Германия е против технологията на Facebook за разпознаване на лица

Германия е против технологията на Facebook за разпознаване на лица

Преди време немските регулатори имаха възражения по отношение на технологията, която Facebook използва за разпознаване на лица в публикуваните в сайта снимки и изглежда темата отново е на дневен ред. Според New York Times повод властите да се заемат отново със случая е бил фактът, че Facebook явно няма да променят политиката си. Според Йоханес Каспар, който е част от комисията за защита на личните данни, Facebook създава база данни със снимки на потребителите, за да работи услугата за разпознаване на лица.

Поддържането на подобна база данни обаче е незаконно в рамките на Европейския съюз, когато това става без знанието на потребителите и тяхното съгласие. Тъй като Facebook направо решиха да включат всички в тази база данни, оставяйки възможност на желаещите да се отпишат впоследствие, Каспар иска компанията да унищожи всички данни, събрани за немските потребители, и да започне да ги събира само от тези, които изрично са се съгласили.

Според Facebook обаче политиката и услугите на компанията отговарят на законите в Ирландия, където е регистриран европейският им офис. Ирландските власти обаче явно не са напълно съгласни с това и смятат да направят оценка на политиката и действията на компанията и съобщиха, че Facebook са се съгласили временно да не използват услугата за маркиране на снимките за европейски потребители, които се регистрират след 1 юли. Очаква се разследването на германските регулатори да приключи до края на септември.

http://www.nytimes.com/2012/08/16/technology/germans-reopen-facebook-privacy-inquiry.html

Брюксел настоява за нова инвестиционна рамка за Китай

Условието е да има и европейски достъп до китайския пазар

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт настоя за ново широко споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Китай, което да отвори пазарите в две от най-големите световни икономики.
По думите на Де Гухт напоследък сред китайските инвеститори и политически лидери има растящо усещане, че не са толкова добре приети в Европа, колкото преди. Той посочи, че сделката, която иска Брюксел, трябва да подсили съществуващите двустранни споразумения за инвестиции с 25 държави, членки на ЕС, в общ договор, който да обвърже Пекин с блока. "Нуждаем се от пари. От една страна, страните членки приватизират заради кризата и се нуждаят от купувачи. От друга, всеки нов капитал е основа за нов растеж", каза Де Гухт.

Отваряне и за ключови технологии

В реч пред експерти еврокомисарят заяви, че сделката ще включва подобрение в отношението към инвеститорите от ЕС и техните активи, включително ключови технологии и правата за интелектуална собственост. По думите му растящото значение на Китай като световен инвеститор означава, че преговорите трябва да доведат до равни възможности, така че фирмите да се конкурират при еднакви условия, независимо от структурата на собствениците им или произхода както в Европа, така и в Китай.
Сделката също така ще определи условия за китайските отговорности, свързани със социалните, трудовите и екологичните стандарти така, че Европа да не трябва да снижава стандартите си само за да привлече инвестиции. Де Гухт подчерта, че настоява за нова либерализация в условията за достъп до китайския инвестиционен пазар.

Не особено желани в Китай

По думите му, въпреки че европейските фирми не са били едни от най-настойчивите участници в "китайското икономическо чудо", невинаги получават същото посрещане в Китай, което предлагат в Европа. Според ОИСР в Китай се поддържа най-рестриктивният режим за чуждестранни инвестиции сред страните от Г-20. "Пречките се простират от задължението за бизнес чрез съвместни предприятия за автомобили до отказ на достъп до пощенските услуги. В някои случаи се допускат инвестиции, при условие че се осигури и достъп да чуждите технологии. Комбинацията от всичко това създава впечатление, че инвестиционният климат в Китай се влошава", каза Де Гухт. Той припомни, че според китайските компании основните пречки пред инвестирането в Европа са трудностите в разбирането на начина, по който действат местните пазари, и липсата на признаване на различните марки.

Влакове на бъдещето пристигат, преди да са тръгнали

Снимка: BBC

Вакуумни влакове, построени за пътуване през специални тунели, от които е изтеглен въздухът, биха могли да достигнат скорост от 4000 км/ч, показват изследвания на американски и китайски учени и компании, които разработват тази теоретична още форма на придвижване, цитирани от Би Би Си.

При скорост от 4000 км/ч,пътуване от Европа до Северна Америка би отнело само час, а пътниците биха пристигналичетири часа, преди да тръгнатпоради различните времеви зони.

Поради липсата на въздух в тунелите, вакуумните влакове избягват ефектите на въздушното съпротивление, което забавя конвенционалните влакове, твърди Ернст Франкел, професор по машиностроене в Масачузетския технологичен институт.

Скоростта от 4000 км/ч може да бъде достигната, като се използва комбинация от технологията „маглев" (магнитна левитация), която елиминира ефектите на триенето под влаковете, и вакуумните тунели.

В момента патентът за подобна технология се държи от американския инженер Дарил Остер, който продава лицензи за нея.

Въпреки това, засега няма планове за изграждане на жп-линии, пригодени за вакуумни влакове, заради огромните разходи, свързани с построяването им.

Дарил Остер смята, че този проблем ще бъде преодолян до 10 години, тъй като вече има купувачи на лицензи - няколко китайски компании.

Уорлик: Американските инвестиции ще бъдат защитени в България

Клише е, че в България инфраструктурата не е на ниво, защото някои части на инфраструктурата, например бързият интернет, са много добре развити, подчерта Джеймс Уорлик в Сиатъл. Снимка: БГНЕС

В представите да България има много неправилни представи и недоразумения, които трябва да бъдат преодолени, заяви вчера посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик пред участниците в срещата "САЩ - България: да градиш мостове чрез бизнес", състояла се в Сиатъл.

В представите за България има много недоразумения, които трябва да бъдат преодолени, заяви посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик пред участниците в срещата „САЩ - България: да градиш мостове чрез бизнес".

„Първото клише е, че има много престъпност и корупция. Има, разбира се, но тенденцията е към подобряване," обясни Джеймс Уорлик в присъствието на президента Росен Плевнелиев в сряда в Сиатъли подчерта, че улиците в България са много по-сигурни и американските инвестициии ще бъдат защитени.

„Второто клише е, че в България инфраструктурата не е на ниво, например не е като в Сиатъл. Но и там нещата вървят към подобряване. А някои части на инфраструктурата, например бързият интернет, са много добре развити," посочи Джеймс Уорлик, цитиран от БТА.

На трето място дипломатът постави човешкият капитал.

„Преди години най-добрите учени и инженери идваха от България. Сега се забелязва нов интерес у младите хора да се развиват, те са много добри, професионалисти. В България може да се намери много персонал, който говори добре английски език," допълни Джеймс Уорлик.

От своя страна президентът Росен Плевнелиев определи България като „остров на стабилност във време на криза".

„България е добър вариант за бизнес," подчерта държавният глава, като се аргументира със солидна база от статистическа информация. Той подкани потенциалните американски партньори „да надграждат върху основата на тази стабилност".

Пред представители на компаниите „Гугъл", „Фейсбук", „Майкрософт", „Амазон" и др.
Росен Плевнелиев представи идеята за „София тех парк", който ще се изгражда на 4-ти километър в столицата на площ от 270 дка.

За достъпа до технологичния парк ще бъдат изградени две нови улици и кръгово кръстовище. Паркът ще се реализира на два или три етапа. За първата фаза са отделени 100 млн. лв. по Оперативна програма „Конкурентоспособост". Предвижда се да се изградят три или четири сгради, като основната ще е за офиси на големи компании в IT-сектора.

Специално внимание Росен Плевнелиев обърна върху новите стимули за инвестиции във високи технолигии и иновации, които ще бъдат заложени до края на годината в сега действащия закон за чуждестраннитеинвестиции.