Драги смачка надеждите за мигновено действие

Драги смачка надеждите за мигновено действие

Американските инвеститори не посрещнаха с ентусиазъм пасивните действия на Европейската централна банка и водещите индекси записаха понижения в днешната сесия

Финансовите пазари се отдръпнаха вчера, малко след като президентът на ЕЦБ Марио Драги поиска европейските правителства да се обърнат към вече съществуващите спасителни фондове преди всякаква намеса на Европейската Централна Банка в облигационния пазар, чрез която би укрепила валутния съюз, пише Financial Times.

Въпреки това Драги заяви, че ЕЦБ ще разработи план за изкупуване на облигациите, за да противодейства на "изключително високите” рискови премии за някои страни от еврозоната, като се опита едновременно да намали страховете на частните инвеститори.

"Еврото е необратимо", каза решително г-н Драги. "То остава ... Безсмислено е да се залага срещу еврото", добави той. Мигновено действие обаче липсва и разходите по заемите за Испания и Италия нараснаха допълнително. Мадрид и Рим не дадоха сигнал, че са готови да приемат условията, които биха били наложени от Европейския механизъм за финансова стабилност.

Драги заяви, че ЕЦБ „може и да разгледа” отново изкупуването на държавния дълг в краткосрочен план, но би очаквала "строги и ефективни условия", наложени от EFSF. Коментарите му отразяват решимостта на банката да научи уроците си от изкупуването миналата година, когато ЕЦБ се сдоби с 212 милиарда евро под формата на дълг, но не успя да спре ескалиращата криза.

Председателят на ЕЦБ също така постанови, че банков лиценз за спасителни фонд би бил незаконен, въпреки че ще увеличи огневата му мощ значително.

Междувременно американските инвеститори не посрещнаха с ентусиазъм пасивните действия на Европейската централна банка и водещите индекси записаха понижения в днешната сесия.

Днес индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се понижи с 0,7 на сто, или с 92 пункта, до 12 879 пункта, макар в определен момент от сесията да се движеше със спад от близо двеста пункта. Водещи по понижение бяха акциите на Alcoa, които изгубиха 3% от стойността си,

Понижението на широкия индекс S&P 500 за деня се ограничи до 0,7 на сто до 1 365 пункта. Сред всички десет индустриални групи, попадащи в показателя, най-слаб днес се представиха компаниите от енергийния сектор.

Считаният за технологичен индекс Nasdaq Composite записа най-слабо отстъпление от трите водещи борсови измерителя. Той заличи 0,36 на сто, за да приключи деня при 2 910 пункта.

Еврото пада с 0,14% до 1,2217 долара. Петролът поевтинява с 1,70% до 87,40 долара за барел, а златото – с 0,70% до 1596 долара за тройунция.

Немският DAX пада с 0,35% до 6731 пункта, като Adidas бележи спад от 2,66% след изнесените резултати за приходите през изминалото тримесечие. Френският CAC 40 е надолу с 0,09% до 3319 пункта. Royal Bank of Scotland Group бележи понижение от 0,28%, въпреки че в началото на сесията отчете ръст от 1,3%. Доларовият индекс DXY пада с 0,14% до 82,96 пункта.

ЕЦБ смъкна лихвите си до рекордни нива

По-късно се очаква управителят на ЕЦБ Марио Драги да даде повече информация по взетите решения. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейската централна банка намали лихвите си до ново рекордно ниско равнище.

За да вдъхне живот на изпадналата в тежка ситуация икономика на еврозоната и за да подкрепи мерките, договорени от лидерите на страните от общия валутен съюз през миналата седмица, ЕЦБ намали основната лихва, използвана при рефинансиране, до 0,75%, предаде БГНЕС.

Такова беше и очакването на пазарите, след като данните показаха, че дори и в Германия вече се наблюдава спад.

Решението на ЕЦБ по разхлабване на монетарната политика от заседанието в четвъртък следва аналогични решения, взети от Китай и Великобритания.

В допълнение, Централната банка на еврозоната свали и лихвата по депозитите до 0 от предишното й равнище от 0,25%.

Това може да окуражи банките да се кредитират една друга, вместо просто да слагат на депозит отпусканото всяка вечер от ЕЦБ финансиране в размер на 800 млрд. евро.

Намалението на лихвите не се смята за панацея за проблемите на еврозоната, но намалената цена на финансирането показва, че ЕЦБ е готова да подкрепя затъващата икономика.

По-късно се очаква управителят на ЕЦБ Марио Драги да даде повече информация по взетите решения.

Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата

Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата

По-ниската ставка не би помогнала на периферните икономики, за това са необходими нестандартни мерки

Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.

Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти до нови рекордно ниски нива - това предвиждат да се случи в четвъртък повечето анализатори. Но това може да се окаже крайно недостатъчно, за да се отговори на очакванията на финансовите пазари, които вече се вглеждат в изпълнението на мерките за справяне с дълговата криза в евроозоната, взети миналата седмица на срещата на върха, пише Reuters.
 
Слабите икономическите данни в комбинация със спадащата инфлация в региона, както и признаците на слабост, все по-ясно започващи да се усещат и в локомотива на еврозоната Германия, дават основание на ЕЦБ да се застраховат с нещо като резервен план за изпълнението на одобрените мерки от евролидерите. Така че е почти сигурно, че ЕЦБ ще свали основната лихва с четвърт процент до 0.75%, пише агенцията.

По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви задоволството си от споразумението за ускоряване на трансграничния банков надзор и решението да се позволи фондовете за спасяване на еврото да бъдат използвани директно за рекапитализиране на банките.

"Смятам, че задоволството, показано от Драги за резултатите от срещата, е ясен знак, че ЕЦБ е готова да направи нещо", каза Кристиан Шулц от Berenberg Bank, който също прогнозира сваляне на лихвата с четвърт процент.

Шулц, който между другото е бивш икономист на ЕЦБ, добави: "Колегите ми и аз обаче смятаме, че ако само бъде свалена лихвата, това ще разочарова пазарите, защото по-ниската ставка не би спомогнала с кой знае какво периферните икономики... затова е необходимо да се направи нещо друго".
 
Пазарите се съживиха след срещата на ЕС, на която също така упълномощи ЕЦБ да ръководи надзора на европейските банки и отвори пътя за това спасителния фонд да може да се намесва директно на дълговите пазари, за да подкрепи държавите членки в затруднение, въпреки че Финландия и Холандия поставиха под съмнение специално това решение за покупката на облигации.

Проблемът обаче е, че дори и да се намери достатъчна политическа подкрепа, капацитетът на спасителния фонд е малък, особено на фона на увеличаващите се разходи по заемите. Той има максимален обем от 500 млрд. евро, а 100 млрд. от тях вече са обещани на Испания за спасяване ан банковата система на страната.

Затова прожекторите се насочват към ЕЦБ и готовността й да предприеме "нестандартни" мерки - като например реактивиране на програмата си за изкупуване на облигациите или наливане на нова ликвидност в банките.