Показват се публикациите с етикет зеленчуци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зеленчуци. Показване на всички публикации

неделя, 22 юли 2012 г.

Зеленчуците и плодовете поевтиняват


Зеленчуците и плодовете поевтиняват

Поскъпване има при захарта и брашното



Със сезонното поевтиняване на плодовете и зеленчуците през юни и юли Индексът на тържищните цени пада и тази седмица вече е 1,297 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. През март нивото на индекса достигна 1,540 пункта.

Оранжерийни домати поевтиняват с 6,8% и се търгуват по 1,09 лв/кг. Краставиците поскъпват с 8,6% - до 0,88 лв/кг. Зелените чушки са с 11,2 на сто по-ниска цена и се търгуват по 1,25 лв/кг. Цената на зелето се запазва 0,68 лв/кг на едро. Пресните картофи поевтиняват с 6,5% до 0,43 лв/кг. Цената на тиквичките се качва с 20 на сто до 0,54 лв/кг.

Ябълките се продават по 1,61 лв/кг. Прасковите поевтиняват 9,4% и се  търгуват по 1,06 лв/кг, а цената на дините пада с 20% до 0,36 лв/кг на едро. Пъпешите поевтиняват с 37,1 на сто и се продават по 0,83 лв/кг, а цената на лимоните се качва с 1,6 на сто до 2,49 лв/кг. 

Захарта поскъпва с 3% до 2,08 лв/кг. Брашното тип „500” увеличава цената си три стотинки и се продава по 0,91 лв/кг. Яйцата поевтиняват с 0,01 лв. и се търгуват средно по 0,21 лева за брой  на едро. Кравето сирене се търгува по 4,63 лв/кг, а кашкавалът тип „Витоша” по 9,81 лв./кг. Олиото запазва цената си от 2,67 лв/л. Каймата поскъпва с 0,02 лв. до 5,00 лева.

неделя, 8 юли 2012 г.

Плодовете и зеленчуците поевтиняха


Плодовете и зеленчуците поевтиняха

Цената на колбасите тръгна нагоре през миналата седмица



Плодовете и зеленчуците в България продължиха сезонното си поевтиняване, показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро на основните хранителни стоки, продавани по борсите.
Най-сериозно са поевтинели кайсиите, чиято цена на седмична база намалява с 10,3% до 1,13 лв. за килограм. Тройката по най-голямо седмично поевтиняване допълват зеления пипер и пресните картофи, със спад в цената съответно 7,6 и 6,2%. Стойността на едно на оранжерийните краставици и домати е намаляла съответно с 5,6 и 5,3% през миналата седмица.
Най-голям ръст отчита цената на лимоните - 6% до 2,28 лв. за килограм. Повишение има и при колбасите. Кренвирши скачат с 2,7%, а малотрайните колбаси поскъпват с 0,4%. Свинското месо се повишава незначително с 0,2% до 6,36 лв. за килограм.
Замразеното пилешко месо и яйцата остават без промяна.

петък, 8 юни 2012 г.

Само 10% от плодовете ще са български


Само 10% от плодовете ще са български


Задава се лято с малко и скъпи български плодове и зеленчуци. Реколтата от жито ще е с около 20-25% по-малка от миналогодишната. Дъждовете и градушките най-вероятно ще доведат и до дефицит на грозде, показват прогнозите на производителите и министерството на земеделието.
Най-зле е положението с плодовете, не повече от 10% от стоката по пазарите ще бъде българска, заяви Цветан Цеков, член на УС и ръководител на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията на земеделските производители.
Пострадали са почти всички овошки.
Освен черешите и ягодите, които са близо с 30% по-малко от миналата година и с лошо качество, драстични загуби ще има и при кайсиите, прасковите, крушите. Малко по-добро е положението само при ябълките. 
Събраха се много неблагоприятни фактори - тежка зима и пролет, ранни слани, а сега наводнения и градушки, обясняват производителите. Масови поражения има по градините в Пловдивско, Пазарджишко, Сливенско. Само част от Родопската яка е незасегната.
Секторът е в колапс, има нужда от спешно подпомагане, твърди Цеков. В Македония давали субсидиипо 150 евро на декар, а в Гърция - по 300.
Застраховането срещу загуби на реколта не вършело работа, въпреки че има разработена схема за държавна помощ.
Нито един застраховател не поема риска от загуби заради слани, ще инициираме среща по проблема, заяви Цеков. Компаниите не покривали щети, ако са преди 20 април. А тази година първите големи слани паднали на 4 април.
Често не се признавали и щети от градушки по плодовете, ако те не са паднали от дръвчетата. Затова и много фермери не виждали смисъл да плащат полици по 6, 7 или 8 на сто тарифно число, което правело по 12-14 хил. лв. за 200 дка градини.
Държавата поне да покрие разходите ни, защото при нас щетите от една градушка остават и за другата година, дръвчетата и тогава нямат плододаване, обясняват овощарите. Заради лошото време е реална опасността и да няма грозде за вино наесен. В някои райони като Оряхово и старозагорското Братя Даскалови  измръзването е между 85 и 100%, заяви шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев. Средно за страната щетите са върху 25-30% от лозята.
"Това е само от измръзването, допълнително дъждовете сега пречат на пръскането и може да се развият мани, но какви ще са загубите от тях, може да се прецени чак преди началото на гроздобера в края на август", обясни Коев. Със сигурност като количество гроздето ще е по-малко. Това може да доведе и до войни при изкупуването на реколтата. От миналата година поне 7 италиански фирми вземат гроздето с предварителни договори, сключени на зелено. Така някои винпроми няма да могат да си осигурят хубава суровина наесен и ще трябва да плащат по-скъпо. "Дано да не се окажа прав, но вероятно ще има и повече опити за кражби на грозде заради очакваното по-малко количество", прогнозира Коев. Затова ще бъде викана на помощ жандармерията да пази лозята.
При зеленчуците също има загуби, най-вече при пипера. Доматите и краставиците от полето също ще закъснеят и вероятно ще са по-скъпи от миналата година "Все пак там не очакваме големи проблеми, ще има българско производство, колкото и през миналата година", твърди зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров. Почти изцяло доматите и краставиците за консумация са от оранжериите, където няма щети, а стоката от полето отива за преработка в консервните фабрики.
На много места на стопаните се наложи да презасадят пипера и доматите и част от картофите, което допълнително увеличава разходите им.
Оказва се обаче, че поройните дъждове не пречат на пшеницата, дори са компенсирали липсата на влага в началото на пролетта. "Затова и намалихме прогнозата си за 30-35% по-ниски добиви до 20-25 на сто, коментира Ангел Вукодинов, шеф на националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него жито за хляб ще има достатъчно, ще останат и поне 1 млн. т за износ.
Проблемът бил, че големите дъждове оскъпяват продукцията. Заради влажната почва е невъзможно да се пръска срещу вредители и затова сега по-големите фермери търсят самолети, за да извършат по въздух мероприятията по растителна защита. Според прогнозите на браншовиците се очаква реколта от 3,5-3,6 млн. тона пшеница.

Зеленчуците в Пловдивско закъсняват, в Добруджа чакат нормална реколта

Заради обилните дъждове стопаните в Пловдивско все още не са засадили на полето разсада с домати и пипер.
"Нормалният агротехнически срок за тези две култури и тютюна е от 1 до 15 май. Тази година закъсняхме - само вали и не можа да се направи обработката на почвата", казва зеленчукопроизводителят от с. Трилистник Красимир Кумчев. Заради лошите климатични условия и забавянето с месец по-малко ще се прибира стоката и добивите ще са по-слаби.
Реколтата ще излезе по-късно на пазара и ще има дефицит на зеленчуци, смята и Продан Проданов, който гледа 200 дка пипер в Първомай.
Десетки стопани пък са принудени да зарежат декари с готова продукция, тъй като заради обилните дъждове плевелите избуяли по няколко педи. Производител от Трилистник ще изгуби 20 дка с лук, защото вредните треви са го задушили. Същото е положението и в нивите с тиквички.
"Поради зимните студове, а сега от прекалено високата влажност и дъждове културите не се развиват нормално. Особено чувствителните към влагата пипери жълтеят от задушаване на корените. Прекалено високата влажност създава условия за болести като мана, сиво гниене и бактериози", казва директорът на Института по зеленчуковите култури "Марица" ст. н. с. Стойка Машева. Въпреки че доматите все още са в млада възраст, вече имало нападнати от мана и кафяви листни петна.
"Предстои труден период, зеленчукопроизводителите трябва да направят много пръскания, разрохкване на растенията, за да почнат да се развиват нормално", предупреди Машева.
Градушките от последните седмици почти напълно са унищожили реколтата в селата от Карловско и Хисарско.
"Слънчоглед, ръж, пшеница, близо 1000 дка засети от кооперацията, всичко е изкопано. Водата беше толкова много, че нивите станаха на дерета", разказа кметът на карловското с. Дъбене Вълко Шойлеков. От градушка пострадаха в петък и производителите в с. Паничери, Хисарско.
Чакаме нормална зърнена реколта в Добруджа, твърдят обаче местните арендатори. "Последните дъждове оказаха благотворно въздействие", обясни арендаторът от Генерал Тошево Стилиян Стоянов. Той припомни, че през есента в Добричко бяха засети 380 дка с рапица. Над 90% от площите с маслодайната култура обаче бяха провалени от студа. Комисии от областната земеделска дирекция обходиха полетата с измръзналите посеви и изготвиха протоколи за ситуацията.
"Обилните дъждове в края на май обаче закрепиха крехките класове на есенниците - жито и ечемик, помогнаха на пролетниците и сега имаме нормални очаквания", каза още Стоянов. Той обаче подчерта, че не може да се прогнозира какво ще стане до жътвата.
"Имаше опасност дъждовете да забавят разсадите с пипер, но пороите спряха. Надяваме се, че всичко е в норма", каза производителят на пипер от Каварна Пламен Панайотов.
"Той обясни, че тази стопанска култура си брои дните - точно два месеца трябва да е на леха и след това да бъде засадена в нива. Ако двата месеца бъдат просрочени, пиперът почвал да клони и да цъфти. Засаждането се извършвало между 1 и 3 юни, т.е. точно когато спрели дъждовете.

Отпускат 3 млн. лв. за щетите

Заради загубите от дъждовете зеленчукопроизводителите ще бъдат компенсирани с 3 млн. лв., съобщи министърът на земеделието Мирослав Найденов. Според него обаче и самите фермери трябва да започнат да застраховат продукцията си срещу градушки, наводнения, измръзвания и други бедствия. След като получавали големи субсидии, можело да си позволят да отделят по 50 ст. на декар за полици.
Актуално е да се помисли и за задължителни минимални нива за застраховане и в земеделието, смята Найденов. Според него държавата може да помогне със средства при природни катаклизми, но не и да покрие щетите изцяло. След спиране на валежите комисии от общинските служби по земеделие ще опишат пораженията.

Общо показвания