Уорлик и Плевнелиев на втората бизнес обиколка в САЩ

Обиколката ще се съсредоточи върху иновациите и привличането на инвеститори в България. Снимка: Посолство на САЩ в България

Предстои втора бизнес обиколка (Road Show) в Северна Америка, чиято цел е да привлече нови инвеститори в България, като този път в нея участие ще вземе и президентът Росен Плевнелиев, обявипосланикът на САЩ Джеймс Уорлик.

„Миналата година заедно с посланик Поптодорова направихме подобна обиколка, с която успяхме да привлечем немалко инвестиции, очакваме тази година да постигнем най-малкото същия успех“, каза още Уорлик, цитиран от БГНЕС.

Планувани са четири спирки. Обиколката ще се съсредоточи върху иновациите и привличането на инвеститори в България.

Първата спирка в обиколката ще е в Остин, щата Тексас, където дипломатите и българският държавен глава ще се срещнат с представители на университета Тексас, ще стартира и магистърска програма междуСофийския университет и тексаски университети в областта на бизнес администрацията.

„Тази програма е в резултат от нашата обиколка през миналата година“, продължи Уорлик.

След това предстои посещение в Лос Анджелис, където ще се организира форум за изграждане на отношения между българския и американския бизнес, съобщи посланикът на САЩ.

Там също ще се проведат срещи с представителите на компании от сектора енергийна ефективност, което е и приоритет за президента Росен Плевнелиев, посочи дипломатът.

„След тази спирка ще се присъединим към президента Плевнелиев в Сиатъл и ще продължим обиколката си до Сан Хосе. Една от областите, където се надяваме да привлечем инвеститори, са биотехнологиите.България има богат опит и традиции и има потенциал да е водеща в тази област“, каза още Уорлик.

„Със сигурност Росен Плевнелиев ще се срещне с американския президент Барак Обама, но не мога да кажа дали двамата ще проведат разговори“, допълни посланикът на САЩ.

Питър Литгоу, председател на Американската търговска камара, която също ще участва в обиколката, определи като основни цели да се надгради над постиженията от миналата година и да се повиши притокът на инвеститори и технологии в България.

„Това, което ние като представители на компании с бизнес операции в България можем да направим, е да представим успехите, които сме постигнали в страната, и да убедим потенциалните инвеститори, че вБългария има добри условия и инвестициите им ще бъдат защитени“, каза още Литгоу.

Съдия: Висшият съдебен съвет да се раздели на две колегии

ВСС се състои от 25 членове, юристи с най-малко 15 години юридически стаж. Снимкa: Sofia Photo Agency

Чрез промени в Конституцията Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се раздели на две колегии – една за съдиите и една за прокуратурата, заяви бившият конституционен съдия доц. Пенчо Пенев.

По думите му промените в Закона за съдебната власт трябва да са предшествани от конституционни промени, предаде БГНЕС.

„Чрез промени в Конституцията ВСС трябва да се раздели на две колегии – една за съдиите и една за прокуратурата, като общият състав да взема решения само по стратегически въпроси“, посочи Пенев.

Той е убеден, че без промени в Конституцията и само с промени в Закона за съдебната власт може да се постигне само едно нещо – отделните решения за прокурори и съдии да се подготвят от двете колегии и след това общият състав да гласува направените предложения за решения.

„В рамките на парламентарната квота трябва да има квоти за прокурори и съдии. Трябва да има и нови правила за избиране на парламентарната квота и трябва да се промени броят на членовете на ВСС от извънсъдебната квота, като половината от тях бъдат излъчени от Народното събрание, а останалите – от президента“, предложи той.

Пенев смята, че всички промени в Конституцията, предложени от него, могат да се направят без свикването на Велико народно събрание (ВНС). Той не мисли, че е добро решение ВСС да не е постоянно действащ орган.

„Идеята работата му да се поеме от постоянно действащи комисии е неработеща“, посочи магистратът.

Пенев обаче лансира друга идея – Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, БАН и поне две неправителствени организации (НПО) да могат да правят номинации за членове на ВСС.

„Най-големият упрек към ВСС е, че той е орган с доста големи властови възможности, които могат да упражняват произволно. Всички ние съзнаваме, че участието във ВСС невинаги е свързано с извършване на публично полезна работа“, каза от своя страна Даниел Вълчев, бивш министър на образованието в кабинета „Станишев“ и сега преподавател по право в Софийския университет.

„Има сериозен дефицит на лидерство в този ВСС, нито един министър на правосъдието не го ръководи така, както един лидер може да ръководи. Лидерството не е непременно свързано с конкретни юридически правомощия. Ако това не се промени, чувството за хаотичност ще се запази. Трябва да има и детайлни дуракоустойчиви правила за формиране и работа на съвета. Трябва да има и повече прозрачност при формирането и при функционирането и да може свободно да се дискутират нещата, които се случват“, добави той.

Според Вълчев, ако се върви към това Висшият съдебен съвет отново да е сесийно действащ орган, трябва членовете във ВСС, докато са такива и малко след това, да не могат да бъдат избирани за административни ръководители.

Той коментира и че наближава краят на мандата на това Народно събрание и при избирането на парламентарната квота депутатите от управляващото мнозинство няма да са склонни да изпращат твърде независими хора във ВСС.

Към момента Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и „осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи“.

ВСС се състои от 25 членове, юристи с най-малко 15 години юридически стаж. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на Президента на републиката. Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание, а останалите единадесет – от органите на съдебната власт.

Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен, като същите не могат да бъдат преизбирани за два последователни мантата. Към ВСС се създават постоянно действащи и временни комисии, които подпомагат неговата дейност.

Започна предварителният изпит по история в СУ

1564 кандидат-студенти се явиха на изпита по история на България в Софийския университет. Снимка: "Мениджър"

1564 кандидат-студенти се явиха на изпита по история на България в Софийския университет.

Точно в 9 ч. бяха изтеглени двете теми, по които учениците могат да пишат. Първата е „Възстановяване и развитие на Българското царство (1185-1207 г.)". Другият вариант пред кандидат-студентите е „Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821-1867 г.)". Изпитът ще продължи четири астрономически часа, предаде bTV.

Предлаганият формат дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не наизустените знания, отбелязват от висшето училище.

Проверителите ще оценяват в изпитните работи "ясната структура на изложението и разкриването на логическата връзка между събитията".

Днес има още един изпит от първата сесия на кандидат-студентската кампания в Софийския университет – по химия.