Археолози откриха потънал град на 1500 г.
Тази амфора не е от потънал кораб, а по-скоро от залятата суша в югозападната част на нашата ранновизантийска крепост на полуостров Акра, разказва зам.-директорът на Националния исторически музей доц. Иван Христов. Снимка: бТВ
Подводен квартал - част от крепост, който е единственият запазен у нас, е на път да се превърне в най-голямата археологическа сензация за лятото.
За първи път учени проучват нос Акин крайЧерноморец и вече са открили византийски град, който продължава в морето, предаде бТВ.
Според археолозите потъналата крепост се простира поне на няколко декара в морето. Под вода е останала и бойна кула, която ще бъде реставрирана и вдигната нагоре.
Височината на кулата ще е поне 6 м. С толкова според учените е потънал древният град край Черноморец за 1500-те години, откакто е бил изграден.
Свличането в морето на крайбрежни градове не е прецедент, но това е единственият запазен древен квартал по нашето Черноморие. Другите - край Созопол и Несебър, са застроени.
Тепърва археолозите ще търсят древните сгради под вода, както и останки от други кули.
„Тази амфора не е от потънал кораб, а по-скоро от залятата суша в югозападната част на нашата ранновизантийска крепост на полуостров Акра. Те са били стотици, пренасяни в миналото с кораби. Това са транспортни амфори, в тях се пренася основно вино," разказва зам.-директорът на Националния исторически музей доц. Иван Христов.
На сушата крепостта Акра се простира на 40 дка, а стените й са по-дебели от тези на древна Аполония. Зад тях е имало малък византийски град, който развивал оживена търговия, главно по море.
Стратег е избрал мястото, на което да бъде изградена византийската крепост. На север се намира Анхиало, а на юг - на един ден път с кораб - Константинопол.
Жителите са били изключително заможни и повечето стоки си поръчвали отдалеч. За това говорят откритите до момента лампички, стъклени чаши, накити и луксозни съдове, повечето дошли от Мала Азия.
„Това са вносни стоки, които са внесени по море. Голямата част от доставките на тази крепост е била по море," разказва археологът Павлина Девлова.
Бронзовите монети от времето на император Юстиниан също са с висока стойност.
„Те са от най-едрия номинал, от най-скъпите, бронзови монети, които сече императорът. Следващият момент е да открием златните. А пък се казва, че обикновено в такива селища има много укрити златни съкровища по време на тези аварски нашествия. Хората не са ги отнесли в банките, те са ги скрили в определени места тук, в крепостта, с надеждата, че ще се върнат, след като отмине опасността," подчерта доц. Иван Христов.
Именно нашествието на аварите в края на VI век слага край на крепостта. Всичко е опожарено до основи. Пожарът обаче буквално е консервирал находките, изоставени в бягството от местните хора.
„Няколкостотин килограма керемиди са рухнали, когато е опожарена сградата и са затрупали всичко, което е използвал приживе собственикът - здрави съдове, амфори, лампички, стъклени чашки, всичко, което му е трябвало на нещастния византиец, е останало там. Той къде е - един Господ знае. Може и да е загинал в битка. Но на пода на сградата в яма е вкопано едно малко съкровище от 6 монети," допълни зам.-директорът на НИМ.
Легендите за крепостта са свързани не само със заровени съкровища. Учените се надяват там да е имало живот и след византийците.
