Показват се публикациите с етикет икономическа криза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет икономическа криза. Показване на всички публикации

неделя, 15 юли 2012 г.

Дянков пред Kurier: Националното мислене властва в ЕС


Дянков пред Kurier: Националното мислене властва в ЕС

В интервю за австрийския вестник българския финансов министър критикува европейските политици, че действат твърде бавно





Симеон Дянков

"Политиците в еврозоната действаха твърде бавно. Грешните решения удължиха кризата." Това заявява българският финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков в интервю с австрийския вестник Kurier. Той допълва, че през 2009 година е предложил да се сложи спирачка на задлъжнялостта, която е била наложена две години и половина по-късно. "Поради тази причина никой няма доверие в способността на ЕС да действа и да изпълнява собствените си критерии", коментира още Дянков. Според него решението за Гърция също е дошло твърде бавно, а задълженията по спасителния пакет не са достатъчно сериозни.

В интервюто Дянков се обявява за радикални реформи в Европейската централна банка, която да отговаря за всички държави от ЕС и да притежава инструменти за бързо и гъвкаво реагиране, подобно на Федералния резерв. Липсата на подобни инструменти удължава кризата, смята Дянков.

Според българския финансов министър кризата е показала, че липсата на общи институции в ЕС е проблем и пречка. Той подкрепя идеята за Съединени европейски щати, които да са конкурентоспособни спрямо САЩ, Китай, Индия, Япония, Русия и Бразилия. "Европа става все по-слаба. Националното мислене властва в ЕС", допълва Дянков.
 
Пред австрийската медиа вицепремиерът заявява, че България изпълнява критериите от Маастрихт, но няма да влезе скоро в еврозоната. "Там има драматични промени, това вече не е сигурно място за нас, не знаем какво ще се случи през следващите една-две години", допълва той.

На въпрос как България се предпазва от кризата, Дянков посочва строгата фискална дисциплина, пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране, както и приватизацията, например в железниците и енергийния сектор.

Kurier споменават критиките на Европейската комисия по отношение на корупцията в България, на което Дянков отговаря, че наскоро е бил приет закон за борба срещу корупцията, но и че България трябва да действа още, за да поправи имиджа си.

По въпроса за приемането на България в Шенген Дянков заявява, че България е изпълнила всички технически критерии и приемането през есента може да бъде спряно единствено от Румъния и националистическата партия на Холандия.
 
БТА предава, че заедно с интервюто с Дянков Kurier публикува и статия със заглавие "Тъмните машинации на премиера Борисов". В нея се казва, че ЕС критикува България за недостатъчната борба с организираната престъпност и за неефективната съдебна система. Около пет процента от икономиката в България се контролира от мафията и затова правителството с напрежение очаква доклада на ЕК, пише още вестникът. В статията са припомнени и публикациите на сайта Уикилийкс за предполагаеми машинации на премиера Борисов и връзки с престъпни кръгове.

неделя, 10 юни 2012 г.

Растеж без разцвет


Растеж без разцвет

Или защо американската индустрия расте и произвежда всичко друго освен работни места


Индустрията в САЩ вече няма как да е моторът на заетостта

Възстановяване, но за кого? Така накратко може да бъдат обобщени новините около американската икономика тези дни. От една страна, идват положителните сигнали за изправянето на крака на индустриалното производство, от друга – за занижени прогнози за ръста на БВП до 1.88%. Докато в. Wall Street Journal съобщава на базата на финансовите отчети за миналата година, че американските компании са излезли по-стабилни от кризата, безработицата си остава на необичайно високо за САЩ ниво.

На фона на вече безкрайните драми около еврото новините от Америка са внимателно наблюдавани за признаци за ново потапяне в рецесия или най-после твърдо тръгване нагоре. Дали сигналите сочат към положителна тенденция е въпросът, който по всяка вероятност ще реши и оставането на Барак Обама в Белия дом за още четири години. Не случайно, когато в първите дни на юни излезе новината, че през май са били създадени само 69 хил. нови работни места и безработицата, вместо да пада, дори леко се покачва на 8.2%, кампанията на противника му Мит Ромни изведнъж набра скорост.

Екипът на Обама от своя страна превключи на кризисен режим със залп от негативни реклами, подчертаващи факта, че Масачузетс при управлението на губернатора Ромни е бил чак на 47-о място по създаване на работни места. В същото време икономическият съветник на Белия дом Алън Кругър коментира, че сегашното покачване на безработицата се дължи и на факта, че все повече хора започват да търсят работа, т.е. има признаци за възстановяване. Неравномерността му и натрупаните структурни проблеми обаче ще занимават Америка много по-дълго от сегашния предизборен цикъл.

Възстановяване или смаляване
 
Погледната от Европа, американската индустрия видимо оздравява, особено сравнена със слабостта на френската например. Както показва докладът за промишлеността на Institute for Supply Management, май е бил 36-ият пореден месец на ръст на производството в САЩ. Компаниите отчитат, че новите поръчки са се увеличили за 37-и пореден месец с 1.9%. "Растежът не е голям, но със сигурност движението е нагоре. Една от причините е, че индустрията в последните години просто бе паднала невъзможно ниско. Освен това благодарение на слабата икономика в Европа и голяма част от света САЩ изведнъж станаха примамливо място за производство", обяснява пред "Капитал" професорът по икономика от Илинойския университет Фред Дж. Гиърц.

По-високата ефективност в комбинация със стагниращите заплати и оскъпяващите транспорта растящи цени на горивата накараха компании като Ford, GE и United Technologies да предпочетат местната работна ръка пред Индия и Китай.   

Проблемът е, че индустриалното производство вече не е онова, което беше преди кризата. Докато на промишлеността се пада една трета от ръста на икономиката за миналата година, само 12% от създадените от 2010 г. насам нови работни места са в нея. "Има два начина да погледнем към въпроса – единият е с акцент върху произведеното, а другият - върху произвеждащите. Производството се увеличава, защото Америка произвежда все повече неща. Но го правим все по-ефективно с все по-малко работници и затова заетостта в индустрията неминуемо намалява", обяснява проф. Гиърц. Това e и едно от възможните обяснения на феномена на "възстановяване без нови работни места", който води до отчаяние както политиците във Вашингтон, така и хиляди обикновени американци.

Най-видимият пример за тази тенденция е Орегон, който в публикуваната през седмицата статистика на Бюрото за икономически анализ (BEA) за ръста на БВП през 2011 г. по щати е втори, като отстъпва само на богатата на енергийни залежи Северна Дакота. Въпреки впечатляващите 4.7% растеж обаче безработицата в Орегон е над средната за страната с 8.5%. Обяснението е, че положителните числа идват главно от високите технологии, но 15 хил. служители на Intel няма как да компенсират за загубените работни места в традиционни браншове като производството на дървесина. Нищо, че технологичният сектор произвежда милиарди долари.

Тъжни моторни песни

Затова и мнозинството икономисти са скептични, когато в разгара на предизборната битка политиците обещават краткосрочни мерки за стимулиране на индустрията. "Ние не искаме я да изоставим, но трябва да се откажем от идеята, че тя ще е двигателят за масово създаване на работни места. Промишлеността ще следва пътя на земеделието в САЩ. Преди двеста години 97% от населението е работило във ферми, а сега е само 2-3%. В същото време произвеждаме повече агропродукти от всякога. Такова в дългосрочен план ще е и развитието на индустриалното производство – важно е да го има, но идеята, че то ще е моторът на заетостта, е минало", категоричен е проф. Гиърц.

Други експерти като известния икономист от Harvard Business School Майкъл Портър (неговите книги "Конкурентна стратегия" и "Конкурентното предимство на нациите" се изучават и в българските университети) дори виждат изкривяване на тенденцията и извличане на неправилните изводи. "Ако нашите компании се конкурират чрез рязане на заплатите и евтиния долар, това не е истинско конкурентно предимство. Това не е пътят към благоденствието. Той минава през производителност, създаване на позитивна бизнес среда и висока квалификация на служителите. Това позволява повишаване на ефективността и оправдава високите заплати", твърди той.

За да докаже тезата си, проф. Портър представи пред американските медии новия си доклад за конкурентоспособността на САЩ. В него цели 71% от анкетираните десет хиляди бивши възпитаници на Harvard Business School и настоящи мениджъри смятат, че страната започва да губи предимствата си. Още по-тревожно е, че докато 29% предпочитат да оставят бизнеса си в Америка, 31% се замислят за преместване заради липсата на квалифицирана работна ръка. Но това са неща, които изискват далновидност далеч отвъд битката за Белия дом през ноември.

Суха тренировка за ноември


Ако слабото възстановяване на американската икономика тревожи предизборния екип на Барак Обама, то резултатите от предсрочния вот за губернатор на щата Уисконсин през седмицата със сигурност ще ги държат будни нощем чак до ноември. Въпреки миналогодишните бурни протести срещу ограничаването на колективното договаряне и опитът на синдикатите да мобилизират електората десният Скот Уокър запази поста си. При това победата му с 53% срещу 46% на демократа Том Барет идва с цели 5% повече, отколкото при избирането му през 2010 г. Вотът за предсрочното отзоваване на Уокър бе представен от демократите като защита на социалната държава, а от републиканците - като референдум за широкомащабни реформи. Уисконин се превърна в епицентър на идеологическите битки, когато с аргумента за настъпващата бюджетна катастрофа губернаторът се опита миналата година де факто да премахне правото за колективно договаряне в бюджетната сфера и да ликвидира близките до демократите профсъюзи. В отговор синдикатите използваха клаузата в местната конституция и предизвикаха вот за отзоваване на Уокър. Въпреки че Обама отказа да участва активно в кампанията, и двете страни възприеха изборите в Уисконсин за суха тренировка за президентските.

За много гневни от резултатите демократи отговорът какво се случи във вторник вечер е следният - 7:1. Това е съотношението между похарчените суми от двата предизборни щаба за реклама. По последни данни този на Уокър дори е изсипал общо 29.3 млн.  долара в кампанията срещу само 2.9 млн. долара от Барет (още над 33 млн. долара са били изхарчени от външни групи според в. Washington Post). Демократите шумно се оплакаха, че подобен финансов ураган има малко общо с демокрацията, особено щом голяма част от чековете идват от дузина супербогати американци. Решението на Върховния съд на САЩ за отпадане на ограниченията за предизборните дарения видимо облагодетелства по-близките до бизнеса републиканци. Демократите, които досега успяваха да печелят вотове с мобилизиране на твърдия си електорат и малцинствата, видяха в Уисконсин ограниченията на традиционния модел. В силно поляризираната Америка гласовете на независимите решават изборите и онзи, който ги достигне (както в случая републиканците с порой от реклами и микротаргетиране), печели. 

Вторият урок от вота в Уисконсин бе, че дори когато мнозинството гласоподаватели не харесват как Уокър провежда реформите с раздаване на ритници и шамари (одобрението на работата му е само 42% срещу 55% неодобрение и републиканците освен това загубиха мнозинството си в местния сенат), те не искат запазване на статуквото. Особено щом празните щатски каси не остават кой знае какви алтернативи. Уокър освен това спечели и от набиращата темпо икономика на Уисконсин, където безработицата е само 6.7%. Реториката на синдикатите за "смъртта на работника" напомняха за други времена и нрави. В опита си да канализира гнева на заетите в бюджетната сфера кандидатът на демократите – кметът на Милуоки Том Бенет,  удобно забрави собствените си сблъсъци в миналото със синдикатите. Така кампанията вляво пропусна да представи алтернатива, за която избирателите да вярват, че е реалистична.   

Желанието за поглед напред, а не назад, може да се окаже положителна новина за щаба на Обама. Наистина централното послание на опонента му Мит Ромни е за създаването на нови работни места. Части от Републиканската партия обаче сякаш се опитват да върнат часовника назад с яростна реторика срещу противозачатъчните, латино имигрантите, абортите, регулацията на финансовите пазари и здравната реформа, без да предлагат истинска алтернатива за растящите с космическа скорост бюджетни разходи. Нежеланието за водене на старите идеологически битки би могло да се обясни факта, че когато стане дума за национално ниво, гласувалите в Уисконсин все още масово предпочитат за президент Обама срещу Ромни с цели 51% срещу 44%. Изборите, както твърди крилата мисъл на Бил Клинтън, не са присъда за вчера, а решение за утре.

събота, 9 юни 2012 г.

Кой сега е шампион

Кой сега е шампион

Полша няма конкуренция за първото място в Европа по икономически растеж


Полша се подготви да покаже най-доброто си лице пред света
Полша се подготви да покаже най-доброто си лице пред света


Още преди началото на Евро 2012 европейският шампион по икономически растеж вече беше ясен. Титлата безапелационно е за Полша, един от домакините на футболното първенство. И то не със съдийски реверанси, а съвсем честно и заслужено.

Страната отдавна не е имала повод да се гордее. А сега е най-удивителната история на успеха в ЕС в последните години. Икономиката й бе единствената, която не потъна в рецесия през 2009 г. Същевременно правителството на управляващия втори мандат премиер Доналд Туск се радва на политическа стабилност, каквато се среща рядко не само в региона, но и из целия сграбчен от кризата Стар континент. И Евро 2012 е идеалната възможност Полша да се похвали пред целия свят с постиженията си.

Елате и ни вижте

"За пръв път от краха на комунизма преди повече от две десетилетия обикновените хора от всички континенти ще слушат всекидневно новини от Полша и ще гледат полските градове на своите тв екрани. Впечатленията, които ще получат през тези три седмици, вероятно ще останат запечатани в съзнанието им за дълго време напред", написа в. Warsaw Business Journal в материал със заглавие "На карта е репутацията на Източна Европа".

В полза на Полша е и фактът, че вероятно никой не очаква много нито от нея, а още по-малко от другия домакин, Украйна. Така Варшава и останалите полски градове, където ще има мачове от първенството, могат само да изненадат приятно и да забършат праха от вехтите представи за страната като за сиво и мрачно посткомунистическо място.

А Полша има с какво да се похвали. Във време, когато ЕС се тресе от дългова криза, тя изживява своето собствено икономическо чудо. Новите стадиони, пътища и цялата построена инфраструктура за първенството (общо похарчените средства за организирането му са 21 млрд. евро, от които две трети са за транспортни съоръжения и само 5% са за спортните обекти) ще са видимата страна на полския успех.

Той е особено открояващ се на фона на останалите източноевропейски страни. Не само на другия домакин Украйна, отдалечаваща се все повече от ЕС, чукаща отново на вратата на МВФ за помощ и бойкотирана от европейски лидери заради обвинения в нарушаване на човешките права. Полша е отличник и в сравнение с Унгария, Чехия и Словакия. Първата също е сред клиентите на МВФ и за втори път е на опашката за заеми, а останалите две са силно засегнати от стагнацията в еврозоната, която задушава износа им.

Растеж по полски

Тайната на полската рецепта, позволила на страната да остане над водата по време на голямата рецесия преди три години и да продължава да изглежда незасегната от драмите в еврозоната, е обемният вътрешен пазар от 38 млн. потребители. Той се оказа надежден буфер срещу бурите, бушуващи в останалите части на Стария континент. Така Полша е далеч по-устойчива на сривове в международното търсене, тъй като търговията възлиза на около 40% от нейния БВП. Което е много по-малко в сравнение с останалите отворени икономики от Централна и Източна Европа.

Полша е защитена и заради сравнително солидния си банков сектор. Както и заради разумната фискална политика на управляващите във Варшава (страната е една от първите, въвели "дългова спирачка" в конституцията) и факта, че правителството вече е осигурило повече от 70% от нужните заемни средства за тази година.

Друга ключова съставка на коктейла за растеж са сравнително стабилният поток чуждестранни инвестиции (11.2 млрд. евро за миналата година) и 67-те млрд. евро структурни фондове от ЕС за периода 2007 - 2013 г. И както посочва финансовият министър Яцек Ростовски в интервю за в. Dziennik Gazeta Prawna, Варшава не е имала по-лесна задача от останалите правителства при вкарването във форма на публичните си сметки само заради средствата от Брюксел. Защото всички нови източноевропейски попълнения имат достъп до еврофондовете, но именно в Полша начинът, по който те се използват, има най-голям ефект. Например според изчисления на полското Министерство на регионалното развитие само през 2011 г. кохезионните фондове са допринесли за повишаване на БВП с 5.6%, а за периода 2013 - 2015 г. те ще помогнат за създаването на заетост за 1.19 млн. души.

За полския успех не е без значение и съседството с Германия, най-голямата европейска икономика. Най-силните категории в износа на Полша например са химическите продукти, електрониката и машините - все неща, които се поглъщат от мощната германска индустрия и правят федералната република износител номер две в света след Китай. "Очакваме силният германски експорт да продължава да подкрепя износа на полски промишлени стоки. Допълнителен стимул може да е и отслабването на злотата", пише в скорошен анализ на Bre Bank.

Всичко това помогна на Полша да отбележи впечатляващ растеж от 4.3% през 2011 г. И според последната прогноза на Европейската комисия страната ще бъде шампион в икономическото първенство на Стария континент и тази година с очакваните 2.7%. Което може да изглежда скромно на пръв поглед, но не и в контекста на рецесията или стагнацията в почти всички останали държави от ЕС.

Устойчива, но не и имунизирана


Въпреки това вече има сигнали, че макар и по-устойчива, Полша не е имунизирана срещу икономическата зараза от еврозоната. Кризата там вече започва да удря експорта, две трети от който отива към страните от валутния клуб. Ако Гърция излезе от еврото и шоковите вълни залеят Германия, Полша няма да остане незасегната.

Същевременно безработицата гравитира около 13%, което започва да се отразява на потреблението, а инвестиционният минибум покрай шампионата вече приключва. Всъщност част от амбициозните намерения бяха спрени в зародиш заради липса на средства. Още миналата година например близо 50 пътни проекта бяха изоставени, а плановете за построяване на 3000 км нови магистрали бяха смалени до 1800 км.

Според анализатори единственият начин полската икономика да продължи да блести са скучните реформи и либерализацията. Страната например е на първо място в ЕС по регулирани професии - цели 380. И всеки опит да бъдат отворени за конкуренция се натъква на ожесточен отпор. Правителството на Доналд Туск вече премина един сериозен тест на реформаторския си устрем - вдигането наскоро на пенсионната възраст на 67 години за мъжете и жените беше съпроводено с масови протести, горене на снимки пред парламента на подкрепящи реформата депутати, нападки от опозицията, че управляващите извършват "варварски акт", и надвиснал риск законопроектът да бъде провален с референдум. Кабинетът не се огъна, но това е само една от нужните дълбоки промени. Добрата новина е, че поне засега дори и без тях икономическата титла на Полша изглежда безспорна.

Общо показвания