Б. Димитров: България да прокара „червена линия" за Македония

Б. Димитров: България да прокара „червена линия" за Македония

Директорът на НИМ Божидар Димитров. Снимка: София фото ейджънси

България няма да позволи посегателства върху своята история, коментира историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод прочита в македонските медии на изказването на президента Росен Плевнелиев в Пловдив.

Според Божидар Димитров – в случая с паметника на Димитър Талев, македонските медии просто изместват центъра на въпроса, който е разискван между двамата президенти.

„Там едва ли са разглеждали конкретни случаи, а са говорили по принцип (поне от наша страна). Този принцип беше заявен недвусмислено, вече два пъти от българския президент и веднъж от външния министър, а той е, че България няма да позволи посегателства върху своята история", заяви Димитров, цитиран от информационна агенция „Фокус".

„Нормално е македонските медии да се мъчат да детайлизират въпроса в един-единствен случай – паметника на Димитър Талев, тъй като ако недвусмислено им поставим тази червена линия – никакви посегателства върху българската история – Македония просто не може да я спази. По простата причина, че цялата държавна доктрина на Македония, както и доктрините за нацията и езика, не могат да се поддържат в днешния си вид, без посегателства върху българската история, заради отсъствието на собствена такава поне до 1944 година", каза директорът на НИМ.

„Ако искат да останат върху пилоните на държавността, езика и нацията, искат – не искат македонците ще трябва да грабят щедро от българската история поне за Средновековието, Възраждането и най-новото време, а за античната – да крадат от гърците", коментира Божидар Димитров.

По думите му - ще стане много интересно как ще реагира българското държавно ръководство, когато македонците преминат червената линия.

„Макар че още не е формулирана от външния министър – къде ще преминава тази червена линия, президентът недвусмислено показа къде ще бъде тя: тази червена линия ще бъде – никакви посегателства върху българската история. Оттам нататък може само да стоим, чакаме и гледаме – ще бъде ли „облечено" нашето, поне засега – твърдо решение – да не допускаме посегателства върху миналото ни, или пак ще си замълчаваме и ще си затрайваме, когато македонците вдигнат паметник на „македонския" писател Димитър Талев или – правят изложба с български ръкописи в Брюксел, обявени за македонски", обобщи Божидар Димитров.

Гръцка ваза с еротична сцена бе открита при разкопките в Созопол

Гръцка рисувана ваза с еротична сцена бе открита в неделя, 22 април, при разкопки в Созопол. Снимка: panoramio.com

Гръцка рисувана ваза с еротична сцена бе открита в неделя, 22 април, при разкопки в Созопол.

„При разкопки, които се водят от октомври на крепостната стена в Созопол и манастир „Свети Николай Чудотворец" в началото на стария град днес, в най-долните пластове, останали от историята на Созопол от края на VІІ – средата на VІ в.пр.Хр., беше открита една от най-старите гръцки рисувани вази по българските земи," съобщи проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, цитиран от агенция „Фокус".

„На тази ваза, за съжаление открита на няколко фрагмента, е представена доста силна еротична сцена. Няколко голи младежи, момчета и момичета, правят секс по нетрадиционен начин. По нашите земи за първи път излиза такава сцена," обясни Димитров.

„Сцената е сравнителна рядкост, имаме намерени хиляди вази в нашите земи, но тази е първата с подобна сцена. В Гърция съм виждал подобни. Древните гърци са смятали секса за безплатен дар от боговете; кое е грешно и кое не е грешно да се прави в секса, за първи път налага християнската църква," допълни той.

„Тя налага тотални ограничения, с изключение само на една поза между мъж и жена, не случайно наречена монашеска, докато всичко останало е забранено, смята се за перверзия. За добро или за зло, древните гърци не са мислили така," коментира Божидар Димитров.