Референдумът за "Белене" заедно с изборите

Референдумът за "Белене" заедно с изборите

Премиерът твърдо "за" допитването до народа, но търси начин да се спестят пари

Референдумът за АЕЦ "Белене" да се проведе едновременно с парламентарните избори, за да се спестят пари. Това е предложил премиерът Бойко Борисов на заседание на кабинета, става ясно от стенограмата.
След заседанието на Министерски съвет (МС) стана ясно, че министър-председателят Бойко Борисов, МС и ПП ГЕРБ подкрепят провеждането на референдум за строителството на атомната централа.

"Станишев казва, че сега едва ли не, щял да брани референдума от ГЕРБ. Точно обратното и ви моля всеки от вас, където и да говори, да каже, че аз и вие, и ние, и правителството сме "За" референдум. Категорично! Не е нужно да го брани, точно обратното", заяви Борисов пред министрите.

"Референдум обаче струва към 30 - 40 милиона, тоест избори все едно се правят. А ние избори имаме след няколко месеца, догодина, сиреч аз не виждам откъде мога да извадя 30 милиона или 40 милиона от бюджета или той трябва да мине на актуализация, да похарчим още за този референдум. Така че, ние не сме против, ние сме "За", но лично ще държа в този референдум българският парламент или както се възлага, като се напише "За" или "Против", отдолу да се напишат условия", изказва се Борисов пред министрите си.

"То не е правен от 30 години, може за няколко месеца да зачака тоя референдум. Ако сега го направим, са 30-40 милиона. Ако го направим с изборите, няма да струва нищо, защото ще плащаме целите избори. Затова това предлагаме", добавя Бойко Борисов

Ако си "За" това означава, че всеки българин трябва да изплати все едно по един Мерцедес на централата. Ако я правим за 22 милиарда, който поиска, токът ще струва еди колко си и той в никакъв случай няма да е евтин, защото тези кредитни пари няма кой да ги плати. И Станишев прекрасно го знае. Просто той действа подло в момента към българите", допълни министър-председателят.

Бивш гръцки премиер: Връщането на драхмата ще бъде катастрофа

Костас Симитис (вторият отдясно наляво) беше премиер на Гърция през 2001 г., когато страната влезе в еврозоната. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Завръщането към драхмата ще бъде истинска катастрофа за Гърция и нейните банки, заяви бившиятпремиер на страната Костас Симитис (1996-2004).

„Идеята за обратно връщане към драхмата даже няма право на съществуване," категоричен е той, цитиран от агенция „Блумбърг" и БГНЕС.

Костас Симитис беше начело на страната, когато тя влезе в еврозоната през 2001 г.

Излизането от валутния съюз ще принуди банките да прекратят своите операции за най-малко три месеца. През това време ще се извършва подготовката за работа с новата валута, т.е. ще се печатат новите пари.

„Закриването на банките за три месеца е нонсенс. Ако те прекратят работа за повече от три дни – това ще бъде тежък удар," отбеляза Костас Симитис.

Бившият премиер смята обсъждането на идеята за излизане на Гърция от еврозоната за напълно безсмислено.

В същото време този въпрос, който дълго време беше избягван от европейските лидери, все по-често се обсъжда след резултатите от парламентарните избори, провели се на 6 май.

Основните политически партии така и не успяха да се договорят за нов кабинет и в сряда президентътКаролос Папуляс ще се оппита да сформира временно правителство, което да подготви новите избори в страната.

Окончателен провал на преговорите – нови избори в Гърция

В срещата при президента участваха лидерите на „Нова демокрация“, ПАСОК, лявата радикална коалиция „Сириза“, „Лява демокрация“ и националистическата формация „Независими гърци“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преговорите за съставяне на коалиционен кабинет на националното единство в Гърция окончателно се провалиха.

„Президентът Каролос Папуляс ще назначи временно правителство и ще обяви датата на новите предсрочни парламентарни избори“, съобщи администрацията на държавния глава, цитирана от РИА „Новости“ и „Фокус“.

Лидерите на пет от седемте гръцки партии, които след парламентарните избори от 6 май получиха места в парламента, се събраха за нови разговори за съставяне на технократско правителство под егидата на президента във вторник.

В разговора участваха Андонис Самарас (Нова демокрация), Алексис Ципрас (СИРИЗА), Евангелос Венизелос (ПАСОК), Фотис Кувелис (Демократична левица) и Панос Каменос (Независими гърци - национал-популистка).

Партията на комунистите отказа да участва в разговорите, а неонацистката партия изобщо не беше поканена.

След съдбоносната среща Евангелос Венизелос заяви, че "уви" в страната трябва да бъдат организирани новипарламентарни избори, тъй като не е възможно да се сформира коалиционно правителство заради патовата ситуация в законодателния орган на страната.

Президентството също потвърди, че усилията за създаване на правителство са приключили без успех.

Каролос Папуляс трябва да свика в сряда в 10:00 ч. по Гринуич ръководителите на всички партии, за да бъде създаден кабинет, който да придвижва текущите дела с оглед бъдещите нови парламентарни избори.

Срещата при държавния глава във вторник беше последният шанс за сформиране на правителство "от личности", което да извади страната от политическата безизходица, която тревожи европейските партньори на Гърция и частните й кредитори от ЕС и МВФ.

До ситуацията на политическа криза се стигна, след като миналата седмица лидерите на първите три политически сили – "Нова демокрация", "Сириза" и ПАСОК – не успяха да съставят кабинет и върнаха получените мандати.

Гърция изпадна в тежка икономическа криза през 2010 г. заради своя огромен дълг, достигащ почти 150% от БВП.

Дълговата криза в страната заплаши стабилността на еврозоната. Останалите държави от еврозоната решиха да отпуснат многомилиардна помощ на Атина в замяна на сурови съкращения и подобрявана на финансовата дисциплина.

Въпреки това през последната седмица все повече европейски лидери, включително председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, както и финансисти не изключват излизането на Гърция от еврозоната.