ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съветът на Европейския съюз ще отмени санкцията за свръхдефицит на България на заседанието си на 22 юни, съобщи Министерство на финансите.

Препоръката да отпадне санкцията за свърхдефицит беше направена от Европейската комисия на 31 май 2012 г., защото според доклад на ЕК финансовите показатели на България се доближават до четири от критериите за сближаване с нормативните стойности.

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

За последните 12 месеца до март 2012 г. нивото на инфлация в България е 2,7%, т. е. под референтната стойност от 3,1%.

Освен това, през 2010 г. бюджетният дефицит на България спадна до 3,1%, а през 2011 г. достигна до ниво 2,1%. В допълнение, държавният дълг през 2011 г. възлиза на 16,3% от БВП.

ЕК отбелязва също, че поради наличието на система на паричен съвет, българският лев се запазва напълно стабилен спрямо еврото.

Въпреки това, поради неучастието на България в т.нар. „чакалня на еврозоната" - Валутен механизъм 2, докладите формално заключават, че България не изпълнява този критерий.

Дългосрочният лихвен процент, базиран на доходността на 10 г. ДЦК за едногодишен период (до март 2012 г.) е 5,3% или с 50 базисни точки под референтната стойност от 5,8%, следователно, България изпълнява този критерий.

В сравнение с оценката от предходния доклад от 2010 г., дългосрочният лихвен процент в България чувствително е понижен, като в началото на 2010 г. той е бил 7%.

Инфлацията в ЕС на най-ниско ниво от повече от година

Инфлацията в ЕС на най-ниско ниво от повече от година

България е сред страните с най-голямо увеличение на разходите за труд през първото тримесечие

Потребителските цени в ЕС и еврозоната продължават да спадат

Инфлацията в еврозоната е спаднала през май до най-ниското и ниво от повече от година насам, показват последните данни на Евростат. На годишна база показателят се е понижил до 2.4% от 2.6% през април. На месечна основа статистиката отчита дефлация от 0.1%. За целия Европейски съюз годишната инфлация през миналия месец е била 2.6 на сто, в сравнение с 2.7 процента през април, а на месечна основа е останала непроменена.

В сравнение с месец април, годишната инфлация е спаднала в 20 от страните членки, повишила се е в три и е останала непроменена в останалите. Най-ниското повишение на цените се наблюдава в Гърция и Швеция (по 0.9%) и в България – 1.8%. Най-висока инфлация през май е отчетена в Унгария (5.4%), Естония (4.1%), Кипър и Малта (по 3.7%).

Горивата и транспортът

В началото на годината цената на петрола скочи с почти една пета заради напрежението между Запада и Иран, но впоследствие започна да спада заради притесненията на инвеститорите от забавянето на световната икономика. Въпреки понижението обаче горивата и транспортът все още имат основен принос за инфлацията в еврозоната, като при тях поскъпването е от 3.7%. По-сериозно увеличение има само при алкохола и тютюневите изделия (4.7%) и жилищата (4%). Най-ниска инфлация се наблюдава в комуникациите (-3.3) и образованието (0.7%).

Въпреки спадането на инфлацията на годишна база, понижението спрямо предишния месец е по-малко от очакваното, отбелязва Reuters. Това може да забави плановете на Европейската централна банка да сведе инфлацията под 2%. Повечето анализатори очакват инфлацията да продължи да спада на фона на високата безработица и забавянето на икономиката в региона.

По-високи разходи за труд

Отделна статистика на Евростат показва, че средните почасови разходи за труд в еврозоната са се повишили с 2% през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. През четвъртото тримесечие на 2011 г. увеличението е било 2.8 на сто. В рамките на целия ЕС увеличението за периода е 1.7% в сравнение с 2.7% за предишното тримесечие. България е една от страните с най-голямо увеличение – 6.8 процента, като е изпреварена само от Естония, където повишението е 7.2%. Според данните на Евростат от 2001 г. насам цената на труда се е повишила с около 12 на сто в ЕС и с почти 18% в страните от еврозоната.

0,2% инфлация през април от по-скъпи обувки и горива

Инфлацията през април е 0,2%, като основна причина за нея е поскъпване на дрехите, обувките и горивата. Това показват данни на Националния статистически институт, обявени вчера. На годишна база инфлацията остава без промяна - 1,7 на сто. (Виж графиката - бел. ред.)

И данните на статистиката потвърждават, че тази година не се състоя традиционното великденско поскъпване. Дори като цяло храните са поевтинели с 0,1% през април. Също с толкова надолу са цените и на алкохола и цигарите.

За сметка на това обаче преди абитуриентските балове обувките бележат скок от 6,3%, а дрехите - с 3,2 на сто. Централното газоснабдяване поскъпва с 9,3%, а топлоенергията - със 7,8 на сто. Бензин А95 пък е с увеличение от 2,8 на сто. По-високите цени на течните горива са довели и до поскъпване на транспортните услуги. Такситата са повишили тарифите през април с 1,2%, а междуселищният автобусен транспорт е станал по-скъп с 1,9 на сто.

Леко нагоре са и цените на водоснабдяването - с 0,9%, както и на наемите на жилища - с 0,1 на сто.

Въпреки че като цяло храните са били по-евтини и при тях има продукти, които са с по-високи цени през април. Например доматите са скочили с 20,8%, а зелето - с 5,9 на сто. С над 16% обаче са поевтинели краставиците, а марулите - с 25,4 на сто.

По-съществено поевтиняване при нехранителните стоки и услуги е отбелязано при пропан - бутана с 5,8% и при туристическите пакети - с 6,8 на сто.

КНСБ искат 10% увеличение на всички доходи

Според Томев от началото на годината макроикономически план ситуацията отново започва да се влошава - намалява промишленото производство, инвестиционната активност, спада потреблението.

Икономистът и директор на Институт за синдикални и социални изследвания към КНСБ ЛюбомирТомев призова за незабавно увеличение на всички доходи с 10%.

„Настояваме за 10-процентно увеличение на всички доходи,“ заяви Томев пред БНР.

„Предупреждаваме отдавна, че инфлацията, при тези замразени доходи, влияе негативно върху доходите на домакинствата, намалява покупателната способност на средната пенсия, на минимална пенсия, на минималната работна заплата,“ обясни той.

По думите му от началото на годината макроикономически план ситуацията отново започва да се влошава - намалява промишленото производство, инвестиционната активност, спада потреблението.

„Тази макроикономическа среда се влияе не само от външни фактори, трябва да има и вътрешни стимули по отношение на потреблението. Заради съчетаването на тежкото състояние на домакинствата и неразвиването на икономиката, предлагаме политика, основана на вътрешното търсене,“ посочи икономистът.

„Безработицата се стабилизира на 11,5% през последните месеци, което е тревожно. Намалява заетостта, което също е притеснително. Работодателите продължават да освобождават работна сила,“ каза още той.

„Вече получаваме и трогателни писма от много хора в крайно тежка ситуация. Те казват: Ами ние изнемогваме, гладуваме, не можем да се издържаме. Ситуацията е непоносима,“ добави Томев.