Първи бюджетен излишък след 35 месеца на дефицити

Първи бюджетен излишък след 35 месеца на дефицити

Увеличението на приходите в най-голяма степен се дължи на постъпленията от косвени данъци

България е единствената страна в ЕС освен Швеция, която до май 2012 г. регистрира бюджетно превишение, похвали се финансовият министър през изминалата седмица. За Швеция това не е особена новина, тъй като през последните години бюджетен дефицит там имаше само през 2009 г. В България обаче натрупаните приходи надхвърлят натрупаните разходи за първи път през май от 35 месеца. Това обаче е малка радост, освен ако излишъкът до момента се запази и в останалите месеци, а не се превърне в дефицит, както е планирано, до края на годината.

По-доброто изпълнение в сравнение с предходната година се дължи на изпреварващ ръст при приходите - 10% спрямо този на разходите - 2,4%. Увеличението на приходите в най-голяма степен се дължи на постъпленията от косвени данъци, а това от своя страна е резултат от леко възстановяване на вътрешното търсене - потребление и инвестиции, както и от скока на цените на горивата в началото на годината. Положителен принос за по-високите постъпления може да имат и мерките за по-строг контрол като свързване на касовите апарати с НАП.

От четирите основни групи разходи - заплати, текуща издръжка, социални и капиталови разходи, на годишна база намалява единствено текущата издръжка, която включва основно разходи за горива, енергия, външни услуги, текущ ремонт, медикаменти, консумативи, други възнаграждения и плащания на персонала. Най-сериозен е ръстът при капиталовите разходи - 24,7% на годишна база, което може да се обясни с големият брой държавни инфраструктурни проекти както и с ниската база от 2011 г., която е под нивата дори от 2008 г.

Интересно е да се види какво се случва с двата компонента на консолидирания бюджет - национален бюджет и европейски средства. Докато националният бюджет започна годината с дефицит от 209 млн. лв., към края на май той бележи излишък от 334,5 млн. лв. Същевременно при европейските средства тенденцията е на влошаване - от дефицит от 88,7 млн. лв. през януари расте до 267 млн. лв. през май. Данните навеждат на мисълта, че управляващите работят успешно по една от 60-те мерки от антикризисната си програма от март 2010 г., а именно подобряване на усвояването на европейски средства, особено свързаните с капиталови разходи.

До тук обаче стигат добрите новини. Независимо от доброто представяне на бюджета към средата на годината, за цялата 2012 г. се очаква той да отбележи дефицит. Заради по-високите постъпления от ДДС той може да е по-нисък от заложеното в Закона за държавния бюджет за годината - близо 1,1 млрд. лв., но това е малка утеха. Както в годините на висок икономически растеж до 2008 г., така и сега доброто представяне на публичните финанси се дължи в голяма степен на икономически процеси, върху които управляващите не могат да влияят и в далеч по-малка степен - на управленски решения за ограничаване на сивата икономика или пък за намаляване на неефективни разходи.

Събираемостта на данъци се покачва, което може да се обясни с мерките за засилване на контрола, но също така може да се обясни и с ръста на доходите. През първото тримесечие компенсацията на наетите лица в икономиката се увеличава номинално с 3,3% на годишна база, докато хармонизираният индекс на потребителските цени за същия период е средно с 1,9% над нивото си от предходната година. От друга страна при натрупаните бюджетни разходи до май 2012 г. се наблюдава увеличение от 29% в сравнение с 2008 г. Т.е. управляващите харчат все повече, независимо че няма достатъчно приходи - за същия период те са се свили с 6%. А до края на годината може да се очаква традиционното увеличаване на разходите - за вече доставени стоки и услуги, за изпълнители на инвестиционни проекти и т.н.

Хубаво е, че натрупаните приходи най-накрая превишиха натрупаните разходи. Още по-хубаво би било, ако това не е моментно явление. А най-хубаво би било, ако излишъкът се задържи поне за няколко години и е резултат от управленски решения, а не страничен ефект от обективни икономически процеси.

Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ

Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ

Търговските банки ще обслужват държавата по единни цени и условия и в по-ограничени случаи

Идеята на готвените законови промени е информацията за публичните финанси да се подобри.

Средствата на държавата ще консолидират почти изцяло в Българската народна банка (БНБ), а търговските банки ще обслужват министерства и ведомства само по специфични операции и картови разплащания.

Тенденция да се работи по този начин има и в момента, но процесът не е подробно регламентиран в сегашното законодателство. Липсата ще се запълни от новия Закон за устройство на държавния бюджет, който Министерство на финансите подготвя. 

Прекият резултат от подготвяните промените е, че ще стане възможно размерът на фискалния резерв да се следи с много по-голяма точност. 

Изземва ли държавата бизнес
Според експерт от ведомството на Симеон Дянков, работещ по проекта, новите разпоредби няма да засегнат състоянието на банковата система, нито пък ще променят отношенията на частния сектор с държавата, но ще спести пари на бюджета и ще направи управлението му и прогнозите по-лесни и точни. Изключение пък ще са общините, които не могат да бъдат обслужвани от БНБ.

Представители на банковия сектор също коментираха, че измененията няма да засегнат дейността на търговските банки, тъй като и в момента голяма част от държавните средства се държат в БНБ. Последствия би имало, ако промяната засегне компаниите, в които собственост има правителството, заради чиято концентрация в Корпоративна търговска банка Европейската комисия вече разследва държавата ни.

Управлението и депозирането на парите на държавните фирми обаче няма да се обхване от подготвяния закон. Той ще засегне само държавните предприятия, които са не са търговски дружества, като РВД например.

Готвената законова промяна реално ще се усети след окончателното разплащане на средства по предприсъединителните програми на европейския съюз (ФАР и ИСПА). До края на следващата година парите трябва да се изплатят към крайните бенефициенти или да се върнат на Европейската комисия.

Точно тези средства формират частта от фискалния резерв, която правителството не държи в БНБ, а в търговските банки. Новопостъпващите средства по оперативните програми обаче постъпват и се съхраняват в централната банка, като този режим ще са запази и занапред.

По-добра отчетност

Така през ежедневния баланс на управление "Емисионно", публикуван от БНБ, ще стане възможно данните за размера на фискалния резерв да са много по-точни. Сега действащият режим позволява да се пораждат спекулации около нивата му в месеци, когато бюджетът прави сериозни разходи и отчита дефицити на месечна база.

Двама бивши заместник-министри на финансите подкрепиха законопроекта. Те обясниха, че той няма да лиши банките от бизнес и съпътстващите ги приходи, но ще направи по-лесно проследяването и планирането на ликвидността в държавата. Спестяванията все пак щяло да има, но те няма да са в значителни обеми, обясниха те.

Ефект върху частния сектор

Посредник при плащанията на данъци, такси и глоби към държавните учреждения обаче и занапред ще са търговските банки. Приходната администрация ще поддържа сметки и задълженията да се превеждат по тях.

Останалите ведомства също ще могат да откриват временни сметки в търговските банки, когато това е необходимо за картови разплащания и други операции, които не се предлагат от  централната банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки ще се закриват, а средствата, които са останали по тях, ще се възстановяват в БНБ.

Директор на една от търговските банки обясни, че това няма да промени нещата значително, защото и в момента финансовите институции правят ежедневно приключване на разчетите си с държавата, като превеждат на бюджета средствата, които събират в негова полза.

Друга новост е, че всички банки, които искат да обслужват държавата, ще трябва да подпишат договор с Министерството на финансите. Той ще съдържа едни и същи клаузи и цени, приложими за всички. Освен това се предлага за картови плащания към държавата хората и фирмите да не дължат банкови комисиони и такси.

217,1 млн. лв. е бюджетният дефицит на България в края на април

Фискалният резерв към 30.04.2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв.

217,1 млн. лв. е бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на България, сочат данни от месечните отчети на Министерството на финансите.

Дефицитът се натрупва от началото на годината и се формира от излишък в размер на 164,1 млн. лв. по националния бюджет и дефицит в размер на 381,2 по европейските средства.

За сравнение дефицитът за периода януари-април 2011 г. по КФП бе в размер на 552,1 млн. лв., или бюджетната позиция към април 2012 г. отчита подобрение с 334,9 млн. лв. спрямо същия период на предходната година, отбелязват от финансовото министерство.

По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидирания бюджет на месечна база за април 2012 г. е положително в размер на 473,8 млн. лева. Това е най-големият излишък за календарен месец от януари 2009 г. до сега.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на месец април са в размер на 8 млрд. 537,1 млн. лв., или 29,7 % от разчетите към Бюджет 2012.

Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 7,4 % (587,4 млн. лв.), което се дължи в най-голяма степен на ръста на приходите отДДС и акцизи.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец април 2012 г. възлиза на 6 млрд. 990,1 млн. лв., което е 32,4% от годишните разчети.

Приходите в частта на преките данъци са 1 млрд. 508,3 млн. лв., което е 39,3 % от планираните за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 3 млрд. 401,9 млн. лв., което е 29,9% от годишния план, от тях приходи от ДДС – 2 млрд. 194,8 млн. лв., 30,9% от плана, от акцизи – 1 млрд. 161,6 млн. лв., 28,1 % от плана, от мита - 36,3 млн. лв., 30,2% от плана.

Постъпленията от други данъци са в размер на 327,1 млн. лв. или 39,7% от годишния разчет.

Социални и здравноосигурителните вноски към 30.04.2012 г. са в размер на 1 млрд. 752,9 млн. лв., което представлява 31,5 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи и помощите са в размер на 1 млрд. 547,0 млн. лв., или 21,6% от разчета за годината.

През месец април постъпи вноската от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2011 г. в размер на 180,5 млн. лв.

Разходите по консолидирания бюджет (включително вноската на България в общия бюджет на ЕС) към 30 април 2012 г. възлизат на 8 млрд. 754,2 млн. лв., което е 29,3% от годишния разчет.

В структурно отношение спрямо четирите месеца на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при социално и здравноосигурителните плащания (вкл. стипендии) и капиталовите разходи.

Текущите нелихвени разходи са в размер на 7 млрд. 369,8 млн. лв. (32,7% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 703,3 млн. лв. (13,2 % от разчетите към Бюджет 2012) и лихвените плащания - на 309,4 млн. лв. (43,1% от планираните за 2012г.).

Частта от вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 30.04.2012 г. от централния бюджет възлиза на 371,7 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.

Фискалният резерв към 30.04.2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв.

Сигурно поскъпване на тока от 1 юли 

ДКЕВР очаква значително нарастване на разходите за зелена енергия

© Юлия Лазарова  

Рязкото поскъпване на тока, което беше избягвано от началото на кризата, придобива все по-ясни измерения. От 1 юли крайната цена на електричеството за домакинствата ще се увеличи с около 10%. Компаниите, които все още са на регулирания пазар, също ще плащат повече за енергията. Това сочат предварителните изчисления в доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), публикуван на сайта на регулатора. Сред основните причини са напливът на зелените централи, разрешителните за парникови газове и инфлацията от 3.4% между март 2011 и март тази година.

Увеличение навсякъде
Електричеството поскъпва в София и Западна България, където доставчик е ЧЕЗ. Дружеството ще продава ток през деня срещу 16.1 стотинки на киловатчас без ДДС, т.е. с 9.94% по-скъпо от сегашната тарифа. В тази цена влизат и добавките за пренос, разпределение, комбинирано производство (когенерация) и зелена енергия. Нощната тарифа ще бъде повишена с 10.36 на сто до 11.29 стотинки за киловатчас.

В Североизточна България, където доставчик е електроразпределителното предприятие Е.ОН, битовите абонати ще плащат с 9.90% по-скъп ток по дневна тарифа и с 10.58% повече през нощните часове. Клиентите на ЕВН, която оперира в Югоизточна България, също са засегнати от повишенията - токът за тях ще е с 9.84% по-скъп през деня и с 10.59% през нощта. Както обикновено, енергийният регулатор ревизира надолу по-високите тарифи за следващия ценови период (1 юли 2012 – 30 юни 2013 г.), предложени по-рано тази година от трите регионални предприятия.

Крайните цени за малките предприятия, свързани към мрежата на средно напрежение, също ще се увеличат драстично. Поскъпването ще е средно със 17% при едноскално измерване за клиентите на ЧЕЗ и с 11 и 10.75% съответно при фирмените абонати на ЕВН и Е.ОН. Поправките в Закона за енергетиката ще изкарат фирмите и другите потребители на ток средно напрежение от регулирания на свободния пазар и така те няма да зависят от ценовата политика на ДКЕВР.

Без изненади

Повишаването на цените беше очаквано. На няколко пъти председателят на регулаторната комисия Ангел Семерджиев предупреждаваше, че ръстът на новите централи на възобновяеми източници (ВЕИ), когенерацията и въвеждането на изцяло платени въглеродни разрешителни (квоти) за ТЕЦ-овете неизбежно ще доведе до покачване на тарифите. Според анализа, за да се покрият разходите на НЕК за задължителното изкупуване на зелен ток, добавката, която държавната компания начислява към клиентите си - разпределителните дружества, трябва да се увеличи над два пъти до 8.65 лева на мегаватчас спрямо сегашните 3.72 лева. Само слънчевите мощности, заработили от края на 2010 до края на 2011 г., са се увеличили над 4 пъти до 130 мегавата. Министерството на икономиката по-рано обяви, че до края на юни ВЕИ централите, пуснати в експлоатация за изминалата година, може да достигнат 600 мегавата.

Самата НЕК очаквано не получи исканите 18% поскъпване на тока, който продава на трите разпределителни дружества. Вместо това компанията получи 5.68% поскъпване и така ще продава срещу 78.93 лева на мегаватчас. НЕК е в тежко финансово състояние и търпи загуби като оператор на преносната мрежа, който трябва да я балансира при излишък и недостиг. Освен това компанията допълнително е обременена от синдикирания заем за АЕЦ "Белене".

В цените, по които АЕЦ "Козлодуй" продава енергия на НЕК на регулирания пазар (в който са битовите абонати), няма да има промени, става ясно от данните на ДКЕВР. Цената на енергията от ядрената централа е 15.3 лв. на мегаватчас, а за разполагаемост се плащат 27 лв. на мегаватчас. За тока от въглищните централи е приет сценарий, при който България не получава дерогация – т.е. временно изключение от европейското правило за изцяло платени въглеродни квоти от началото на 2013 г. В цените не са отразени разходи за квоти до края на тази година, тъй като инсталациите все още не разполагат с безплатни разрешителни. В петък ДКЕВР е домакин на открита дискусия за цените на енергията, в която ще вземат участие и представители на енергийните компании. Окончателното решение за цените регулаторът ще вземе до края на юни, но то едва ли ще се различава съществено от предложенията в доклада.

4,9 млрд. лв. е фискалният резерв през април 2012 г.

Подобрението на бюджетната позиция се дължи изцяло на по-доброто изпълнение в частта на приходите, отчитат от финансовото министерство. Снимка: blagoevgrad.info

Фискалният резерв към 30 април 2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв., сочат предварителните данни на Министерството на финансите за консолидирания бюджет за месец април 2012 г.

Превишението на приходите над разходите на месечна база е 469 млн. лв., което е най-големият излишък за календарен месец от януари 2009 г. до сега.

За периода януари–април 2012 г. бюджетният дефицит се е свил до 217, 2 млн. лв., или в номинално изражение дефицитът за четирите месеца на тази година е намалял с около 60% спрямо отчетения за първите четири месеца на 2011 година.

Подобрението на бюджетната позиция се дължи изцяло на по-доброто изпълнение в частта на приходите и най-вече на ръста при данъчните приходи, отчитат от финансовото министерство.

Приходите от ДДС за периода нарастват номинално с 22,1% спрямо същия период на миналата година, а от акцизи - с 6,9%.

Изпълнението на параметрите в частта на преките данъци и имуществените данъци по общинските бюджети също отчита известен ръст спрямо същия период на предходната година.

Неданъчните приходи и помощи към април 2012 г. нарастват с 94,7 млн. лв.