Ръст от 10% на пътуванията на българи в чужбина през юни 2012 г.

Ръст от 10% на пътуванията на българи в чужбина през юни 2012 г.

В сравнение със същия месец на предходната година най-голямо увеличение има при пътуванията на българи в Испания (122%), Италия (113%), Македония (69%) и Австрия (42%). Снимка: M3 Communications Group,Inc

Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2012 г. бележат ръст от близо 10% в сравнение с регистрираните през юни 2011 г., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

През юни общият брой на пътуванията на българи в чужбина е 361 300, което е с 3,7% повече, отколкото през май.

В сравнение със същия месец на предходната година най-голямо увеличение има при пътуванията на българи в Испания (122%), Италия (113%), Македония (69%) и Австрия (42%).

В същото време намаляват пътуванията към Сърбия (28%) и Гърция (16%).

Най-голям относителен дял (40%) от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели освен туризъм - гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия.

Следват пътуванията с цел почивка и екскурзия (35%) и със служебна цел (25%).

В сравнение с юни 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия, както и при тези с други цели - съответно с 65% и 23%, докато намаление е регистрирано при служебнитепътувания - с 33%.

През юни 2012 г. преобладаващият дял от пътуванията към Испания и Турция са били с цел почивка и екскурзия, докато към Сърбия, Великобритания и Италия – с други цели. Пътуванията в Русия и Германияса били предимно със служебни цели.

През юни 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 116 600, което е с 84,3% повече в сравнение с май 2012 г. и с 5,5% над нивото от юни 2011 г.

Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 57%, следвани от тези от другите европейски страни - 33%.

Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Русия - съответно с 60% и 34%.

Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 81% от посещенията на граждани от Русия, 80% - отУкрайна, 79% - от Великобритания, 75% - от Република Македония, и 72% - от Гърция.

Служебните пътувания са 23% от всички посещения на граждани от Белгия и 20% - от Австрия, а с други цели са 82% от посещенията на граждани от Турция.

Подобряват българо-украинския бизнес

Подобряват българо-украинския бизнес

Новоучредена камара ще съдейства за търговията между двете страни

Новоучредената Българо-Украинска индустриална камара ще участва в междуправителствените двустранни срещи, ще оказва съдействие на български фирми, които работят в Украйна, както и на украински фирми, които работят в България. Това заяви Лидия Шулева, председател на камарата пред „Фокус”.

Целта на камарата е и да създаде по-добро информационно обслужване. В организацията членуват 14 фирми, 4 от които са украински, останалите са български.

„Например сега, в украинското посолство постъпват различни запитвания от страна на украинския бизнес - било за търговски сделки, било за инвестиции. Чрез членовете на новата камара, тази информация може да достигне до много повече възможности за реализация”, каза тя. 

Първото нещо, което ще направи новата организация е среща с българския посланик в Украйна. Бизнесът ще се обърне с молба към него да инициира създаването на подобна камара в Украйна. Така, както украинският посланик инициира създаването на тази камара в България, добави Шулева. 

Сред другите важни цели е организация на двустранни форуми. 

Руски инвеститори искат да строят ваканционни селища в Гърция

Инвеститори от Русия търсят големи терени в Гърция, за да построят ваканционни селища за руснаци, пише гръцкият вестник „Имерисия“.

Руският интерес е продиктуван от кризата в Гърция, заради която цената на имотите падна значително.

Засилено се търсят имоти по островите Евбея, Закинтос, Крит и областта Етолоакарнания, ЗападнаГърция, пише още гръцкото издание, цитирано от БТА и „Дневник“.

На Халкидическия полуостров руснаци са купили десетки къщи, чиято цена варирала от 200 хил. евро до над 2 млн. евро. Подобни действия руски инвеститори предприели и на островите Миконос и Родос.

Представител на гръцка строителна фирма изтъква пред вестника две причини за нарасналия руски интерес: първата била, че руснаците възприемали Гърция като врата за достъп до Европа, а втората – в общото вероизповедание и интереса на руснаците към религиозния туризъм.

Основното искане било да получат постоянна виза за престой в Гърция и възможност за разходки доЕвропа.

Предишни данни показват, че 10% от руските туристи са потенциални купувачи на имоти в Гърция.

Това означава, че ако тази година в южната съседка почиват един милион руснаци, както очакват гръцките туроператори, тогава би трябвало да се очаква сто хиляди от тях да закупят имоти, коментира БТА.

Преди време гръцкото издание „Имерисия“ писа, че Гърция може да се присъедини към групата от страните със специализиран режим за привличане на богати инвеститори в имоти чрез издаване на имигрантски визи и че вътрешното министерство на страната смята да промени ситуацията на пазара на имоти.

Плановете предвиждат автоматичното издаване на визи на граждани извън Европейския съюз, които инвестират „значителни суми“ в имоти в Гърция, основно в къщи, вили и други ваканционни имоти.

Българското правителство наскоро също предложи промени в законодателството, които да улеснят получаването на българско гражданство от чуждестранни инвеститори.

Във вторник пък стана известно, че граждани на Русия, Украйна и Молдова ще получават годишна многократна виза, ако са посетили България през миналата година.

Полша и Украйна очакват със смесени чувства сметката от Евро 2012

Икономиките на двете страни понесоха различно бремето на петгодишната подготовка

Украйна се подготви навреме за европейското първенство, но разходите по домакинството ще имат дългосрочно влияние върху финансите на държавата

Когато през 2007 г. Полша и Украйна бяха избрани за домакини на европейското първенство по футбол, в света, Европа и най-вече в източните й части розовото преобладаваше. Икономиката на Украйна се развиваше с бързи темпове, на Полша малко по-бавно, но и двете страни изглеждаха като държави, на които може да се има доверие да приемат едно от най-важните спортни събития в световен мащаб. За икономическа криза или рецесия никой не си е помислял. Но пет години се оказаха дълъг период. За това време Полша и Украйна бяха принудени да изминат тежък път на инвестиции, разходи и лишения, а домакинството ще има дългосрочен ефект върху икономиките им. И то не задължително положителен.

Под натиска на договореностите с УЕФА двете страни трябваше да инвестират в скъпи нови стадиони, в подобрение на железопътния транспорт, летищата и хотелите. Осемте стадиона струваха общо 2.4 милиарда евро. Украйна сега разполага с високоскоростни влакове, но сметката за цялото удоволствие вече надхвърля 10 милиарда евро. В дългосрочен план плащането им може да се окаже критично за финансите на страната.

При Полша, чиято икономика остана относително стабилна през най-тежките периоди на кризата, вероятно ефектът от домакинството ще е положителен. Но целият опит, придобит от петте години на подготвителна одисея, е на път да покаже какво предизвикателство е организацията на такъв род скъпи събития, и то от две не особено сравними страни.

Червено-бели надежди
Полша обяви, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 5 милиарда евро в периода от 2008 до 2020 г. заради домакинството на триседмичния шампионат, който започва в петък във Варшава. Докладът IMPACT, поръчан от полското спортно министерство и подготвен от експерти на Варшавското училище по икономика и няколко полски университета, твърди, че сред най-печелившите сектори от футболната фиеста ще е туризмът. Около 800 хиляди фенове се очаква да присъстват на мачовете от турнира, които се домакинстват от четири града – Варшава, Гданск, Познан и Вроцлав. Ефектите върху туристическия бранш ще отекват и в бъдеще, смятат експертите.

"Очакваме увеличение на броя на туристите. Преди всичко очакваме феновете да дойдат на турнира, но вярваме, че когато първенството приключи, те ще се върнат със семействата си, за да разгледат по-внимателно и обстойно Варшава, Познан или Краков, защото в тези градове са базите на няколко отбора", заяви директорът на организационния комитет от полска страна Анджей Цудак. Според доклада около 1 милиард евро могат да бъдат приходите от туризъм в рамките на девет години.

Подготовката започна преди четири години, а експертите смятат, че с помощта на европейските фондове страната е успяла да се качи на "бързата лента" по отношение на развитието на инфраструктурата си. Според доклада IMPACT скоростта, набрана от подготовката за Евро 2012, може да допринесе за модернизацията на страната в по-бързи темпове. Изчисленията показват, че Полша е изразходвала 21 милиарда евро за организацията на първенството.

Расте, но не ускорява
В навечерието на футболния шампионат страната отчете ръст от 3.5% на БВП за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, което показва забавяне на темпа на растеж. Експертите отчитат, че досегашните добри резултати на страната частично се дължат на огромните инвестиции в строителство по време на подготовката за домакинството и че след финала икономиката ще продължи да расте, но вече с по-бавни темпове.

"Нещата изглеждат добре досега, заяви Адам Антониак, икономист от Bank Pekao във Варшава, за Bloomberg. Очаквам временен тласък на икономиката заради Евро 2012 и след това известен спад в растежа през втората половина на годината. Това, което ме опасява, е 2013 г. Тогава ще е наистина несигурно заради цялостната ситуация в еврозоната."

Въпреки очаквания бум подготовката не мина без преминаването през различни перипетии. Страната не успя да изгради цялата желана инфраструктура, особено по отношение на някои от свързващите пътища. Търсенето на хотелски стаи също се увеличи, след като УЕФА блокира за собствени нужди и клиенти немалко хотели. Това доведе до скок на цените на нощувките в Полша. Според някои източници увеличението е със средно около 50 процента.

Затъване до шия

Докато в западната част на Евро 2012 вярват в благоприятния ефект от домакинството, на изток Украйна може никога да не се възстанови от разходите, които трябваше да направи. Експерти смятат, че в краткосрочен план похарчените милиарди евро ще усложнят ситуацията по обслужването на външния дълг. Домакинството едва ли ще направи бившата съветска република по-примамлива за чуждестранните инвеститори. 

Изчисленията по финансирането на домакинството са ключови за страна, която има да изплаща 9.5 милиарда евро по облигации тази година. Само през юни, когато ще се играят мачовете в четири града, правителството трябва да плати 1.6 милиарда евро заем на руската VTB Capital и 400 милиона евро по еврооблигации. Киев не успя да договори нова кредитна линия с МВФ и повече от година не успява да издаде нови еврооблигации, за да покрие държавните плащания. Ерик Найман от брокерската компания Capital Times очаква огромна дупка в бюджета. Според него около 1 милиарда евро годишно ще отиват само за изплащане на лихвите.

Украйна похарчи 5 милиарда евро от бюджета си за подготовката на първенството, а заедно с инвестициите на частните компании разходите стигнаха 10 милиарда евро. Изчисленията на анализаторския център на Da Vinci предвиждат загуби между 5 и 6 милиарда евро от приемането на първенството. "Ефектът е, че държавният бюджет получи още едно бреме, а данъкоплатците доста време ще плащат за европейската футболна ваканция", твърди Найман пред Reuters.

(Не)привлекателна в очите на света
Високото ниво на корупция стряска чуждестранните инвеститори, а космическите цени на хотелите накараха някои от феновете да скъсят престоя си в Украйна или дори да предпочетат да гледат мачовете по телевизията. Националната банка на Украйна смята, че разходите на посетителите в месеца на футболни мачове ще бъдат около 1 милиард евро. Но други правят различни изчисления, а Da Vinci определя ефекта на не повече от 600 милиона евро.

Властите в Украйна твърдят, че някои от разходите така или иначе е трябвало да бъдат направени. "Без международните летища и транспортната инфраструктура страната няма да привлича чуждестранни инвеститори", заяви вицепремиерът Борис Колесников, който отговаря за подготовката на шампионата.

Олех Демкив, професор от университета в Лвов, твърди, че конкретно в този град вече има положителен ефект. "В последно време в инфраструктурата на Лвов бяха направени значителни инвестиции – общественият транспорт беше реформиран, летището беше ремонтирано, беше построен страхотен стадион. Лвов стана по-приятно място, особено в центъра", заяви той пред сайта Goal.com.

Той твърди, че чуждестранното участие при подготовката на турнира ще донесе положителен ефект на цялата страна, особено в бизнеса. "Западните компании ще донесат западно образование, култура и отношения на работното място", добави той.

Засега изглежда, че чуждестранните инвеститори не успяват да прихванат от намеренията на правителството. Според националната статистическа служба инвестициите за 2011 г. са били 3 милиарда евро, значително по-малко от петте милиарда през 2005 г. "Украйна няма да получи никакви финансови приходи или значим икономически ефект от домакинството на Евро 2012. Цялото възможно подобряване на имиджа беше заличено от европейската реакция по въпроса със съдбата на бившия премиер Юлия Тимошенко", твърди пред Reuters Андрий Колпаков, управляващ партньор в  Da Vinci.

Александър Иванов от списанието "Футбол стил" смята, че европейското първенство ще изгради положителен имидж за Украйна, а разходите по домакинството нямат само икономически измерения. "Не говорим само за икономика, а за ниво на мислене. Украйна има шанс да се отвори към външния свят, а той има шанса да опознае Украйна по-добре", коментира той.

• 
  

Магическа церемония за откриването на Евро 2012

Церемонията ще повдигне завесата на три седмици футбол на национално ниво по терените на Полша и Украйна. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Впечатляваща церемония по откриването на Европейското първенство по футбол на Националния стадион във Варшава на 8 юни обещават на зрителите от УЕФА.

Представлението ще започне 20 минути преди първия съдийски сигнал на мача на откриването между отборите на Полша и Гърция, съобщи БГНЕС, като се позова на организаторите.

Церемонията пък ще повдигне завесата на три седмици футбол на национално ниво по терените на Полша иУкрайна.

Концепцията на церемонията е развита от специалиста в областта Марко Балич – президент на компания, която се занимава с подобни събития.

Балич бе отговорен за церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Торино, но е познат и в Украйна, тъй като продуцира церемонията по откриването на стадион „Донбас арена" в Донецкпрез 2009 година.

Шоуто ще продължи 12 минути и ще маркира историческо събитие, защото за първи път в историята Европейско първенство по футбол ще се проведе в Централна и Източна Европа.

Унгарският пианист Адам Гьорги, който наскоро отпразнува 30-ия си рожден ден с продадена зала „Карнеги хол" в Ню Йорк, ще изсвири като част от церемонията „Етюд в А Минор" от Фредерик Шопен.

Церемонията ще включва и масова хореография с 8 000 доброволци, които ще пристигнат в столицата наПолша от 63 страни по света. Повече от 150 милиона зрители пък ще гледат на живо церемонията и мача между домакините и Гърция, прогнозираха още от УЕФА.

27 ранени при терористични атаки в Украйна

Първата експлозия станала в 11,50 ч. местно време и вероятно е резултат от „взривно устройство“, поставено в кофа за боклук близо до трамвайна спирка. Снимка: Гардиън

27 души бяха ранени при четири експлозии в украинския град Днепропетровск при очевидно координирани терористични нападения.

Прокуратурата в града е започнала разследване за „тероризъм“, съобщи говорителка, без да дава повече подробности, предаде БГНЕС, позовавайки се на „Ройтерс“ и АФП.

Министърът на вътрешните работи Виталий Захарченко заяви, че ще замине спешно за мястото на инцидента, предаде „Интерфакс“.

Първата експлозия станала в 11,50 ч. местно време и вероятно е резултат от „взривно устройство“, поставено в кофа за боклук близо до трамвайна спирка.

Втората експлозия също станала в кофа за боклук в 12,20 ч. местно време близо до кино, съобщи представител на местния отдел на министерството на извънредните ситуации в града в източната част на страната.

При третата експлозия, която станала в 12,45 ч., са пострадали двама души, информира министерството на извънредните ситуации.

Преди това беше съобщено за трима ранени. Няма информация за пострадали при четвъртата експлозия, която станала в 13 ч местно време.

Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.