Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още

Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още

Томас Визер


Висш служител на Европейския съюз, който отговаря за спасителните пакети, предупреди еврозоната, че трябва да поиска от Гърция нови бюджетни съкращения или повишаването на още данъци, защото в противен случаи страните ще трябва да дадат още средства, предаде агенция "Франс прес".

В момента когато новият гръцки премиер положи клетва и се формира правителството на страната, вторият спасителен пакет е извън всички срокове – месеци след графика, заяви председателят на Икономическия и финансов комитет на ЕС Томас Визер, който подготвя срещите на Еврогрупата.

Според него или Гърция трябва да се придържа към фискалните цели и да приложи допълнителни мерки, или ще трябва да се променят крайните срокове, за които ще са необходими допълнителни средства. Сделката за заем на стойност 130 млрд. евро, постигната през март, вече не работи, подчерта той.

"Икономическата среда стана дори по-лоша, отколкото се очакваше", подчерта експертът. Той предупреди, че до август еврозоната и Международният валутен фонд ще трябва "сериозно да предоговорят как да върнат сделката в релси".

Визер подчерта, че събирането на данъци не е успешно, приватизацията се е провалила, а други цели – структурни реформи за повишаване на конкурентосбособността в износа – също са се изплъзнали на Атина при изпълняването им.

Някои държави членки вече дадоха сигнали, че има вероятност за предоговаряне на споразумението с международните кредитори, но други предупредиха, че по-скоро трябва да се настоява за нови жертви от гърците, защото всяко предоговаряне ще означава още разходи за еврозоната. Някои икономисти дори предупреждават, че Гърция ще се нуждае и от трети спасителен пакет.

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Еврогрупата обсъжда как да помогне на Мадрид

Испанският премиер Мариано Рахой

Еврозоната обмисля план за финансова помощ на испанските банки до 100 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позовава на два високопоставени източчника от Европейския съюз.

Испания все още не е отправила официална молба за помощта, уточнява агенцията. В момента се провежда конферентен разговор между финансовите министри от еврозоната, на който трябва да стане ясна технологията на спасителния план. Източник на агенцията твърди, че в съобщението от разговора ще бъде обявена сумата от 100 млрд. евро като лимит.
 
Преди началото на конферентния разговор (17.00 часа българско време) председателят на Евргрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) Жан-Клод Юнкер заяви: "Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи".

Запитан дали очаква Испания да поиска финансова помощ, шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви по местно радио: "Мисля, че всичко очакват това. Дори има разговори за сумата – до 80 млрд. евро", съобщи по-рано в събота Ройтерс.

В интервю за португалксо радио вецепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви в петък, "че се очаква Испания да подготви молба за извънредна помощ за банкова рекапитализация."

Испанските банки пораждат опасения в еврозоната, поради което в четвъртък рейтинговата агенция Fitch понижи с три пункта суверенната оценка на Испания до ВВВ и негативна перспектива, оценявайки нуждите от рекапитализиране на банковия сектор на 60 до 100 млрд. евро, като предишната й оценка беше за 30 млрд.

Преди това друга от трите големи рейтингови агенции - Standard & Poor's, предупреди, че може испанските банки да имат нужда от 50 до 82 млрд. евро, което увеличава вероятността от подкрепа от страна на Европейския съюз за испанското правителство.

Шефът на МВФ иска действия от лидерите на Европа 

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът".

"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя. Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 млрд. евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Най-късно до 21 юни ще е готов първият одит на испанските банки 

Независимият одит на испанските банки, чиято цел е да се определи нужния допълнителен капитал, ще бъде предоставен на правителството най-късно на 21 юни, съобщиха от централната банка и икономическото министерство. "Резултатите от тези проучвания, поверени на германската група Roland Berger и американската Oliver Wyman трябва да бъдат предадени от консултантите най-късно на 21 юни", допълниха двата източника.

А резултатите от втория, още по-задълбочен одит, правен от голямата четворка - Deloitte, KPNG, PricewaterhouseCoopers и Ernst&Young, ще станат известни най-късно на 31 юли.

Извършените до момента две реформи в банковия сектор в рамките на последните месеци, не успяха да разсеят притесненията около стабилността на испанските банки, чиито баланси пострадаха от растящия процент необслужвани ипотечни заеми. Според различни изчисления, за рекапитализацията на сектора ще са необходими колосалните 180 млрд. евро, като сумата може тепърва да набъбне.

Неяснотата около способността на правителството да се справи с проблемите в банковата система доведе до рекордно нарастване на рисковата премия по испанските държавни ценни книжа.

Липсва доверие в Испания

Приоритетът на испанското правителство трябва да бъде "да си върне изгубеното доверие, защото без него няма да бъде възможно да възобнови растежа и да създаде работни места", посочи днес управителят на испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес Ордониес, цитиран от Франс прес. През следващата седмица той ще бъде заменен на поста от Лиус Мария Линде.

"Ниското равнище на доверието, до което стигнахме през последните месеци и седмици, затрудни и направи по-скъпо решаването на бюджетните и финансовите проблеми в Испания", подчерта Ордониес.

След като страната изпадна отново в рецесия в началото на годината, "ние очакваме спад на активността" за цялата 2012 г., се посочва в годишния доклад на Banco de Espana. Експертите й обаче прогнозират, че през 2013 г. се очакват първите етапи на по-трайно съживяване".