Лошите кредити в Испания с 50-годишен връх

През юли необслужваните кредити са достигнали 169.3 млрд. евро или 9.9% от общата стойност на отпуснатите заеми

Лошите кредити в испанската банкова система през юли са се увеличили до невиждани от 40 години стойности, пише BBC. В номинална стойност необслужваните кредити са достигнали 169.3 млрд. евро или 9.9% от общата стойност на отпуснатите заеми, показват данните на централната банка.

В момента Испания преговаря за рекапитализаиране на банките в страната от европейските спасителни фондове. Финансовите министри от Еврозоната постигнаха съгласие да се отпуснат 100 млрд. евро, но по предварителни оценки ще са нужни около 60 млрд. евро.

На 28 септември се очакват резултатите от стрес тестовете на испанските банки, които ще определят каква точно ще е сумата, която ще бъде предоставена от европейските фондове в подкрепа на сектора.

"Испания обмисля условията за получаването на подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ)", коментира вицепремиерът Сорая Саенз де Сантамария. Тя изтъкна, че спасителният пакет може да е опция за Испания, „ако цената за кредитирането ни се понижи, така че да плащаме по-малко. Трябва обаче да успеем да постигнем това чрез реформи и без повече бюджетни икономии."

Вътрешнофирмените кредити се увеличават

Вътрешнофирмените кредити се увеличават

По-малко инвестиции в строителния и финансовия сектори, отчитат от БТПП

Взетите вътрешнофирмени кредити се увеличават. Това съобщиха от Българската търговско-промишлена палата по време на среща на Клуба на смесените и чуждестранни палати.

Според бизнеса у нас през последните години се наблюдава изключителна промяна в структурата на преките чуждестранни инвестиции. Има силен спад в строителството, недвижимите имоти и финансовия сектор, докато във всички останали сфери инвестициите се повишават.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов представи резултатите от второто издание на класацията на задграничните ни търговски представителства и изводи за взаимодействието на СТИВ с българските фирми при проучване на външни пазари и при осъществяване на контакти с чуждестранни партньори.

Печалбата на най-голямата банка на Испания се сви с 93%

Печалбата на най-голямата банка на Испания се сви с 93%

От 1,39 млрд. евро за същия период на миналата година през тази печалбата на „Сантандер“ се е свила цели 14 пъти дои едва 100 млн. евро. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чистата печалба на най-голямата испанска банка „Сантандер“ се сви през второто тримесечие на 2012 г. с 93%.

От 1,39 млрд. евро за същия период на миналата година през тази печалбата на „Сантандер“ се е свила цели 14 пъти до едва 100 млн. евро, предаде БГНЕС.

Анализаторите, анкетирани от агенция „Блумбърг“, очакваха този показател на нива от 1,37 млрд. евро.

Печалбата се срина заради отписването на безнадеждни кредити на испанския и бразилския пазар.

Отписаните кредити - предимно ипотечни, достигнаха през миналото тримесечие 2,78 млрд. евро.

Делът на безнадеждните кредити се увеличи в общия портфейл на „Сантандер“ до 4,11%.

Чистата печалба на банката през първото полугодие спадна с 51% до 1,7 млрд. евро.

Големите кредити за бизнеса поевтиняха рязко

Големите кредити за бизнеса поевтиняха рязко

През юни лихвите по заемите деноминирани в лева са паднали с 3.51 процентни пункта

Лихвите по новите кредити за бизнеса, на стойност над 1 млн. евро, са паднали значително през юни. Това показва лихвената статистика на Българската народна банка (БНБ). При кредитите за домакинствата обаче се наблюдава ръст, както при потребителските, така и при ипотечните.

Големите кредити за бизнеса, деноминирани в лева, са поевтинели с 3.51 процентни пункта до 5.34%. При заемите в евро понижението е по-малко - 1.24 пункта до 6.91%.

Статистиката показва, че при ипотечното кредитиране лихвите са започнали да се повишават. Така на практика се слага края на тенденцията на спад, започнала в началото на годината. През юни жилищните кредити в лева са били давани при средна лихва от 7.51%, а в евро - 7.58%.

При потребителските кредити също беше сложен край на пет поредни месеца с намаляващи лихви. При кредитите в лева лихвата се увеличава до 11.46%, а в евро до 9.61%.

Дянков: Има основания лихвите да паднат

Дянков: Има основания лихвите да паднат

Финансовият министър изтъкна, че очаква този процес да се изяви особено есента

"Има реални основания лихвите по кредитите да паднат", каза финансовият министър Симеон Дянков. Той коментира темата на съвместен брифинг с новия изпълнителен директор на Еворпейската банка за възстановяване и развите Сума Чакрабарти, който от своя страна похвали финансовата дисциплина на страната ни.

„Освен еврооблигацията в последните десетина дни сме свидетели на няколко други положителни тенденции, които показват по-цялостно сваляне на лихвите в банковия сектор. Например от миналата седмица облигацията ни, тринайсетката, тази, която януари подменяме, вече се продава на отрицателна лихва. С други думи банкерите я държат, макар че ние не им плащаме, а те плащат на държавата или други инвеститори, за да я държат, както са и германските бундове. Това досега не се е случвало в историята на България. Вчера видяхте дестгодишните ни на вътрешния пазар облигации – рязко спадане на лихвата. Това няма начин да не доведе и до намаляване на общите лихви в банковия сектор", каза Дянков, цитиран от Дарик.

Финансовият министър изтъкна, че очаква този процес да се изяви особено есента, но има някои начални изяви особено в последната седмица.

BNP Paribas бяга от Италия и Испания

BNP Paribas бяга от Италия и Испания

Най-голямата френска банка може да трансферира кредити за 20 млрд. евро към Белгия

Най-голямата френска банка BNP Paribas ще опита да намали дупката от 40 млрд. евро между отпуснати кредити и набрани депозити в Италия и Испания. Това според неназовани източници на Bloomberg ще се случи чрез прехвърлянето на кредити към белгийското подразделение, което разполага с много местни депозити.

Според информацията трансферът ще бъде ограничен до 20 млрд. евро. Освен това обаче банката ще прехвърли други 10 млрд. евро към Швейцария под формата на стоково-финансови активи. 

Целта на банката е да намали разминаването между кредити и депозити, каквото се наблюдава в засегнатите от дълговата криза държави. През миналия месец кредитната агенция Moody's понижи рейтинга на BNP Paribas, като се обоснова именно с огромното разминаване в някои държави.

Не е лесно да кредитираш испански и италиански компании без да имаш местни депозити, коментира Кристоф Ниждам, анализатор в AlphaValue. Според него това е причината банката да се насочи към други пазари, където да кредитират. От банката отказват да коментират трансфера на финанси.

През миналата година BNP Paribas отписа гръцки държавен дълг на стойност 3.2 млрд. евро. Банката започна масово да се освобождава от дългови книжа на европейски държави засегнати от дълговата криза. Експозициите в италиански дълг например бяха намалени с 43% до 11.6 млрд. евро.

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Лихвите по депозитите също остават сред най-високите

България е сред страните с най-скъпи ипотечни кредити в ЕС, показват данните на Европейската централна банка. Към края на април 2012 г. по-висока е единствено цената на новоотпусканите жилищни заеми в Унгария. Според публикуваната от ЕЦБ статистика към края на април годишният процент на разходите (ГПР, включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони, свързани с обслужването на заема) по жилищните кредити в България е съответно 8.58% по заемите в левове и 8.32% по тези в евро. Средно за еврозоната цената на жилищните заеми е 3.79%.

Ипотечни "първенци" 

От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.

Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.

За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).

Потребителски рекордьори

Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.

Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.

Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.

Банките искат да дават кредити, няма на кого

Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк, прие наградата на финансовото издание EMEA Finance на официална церемония в Лондон в четвъртък.

"Склонността на банките да осигуряват достатъчно финансиране в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се е увеличила през 2011 г. въпреки все още ниското търсене." Това каза вчера Фабио Мучи, директор "Стратегическо планиране за ЦИЕ и Полша" на "УниКредит", по време на годишната среща на ЕБВР в Лондон.

Мучи цитира проучване на "УниКредит", направено сред 12 хил. компании от 16 страни. Според него въпреки увеличеното желание на банките да кредитират все още голяма част от фирмите смятат, че през 2011 г. условията за отпускане на заеми са се затегнали, а цената на кредита и изискванията за обезпеченост са се повишили. В същото време 44% от анкетираните компании са отговорили, че за момента нямат нужда от заеми.

Корпоративният сектор е много атрактивен за банките заради ниското ниво на задлъжнялост на компаниите в Централна и Източна Европа в сравнение със страните от Западна Европа. Според икономистите на "УниКредит" регионът има голям неизползван потенциал. В еврозоната кредитирането на корпоративния сектор достига до 50% от БВП, докато в Турция например е 32%, в Русия - 28%, и в Чехия - 21%. В България обаче делът е 44% - един от най-високите. Заради това прогнозите са, че кредитирането за бизнеса няма да отчете сериозен ръст. Не се очаква и скорошно възстановяване на пазара на недвижими имоти.

Корпоративното кредитиране в региона е на добро ниво, но различният достъп до банково финансиране в отделните държави вероятно ще продължи и през следващите месеци, обобщават от "УниКредит". В Турция и Русия има двуцифрен ръст в търсенето на заеми до февруари 2012 г., а в други страни като балтийските например има свиване на обемите. В България е отчетен ръст от 4,8% на годишна база през февруари 2012 г. при 5,7 на сто през декември 2011 г.

"Като цяло бизнес средата се подобрява значително през последните години, но регулациите, данъците и политическите фактори все още са сериозни фактори, които пречат на бизнеса в ЦИЕ", обясни Джани Папа, директор на "УниКредит" за Централна и Източна Европа.

Според един от показателите за това колко лесно се прави фирма например България отчита значително подобрение. През 2004 г. у нас за стартирането на бизнес са били необходими 32 дни, а през 2012 г. - 18 дни. Най-бързо е в Унгария, Турция, Словения, Хърватия и Естония - между 4 и 7 дни.

От "УниКредит" отчитат, че цената на кредита и изискванията за обезпеченост са нараснали през 2011 г. Въпреки това са категорични, че кредитирането е много важно условие за излизане от кризата. Не вярвам Гърция да напусне еврозоната. Кризата там няма голямо влияние върху страните от ЦИЕ с изключение на България и Румъния, където делът на гръцките банки е висок, коментира още Джани Папа.