на втори референдум.

Повече загуби, отколкото печалби

Над 30% от финансовия сектор на Стария континент са концентрирани в Лондон

Ако сега еврозоната се клати, то е и заради това, че навремето нейните строители не съумяха да излеят солиден икономически фундамент. Британците бяха подмамени в Европейската общност не от голямата политическа идея за европейска интеграция, а от предимствата на общия европейски пазар. Който, без съмнение, донесе много ползи на британците: днес повече от половината от британския износ е предназначен за страните от ЕС, от него зависят 3,5 млн. работни места (10% от всички работни места в страната), а повече от половината чужди инвестиции са именно от останалите страни-членки на ЕС.

Въпреки това скептиците твърдят, че британските интереси вече не са в ЕС. Те си представят Великобритания след излизането й от общността като втора Швейцария или Норвегия - с външна търговия, функционираща на основата на сключени двустранни търговски споразумения със страните-членки на ЕС. С други думи - британските евроскептици искат да си запазят всички права и преимущества, но да отхвърлят задълженията, които са свързани с едно редовно членство. Това е доста наивно, дори глупаво и безразсъдно, смятат дори и много британски наблюдатели.

Даже известният научен център "Open Europe", известен с евроскептичните си нагласи, не вярва, че Швейцария и Норвегия могат да послужат като образец за Великобритания. "Ако сега излезем от ЕС, това ще ни донесе повече проблеми, отколкото ползи", смята икономическият директор на "Open Europe" Раул Рупарел и добавя: "Вярно е, че по този начин британският данъкоплатец би се отървал от досадните вноски в общия европейски бюджет и оспорваните земеделски субсидии от Брюксел, но който иска да търгува с Европа, трябва да го прави по европейските правила. А който не седи на общата маса, няма право да участва в определянето им."

Емоциите настрана!

По-малко реторика, повече разум!

Равнодушието, с което Европа приема британските капризи, е опасно. Защото Европа се нуждае от Великобритания така, както и Великобритания има нужда от Европа. Над 1/3 от финансовия сектор на Стария континент е концентриран в Лондон. А фактът, че човек от лондонското Сити влезе в управата на Дойче Банк, показва колко важен е Лондон за германската индустрия.

Що се отнася до толкова оспорвания данък върху финансовите транзакции, срещу който британците много силно се съпротивляват, реториката на британските евроскептици е също толкова наивна, колкото и надъхана. И двете страни трябва да проявят повече разум. В противен случай тази история ще приключи зле - и то не само за Острова. И Европа не може постоянно да разчита единствено на силния германски експорт. Нужен е и резервен мотор.

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“. Снимка: Wikipedia

Република Кипър ще подаде в понеделник молба за финансова помощ от еврозоната, за да спаси банковата си система.

Това съобщи в понеделник агенция „Франс прес“, позовавайки се на европейски дипломатически източник, предадоха БТА и „Медиапул“.

Говорителят на Еврокомисията Амадеу Алтафаж пък заяви на пресконференция в Брюксел, че „за момента“ няма информация за молба от Кипър.

По-рано международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) съобщи, че е понижила суверенния кредитен рейтинг на Кипър до степен „боклук“ (junk – с висок риск – бел. ред.), позовавайки се на нарастването на сумата спасителни средства, от които се нуждаят кипърските банки, силно обвързани с Гърция, предаде „Асошиейтед прес“.

Те са големи притежатели на гръцки държавни облигации, чиято стойност в голяма степен бе отписана тази година. Говори се, че са отписани 3 милиарда евро.

„Фич“ е свалила рейтинга на Кипър, който е част от еврозоната, с една степен – от „ВВВ-“ на „ВВ+“ – и е оставил отрицателна перспективата по него, което означава, че са възможни още понижения през идните месеци.

В съобщението си „Фич“ коментира, че „оценките на загубите и капиталовите нужди на кипърските банки са обект на значителна несигурност“.

Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“.

До 29 юни страната трябва да намери 1.8 милиарда евро, за да рекапитализира втората си по големина банка.

Правителството чака Русия да протегне „ръка за помощ“ с отпускане на междудържавен заем, а пари са били търсени и в Китай.

Според изданието Никозия смята, че ако осигури част от парите, това ще е „коз“ за по-леки условия при помощ от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).

Европейските власти изглеждат готови да приемат молбата на Никозия за помощ за банковия си сектор, посочва изданието.

Брюксел заплашва България със съд заради вятърните турбини до нос Калиакра

Брюксел заплашва България със съд заради вятърните турбини до нос Калиакра

Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекти са били узаконени без адекватни оценки на техния ефект върху уникалните местообитания и видове на Калиакра. 

Европейската комисия продължава със следващия етап на наказателна процедура срещу България, тъй като страната продължава да не обръща достатъчно внимание на влиянието на вятърните турбини и други проекти върху флората и фауната в защитените области около нос Калиакра, съобщиха от пресслужбата на институцията.

По препоръка на еврокомисаря по околната среда Янез Поточник Брюксел изпраща мотивирано становище, с което иска България да се съобрази със съответното законодателство на Европейския съюз. Ако страната не изпълни изискванията за два месеца, е заплашена от съд и от това комисията да поиска изместване на проектите в нарушение.

Според директивите на ЕС за птиците и местообитанията всеки проект, който може да има съществен отрицателен ефект върху области, които са част от мрежата "Натура 2000", трябва да мине през предварителна оценка преди да започне работата по него.  В същото време и директивата за оценка на въздействието върху околната среда има за цел да да осигури, че всеки проект, който има ключов ефект за околната среда се оценява адекватно, преди да бъде одобрен.

Според Еврокомисията България не се е съобразила с тези директива на ЕС, като е позволила осъществяването на голям брой проекти в района на нос Каликра – важна зона за птици – без необходимата оценка на околната среда и продължава с тази практика. По този начин териториите, определени като специални защитени зони (СЗЗ) по Директивата за птиците, са станали недостатъчни.

Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекти са били узаконени без адекватни оценки на техния ефект върху уникалните местообитания и видове на Калиакра, както и върху хилядите птици и прилепи, които прелитат над региона ежегодно при тяхната миграция към и от Африка.

През декември 2008 г. и септември 2011 г. Еврокомисията изпрати писма с мотивирано становище на България с опасенията, че неправилното прилагане на директивите може да доведе до загубата на защитени видове и негативни последици върху околната среда. Въпреки че Брюксел е поддържал редовни контакти със София по въпроса, страната не е предприела изискваните действия.

На въпрос на "Дневник" какви мерки възнамеряват да предприемат в отговор на наказателната процедура от екоминистерството отказаха да коментират за момента, тъй като все още не са получили официалното уведомление с детайлите от Еврокомисията.

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията

Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.

Гърция се надява най-много

Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.

Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".

Кипър ще е следващият

В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.

Ирландия сбърка, Португалия търпи

Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.

Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.

След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.

Италия - голямата въпросителна

Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily

С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция

С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция

Мадрид няма да налага нови бюджетни ограничения, тъй като вече прилага строга фискална програма, а и средствата са само за банките

Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.

В събота Испания стана четвъртата страна от еврозоната, която потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС). Този път обаче ситуацията е различна от тази със спасяването на Гърция, посочва Financial Times.

Каква е целта?

За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.

Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.

Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.

Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.

Какво е по-различното?

До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.

Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще  включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само  за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.

Ще има ли други, допълнителни условия?

Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на  ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за  спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.

МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.

От къде идват парите?

За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.

Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.

Брюксел натиска Гърция да закрива банки

Сред тях е и петата по големина ATE Bank

Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Европейската комисия (ЕК) настоява Гърция постепенно да закрие някои банки, включително петата по големина ATE Bank, твърдят източници, цитирани от Reuters. Въпреки че е в отговорностите на централната банка на Гърция да закрива изпаднали в затруднение банки, Брюксел също има думата по отношение на правилата за държавните помощи, което му дава право да откаже искане за оказване на помощ на банка, ако комисията реши, че спасяването й е прекалено скъпо - и на практика да принуди банката да се закрие.

По време на кризата ЕК рядко използва в пълен мащаб правата си по отношение на държавните помощи, така че малко европейски банки бяха закрити. Ако се наложи да ги приложи спрямо Гърция, то това би белязало началото на по-агресивна позиция по отношение на слабите европейски банки в основата на кризата и е възможно Брюксел да използва същите правомощия за закриване на банки в Испания и Португалия.

Източникът, пожелал анонимност, посочи, че ЕК преминава към нова фаза спрямо Гърция, Португалия и Испания, така че някои банки ще трябва да свият дейността си, а други да бъдат закрити. "ATE Bank ще трябва да бъде закрита или постепенно да спре дейността си след известно време", допълни той.

ATE Bank и гръцката централна банка не пожелаха да коментират тази информация. Гръцкото финансово министерство първоначално също отказа коментар, но по-късно отрече тези твърдения.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank of Greece, Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, които имат поделения в България, получиха капиталова инжекция от 18 млрд. евро като част от спасителната програма на стойност 130 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Коя е ATE Bank

ATE Bank, която е държавна земеделска банка, основана през 1929 г., не получи пари по тази програма, след като не успя да представи план за собствената си по-дългосрочна жизнеспособност, така че сега е в центъра на безпокойствата, отбелязват източниците на агенцията. Гръцките власти са започнали да подготвят банката за постепенно закриване, което не означава незабавно спиране на дейността й, но се очаква това да започне през втората половина на годината.

Говорителят на еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния посочи, че миналата година е бил одобрен план за преструктуриране на ATE Bank, предвиждащ стъпки за нейното оздравяване, което може да включва мерки за рекапитализация.

В случай на постепенна ликвидация, вложителите, които към септември миналата година са имали над 17 млрд. евро в банката, ще бъдат защитени от гръцката схема за гарантиране на депозитите, при която са защитени до 100 хил. евро от всеки депозит.

Всяко закриване на банка в Гърция, чието бъдеще ще определи оцеляването на еврозоната, ще бъде много чувствителен въпрос, отбелязва Reuters. Нито една от големите банки в страната не беше ликвидирана по време на кризата.

Представители на управляващите обаче са на мнение, че останалите пари от помощта за Атина - около 7 млрд. евро в момента, с възможност да бъдат отпуснати допълнително 25 млрд. евро от спасителния фонд на ЕС и МВФ - са недостатъчни за рекапитализиране на всички банки и някои от тях ще трябва да
бъдат пожертвани, за да бъде осигурено бъдещето на най-големите.

ATE Bank, която се провали на европейските тестове за устойчивост миналия юли, е отпуснала кредити на стойност над 20 млрд. евро по данни от септември 2011 г. Банката излезе от рамките на чисто земеделското кредитиране и се насочи към цялостно търговско банкиране между 2000 и 2009 г., което
й докара тежки загуби от лоши кредити на фермери и потребители, а освен това отписа голяма част от държаните от нея гръцки държавни облигации.

В ЕС няма европейска рамка за постепенно закриване на банки. И докато в САЩ бяха закрити стотици банки след кризата с ипотечните кредити, европейските страни се въздържат от такива мерки, но мисленето в тази посока постепенно се променя.

"В Европа слабите банки по един или друг начин бяха поети от по-големи банки", подчерта източник от Европейската централна банка. Сред редките случаи на закриване на европейски банки заради
кризата в Европа са Anglo Irish Bank и германската WestLB. В Дания също бяха закрити няколко малки банкови компании, припомня агенцията.

Меркел иска надзорен орган на големите евро банки

Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова за създаване на надзорен орган на най-големите европейски банки.

Германският канцлер направи предложението преди срещата си с председателя на Европейската комисияЖозе Мануел Барозу, предаде bTV.

Меркел изрази също надежди всички страни от Евросъюза да ратифицират фискалния пакт предиЕвропейският парламент да излезе във ваканция.

Двамата обсъдиха още идеята на Брюксел за изграждане на банков съюз. Това предложение обаче не среща единодушна подкрепа сред всички страни от Евросъюза.

Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции.

Финансовите министри и ръководителите на централните банки на седемте най-богати страни ще имат във вторник извънредна телеконференция, за да обсъдят влошаващата се дългова криза на Европа.

Канадският министър Джеймс Флахърти каза в понеделник, че ще постави въпроса за проблемите на Европа във видеоконферентен разговор с колегите си от Групата на седемте, в която влизат САЩ, Япония,Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада.

Държавите от еврозоната се опитват да помогнат финансово на Гърция, Ирландия и Португалия, за да не допуснат там фалити, както и на Испания, чиито банки имат недостиг на наличност.

Мнозина се тревожат и от резултатите на новите парламентарни избори в Гърция, които са на 17 юни.

Отава и Вашингтон смятат, че европейските страни биха могли да предприемат по-активни мерки за преодоляване на дълговата и банковата криза на Стария континент.

Брюксел: България не прави важните реформи

Европейската комисия предложи страната да бъде извадена от процедура по свръхдефицит, но бюджетната стабилност е сред малкото положителни нотки в доклада

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви прекратяване на наказателната процедурата по свръхдефицит срещу България, но според екипа му, липсата на реформи създава много рискове за икономиката ни в дългосрочен план.

© Sebastien Pirlet [REUTERS]

Българите са заплашени с бедност заради лошото качество на управлението и липсата на реформи в най-проблемните сектори. Това предупреждение отправя Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.

Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.

Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.

Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.

Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.

Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.

Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.

Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.

Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.

Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.

Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.

"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.

Унгария се отказва от „Набуко”, иска „Южен поток”

Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него. Карта: БГНЕС

Премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че унгарската компания MOL се отказва от проекта за газопровода „Набуко”.

Проектът „Набуко" има за цел да достави каспийски газ през Турция за Европа. България също е заявила участие в този проект. Идеята е да се получат алтернативи на руските газови доставки. „Набуко” се смята за централен проект по Южния газов коридор.

По време на посещение в Брюксел в понеделник Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него, съобщи Интерфакс, цитирана от „Фокус”.

От унгарската енергийна компания посочват, че има много неопределеност около проекта „Набуко” и това не може да бъде пренебрегнато, а стойността на газопровода, който трябва да доставя „синьо гориво” вЕвропа от Каспийския регион, непрекъснато се увеличава.

Официалният представител на „Набуко” Кристиан Долезал посочи, че до момента няма информация за излизането на MOL от проекта. В понеделник Орбан заяви, че Русия проявява все по-голяма активност за реализацията на проекта „Южен поток”, който трябва да минава през Унгария.

За Унгария има „прости икономически причини в полза на участието в руския проект”, посочи Виктор Орбан.

В началото на месеца българското правителство обяви газопровода „Набуко” в отсечката, която ще бъде изградена на територията на България, за национален обект.

По този начин ще се облекчат административните процедури по получаването на разрешение за строеж, отчуждаването на имоти за реализацията на проекта и самото строителство на газопровода.

Брюксел заведе две дела срещу България

Брюксел заведе две дела срещу България

 

 

 

Като слабост се посочват недобрата координация между ведомствата, отговорни за въвеждането на директивите на ЕС

Getty Images / Guliver

Министри и депутати запретнаха ръкави спешно да внедряват европейските директиви в родното законодателство, след като Брюксел заведе две дела срещу България. Срещу София са започнати и девет наказателни процедури. Това става ясно от отчета за изпълнение на плана за действие за 2012 г., който беше одобрен на последното правителствено заседание, предаде Стандарт Нюз.

Делата в Страсбург са заведени на 29 март заради забавяне на новата методика за инфраструктурните такси и на референтния документ за състоянието на железопътната мрежа. Само заради либерализацията на енергийния пазар срещу София са започнати две наказателни процедури.

Другите са за забавяне на наредби, засягащи биогоривата, за придобиване на квалификация "монтажник", за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за останалите видове транспорт.

Планът за действие за 2012 г. включва 221 мерки, от които 80 са със срок на изпълнение до 31 март. От тях са изпълнени 47-59%.

Като слабост в доклада се посочват недобрата координация между ведомствата, отговорни за въвеждането на директивите на ЕС, и дългите периоди на вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване на проектите на актове, което води до неспазване на сроковете за внасяне в Министерския съвет и изоставане при изпълнението.