Олимпийски постижения в рециклирането създават нови работни места

Олимпийски постижения в рециклирането създават нови работни места

Завод за рециклиране на пластмасови бутилки, който помогна на Лондон да спечели домакинството за Олимпийските игри, успя да привлече цели 12 милиона лири нови инвестиции. Заводът планира да удвои капацитета си като част от серия от стъпки на британското правителство, целящи да демонстрират потенциала на инвестициите в нискоемисийни решения във Великобритания.

От 2008 година досега „Closed Loop Recycling“ (в превод – затворена верига за рециклиране) е рециклирала повече от 100 000 тона пластмасови бутилки в своите свръх-модерни съоръжения за рециклиране в Дагенхам, на пет мили от олимпийското село в Стратфорд.

Сега фирмата си е подсигурила инвестиции, за да удвои капацитета си през следващите 12 месеца. Това ще създаде 100 нови работни места и потенциално ще намали въглеродните емисии с допълнителни 100 000 тона годишно.

Управляващият директор на „Closed Loop“ Крис Дау казва, че компанията си е осигурила 12 млн. лири, за да инсталира високотехнологични машини за пречистване на пластмаси. Очаква се новата технология да бъде „онлайн“ до септември 2013.

Първоначалният завод в Дагенхам е бил включен в олимпийска оферта на Лондон, като е било предвидено заводът да формира част от дългосрочната инфраструктура, свързана с игрите.

От гледна точка на собствениците на фабриката привлечената инвестиция си е „олимпийско постижение“ в този бизнес.

„Имаме едно от най-добрите съоръжения за рециклиране на пластмаса в света точно тук в Лондон, а Олимпийските игри могат да претендират, че стимулират развитието на инвестициите във високотехнологична инфраструктура. Олимпийските игри спечелиха златни медали на всички фронтове“, казва Дау.

В допълнение към своите планове за разширяване на фабриката „Closed Loop Recycling“ също така е в процес на изграждане на разширение на завода в Дагенхам, предвидено за сортиране на бутилки. То също е на стойност 12 млн. лири.

Въпреки всичко, според Дау, компанията е била принуден да изостави плановете си за подобно съоръжение в Дийсайд, Северен Уелс, който – според шефа – е станал „жертва на кредитната криза“.

България е образец в ЕС за лошо справяне с отпадъците

България е образец в ЕС за лошо справяне с отпадъците

Нов доклад относно начина, по който държавите членки управляват битовите отпадъци, разкрива фрапантни различия в ЕС. В доклада 27-те държави членки са класирани по 18 критерия, като се използват зелени, оранжеви и червени флагчета за области като общо количество на рециклираните отпадъци, цена на обезвреждането на отпадъците, нарушения на европейското законодателство. Крайното класиране е част от провеждащо се в момента проучване, което ще помогне на държавите членки да подобрят своите постижения в областта на управлението на отпадъци. Начело на таблицата стоят Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция, като нито една от тях не е с повече от 2 червени флагчета. Цветовата гама обаче се променя в противоположния край на таблицата, където зелените флагчета са рядкост.

Комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви: „Картината, която очертава това изследване, потвърждава моите силни опасения. Много държави членки продължават да изхвърлят в депа огромни количества битови отпадъци — най-лошият вариант за управление на отпадъци, въпреки наличието на по-добри алтернативи и на структурни фондове, които са на разположение за финансирането им. Изхвърлят се ценни ресурси, губят се потенциални икономически ползи, не се създават работни места в сектора на управлението на отпадъци, нанасят се щети на човешкото здраве и на околната среда. Такава позиция трудно може да се отстоява при настоящите икономически обстоятелства“.

Държавите членки с най-големи пропуски в прилагането са България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Пропуските включват лоши или никакви политики за предотвратяване на образуването (генерирането) на отпадъци, липса на стимули за отклоняване на отпадъците от депата и неподходяща инфраструктура във връзка с отпадъците. Голямата зависимост от заравянето означава, че по-добри варианти за управление на отпадъците, като например повторната употреба и рециклирането, са системно подценявани. Перспективата съответно е лоша.

За разлика от тях Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция разполагат с всеобхватни системи за събиране на отпадъци и само 5 % от отпадъците отиват в депа. Те имат добре развити системи за преработка на отпадъци, достатъчен преработвателен капацитет и се справят добре с биоразградимите отпадъци. Обикновено те съчетават правни, административни и икономически инструменти, за да постигнат добри резултати в своята политика за управление на отпадъците.

Редица държави членки отбелязаха бърз напредък — от голяма зависимост от депониране на отпадъци до почти пълно отпадане на необходимостта от използването на този метод. Но дори и държавите с най-големи успехи в областта на управлението на отпадъци са изправени пред редица предизвикателства, като например по-добро предотвратяване на изхвърляне на отпадъци, както и проблема със свръхкапацитета на инсталациите за изгаряне, който може да ограничи рециклирането и да изисква внос на отпадъци за захранването на тези инсталации.

Предстои

Комисията използва доклада за подготвянето на пътни карти за десетте държави членки с най-лоши резултати. Те ще бъдат обсъдени с националните власти на двустранни семинари през есента, като първият от тях е в Прага на 19 септември. Пътните карти ще помогнат за разпространяването на най-добрите практики и ще съдържат специфични за всяка държава препоръки за начините за подобряване на управлението на отпадъци, като се използват икономически, правни и административни инструменти.

Комисията търси начини за използването на структурните фондове на ЕС, като се поставя по-голям акцент върху целите на ЕС в областта на управлението на отпадъци. Предложената Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. ще гарантира, че парите на ЕС се инвестират в проекти в областта на управлението на отпадъци само ако са предварително изпълнени някои условия, включително разработване на планове за управление на отпадъци в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и с категоризацията на отпадъците, като се дава предимство на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането пред изгарянето с енергийно оползотворяване, а заравянето и изгарянето без енергийно оползотворяване останат крайна мярка.

Задължават магазини и учреждения да събират разделно

Задължават магазини и учреждения да събират разделно

От 3 до 10 хил. лв. ще глобяват търговските обекти ако хвърлят отпадъка общо

Всички търговски обекти, малки и големи магазини, учреждения, офиси, болници, училища и други обществени сгради са задължени да събират разделно отпадъците, които образуват и да сключат договор с фирми, които имат разрешителни за дейността да ги извози и рециклира. Това изискване на новият закон за упраление на отпадъците, приет окончателно от парламента, влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Законът забранява изкупуване на кабели и проводници от физически лица, като изискването влиза в сила веднага след публикуването му в Държавен вестник. Търговците на скрап няма да имат право да купуват всякакви метални и битови отпадъци. Ако купят печката или тигана на гражданин, веднага ще се отнема разрешителното на търговеца.

Ако фирма купи от гражданин кабел или проводник, тя ще бъде наказана между 30 000 и 100 000 лв. Същото се отнася и за релси, вагони, локомотиви, ВиК тръби, пътни знаци, мантинели, елементи на съобщителната инфрастрруктура, капаци на шахти и метални паметници на културата.

След две години гражданите няма да могат да предават битови метални отпадъци срещу заплащане. До тогава ще бъдат изградени общинските площадки за едрогабаритни метални, строителни, опасни и други отпадъци, които не могат да се хвърлят в общата кофа за смет. Тогава ще влезе в сила и изискването за безкасово заплащане на предаваните отпадъци. Около 300 000 души в България събират пластмаса, стъкло и метали и хранят семействата си с прихода от тях. Ако получават парите от отпадъка по банков път, таксата за превода може да е съизмерима и дори по-голяма от спечеленето. Безкасовото плащане е отхвърлено от парламента в Англия, а в Белгия го въвели и след това отменили. Само във Франция има безкасово плащане, но там се увеличили кражбите, защото връщат отпадъка на незаконните пунктове.