Павлова: Има идея за втори мост на Дунав край Русе или разширяване на сегашния

Павлова: Има идея за втори мост на Дунав край Русе или разширяване на сегашния

Това са приоритетни проекти, които ще станат наложителни след изграждането на пътя Русе-Свиленград, коментира регионалният министър

Катар или програмата а трансгранично сътрудничество с Румъния са двата потенциални източника за финансиране на идеите за нов мост край Русе или разширявае на сегашния, коментира регионалният министър Лиляна Павлова

Има идея за изграждане на втори мост над река Дунав край Русе или разширение на сегашния. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, цитирана от БТА. Тя участва в обществен дебат на тема "Дунавската стратегия - възможност да градим регионите в Европа" по инициатива на евродепутата Мария Неделчева, който се провежда в Русе. 

Дунавската стратегия

Павлова обясни, че в момента тече работата по отделните приоритетни оси и области по Дунавската стратегия - да се координират и да започнат да се изготвят проектите. Много е важно през тази и следващата година те да бъдат идентифицирани и да бъдат готови поне на фаза идейни проектопредложения. По думите й сред големите проекти, които са били отбелязани по Дунавската стратегия, са и двата моста над река Дунав - при Оряхово-Бекет и при Силистра-Кълъраш. 

Новите идеи
"Бих добавила и темата за разширение на сегашния мост край Русе или изграждане на нов. Това е изключително важно според мен, още повече от стратегическа гледна точка - не само за Дунавския регион, но и България като държава на кръстопът, през която преминават пет от европейските транспортни коридори", отбелязва Павлова. Освен това правителството има и проект за изграждане на скоростен път Русе-Свиленград на принципа на публично-частното партньорство, припомня министъра. "Това е изключително важна пътна връзка, която ще даде възможност Русе да бъде стратегически координационен център на транспортните връзки и ще доведе безспорно до необходимост за нов мост или разширение на сегашния", коментира Павлова. 

Финансирането

Вариантите за осигуряване на финансиране за новите идеи са два, отбелязва регионалният миинстър. Първата е свързана с преговарите с Катар за пътя Русе - Свиленград, към която може да се добави и изграждането на втори мост или разширение на сегашния, отбелязва тя. Втората възможност е да се търси финансиране от програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния. 

"Тази програма не е толкова голяма като бюджет, но тя винаги финансира стратегически проекти. Ако успеем да постигнем съгласие при преговори с румънската страна, че и за двете държави това е важно, бихме могли да се опитаме да го идентифициране като стратегически важен проект", обяснява Павлова.

60 моста в България били в предаварийно състояние от поне 5 г.

По думите на проф. Костадин Топуров извършването на ремонти изисква много по-големи разходи, отколкото постоянните поддръжки, обследванията, наблюденията. Снимка: БГНЕС

Около 60 моста в България са в предаварийно състояние подобно на срутеното съоръжение на река Струма, обяви проф. Костадин Топуров, ръководител на катедра „Транспортни съоръжения“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Той цитира информация от изследване на френски специалисти от преди поне 5 години, финансирано по линия на предприсъединителните програми, докато България беше кандидат-член на Европейския съюз.

„Много от мостовете в България са в състояние, заради което не могат да изкарат експлоатационния си живот, който е 100 години. Една от основните причини за това е некачествено проектиране не толкова от самите проектанти, а по времето на социализма опитът за спестяване на материали. Второ, строителството; трето – поддръжката, която е много важен фактор. Липсва такава поддръжка по-скоро. Няма нещо, което веднъж построено, след това да го изоставиш в ръцете на природата и после да искаш да следва своя естествен живот“, заяви проф. Костадин Топуров пред БНР.

По думите на професора извършването на ремонти изисква много по-големи разходи, отколкото постоянните поддръжки, обследванията, наблюденията.

„Окончателните действия струват много по-скъпо, отколкото да ги поддържат, преди да се разрушат“, убеден е проф. Костадин Топуров.

Той обясни, че заедно със специалисти са участвали в съставянето на всички национални приложения за сеизмичното проектиране на мостовете.

„Състоянието на нашите мостове по обективни причини се намира в не много добро положение по отношение на сеизмичното осигуряване. Когато са проектирани и изграждани, мостовете не са били построени в съответствие с реалната природа на самото съоръжение“, допълни професорът.

Той посочи, че има три групи на територията на България, които отговарят за състоянието на мостовите съоръжения.

„Едната е Агенция „Пътна инфраструктура“ - тя има лаборатория по пътища и мостове и мисля, че трябва да има оборудване за проверка на мостове. Втората институция, която се занимава с голяма група мостове, е Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). В момента там положението също е занемарено. Трета група собственици са общините, като особено важни са общините на големите градове, в които може би има отговорна дирекция, но няма мощности за направата на огледи. Както виждате, малкитемостове в Софийска област също са в много лошо състояние“, посочи още проф. Костадин Топуров.

Той не се ангажира с прогноза дали мостовете в „предаварийно състояние“ ще рухнат или не.

„Проблемът е системен, нямаме ясно изградена система, в която всеки момент основните големи съоръжения да кажем в какво състояние се намират, какво очакваме и кога да планираме ремонтите им, като изключим аварийните ремонти заради бедствие“, подчерта проф. Костадин Топуров.

Той отбеляза, че реакцията на правителството след срутването на мостовете край село Рибник и Владая създава чувство на противоречие.

„Не знам как може да се решат неща, които са отлагани с десетки години в рамките на едно политическо решение. Като политическа реакция това е положително, но оттук нататък трябва да се създаде система за поддържането на мостовете. Трябват пари, планиране, приоритетни схеми, при които парите да се влагат първо в най-критичните мостове“, обясни още проф. Костадин Топуров.