Фискалният резерв на България нараснал до 6,5 млрд. лв.

Фискалният резерв на България нараснал до 6,5 млрд. лв.

По думите на Симеон Дянков до края на юли, когато предстоят разплащания от Брюксел, фискалният резерв ще достигне около 7 млрд. лв. Снимка: БГНЕС

Фискалният резерв на България се увеличи до около 6,5 млрд. лв. след получените във вторник следобед средства след операцията по емитиране на еврооблигациите от 2 юли, похвали се финансовият министър Симеон Дянков.

По думите му до края на юли, когато предстоят разплащания от Брюксел, фискалният резерв ще достигне около 7 млрд. лв., предаде БГНЕС.

Всички тези документи са тук и ще бъдат предоставени на народните представители в библиотеката на Министерството на финансите, заяви той, показвайки на медиите обемна папка.

„Смятам, че това ще помогне и на бъдещи екипи, които се занимават с облигации, и вече пътят на България към този пазар е добре отворен“, добави Симеон Дянков.

Той се оплака, че екипът му изпитал големи затруднения да намери документите от предишните подобни транзакции, някои от които просто липсвали в Министерството на финансите.

Симеон Дянков изрази подкрепа за проектозакона за здравното осигуряване, разгледан от депутатите на първо четене във вторник, но по думите му, това е трябвало да стане преди година.

„Голяма част от проектозакона за здравното осигуряване е евродиректива, която на предишен етап беше предложена от Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването и не мина в този си вариант. Сега пробваме втори път, иначе срещу нас ще има процедура от Европейския съюз“, коментира още финансовият министър.

Дянков: Ако вдигнем доходите популистки с 30%, държавата фалира до 1 г.

Дянков: Ако вдигнем доходите популистки с 30%, държавата фалира до 1 г.

Подобни решения за били вземани във фалирали страни, като в тези периоди всяка от тях е била управлявана от социалистическо правителство, подчерта Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС

Ако доходите на гражданите бъдат увеличени популистки с 30% преди изборите, държавата ще фалира до една година, заяви министърът на финансите Симеон Дянков.

„Подобни решения за били взeмани във фалирали страни, като Гърция, Словакия, Словения, Португалия и Кипър, като в тези периоди всяка от тях е била управлявана от социалистическо правителство“, подчерта вицепремиерът пред БНТ.

Симеон Дянков посочи, че преди да се увеличат доходите на българите, трябва да се постигне финансова стабилност.

„Напредък има, но за да се достигне средното европейско ниво, трябва да се върви с 3% годишен растеж надоходите над средното за ЕС, а не с 1%, както е сега“, заяви още финансовият министър.

Симeон Дянков е на мнение, че и без сериозно повишаване на доходите ГЕРБ ще спечели втори мандат заради общата политика на правителството.

Вицепремиерът посочи, че има видими неща, като музеите, магистралите и извадените археологически находки, и хората виждат, че министрите работят.

Финансовият министър добави, че в този смисъл неговата работа е невидима за обикновените хора и много от тях смятат, че не се справя, защото доходите им не се променят.

Симеон Дянков обаче поясни, че признанието на външните пазари не говори много на обикновените хора, но е доказателство, че той върши добре работата си да гарантира финансовата стабилност на страната.

„Освен Швеция ние сме единствената държава в Европейския съюз, която има за тази година досега балансиран бюджет“, изтъкна финансистът. Според него успехът с по-ниската лихва за еврооблигациите се дължи на търпение и предварителен план, който е проработил успешно.

„Имаше значение това, че миналата година рейтинговата агенция „Мудис“ ни вдигна рейтинга, защото инвеститорите следят доста какво правят кредитните агенции. От друга страна пък, сегашният успех ни позволява вече да се надяваме, че най-късно в началото на следващата година и „Стандърт енд Пуърс“ – другата голяма рейтингова агенция, също ще ни вдигне рейтинга“, посочи Симеон Дянков.

Той допълни, че това ще помогне на бизнеса, на банките, лихвите на които автоматично ще падат, а оттам ползи ще има и за домакинствата. „Така че като цяло сме доволни“, обобщи Симеон Дянков.

Българските инвеститори са били изолирани от сделката с еврооблигациите по настояване на банките и с подкрепата на всички политически сили. Целта е била да се постигне диверсификация и България да получи достъп до по-големи пазари, каза още финансовият министър.

Той добави, че сред страните, които са закупили големи дялове от външния ни дълг, са големите икономически гиганти Сингапур, Корея, САЩ, както и страни от Близкия изток.

България била на финалната права от пускането на еврооблигации

Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини, посочи Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС

Има голямо успокояване на пазарите от петък след срещата на върха на премиерите от Европейския съюз, коментира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Бургас.

По думите му от това и България ще спечели, защото страната е на финалната права на пускането наеврооблигации, предаде „Дневник".

„Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини," посочи Симеон Дянков.

На 8 юни парламентът одобри решението на правителството за емитиране на до 950 млн. евро облигации, за да се погаси падежиращият през януари 2013 г. външен дълг.

Опозицията не го подкрепи и обяви, че страната ще плати висока цена. Повечето пазарни анализатори обаче коментираха, че пазарният момент е подходящ България да емитира дълг.

След започналата среща на Европейския съвет в четвъртък в петък пазарите на акции на Стария континент завършиха с повишения, невиждани скоро. Водещите индекси завършиха деня с покачване от над 4%.

Единствено водещият индекс в Лондон остана с по-скромен ръст в рамките на над 1%.

Симеон Дянков обаче напомни, че в момента още няколко държави са в тежко положение - Ирландия,Испания, Кипър, а също и Словения.

„Обикновено лошите неща във финансовите пазари идват, когато хората са на почивка, така че ако видите финансовите кризи по света, те са юли или август," предупреди Симеон Дянков.

Лидерите на еврозоната постигнаха сделка в петък сутрин, според която спасителните фондове ще бъдат използвани за директно рекапитализиране на банки и изкупуване на облигации за страни с „добро поведение", които прилагат реформи, но са подложени на натиска на пазарите.