Барозу: България е готова за Шенген

Барозу: България е готова за Шенген

Жозе Мануел Барозу заяви, че са необходими още усилия в усвояването на средствата от европейските фондове и в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Снимка: БГНЕС

България отговаря на критериите за членство в Шенгенското пространство, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

На съвместна пресконференция с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет Барозу изрази мнение, че въпросът с членството на България в зоната на свободно движение трябва да бъде решен положително за страната, предаде информационна агенция „Фокус".

Жозе Мануел Барозу заяви, че са необходими още усилия в усвояването на средствата от европейските фондове и в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

„Трябва да отчитаме, че още има неусвоени фондове," посочи той и отбеляза още, че е много важно какъв нов Висш съдебен съвет, както и какъв главен прокурор ще бъде избран.

„Всеки път, когато идвам в България, силно се впечатлявам от динамичния напредък," заяви Жозе Мануел Барозу и благодари на премиера Бойко Борисов за активния му принос в ЕС.

Германия: България и Румъния не са готови за Шенген

Германия: България и Румъния не са готови за Шенген

Берлин. България и Румъния може да не са готови да се присъединят към Шенгенската зона през тази година дори и поетапно – първо само въздушните и морските граници. Това посочва германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих в интервю за в "Райнише пост".

"Смятам, че в момента е невъзможно да има отворени граници за Румъния и България", заявява Фридрих. Германският вътрешен министър посочва, че продължава да подкрепя присъединяването на двете страни към Шенгенската зона на два етапа – първоначално летищата и пристанищата, а след това и сухопътните граници. "Скептично съм настроен, че можем да преминем към първия етап през тази година", отбелязва Фридрих.

Безкрайната шенгенска сага

Безкрайната шенгенска сага

България все тъй чака за Шенген, страните-членки на Шенгенското пространство пък все тъй спорят. Кой да взема решението за въвеждане на временни гранични контроли по вътрешните граници на ЕС? ЕК или страните-членки?

Всяка страна-членка на Шенгенското пространство и сега може сама да определя дали да въведе временни гранични проверки. Полша например прави това понастоящем, за да ограничи притока на футболни хулигани по време на Европейското първенство по футбол. Въвеждането на временни гранични контроли е възможно и при изключителни случаи като природни бедствия или терористични заплахи. Шенгенското споразумение не предвижда рутинни контроли по вътрешните граници на ЕС. Единственото изключение е, когато е застрашен общественият ред, като решението за това взема всяка отделна страна. Според повечето европейски правителства това правило трябва да остане в сила.

Слабото звено

На срещата си в Люксембург европейските вътрешни министри прокараха още едно правило. Граничен контрол по вътрешните граници е възможен и когато съществува заплаха от приток на бежанци. Вътрешните министри обосноваха решението си с бежанските потоци от Северна Африка по време на Арабската пролет. Междувременно политиците смятат Гърция за слабото звено в Шенгенското споразумение. Досега Гърция не успява да подсигури границата си с Турция. И тъй като Гърция е член на Шенгенското пространство, бежанците могат през нейна територия да преминават в други страни от ЕС. "Ситуацията по гръцко-турската граница показва, че имаме нужда от ясен и действен механизъм", заяви на срещата австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер.

Чувствителна тема

Всички страни-членки на Шенгенското пространство са особено чувствителни на тема сигурност. Затова министрите взеха решение за нов механизъм в случай, че "извънредни обстоятелства застрашават функциите на Шенгенското пространство без общи вътрешни гранични контроли". За германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих е много важно, че последното решение остава в ръцете на страните-членки, защото - както изтъква той - "ние сме отговорни за сигурността на нашите граждани". Въвеждането на временен граничен контрол трябва да става по препоръка на ЕК и Съвета на Европа. Засегнатата страна обаче не е длъжна да се съобразява с тази препоръка. Германският вътрешен министър Фридрих споделя мнението на повечето си колеги. "Ние не можем да приемем някой друг вместо нас да взема решенията за въвеждане на вътрешни гранични проверки", заяви и швейцарската вътрешна министърка Симонета Сомагура, чиято страна е извън ЕС, но е член на Шенгенското пространство.

Придобивка, която трябва да се брани

Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом напразно се опитва да защити общоевропейското решение. "Ако въведем гранични проверки при извънредни обстоятелства, решението трябва да бъде общоевропейско, а не в правомощията на страните-членки", казва тя. Малстрьом безуспешно се бори за това ЕС да бъде последната инстанция при вземането на подобни решения. Еврокомисарката непрекъснато повтаря, че бежанските потоци не могат да бъдат разглеждани като заплаха за обществения ред. Тя съзира опасността другаде - при злоупотреби с т. нар. "механизъм за изключителни случаи" е застрашено свободното придвижване на хора. "Шенгенското пространство е европейска придобивка, която трябва да браним", изтъква Малстрьом.

Сметка без кръчмар

Засега страните-членки спечелиха първия рунд срещу ЕК за новите шенгенски правила. Но това все още не е краят на сагата. Държавите явно са си направили сметката без кръчмаря, наречен Европейски парламент. Европарламентът се чувства пренебрегнат в процеса на вземане на решение и заплашва с жалба. "Ние предлагаме Европейският съд да разгледа правната страна на въпроса", заяви Манфред Вебер, евродепутат от Християндемократическата фракция. Пикантното в случая е, че Манфред Вебер, също както и Ханс-Петер Фридрих, е член на германския Християнсоциален съюз /ХСС/. Излиза, че когато става дума за европейски и национални въпроси, съпартийците могат да имат и различен поглед върху нещата.

Автор: К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева - dw.de

Румъния ще съдейства на Холандия, за да влезе в Шенген през септември

Андрей Марга представи и позицията на Румъния за по-лесния достъп на румънски работници до холандския пазар на труда. Снимка: qmagazine.ro

Новият външен министър на Румъния Андрей Марга заяви целта на държавата да се присъедини към шенгенското пространство по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през септември 2012 г.

В разговор с посланика на Холандия в Букурещ Йоханес Хендрик Матиас ван Бонзел министърът изрази готовността на румънските власти да си сътрудничат с холандската страна, за да постигнат това, предаде БТА, позовавайки се на „Аджерпрес".

Холандия отказва подкрепа за членството на Румъния и България в Шенген заради опасения от незадоволителните резултати от борбата с корупцията и организираната престъпност.

На Европейския съвет през март бе договорено решение за присъединяване на Румъния и България къмШенген да бъде взето през септември, но холандски представители подчертаха, че това решение зависи от констатирането на напредък от страна на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, който следи за реформите в правосъдието и вътрешния ред.

Освен това се очаква престоящите парламентарни избори в Холандия допълнително да забавят решението.

Външният министър и холандският посланик обсъдиха в Букурещ перспективите на двустранните отношения между Румъния и Холандия, както и конкретните възможности за подобряването на сътрудничеството на двустранно и европейско ниво.

Андрей Марга представи и позицията на Румъния за по-лесния достъп на румънски работници до холандския пазар на труда и подчерта положителния ефект от подобна мярка за икономическия растеж на Европейския съюз.

Румънският външен министър напомни, че Холандия е останала през 2011 г. на първо място като източник на външни инвестиции в Румъния с около 6 млрд. евро, а двустранната търговия е превишила миналата година 3 млрд. евро.

Йоханес Хендрик Матиас Ван Бонзел връчи акредитивните си писма на президента Траян Бъсеску по-рано този месец, а приблизително по същото време встъпи в длъжност и новото румънско правителство, ръководено от социалдемократа Виктор Понта.

ЕК против Франция и Германия да възстановят граничния си контрол

Гърция е страната, която провокира исканите от Париж и Берлин промени. Карта: Уикипедия

Европейската комисия се противопостави на исканията на Франция и Германия да могат да възстановяват едностранно граничния контрол за 30 дни.

Преди ден вътрешните министри на двете страни изпратиха съвместно писмо до датското председателство наЕС, с което настояват да им се предостави суверенно право да вземат решения за „временно преустановяване" на свободното движение в случай, че някоя страна от Шенгенското пространство не е в състояние да контролира масовия поток на имигранти, а също и в случай на опасност за сигурността и обществения ред, припомня „Медиапул".

Еврокомисията остава на позициите си, че подобни едностранни мерки могат да се налагат само за 5 дни при екстремни ситуации, а за по-дълъг срок решенията трябва да се вземат на европейско ниво, заяви в петък говорителят на ЕК за вътрешните работи Микеле Черконе.

„Ние искаме Шенгенска зона, в която е гарантирано, че хората могат да се придвижват свободно – без никакви проверки, без да се налага да показват документи, и без да бъдат спирани по границите. Това е смисълът на Шенгенското споразумение, и това е, което искаме да защитим. Това може да стане с повече, а не с по-малко Европа", заяви говорителят.

Черкони припомни, че ЕК е внесла конкретни предложения за укрепване на Шенгенското споразумение и засилване на доверието между страните в него.

Министрите на вътрешните работи на Франция и Германия твърдят, че техните страни са в правото си да възстановяват граничния контрол, ако някоя от страните-членки на ЕС не успява да контролира нелегалната имиграция.

Сегашните правила позволяват на страните от Шенген да възстановяват за кратко граничния контрол, при събития като футболни мачове и международни срещи на високо ниво, за да бъдат предотвратени футболно хулиганство или масови безредици.

Гърция е страната, която провокира исканите от Париж и Берлин промени.

Френският президент Никола Саркози, който се бори ожесточено за спечелване на втори мандат, обеща да изкара Франция от Шенгенската зона, ако правилата на споразумението не бъдат променени, така че решенията да бъдат вземани на национално ниво, а не от „технократи и съдилища".

Саркози нееднократно повтори, че гръцко-турската граница е „едро решето" и гръцките власти не са в състояние да я контролират, поради което Гърция трябва да бъда изключена от Шенген.

Гръцко-турската граница е дълга 130 км и е добре охранявана с изключение на 20-километровата зона на река Марица, отбелязва EurActiv.

Европейската комисия не вижда сериозен проблем и посочва, че броят на имигрантите, пресичащи гръцко-турската граница е намалял от 2000 на 500 седмично.

Не е ясно дали последното френско-германско предложение има само предизборен характер с цел да засили позициите на Саркози преди вота.

Легално няма възможност някоя страна член на Шенген да бъде изключена. Ако се стигне до възстановяване на граничния контрол с Гърция обаче, това ще засегне България и Румъния, които безуспешно се опитват да влязат в Шенгенското пространство.