Икономиката на Гърция ще се свие с още 25%

Според финансовия министър Янис Стурнарас това ще стане до края на 2014 г.

Гръцката икономика ще се свие с 25% до края на рецесията. Това каза гръцкият финансов министър Янис Стурнарас по време на гръцко-китайски бизнес форум в Атина, цитиран от The Economic Times. 

"Спадът на Брутния вътрешен продукт (БВП) от 2008 г. досега е 20%, а до края на 2014 г. очакваме понижение от още 25%", каза Стурнарас. "Неплатените сметки на правителството и задълженията към частния сектор са достигнали 6.5 млрд. евро", добави той.

Изявлението на финансовия министър идва точно преди да бъдат подновени преговорите с "тройката" (ЕЦБ, МВФ и ЕС), за отпускането на следващия транш за Гърция. Условията пред страната са да намали бюджетните разходи с 11.5 млрд. евро през следващите две години.

По-рано днес Гърция успя да пласира 1.3 млрд. евро под формата на 3-месечни ДЦК. Доходността по облигациите отчете минимален спад до 4.31%. Това обаче не е реален пазарен показател, тъй като правителството може да продава само на вътрешния пазар, където купуват само местните банки.

Гърция отдава под наем острови

Сложното гръцко законодателство пречи тези острови да бъдат продадени

След като стана ясно, че Гърция е ускорила приватизацията на най-апетитните имоти, днес излезе информация, че Атина може да отдаде под наем за 50 години 40 необитаеми острова, за да си осигури допълнителни приходи в условията на тежка криза, съобщава Bloomberg.

„Идентифицирахме места, които да са близо до континента, да имат развита инфраструктура и в същото време отдаването им под наем да не представлява заплаха за националната сигурност“, коментира Андреас Тапранцис, изпълнителен директор на фонда, в който са обединени предвидените за приватизация държавни имоти.

Той обаче призна, че сложното гръцко законодателство пречи тези острови да бъдат продадени. Освен това продажбата не би била изгодна за гръцката държава, тъй като възвращаемостта няма да бъде по-голяма, отколкото се очаква да бъдат приходите от наем.

Още в края на август премиерът на Гърция Андонис Самарас съобщи, че Атина може да продава или отдава острови под наем.

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Възможно е кредиторите да се съгласят с удължаването на срока за бюджетни съкращения

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е категорично против излизане на Гърция от Еврозоната и изрази пълно си несъгласие с тази възможност. Това е заявил самият Юнкер, цитиран от световните агенции, по време на срещата си в Атина с гръцкия премиер Андонис Самарас.

Срещата между двамата е първата от серията, която предстои на министър-председателя на Южната ни съседка с високопоставени европейски представители за обсъждане на прилагането на спасителното споразумение за затъналата в дългове Гърция.

Жан-Клод Юнкер допусна и възможността за удължаване на срока за изпълнение на плана за строги бюджетни икономии. Това обаче зависи от доклада на инспекторите на "тройката". В интервю в днешния брой на германския ежедневник "Билд" Андонис Самарас поиска повече време за изпълнение на плана и заяви, че страната му се нуждае от "глътка въздух".

Според Юнкер приоритет номер едно за гръцкото правителство трябва да бъде консолидирането на публичните финанси заедно с ясна и достоверна стратегия за намаляване на дълга в средносрочен план. Председателят на Еврогрупата посочи, че това е последният шанс на Гърция да избегне фалита. Юнкер отбеляза, че гръцкият премиер приема много сериозно проблемите на страната.

Докато Юнкер е против излизането на Гърция от еврозоната , telegraph.co.uk  съобщи,  че  Финладния вече се готви за разпад на еврозоната.

Според електронното издание The Economist излизането на една страна от еврозоната не е позволено според правилата приети при основаването на ЕС, защото страни които са се присъединили към еврото, е трябвало неотменно да изоставят собствената си валута. Правното становище , което е публикувано от ЕЦБ през 2009г. , твърди, че, в европейските договори не са обмислили варианти за възможността за излизане на страни от еврозоната, за изход от еврозоната ще се изисква да напуснат и Европейският Съюз (ЕС). Това ще засили икономическата криза в дадена страна, защото държавата ще загуби достъп до единния пазар и ценни регионални фондове за помощи и подкрепа от ЕС.

Германия, заедно с другите европейски народни кредитори, ще бъдат изправени пред тежки загуби (Виж графика 1) , произтичащи от излизането на Гърция от ЕЗ. 

Първо там са парите които вече са изплатени почти 130 млр.€ . Второ , ЕЦБ все още притежава гръцки държавни облигации на стойност около 40 млр.€. Трето, банката на Гърция дължи на ЕЦБ около 100 млр.€ в така наречените TARGET2 задължения, които са възникнали чрез системата TARGET2 плащания, тъй като местните банки са източвали депозити на Гърция със заеми от централната банка. Това добавя експозиция над 270 млр.€ или 3% от БВП на ЕЗ. 

 Четете още в The Economist за външният дълг на 5-те страни от ЕЗ и  за план "Б" на Ангела Меркел, ще излезе ли Гърция от ЕЗ и какви са последиците за целия ЕС.

Пак режат дълговете на Гърция

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.

Гърците хукнаха към бензиностанциите у нас

Гърците хукнаха към бензиностанциите у нас

За литър шофьорите в южната съседка плащат вече близо 2 евро

Поредното поскъпване на бензина в Гърция прогони клиентите на бензиностанциите в южната ни съседка. За литър гърците вече плащат близо 2 евро, което накара много от тях да предпочетат да пътуват до България, за да заредят колите си, съобщи бТВ.

За последните две години бензинът в Гърция е скочил почти двойно, оплаква се председателят на местната петролна асоциация. В момента литър от най-масовия бензин върви между 1,80 и 2 евро.

„Поскъпването се отразява зле на бизнеса. Това се отнася за всички бензиностанции в Гърция. Все повече гърци предпочитат да зареждат в България, която е само на час път оттук,” коментира Йоргос Кодзаос, управител на бензиностанция и председател на Асоциацията на бензиностанциите.

Докато бензинджиите в Серес стоят почти цял ден без работа, в България се извиват опашки от автомобили с гръцка регистрация. На практика при зареждане на един резервоар у нас, гърците могат да спестят до 30 евро.

„Няма надежда в скоро време да се стабилизира положението относно цената. Проблем е, че Гърция има данък едно евро за всеки литър бензин,” казва Йоргос Кодзаос.

Така след разпределяне на печалбата между производител, доставчик и държавата, за собственика на бензиностанцията остава само един процент, причина довела до фалита на 2 100 бензиностанции в последните две години.

Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

На тезгяха са още лотарията, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическата компании, летища и пристанища

Гърция обяви за продажба още две държавни компании. Това са пощенската ЕЛТА и компанията за военни и цивилни автомобили за специални нужди ЕЛВО, съобщиха гръцки медии. По този начин южната ни съседка се надява да влее в хазната свежи пари от двете губещи предприятия.

Правителството в Атина е обявило за частно придобиване още държавната лотария, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическа компания, компаниите за водоснабдяване, както и летища, железопътните служби, пристанища и малки регионални болници.

Според главната опозиционна партия - радикалната левица СИРИЗА решението на приватизационната комисия е „августовски преврат, трасиращ пътя за ново национално престъпление”.

Гърция съкращава 40 000 държавни служители

Гърция съкращава 40 000 държавни служители

Планираните съкращения трябваше да бъдат изпълнени още през 2011 г., но миналата година бяха освободени само 6.5 хиляди души, повечето от които излязоха в пенсия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Правителството в Гърция реши да изпълни намеренията си да съкрати 40 000 държавни служители в опит да намали разходите си с нови 11.5 млрд. евро, за което настояват кредиторите на страната от ЕС и МВФ.

Планираните съкращения трябваше да бъдат изпълнени още през 2011 г., но миналата година бяха освободени само 6.5 хиляди души, повечето от които излязоха в пенсия, предаде бТВ.

Междувременно Председателят на борда на директорите на гръцката държавна компания „Ларко”Анастасиос Баракос беше уволнен заради отказа си да намали заплатата на служителите си, както предвиждат одобрените бюджетни съкращения.

Компанията „Ларко”е един от водещите световни производители на метални сплави. Надниците в предприятието трябваше да бъдат орязани с една трета.

Еврозоната готова за излизане на Гърция

Еврозоната готова за излизане на Гърция

Страната няма да напусне до есента, смята Юнкер

Излизането на Гърция от Еврозоната в момента може да се случи "управляемо". Това е заявил премиерът на Люксембург и лидер на групата на финансовите министри от Еврозоната Жан-Клод Юнкер, в интервю за германско радио, цитиран от The Telegraph. Той е коментирал и големите икономики в Европа, като според него те са в болезнено състояние.

"От днешна гледна точка, излизането на Гърция ще бъде управляемо, но не означава, че е желано", каза Юнкер. "Защото ще създаде значителни рискове, особено за обикновените хора в Гърция", добавя той.

Изказването на Юнкер е показателно, че Европа сериозно разглежда варианта, Гърция да напусне валутния съюз. Това ще бъде прецедент, който доскоро е бил немислим, пише още британското издание.

Попитан дали все пак може да се изключи подобен сценарий, Юнкер отговаря: "Най-малко до края на есента. И след това също".

Досега Гърция успя да постигне две споразумения с международните кредитори, но въпреки това не успява да се справи с болната си икономика. През 2010 г. страната се договори с "тройката" (ЕС, МВФ и ЕЦБ) да получи 110 млрд. евро, а година по-късно й бяха обещани още 130 млрд. евро. Помощта обаче беше одобрена срещу обещания за реформи и съкращаване на разходи. Нито едно от тези обещания обаче не е изпълнено и досега, което поставя страната пред опасността да й бъдат спрени средствата и да изпадне в несъстоятелност.

Вчера международната кредитна агенция Standard & Poor's отново понижи перспективата пред дългосрочния дълг на Гърция, с което допълнително влошава състоянието на гръцката икономика. Агенцията постави "негативна" перспектива пред дългосрочните облигации, заради притеснението, че страната няма да успее скоро да постигне целите за бюджетен дефицит. В момента рейтинга на Гърция е "CCC", което е осем степени под инвестиционния. При това положение страната може да продава единствено краткосрочен дълг между 3 и 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар, но и при тях доходността достига 5%.

Финансист иска Гърция да бъде изключена от еврозоната

Финансист иска Гърция да бъде изключена от еврозоната

Гърците сами са си виновни за проблемите, категоричен е Маркус Зьодер

Маркус Зьодер, министър на финансите на Бавария е на мнение, че Гърция трябва да бъде изключена от еврозоната, при това още до края на тази година, съобщи Фокус, позовавайки се на изказване на финансиста пред "Билд ам Зонтаг". По думите на Зьодер би било грешка ако продължи да се оказва финансова помощ на Атина.

"С Гърция трябва да дадем пример, че еврозоната може да си покаже зъбите", категоричен е Зьодер в интервю за изданието. Според финансовия министър на Бавария помощта за изтича "като вода в пясък" и за проблемите на Атина "са виновни самите гърци".

Финансистът е убеден, че оставането на Гърция в еврозоната в дългосрочен план ще излезе по-скъпо на Германия отколкото скорошното изключване на задлъжнялата страна от еврозоната.

"Трябва да действаме по правилото на алпинистите. Ако още някой виси на твоето въже и може да те повлече със себе си в пропастта, то въжето трябва да се пререже. Ако една страна не е в състояние да се разплати за своите дългове, то тя трябва да напусне еврозоната", е мнението на Маркус Зьодер.

Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ

Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ

Южната ни съседка получи спешен заем от 4 млрд. евро

Гърция засега е спасена от фалит, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) гарантира, че ще отпусне 4 млрд. евро спешен допълнителен заем за гръцката централна банка. Решението на Управителният съвет на ЕЦБ гарантира финансовото оцеляване на Гърция поне до септември, съобщи БНР.

В последния момент ЕЦБ реши да спаси Гърция от очерталия се остър недостиг на пари в наличност, заради което изплащането на заплатите и пенсиите през август беше под въпрос. Решението е било взето от Управителния съвет на ЕЦБ на заседание във Франкфурт. Отпуснатият допълнителен кредит не е свързан със следващия транш от пакета финансова помощ за Гърция, който възлиза на 31,5 млрд. евро.

Решението за неговото отпускане ще бъде взето през септември след публикуването на доклада на експертната комисия на т.нар. тройка кредитори. Ако докладът установи, че страната сериозно изостава с прилагането на договорените вече реформи, септемврийският транш може и да не бъде отпуснат и да се стигне до фалит на Гърция.

С решението си за спешен кредит, ЕЦБ дава шанс на Атина да избегне задълбочаване на финансовата криза поне до септември. Тогава ще се реши окончателно и въпроса за оставането на Гърция в еврозоната.

Отписват 50 млрд. евро гръцки дълг

Отписват 50 млрд. евро гръцки дълг

Целта е през 2020 г. задълженията да намалеят до 120% от БВП

Възможно е огромният гръцки дълг да бъде намален с 50 млрд. евро през есента. Не е изключено това да се случи е коментирал еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен, цитиран от сайта на в. "Катимерини".

Възможността за директна рекапитализация на банките и на страните, които се подпомагат от европейския стабилизационен механизъм ще бъде обсъдена през есента. Това е казал Оли Рен в отговор на въпрос на евродепутат от гръцката радикална левица СИРИЗА

Намаляването на държавния дълг на Гърция ще стане ако еврозоната приеме и за нея да бъде валидно това, което вече бе решено за Испания и се обсъжда за Ирландия. По този начин ще се постигне целта гръцкият дълг да намалее до 120% от БВП в края на 2020 г. Все още обаче остава неуреден въпросът с директната рекапитализация на гръцките банки.

7% рецесия в Гърция

7% рецесия в Гърция

Опасността за излизане на страната от еврозоната остава, смятат от Moody's

Брутният вътрешен продукт на Гърция ще се свие със 7 процента през тази година. Това се посочва в доклад на рейтинговата агенция Moody's, цитиран от гръцкия в. „Имерисия”.

Според анализаторите опасността за излизане на страната от еврозоната остава. Ако това се случи, оттеглянето на Гърция от валутния съюз ще има сериозни последствия за банковата система на страната, се посочва в доклада. Общите капиталови нужди на гръцките банки ще достигнат 40-50 млрд. евро, а изтичането на средства от банковите депозити ще продължи в следващите 12-18 месеца.

Заради доброволната размяна на гръцки облигации при отписването на дълга на страната през миналата година, когато бяха отчетени рекордни загуби, гръцката банкова система ще остане губеща през тази и следващата година.

Според Moody's гръцките банки ще останат извън пазарите и през следващата година и половина.

Гърците пестят от храна и дрехи

Гърците пестят от храна и дрехи

Снимка: Ройтерс

Атина. Кризата силно удари оборота на търговските магазини в Гърция по данни на Статистическата агенция. Гърците купуват с 10% по-малко плодове и зеленчуци, с 8% по-малко месо, а мебели и дрехи - само на промоции.

Гърците купуват предимно хранителни продукти на промоция, коментират собственици на търговски обекти. От началото на годината е регистриран спад на оборота около 12%. Търговските вериги непрекъснато предлагат стоки на промоционални цени, за да задържат клиентите си. В много магазини дори не се излагат маркови стоки, защото няма търсене за тях. Гърците купуват най-необходимото и то в малки количества.

Много от производителите на мебели фалираха, а работещите фирми фиксират спад на търсенето с 20%. Данъци и безработица свиха покупателната способност на гърците. Дрехи и обувки се продават също с 20% по-малко само в рамките на тази година.

Ежедневно затварят бензиностанции, които не могат да си покрият разходите. Клиентите зареждат колите с „капкомер”, коментира  собственик на бензиностанция и допълни, че много рядко обслужва клиент, който зарежда за повече от 10 евро, предаде БНР.

Решено: Гърция свива разходите

Решено: Гърция свива разходите

Южната ни съседка реже харчовете с 11,5 млрд. евро

Гърция ще свива бюджетните разходи. За това се споразумяха лидерите на трите партии в управляващата коалиция в южната ни съседка, пише Reuters. В периода 2013-2014 г. Гърция трябва да намали бюджетните си разходи с 11,5 млрд. евро, каквото е изискването на международните кредитори Европейски съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.

Янис Стурнарас, министър на финансите е потвърдил, че предложенията за икономии на премиера Андонис Самарас са били приети от политическите лидери в коалицията.

Лидерът на лявоцентристката партия ПАСОК Евангелос Венизелос също се е съгласил с орязването на разходите с мотива "в интерес на страната". Досега Венизелос настояваше Гърция да поиска от кредиторите повече време за постигане на набелязаните мерки за икономии.

Гърция може да фалира още на 20 август, ако страната не получи поредния транш от спасителната помощ за или не успее да продаде съкровищни бонове за над 3 млрд. евро.

Коалицията в Гърция не постигна съгласие за новите икономии

Коалицията в Гърция не постигна съгласие за новите икономии

© ЕПА/БГНЕС

Политиците от управляващата трипартийна коалиция в Гърция днес не успяха да постигнат съгласие да съкращаване на разходите с 11.5 милиарда евро, каквито са  изискванията  на тройката международни кредитори, съобщи агенция „Новости".

Ако такова съгласие не бъде постигнато и Гърция не получи на 20 август поредния транш от финансова помощ, страната е застрашена от дефолт. Международните партньори отказват да отпуснат транша в случай, че Атина не направи очакваните бюджетни съкращения.

Днес премиерът Андонис Самарас прие лидерите на двете леви партии в коалицията Евангелос Венизелос и Фотис Кувелис. На срещата присъства и финансовият министър Янис Стурнарас.

Председателят на ПАСОК Венизелос коментира, че новите мерки за икономии трябва да бъдат съобразени с това, че спадът в гръцката икономика се е казал по-голям от очакваното.

Според лидера на ДИМАР Фотис Кувелис гръцкото обществоне може да понесе още тежести.

Засега не е ясно кога ще приключат преговорите между коалиционните партньори.

От своя страна Янис Струнарас заяви след срещата, че експертите от тройката - ЕС, МВФ и ЕЦБ, които останаха в Атина след проведените през миналата седмица консултации,ще се задържат в гръцката столица „толкова, колкото е необходимо".

Разследват най-големите гръцки банки

Разследват най-големите гръцки банки

Европейският антимонополен орган ще проучва дали предоставената спасителна помощ за National, Alpha,Eurobank и Piraeus не им предоставя непазарно предимство

Европейският антимонополен орган временно спря одобрената от Европейската комисия (ЕК) държавна помощ за най-големи банки в страната - National Bank of Greece, Alpha Bank, EFG Eurobank, Piraeus Bank, пише Reuters. Сумата от 18 млрд. евро беше отпусната от Гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF) под формата на мостово крдитиране.

Регулаторът е обявил, че ще започне разследване, за да бъде установено дали тази помощ няма да предостави неконкурентно пазарно предимство на тези банки. 

При одобряването на помощта ЕК обяви, че през следващите шест месеца чака гръцките власти да предоставят детайлен план как ще преобразуват мостовото кредитиране във финална рекапитализация на банките.

Освен за тези четири банки ЕК е одобрила и 1.7 млрд. евро за приключването на фалита на Proton Bank. ЕС ще проучи дали това няма да даде предимство на новата група, създадени от останките на малката гръцка банка.

Гърция съкращава 5 млрд. евро от пенсии и 300 млн. от здравеопазване

Гърция съкращава 5 млрд. евро от пенсии и 300 млн. от здравеопазване

Планът е изготвен от финансовия министър Янис Стурнарас след интензивни дискусии с членовете на кабинета. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Гърция ще спести 5 млрд. евро от пенсионния бюджет и 300 млн. евро от здравеопазване според плана на коалиционното правителство за съкращаване на разходите според изискванията на международните кредитори.

Гръцкото правителство е намерило откъде да спести 11,7 млрд. евро за 2013 г. и 2014 г., предаде „Дневник", позовавайки се на „Ройтерс".

Планът е изготвен от финансовия министър Янис Стурнарас след интензивни дискусии с членовете на кабинета.

Той трябва да бъде одобрен от премиера Антонис Самарас и лидерите на ПАСОК Евангелос Венизелос и на Демократична левица Фотис Кувелис.

Според източници, цитирани от вестник „Катимерини", се очаква мерките да включват както съкращения в различни правителствени служби, така и намаляване на пенсиите и на бюджета за здравеопазване.

Оценката е, че около 5 млрд. евро ще бъдат спестени от области, за които отговаря министерството на труда, като пенсиите.

С 300 млн. евро ще бъде орязан бюджетът за здравеопазване. Въпреки това министърът наздравеопазването Андреас Ликуренцос отрече съкращението да стигне до 1500 евро на пациент.

Правителството най-вероятно ще изпита трудности при оправдаването на мерките в тези чувствителни области, тъй като и трите коалиционни партии обещаха по време на предизборните си кампании да не предприемат масови съкращения.

По-късно следобед се очаква и срещата на Янис Стурнарас с ръководителите на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). На нея ще бъде сложен акцент върху гръцката програма за приватизация.

В сряда за нов ръководител на Агенцията по приватизация TAIPED беше избран бившият изпълнителен директор на гръцката Национална електрическа компания Такис Атанасопулос.

Този ход, както и обявеното закриване на 21 структури на публичната администрация ще бъдат представени от коалицията като доказателство за това, че Атина възприема сериозно спасителните условия.

След среща на финансовия министър с т.нар. тройка (EК, ЕЦБ и МВФ) в четвъртък, в петък и премиерът наГърция ще разговаря с нейните представители.

Първата среща на Андонис Самарас е с Жозе Мануел Барозу, който кацна в Атина в сряда вечерта.

Кабинетът се надява посещението на председателя на комисията да демонстрира европейската подкрепа за страната в трудния за нея период. Визитата на Барозу е първата от страна на член на „тройката" от договарянето на спасителния план за Гърция през май 2010 г. насам.

Междувременно според данни на агенцията за обществени проучвания Marc SA повече от половината малки гръцки фирми са заявили, че може да затворят до края на годината поради свитите приходи и тежестта от банковите заеми, съобщи „Блумбърг". Това прави около 11 000 предприятия.

Търговците на едро и дребно очакват спад на приходите с 53% през 2012 г. - петата година от началото на гръцката рецесия.

След като 85% от интервюираните фирми са отбелязали спад в приходите си през първите 6 месеца на годината, 62% от тях очакват той да продължи и през следващото полугодие.

Трите сценария за Гърция

Трите сценария за Гърция

Гърция пак е в задънена улица, за кой ли път вече. Оттук нататък възможностите са три: нови помощи, опрощаване на дълга или фалит и излизане от еврозоната. Кой от тези три сценария е най-реалистичен? И какво ще последва?

Deutsche Welle

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле ще да е предчувствал как ще се развият нещата. Непосредствено преди Бундестагът да гласува втория помощен пакет за Гърция, той изпрати на депутатите писмо със следното предупреждение: "Няма гаранции, че избраната посока ще доведе до успех. И най-вероятно това не е последният път, в който Бундестагът ще трябва да се занимава с финансовите помощи за Гърция".

Шойбле определено има право, а прогнозата му би могла да се сбъдне много по-скоро, отколкото се опасява самият той. В момента експертите на Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка отново са в Атина, където контролират изпълнението на изискванията от втората помощна програма. Докладът им ще бъде готов в началото на септември. Но още отсега е ясно: нищо добро не може да се очаква. "Програмата е изцяло извън релсите", казва един от участващите експерти. А основната причина за това е предизборната кампания, довела до замразяването на почти всички проекти. Допълнителните средства, от които има нужда Гърция, се изчисляват на около 50 милиарда евро. Откъдето логично следва въпросът: как ще бъде запълнен този недостиг? Възможните отговори са три.

Сценарий първи: нов помощен пакет

Въпреки всички неразбории до този момент, държавите от еврозоната биха могли да продължат да подпомагат Гърция. През есента те би трябвало да предоставят следващия транш от 31,3 милиарда евро. Атина така и така вече е планирала изразходването на тези средства. А за да се покрие допълнителния финансов недостиг, трябва да има трета помощна програма, в съответствие с предсказанията на Шойбле. Само че е много спорно дали Ангела Меркел би получила необходимото за целта мнозинство в Бундестага. "Изключено", казва един високопоставен политик от управляващата коалиция. И допълва: "Иначе няма да има никакъв смисъл да се явяваме на следващите избори."

Милиардните траншове за Атина са пределно непопулярни сред германската общественост. Но и немалко депутати от управляващите партии изпитват съмнения дали тези средства не се хвърлят в каца без дъно. Същевременно очакванията към Меркел от страна на Европейския съюз са високи - вярва се, че тя ще успее да организира нужната за третия помощен пакет подкрепа. И действително - приемането на третия пакет не е съвсем невероятно. Още повече, че федералното правителство вече прави проучвания доколко е възможно да се запълнят финансовите дупки в Атина.

Сценарий втори: частично опрощаване на дълговете

Финансовото състояние на Гърция може да бъде облекчено и чрез частично опрощаване на нейните държавни задължения. Още в рамките на втория помощен пакет банки и застрахователни компании се отказаха от част от претенциите си към Гърция и облекчиха Атина със 100 милиарда евро. Но този ход няма как да се повтори - единствено някои инвеститори, които не са се включили в първото опрощаване на дълговете, биха могли да направят сега някакъв компромис. Оттам нататък дълговете на Гърция са все към държави и фондове - общо 149 милиарда евро. Така например е напълно сигурно, че Международният валутен фонд няма да се откаже от дължимото. Гърция дължи пари и на Европейската централна банка. И там опрощаването на задълженията изглежда пределно невероятно.

Сценарий трети: фалит и излизане от еврозоната

Ако лидерите на еврозоната се откажат от първите две опции, остава само радикалното решение: фалит. Гърция ще рухне най-късно през есента, ако не получи своевременно помощ. Последствията ще са значителни - включително за бюджета на германския финансов министър Шойбле. Защото в такъв случай вече отпуснатите кредити ще трябва да бъдат отписани.

Ако Гърция фалира, излизането й от еврозоната става неизбежно

Фалитът неизбежно ще бъде последван от въпроса дали Гърция би могла да остане в еврозоната. Федералният министър на икономиката Филип Рьослер казва, че за момента е "повече от скептичен". Вероятността Гърция да напусне еврозоната отдавна е спряла да стряска, допълва той. Някои икономисти все пак допускат, че Гърция би могла да постигне икономическо оздравяване чрез драхмата - по-слабата валута ще повиши конкурентоспособността на страната. Други експерти обаче предупреждават, че покрай слабата валута много банки и фирми няма да са в състояние да изплатят дълговете си, поради което ще трябва да обявят фалит. Освен това гърците ще изгубят голяма част от спестяванията си и натрупаните за пенсионно осигуряване пари.

При това положение Европейският съюз и Международният валутен фонд би трябвало да помогнат - иначе страната ще изпадне в хаос. Още повече, че гръцките проблеми могат да се прехвърлят и към останалите държави в криза - Португалия, Испания и Италия. Поради всичко това излизането на Гърция от еврозоната не е добра опция - най-малкото дотогава, докато другите страни в криза не са се стабилизирали.

Ципрас: Гърция фалира през септември

Ципрас: Гърция фалира през септември

Лидерът на радикалната партия СИРИЗА пронозира, че мерките на кредиторите ще доведат до социален колапс

Социална катастрофа и банкрут през септември. Това прогнозира лидерът на радикалната лява партия СИРИЗА на Гърция Алексис Ципрас, цитиран от АФП.

Мерките за строги икономии, наложени от гръцките чуждестранни кредитори ще доведат до социален и икономически колапс до края на лятото, предупреди той. „Новите мерки ще доведат до социална катастрофа и банкрут през септември”, заяви Ципрас на събрание на своята партия, която остана в опозиция след последните избори в Гърция през юни.

Ципрас призова да бъде свикана кризисна среща на ЕС на високо равнище, за да бъде обсъдена дълговата криза на Гърция.

МВФ не иска да отпусне още пари на Гърция

МВФ не иска да отпусне още пари на Гърция

Това твърди германският вестник "Шпигел", позовавайки се на високопоставени дипломати от Европейския съюз

Международният валутен фонд (МВФ) не иска да предоставя допълнителна финансова помощ на Гърция, съобщава германският вестник "Шпигел", позовавайки се на високопоставени дипломати от Европейския съюз. 

Кредиторите на Гърция - Европейският съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ в момента правят оценка дали държавата изпълнява поетите ангажименти за реформи. Представители на т.нар. тройка се връщат в Атина във вторник. 

Гърция се надява да получи допълнителен заем в размер на 12,5 млрд. евро през август и септември. При последното си посещение на 9 юли в Атина обаче международните кредитори казаха, че Гърция не е изпълнила целитеза икономии и трябва да усили процеса на реформи.

Неназован европейски дипломат е отрекъл обаче информацията на "Шпигел", заявявайки че като част от тройката кредитори, МВФ не би си правил предварителни заключения. "Това не може да е истина, тъй като МВФ също чака доклада на тройката преди да вземе решение. Така че в този момент още има много "ако" и "но", заявява дипломатът.