Полша и Украйна очакват със смесени чувства сметката от Евро 2012

Икономиките на двете страни понесоха различно бремето на петгодишната подготовка

Украйна се подготви навреме за европейското първенство, но разходите по домакинството ще имат дългосрочно влияние върху финансите на държавата

Когато през 2007 г. Полша и Украйна бяха избрани за домакини на европейското първенство по футбол, в света, Европа и най-вече в източните й части розовото преобладаваше. Икономиката на Украйна се развиваше с бързи темпове, на Полша малко по-бавно, но и двете страни изглеждаха като държави, на които може да се има доверие да приемат едно от най-важните спортни събития в световен мащаб. За икономическа криза или рецесия никой не си е помислял. Но пет години се оказаха дълъг период. За това време Полша и Украйна бяха принудени да изминат тежък път на инвестиции, разходи и лишения, а домакинството ще има дългосрочен ефект върху икономиките им. И то не задължително положителен.

Под натиска на договореностите с УЕФА двете страни трябваше да инвестират в скъпи нови стадиони, в подобрение на железопътния транспорт, летищата и хотелите. Осемте стадиона струваха общо 2.4 милиарда евро. Украйна сега разполага с високоскоростни влакове, но сметката за цялото удоволствие вече надхвърля 10 милиарда евро. В дългосрочен план плащането им може да се окаже критично за финансите на страната.

При Полша, чиято икономика остана относително стабилна през най-тежките периоди на кризата, вероятно ефектът от домакинството ще е положителен. Но целият опит, придобит от петте години на подготвителна одисея, е на път да покаже какво предизвикателство е организацията на такъв род скъпи събития, и то от две не особено сравними страни.

Червено-бели надежди
Полша обяви, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 5 милиарда евро в периода от 2008 до 2020 г. заради домакинството на триседмичния шампионат, който започва в петък във Варшава. Докладът IMPACT, поръчан от полското спортно министерство и подготвен от експерти на Варшавското училище по икономика и няколко полски университета, твърди, че сред най-печелившите сектори от футболната фиеста ще е туризмът. Около 800 хиляди фенове се очаква да присъстват на мачовете от турнира, които се домакинстват от четири града – Варшава, Гданск, Познан и Вроцлав. Ефектите върху туристическия бранш ще отекват и в бъдеще, смятат експертите.

"Очакваме увеличение на броя на туристите. Преди всичко очакваме феновете да дойдат на турнира, но вярваме, че когато първенството приключи, те ще се върнат със семействата си, за да разгледат по-внимателно и обстойно Варшава, Познан или Краков, защото в тези градове са базите на няколко отбора", заяви директорът на организационния комитет от полска страна Анджей Цудак. Според доклада около 1 милиард евро могат да бъдат приходите от туризъм в рамките на девет години.

Подготовката започна преди четири години, а експертите смятат, че с помощта на европейските фондове страната е успяла да се качи на "бързата лента" по отношение на развитието на инфраструктурата си. Според доклада IMPACT скоростта, набрана от подготовката за Евро 2012, може да допринесе за модернизацията на страната в по-бързи темпове. Изчисленията показват, че Полша е изразходвала 21 милиарда евро за организацията на първенството.

Расте, но не ускорява
В навечерието на футболния шампионат страната отчете ръст от 3.5% на БВП за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, което показва забавяне на темпа на растеж. Експертите отчитат, че досегашните добри резултати на страната частично се дължат на огромните инвестиции в строителство по време на подготовката за домакинството и че след финала икономиката ще продължи да расте, но вече с по-бавни темпове.

"Нещата изглеждат добре досега, заяви Адам Антониак, икономист от Bank Pekao във Варшава, за Bloomberg. Очаквам временен тласък на икономиката заради Евро 2012 и след това известен спад в растежа през втората половина на годината. Това, което ме опасява, е 2013 г. Тогава ще е наистина несигурно заради цялостната ситуация в еврозоната."

Въпреки очаквания бум подготовката не мина без преминаването през различни перипетии. Страната не успя да изгради цялата желана инфраструктура, особено по отношение на някои от свързващите пътища. Търсенето на хотелски стаи също се увеличи, след като УЕФА блокира за собствени нужди и клиенти немалко хотели. Това доведе до скок на цените на нощувките в Полша. Според някои източници увеличението е със средно около 50 процента.

Затъване до шия

Докато в западната част на Евро 2012 вярват в благоприятния ефект от домакинството, на изток Украйна може никога да не се възстанови от разходите, които трябваше да направи. Експерти смятат, че в краткосрочен план похарчените милиарди евро ще усложнят ситуацията по обслужването на външния дълг. Домакинството едва ли ще направи бившата съветска република по-примамлива за чуждестранните инвеститори. 

Изчисленията по финансирането на домакинството са ключови за страна, която има да изплаща 9.5 милиарда евро по облигации тази година. Само през юни, когато ще се играят мачовете в четири града, правителството трябва да плати 1.6 милиарда евро заем на руската VTB Capital и 400 милиона евро по еврооблигации. Киев не успя да договори нова кредитна линия с МВФ и повече от година не успява да издаде нови еврооблигации, за да покрие държавните плащания. Ерик Найман от брокерската компания Capital Times очаква огромна дупка в бюджета. Според него около 1 милиарда евро годишно ще отиват само за изплащане на лихвите.

Украйна похарчи 5 милиарда евро от бюджета си за подготовката на първенството, а заедно с инвестициите на частните компании разходите стигнаха 10 милиарда евро. Изчисленията на анализаторския център на Da Vinci предвиждат загуби между 5 и 6 милиарда евро от приемането на първенството. "Ефектът е, че държавният бюджет получи още едно бреме, а данъкоплатците доста време ще плащат за европейската футболна ваканция", твърди Найман пред Reuters.

(Не)привлекателна в очите на света
Високото ниво на корупция стряска чуждестранните инвеститори, а космическите цени на хотелите накараха някои от феновете да скъсят престоя си в Украйна или дори да предпочетат да гледат мачовете по телевизията. Националната банка на Украйна смята, че разходите на посетителите в месеца на футболни мачове ще бъдат около 1 милиард евро. Но други правят различни изчисления, а Da Vinci определя ефекта на не повече от 600 милиона евро.

Властите в Украйна твърдят, че някои от разходите така или иначе е трябвало да бъдат направени. "Без международните летища и транспортната инфраструктура страната няма да привлича чуждестранни инвеститори", заяви вицепремиерът Борис Колесников, който отговаря за подготовката на шампионата.

Олех Демкив, професор от университета в Лвов, твърди, че конкретно в този град вече има положителен ефект. "В последно време в инфраструктурата на Лвов бяха направени значителни инвестиции – общественият транспорт беше реформиран, летището беше ремонтирано, беше построен страхотен стадион. Лвов стана по-приятно място, особено в центъра", заяви той пред сайта Goal.com.

Той твърди, че чуждестранното участие при подготовката на турнира ще донесе положителен ефект на цялата страна, особено в бизнеса. "Западните компании ще донесат западно образование, култура и отношения на работното място", добави той.

Засега изглежда, че чуждестранните инвеститори не успяват да прихванат от намеренията на правителството. Според националната статистическа служба инвестициите за 2011 г. са били 3 милиарда евро, значително по-малко от петте милиарда през 2005 г. "Украйна няма да получи никакви финансови приходи или значим икономически ефект от домакинството на Евро 2012. Цялото възможно подобряване на имиджа беше заличено от европейската реакция по въпроса със съдбата на бившия премиер Юлия Тимошенко", твърди пред Reuters Андрий Колпаков, управляващ партньор в  Da Vinci.

Александър Иванов от списанието "Футбол стил" смята, че европейското първенство ще изгради положителен имидж за Украйна, а разходите по домакинството нямат само икономически измерения. "Не говорим само за икономика, а за ниво на мислене. Украйна има шанс да се отвори към външния свят, а той има шанса да опознае Украйна по-добре", коментира той.

• 
  

Бургас, Варна и Пловдив изпреварват София по планирани нови жилища

Бургас, Варна и Пловдив изпреварват София по планирани нови жилища

Спрямо година по-рано разрешителните за жилищни блокове са с 8.7% по-малко, а жилищата в тях - с 20.9%.

Бургас, Варна и Пловдив изпреварват София по брой разрешителни за строеж и започнати жилищни сгради през първото тримесечие на 2012 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това става на фона на общото намаление с двуцифрен процент на издадените документи за строителство, започнатите проекти и площта им.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в Пловдив - 108, Варна - 102 и Бургас - 93. Столицата София е на четвърта позиция с 67 разрешителни следвана от Благоевград - с едно по-малко. Бургас води класацията по брой жилища, които се очаква да бъдат започнати - 445, следван от Варна - 345, и Пловдив - 222, София отново е на четвърта позиция с разрешения за строителството на 158 апартамента, следвана пак от Благоевград - 148.

Статистиката на започнатото строителство през първото тримесечие отново сочи за лидер Бургас, където е поставено началото на изграждането на 79 жилищни и 43 други сгради. Следва Варна с 63 жилищни и 38 други сгради, Пловдив - с 33 жилищни и 70 други сгради и Стара Загора - 25 жилищни, 3 административни и 34 други сгради. В София между януари и март е започнало строителството на 32 блока и 5 други сгради.

По данни на НСИ през първото тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж общо на 868 жилищни сгради с 1 944 жилища в тях и с 281 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 35 административни сгради/офиси с 14 127 кв. м РЗП и на 1 014 други сгради с 449 749 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за жилищни сгради намаляват с 27.3%, апартаментите в тях - с 34.0%, а застроената им площ - с 32.0%. Спадът при административните сгради е с 37.5%, а на застроената площ - със 76.6%. Другите сгради са по-малко с 35.1%, а общата им застроена площ намалява с 29.6%.

Спрямо година по-рано разрешителните за жилищни блокове са с 8.7% по-малко, а жилищата в тях - с 20.9%. Административните сгради намаляват с 5.4%, докато другите видове сгради се увеличават с 6.3% . Площта на всички видове планирано строителство намалява с двуцифрен процент.

„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От „Ройтерс" (Прочетете текста в оригинал!); Превод: БГНЕС

Йосиф Комнинакидис пуши нервно зад бюрото си в сънливото българско градче Раковски, докато размишлява върху спадащите продажби на своята компания.

Бизнесът на Комнинакидис на основния му пазар е в упадък, след като изборите в южната българска съседка оставиха страната без управление и поставиха под въпрос нейните платежоспособност и членство веврозоната.

„Продажбите в Гърция спаднаха с 30-35%. След вота те спряха напълно. Хората просто стоят и чакат," сподели 57-годишният енергичен мениджър на „Стаф Джийнс енд Ко".

Но бизнесът му не може да си позволи да чака. Компанията вече е работодател на 800 души в Раковски – градче на 180 км. северно от границата с Гърция. И вече планира да премести дейността си в България, за да намали разходите и облекчи доставките към Германия и Италия.

Няколко водещи гръцки фирми забелязаха потенциала за растеж на Балканите още през 90-те години, когато гигантите като „Кока Кола", „Хеленик" и „Чипита" решиха да се възползват от възможността и развиха бързобизнес в посткомунистическите икономики.

Днес стотици малки фирми правят същото. Гръцките предприемачи обръщат гръб на свиващия се роден пазар, който е несигурен и скъп, и търсят по-ниски данъци и по-евтин труд в България, Румъния иАлбания.

В обрат на съдбата въпросните балкански държави, в които допреди 20 години имаше комунизъм, днес предлагат стабилност на Гърция.

„Тук имаш сигурност. Имаш фиксиран плосък данък от 10%. Така знаеш колко печелиш и колко ще трябва да платиш – нещо, което в Гърция не съществува," обясни Комнинакидис, който се преместил в Раковски още през 1999 г.

Кипър, който предлага членство в Европейския съюз, силни културни връзки и по-богато население от това в балканските съседки на Гърция, също печели от създалата се обстановка. Островът има ниски данъци, но разходите за труд са по-високи. Наскоро местно издание съобщи, че 1500 компании са преместили централите си в Кипър до август 2011 г.

Над четвърт от 2800-те гръцки компании на българска земя са били регистрирани през миналата година. Данните са изготвени от националната агенция по приходите (НАП) в София.

Междувременно броят на гръцките компании в Румъния е нараснал с 12% от 2009 г. насам на повече от 5200. Гръцките фирми в Албания също са се увеличили през периода от 2010 до 2011 г. – с почти 200.

„Интересът на гръцките бизнесмени се удвои през последните две години," отбеляза Димитриос Турикис – консултантска агенция, оперираща в София и Атина.

Гръцката площадка за игри

Крахът на комунизма отвори цял куп възможности за гърците на Балканите. За това свидетелстват фирмите със силно присъствие в българската икономика – от телекоми като ОТЕ и „Интраком" до компании като „ГЕК Терна", „Сиденор" и „Титан".

Гръцките банки контролират една четвърт от българската финансова система и имат осезаемо присъствие вРумъния, Македония, Албания и Сърбия.

Тези големи компании дадоха тласък на скоростния растеж в региона. Инвестираха 3 млрд. евро в Българияот 1996 г. насам, създадоха над 80 000 работни места и подготвиха почвата за днешния наплив на по-малки фирми.

Те пък ще доведат до още повече приходи и работни места в България и региона. Но икономистите твърдят, че влиянието им ще се усети с времето и вероятно няма да окажат силно въздействие в краткосрочен план в икономиките, които доскоро цъфтяха с бързи темпове, а днес се възстановяват бавно.

Но големите тревоги идват от това, че гръцките инвестиции, които доскоро стимулираха икономическия напредък, днес правят Балканите силно уязвими от възможните гръцки фалит и изход от еврозоната.

Въпреки това, част от наблюдателите виждат потенциал и в този сценарий. При подобно развитие на нещата, според тях, гръцките компании ще обърнат поглед към страните като България.

„Монетата има две страни. Виждам няколко положителни страни от възможния гръцки изход от еврозоната," обяви Ясен Иванов, фондов мениджър в ДСК.

„Гръцките предприемачи ще се преместят в България. По този начин ще донесат повече работни места за народа и повече приходи от данъци за държавата", аргументира се той.

Начин на живот. Въпрос на избор

И в България, и в Гърция консултантските фирми и адвокатските кантори никнат като гъби.

Компанията „Флекси Хелас" започнала работа преди само пет месеца и вече има трийсетина клиенти. Единият от тях търси най-добрия начин за бутилиране на висококачествен зехтин на българска земя, с цел по-късно да го продава в Западна Европа. По този начин той възнамерява да намали своите разходи и да избегне затлачената гръцка администрация. Друг пък планира да премести в България бизнеса си с джипиес системи.

„Някои от тях вече не могат да вършат обикновени неща. Държавата им кърши вратовете по всевъзможни начини. Несигурността ги кара да търсят други решения. Избират Кипър или България," изтъкна изпълнителната директорка на „Флекси Хелас" Стефи Дела.

България и Кипър имат най-ниския корпоративен данък в ЕС – 10%. По този начин създаването на новбизнес в страните е евтино и лесно начинание. Румъния пък поддържа плосък данък от 16%.

Корпоративният данък в Гърция варира между 20 и 25%. Минималната работна заплата там е 586 евро – значително над средните 350 евро в България и Румъния.

Разбира се, създаването на магазин в Югоизточна Европа не е идеален вариант. Бюрокрацията е главозамайваща, инфраструктурата – износена и скърцаща, професионалните умения – недостатъчни, а корупцията – често явление, може би по-разпространено и от в Гърция, която е втората най-корумпирана членка на ЕС след България. „Трансперънси Интернешънъл" поставя Албания в още по-незавидна позиция.

„Забележително е, че гръцките бизнесмени, които никога досега не са си помисляли да правят бизнес вАлбания, днес имат такъв интерес," каза Спирос Иконому от гръцкото посолство в албанската столица Тирана.

Когато Гърция даде признаци на възстановяване, бизнесът може да промени решението си много бързо. Страната остава много по-богата от съседките си въпреки петте поредни години на рецесия.

„Тогава част от капиталите и компаниите може да се върнат обратно," предположи Георги Ганев – икономист от софийския Център за либерални стратегии. „Но пък част от тях ще останат," подчерта той.

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация.

Такъв е случаят на 30-годишния Мелетиос Мелентис, чиято фирма произвежда врати за гаражи. „Защо избрахБългария пред държавите като Холандия и Англия? Съвсем просто е! Да, в Англия се прави бизнес по-лесно. Но там не ми харесва. Начинът на живот тук е много по-близък до гръцкия. Хората излизат навън, забавляват се. Човек тук създава приятелства. А там е различно...," подчерта гъркът