Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Възможно е кредиторите да се съгласят с удължаването на срока за бюджетни съкращения

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е категорично против излизане на Гърция от Еврозоната и изрази пълно си несъгласие с тази възможност. Това е заявил самият Юнкер, цитиран от световните агенции, по време на срещата си в Атина с гръцкия премиер Андонис Самарас.

Срещата между двамата е първата от серията, която предстои на министър-председателя на Южната ни съседка с високопоставени европейски представители за обсъждане на прилагането на спасителното споразумение за затъналата в дългове Гърция.

Жан-Клод Юнкер допусна и възможността за удължаване на срока за изпълнение на плана за строги бюджетни икономии. Това обаче зависи от доклада на инспекторите на "тройката". В интервю в днешния брой на германския ежедневник "Билд" Андонис Самарас поиска повече време за изпълнение на плана и заяви, че страната му се нуждае от "глътка въздух".

Според Юнкер приоритет номер едно за гръцкото правителство трябва да бъде консолидирането на публичните финанси заедно с ясна и достоверна стратегия за намаляване на дълга в средносрочен план. Председателят на Еврогрупата посочи, че това е последният шанс на Гърция да избегне фалита. Юнкер отбеляза, че гръцкият премиер приема много сериозно проблемите на страната.

Докато Юнкер е против излизането на Гърция от еврозоната , telegraph.co.uk  съобщи,  че  Финладния вече се готви за разпад на еврозоната.

Според електронното издание The Economist излизането на една страна от еврозоната не е позволено според правилата приети при основаването на ЕС, защото страни които са се присъединили към еврото, е трябвало неотменно да изоставят собствената си валута. Правното становище , което е публикувано от ЕЦБ през 2009г. , твърди, че, в европейските договори не са обмислили варианти за възможността за излизане на страни от еврозоната, за изход от еврозоната ще се изисква да напуснат и Европейският Съюз (ЕС). Това ще засили икономическата криза в дадена страна, защото държавата ще загуби достъп до единния пазар и ценни регионални фондове за помощи и подкрепа от ЕС.

Германия, заедно с другите европейски народни кредитори, ще бъдат изправени пред тежки загуби (Виж графика 1) , произтичащи от излизането на Гърция от ЕЗ. 

Първо там са парите които вече са изплатени почти 130 млр.€ . Второ , ЕЦБ все още притежава гръцки държавни облигации на стойност около 40 млр.€. Трето, банката на Гърция дължи на ЕЦБ около 100 млр.€ в така наречените TARGET2 задължения, които са възникнали чрез системата TARGET2 плащания, тъй като местните банки са източвали депозити на Гърция със заеми от централната банка. Това добавя експозиция над 270 млр.€ или 3% от БВП на ЕЗ. 

 Четете още в The Economist за външният дълг на 5-те страни от ЕЗ и  за план "Б" на Ангела Меркел, ще излезе ли Гърция от ЕЗ и какви са последиците за целия ЕС.

Брюксел натиска Гърция да закрива банки

Сред тях е и петата по големина ATE Bank

Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Европейската комисия (ЕК) настоява Гърция постепенно да закрие някои банки, включително петата по големина ATE Bank, твърдят източници, цитирани от Reuters. Въпреки че е в отговорностите на централната банка на Гърция да закрива изпаднали в затруднение банки, Брюксел също има думата по отношение на правилата за държавните помощи, което му дава право да откаже искане за оказване на помощ на банка, ако комисията реши, че спасяването й е прекалено скъпо - и на практика да принуди банката да се закрие.

По време на кризата ЕК рядко използва в пълен мащаб правата си по отношение на държавните помощи, така че малко европейски банки бяха закрити. Ако се наложи да ги приложи спрямо Гърция, то това би белязало началото на по-агресивна позиция по отношение на слабите европейски банки в основата на кризата и е възможно Брюксел да използва същите правомощия за закриване на банки в Испания и Португалия.

Източникът, пожелал анонимност, посочи, че ЕК преминава към нова фаза спрямо Гърция, Португалия и Испания, така че някои банки ще трябва да свият дейността си, а други да бъдат закрити. "ATE Bank ще трябва да бъде закрита или постепенно да спре дейността си след известно време", допълни той.

ATE Bank и гръцката централна банка не пожелаха да коментират тази информация. Гръцкото финансово министерство първоначално също отказа коментар, но по-късно отрече тези твърдения.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank of Greece, Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, които имат поделения в България, получиха капиталова инжекция от 18 млрд. евро като част от спасителната програма на стойност 130 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Коя е ATE Bank

ATE Bank, която е държавна земеделска банка, основана през 1929 г., не получи пари по тази програма, след като не успя да представи план за собствената си по-дългосрочна жизнеспособност, така че сега е в центъра на безпокойствата, отбелязват източниците на агенцията. Гръцките власти са започнали да подготвят банката за постепенно закриване, което не означава незабавно спиране на дейността й, но се очаква това да започне през втората половина на годината.

Говорителят на еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния посочи, че миналата година е бил одобрен план за преструктуриране на ATE Bank, предвиждащ стъпки за нейното оздравяване, което може да включва мерки за рекапитализация.

В случай на постепенна ликвидация, вложителите, които към септември миналата година са имали над 17 млрд. евро в банката, ще бъдат защитени от гръцката схема за гарантиране на депозитите, при която са защитени до 100 хил. евро от всеки депозит.

Всяко закриване на банка в Гърция, чието бъдеще ще определи оцеляването на еврозоната, ще бъде много чувствителен въпрос, отбелязва Reuters. Нито една от големите банки в страната не беше ликвидирана по време на кризата.

Представители на управляващите обаче са на мнение, че останалите пари от помощта за Атина - около 7 млрд. евро в момента, с възможност да бъдат отпуснати допълнително 25 млрд. евро от спасителния фонд на ЕС и МВФ - са недостатъчни за рекапитализиране на всички банки и някои от тях ще трябва да
бъдат пожертвани, за да бъде осигурено бъдещето на най-големите.

ATE Bank, която се провали на европейските тестове за устойчивост миналия юли, е отпуснала кредити на стойност над 20 млрд. евро по данни от септември 2011 г. Банката излезе от рамките на чисто земеделското кредитиране и се насочи към цялостно търговско банкиране между 2000 и 2009 г., което
й докара тежки загуби от лоши кредити на фермери и потребители, а освен това отписа голяма част от държаните от нея гръцки държавни облигации.

В ЕС няма европейска рамка за постепенно закриване на банки. И докато в САЩ бяха закрити стотици банки след кризата с ипотечните кредити, европейските страни се въздържат от такива мерки, но мисленето в тази посока постепенно се променя.

"В Европа слабите банки по един или друг начин бяха поети от по-големи банки", подчерта източник от Европейската централна банка. Сред редките случаи на закриване на европейски банки заради
кризата в Европа са Anglo Irish Bank и германската WestLB. В Дания също бяха закрити няколко малки банкови компании, припомня агенцията.