Парламентът единодушно подкрепи спешния ремонт на мостовете

Строителният министър Лиляна Павлова увери, че така не се легитимира заобикаляне на Закона за обществените поръчки, каквито упреци чу от левицата. Снимка: bTV

Единодушно парламентът прие декларация с призив кабинетът да предприеме спешни ремонтни действия на пътните съоръжения, като спазва закона.

Въпреки че в сряда левицата изрази съмнения за опит на правителството да прехвърли отговорността за действията си на Народното събрание, социалистите подкрепиха документа в четвъртък, предаде Дарик радио.

Макар да не се бяха подписали под него, от ДПС също гласуваха „за“. От движението смятат, че констатираните проблеми с виадуктите не са вследствие на земетресението и наводненията от последните дни. Сините пък настояха за парламентарен контрол на свършеното от министрите.

Строителният министър Лиляна Павлова увери, че така не се легитимира заобикаляне на Закона за обществените поръчки, каквито упреци чу от левицата.

„С постановление на Министерския съвет вчера беше разгледана възможността за спешно аварийно финансиране, което да започне веднага, поне на част от тези съоръжения. Най-рисковите съоръжения са общо 11, те са по протежението на магистралите „Тракия“ и „Хемус“, три от тях са изключително критични. Това са най-големите три, за които необходимият ресурс е 43 млн. лева. Общо за 11-те ресурсът е 58.8 млн. лева“, обясни пред депутатите министър Павлова.

„Вчера на свое заседание по мое предложение правителството взе решение да преустановим част от средствата за текущ ремонт и изграждане на пътища от републиканската мрежа и тези средства да бъдат пренасочени за авариен ремонт, който да бъде възложен по чл. 90 на Закона за обществените поръчки, в максимално кратки срокове да бъдат избрани изпълнители и да започне работа по аварийното и неотложно укрепване на тези съоръжения“, заяви още тя.

От трибуната в Народното събрание министър Павлова отбеляза, че в дългосрочен аспект тези мерки са само началото по отношение на най-аварийните нужди.

„Безспорен е фактът и необходимостта тази програма, която имаме разработена, да бъде подкрепена в национален мащаб и да бъде финансирана в следващите три години, тъй като ресурсът, който е необходим за цялостното им укрепване, е много над 200 млн. лева“, уточни министърът.

Павлова: Кърпим „Тракия” с рециклиран асфалт, няма пари

По новия метод строителното министерство ще кърпи дупките по автомагистрала „Тракия" в отсечката при Пазарджик. Снимка: Sofia Photo Agency

Държавата ще изкърпи магистрални дупки с рециклиран асфалт, защото няма пари за нов ремонт, обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Тя подчерта, че технологията на студеното рециклиране се използва и в други държави от Европейския съюз като Испания, предаде Дарик радио.

По новия метод строителното министерство ще кърпи дупките по автомагистрала „Тракия" в отсечката приПазарджик.

В момента правим анализа колко точно километра трябва да бъдат ремонтирани, обясни строителният министър Павлова.

„Ще изкърпим дупките в момента с цел безопасност, но то вече няма накъде, то е кръпка върху кръпка. Той вече почти не подлежи на кърпене, а трябва пълна рехабилитация. И тъй като средствата биха били огромни и следващият бюджет няма да ни позволи, това, което планираме да направим, е по така наречената нова технология със студеното рециклиране – машините, които минават, изгребват в дълбочина асфалта и основите, премалват го и го поставят обратно. Това е новата технология, която ще ни позволи да приведем магистралата във вид, в който е постижимо. В много страни в Европа, включително в Испания, така се рехабилитират пътища", каза тя.

Павлова допълни, че до май ще се изкърпят дупките, а през лятото ще се довърши проектирането и през септември трябва да се знае за колко километра колко пари ще трябват по която и да е технология.

Отново през май щели да бъдат готови и първите резултати от социално-икономическия анализ, който ще покаже в кои региони на страната трябва да се насочат инвестициите от оперативните програми.

Павлова допълни, че в северозападния регион няма нито един град, който да е център и двигател за икономически растеж, докато в югоизточния има два, които са в конкуренция – Бургас и Стара Загора.