Сърбия била заплашена от тотален фалит

Правителството на кандидат-премиера Ивица Дачич ще бъде изправено пред огромни трудности как да убеди чуждите инвеститори да вложат парите си в Сърбия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тотален фалит заплашва Сърбия, ако бъдещото правителство не успее да осигури поне по 4 млрд. евро чуждестранни инвестиции годишно, пише в неделя белградското списание „Пресмагазин".

Правителството на кандидат-премиера Ивица Дачич ще бъде изправено пред огромни трудности как да убеди чуждите инвеститори да вложат парите си, които са жизненоважни за сръбската икономика, пише още изданието, цитирано от БГНЕС.

„Според експертните преценки на страната са необходими 4 млрд. евро всяка година, за да закърпим всички финансови дупки, с една дума „да прескочим" още година, без да обявим банкрут," подчертава „Пресмагазин".

Къде ще намери Сърбия тези така необходими средства - от ЕС или от Русия? Ще успее ли въобще правителството да подсигури тази сума и при какви условия - това е ключовото предизвикателство пред новото коалиционно управление на Сръбската социалистическа партия и Сръбската прогресивна партия, коментира още списанието.

В противен случай, според преценките на експертите, новият кабинет няма да може да изпълнява финансовите си ангажименти и ще бъде принуден да обяви банкрут, се казва още в анализа на седмичното издание.

Брюксел настоява за нова инвестиционна рамка за Китай

Условието е да има и европейски достъп до китайския пазар

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт настоя за ново широко споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Китай, което да отвори пазарите в две от най-големите световни икономики.
По думите на Де Гухт напоследък сред китайските инвеститори и политически лидери има растящо усещане, че не са толкова добре приети в Европа, колкото преди. Той посочи, че сделката, която иска Брюксел, трябва да подсили съществуващите двустранни споразумения за инвестиции с 25 държави, членки на ЕС, в общ договор, който да обвърже Пекин с блока. "Нуждаем се от пари. От една страна, страните членки приватизират заради кризата и се нуждаят от купувачи. От друга, всеки нов капитал е основа за нов растеж", каза Де Гухт.

Отваряне и за ключови технологии

В реч пред експерти еврокомисарят заяви, че сделката ще включва подобрение в отношението към инвеститорите от ЕС и техните активи, включително ключови технологии и правата за интелектуална собственост. По думите му растящото значение на Китай като световен инвеститор означава, че преговорите трябва да доведат до равни възможности, така че фирмите да се конкурират при еднакви условия, независимо от структурата на собствениците им или произхода както в Европа, така и в Китай.
Сделката също така ще определи условия за китайските отговорности, свързани със социалните, трудовите и екологичните стандарти така, че Европа да не трябва да снижава стандартите си само за да привлече инвестиции. Де Гухт подчерта, че настоява за нова либерализация в условията за достъп до китайския инвестиционен пазар.

Не особено желани в Китай

По думите му, въпреки че европейските фирми не са били едни от най-настойчивите участници в "китайското икономическо чудо", невинаги получават същото посрещане в Китай, което предлагат в Европа. Според ОИСР в Китай се поддържа най-рестриктивният режим за чуждестранни инвестиции сред страните от Г-20. "Пречките се простират от задължението за бизнес чрез съвместни предприятия за автомобили до отказ на достъп до пощенските услуги. В някои случаи се допускат инвестиции, при условие че се осигури и достъп да чуждите технологии. Комбинацията от всичко това създава впечатление, че инвестиционният климат в Китай се влошава", каза Де Гухт. Той припомни, че според китайските компании основните пречки пред инвестирането в Европа са трудностите в разбирането на начина, по който действат местните пазари, и липсата на признаване на различните марки.

Китай щял да инвестира 1.5 млрд. д. в България

Снимка: bulgariachina.com

Китай ще инвестира 1.5 милиарда долара в българската икономика, съобщи Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско промишлена палата.

По думите му вече е подписан меморандум с икономическото министерство за изграждането на няколко завода, които ще разкрият между 300 и 500 работни места.

Китайските компании проявяват интерес към инвестиции в енергетиката, инфраструктурата и селското стопанство, заяви Азманов, цитиран от Медиапул.

Единият проект е за българско-китайска индустриална зона край София. Тя ще се простира на около 2000 декара край Божурище. Този проект се рекламира от правителството на ГЕРБ вече трета година.

Замисълът е там да се направи логистичен център и индустриален парк. Има вариант това да стане и във Варна, защото пристанището е предимство за развитието на такива проекти, посочи Азманов.

Миналата седмица по време на световен икономически форум във Варшава китайският премиер Вън Цзябао обяви, че страната му ще инвестира 10 млрд. долара в държави от Централна и Източна Европа. Форумът обаче бе пропуснат от българското външно министерство.

Целта е стокообменът между Европа и Китай да достигне 100 млрд. долара. В момента той възлиза на 52.9 млрд. долара. За да бъдат усвоени парите, Пекин ще създаде Агенция за насърчаване на инвестициите към китайското министерство на търговията, уточни Азманов.

Още 500 млрд. долара пък ще могат да усвоят страните от Източна и Централна Европа, Южна Америка и Африка чрез програма на Китайската банка за развитие в следващите 5 години.

Очаква се през ноември в България да се състои голям икономически форум, на който ще присъстват големи китайски инвеститори. Той ще е част от „Китайска икономическа инициатива в Европа“.