Показват се публикациите с етикет банкова система. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет банкова система. Показване на всички публикации

понеделник, 2 юли 2012 г.

Банките прибират 2,3 млн. лв. на ден от такси


Банките прибират 2,3 млн. лв. на ден от такси

За първите 5 месеца на годината приходите за цялата банкова система възлизат на 343,5 млн. лв.


2,3 млн. лева на ден прибират родните банки от такси и комисиони, сочат данните на Българската народна банка, съобщава агенция Стандарт нюз. Така за първите 5 месеца на настоящата година приходите от такси за цялата банкова система в страната възлизат на 343,5 млн. лв.
Само за месец май събираните от фирмите и гражданите такси и комисиони са осигурили на банките 73,6 млн. лв. За сравнение разходите за персонал на банките от началото на годината възлизат на 300,7 млн. лв. Въпреки че в последната година банките въведоха редица нови такси, с повечето от които българинът се сблъска за първи път, този вид постъпления нарастват едва с 0,2%, или 731 хил. лв., спрямо същия период на миналата година.
Обяснение за това може да се търси в по-честото използване на електронното банкиране, както и на свитото кредитиране и намаляване броя на извършваните операции. За това свидетелства и спадът от 3% на годишна база в приходите от лихви. Към месец май тази година банките имат приходи от лихви в размер на 2,023 млрд. лева, докато година по-рано те са били с 62,6 млн. повече, или 2,086 млрд. лева.
За една година потребителското кредитиране също показва признаци на свиване със спад в общия портфейл от близо 1% до общата сума от 18,7 млрд. лева (18,9 млрд. лв. година по-рано). За сметка на това разходите на банките за лихви по депозитите нарастват с 5,2%, или 45,7 млн. лева на годишна база до 924,9 млн. лв. за първите пет месеца на годината. Печалбата на банковата ни система достига 263,4 млн. лева към месец май, което е спад с 5,8% спрямо същия период на миналата година.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ


Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ

Търговските банки ще обслужват държавата по единни цени и условия и в по-ограничени случаи





Идеята на готвените законови промени е информацията за публичните финанси да се подобри.

Идеята на готвените законови промени е информацията за публичните финанси да се подобри.

Средствата на държавата ще консолидират почти изцяло в Българската народна банка (БНБ), а търговските банки ще обслужват министерства и ведомства само по специфични операции и картови разплащания.

Тенденция да се работи по този начин има и в момента, но процесът не е подробно регламентиран в сегашното законодателство. Липсата ще се запълни от новия Закон за устройство на държавния бюджет, който Министерство на финансите подготвя. 

Прекият резултат от подготвяните промените е, че ще стане възможно размерът на фискалния резерв да се следи с много по-голяма точност. 

Изземва ли държавата бизнес

Според експерт от ведомството на Симеон Дянков, работещ по проекта, новите разпоредби няма да засегнат състоянието на банковата система, нито пък ще променят отношенията на частния сектор с държавата, но ще спести пари на бюджета и ще направи управлението му и прогнозите по-лесни и точни. Изключение пък ще са общините, които не могат да бъдат обслужвани от БНБ.

Представители на банковия сектор също коментираха, че измененията няма да засегнат дейността на търговските банки, тъй като и в момента голяма част от държавните средства се държат в БНБ. Последствия би имало, ако промяната засегне компаниите, в които собственост има правителството, заради чиято концентрация в Корпоративна търговска банка Европейската комисия вече разследва държавата ни.

Управлението и депозирането на парите на държавните фирми обаче няма да се обхване от подготвяния закон. Той ще засегне само държавните предприятия, които са не са търговски дружества, като РВД например.

Готвената законова промяна реално ще се усети след окончателното разплащане на средства по предприсъединителните програми на европейския съюз (ФАР и ИСПА). До края на следващата година парите трябва да се изплатят към крайните бенефициенти или да се върнат на Европейската комисия.

Точно тези средства формират частта от фискалния резерв, която правителството не държи в БНБ, а в търговските банки. Новопостъпващите средства по оперативните програми обаче постъпват и се съхраняват в централната банка, като този режим ще са запази и занапред.

По-добра отчетност

Така през ежедневния баланс на управление "Емисионно", публикуван от БНБ, ще стане възможно данните за размера на фискалния резерв да са много по-точни. Сега действащият режим позволява да се пораждат спекулации около нивата му в месеци, когато бюджетът прави сериозни разходи и отчита дефицити на месечна база.

Двама бивши заместник-министри на финансите подкрепиха законопроекта. Те обясниха, че той няма да лиши банките от бизнес и съпътстващите ги приходи, но ще направи по-лесно проследяването и планирането на ликвидността в държавата. Спестяванията все пак щяло да има, но те няма да са в значителни обеми, обясниха те.

Ефект върху частния сектор

Посредник при плащанията на данъци, такси и глоби към държавните учреждения обаче и занапред ще са търговските банки. Приходната администрация ще поддържа сметки и задълженията да се превеждат по тях.

Останалите ведомства също ще могат да откриват временни сметки в търговските банки, когато това е необходимо за картови разплащания и други операции, които не се предлагат от  централната банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки ще се закриват, а средствата, които са останали по тях, ще се възстановяват в БНБ.

Директор на една от търговските банки обясни, че това няма да промени нещата значително, защото и в момента финансовите институции правят ежедневно приключване на разчетите си с държавата, като превеждат на бюджета средствата, които събират в негова полза.

Друга новост е, че всички банки, които искат да обслужват държавата, ще трябва да подпишат договор с Министерството на финансите. Той ще съдържа едни и същи клаузи и цени, приложими за всички. Освен това се предлага за картови плащания към държавата хората и фирмите да не дължат банкови комисиони и такси.

сряда, 6 юни 2012 г.

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците


Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.

Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. 

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Подготовка и превенция

Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. 

В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.

Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК. 

Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Правомощия и инструменти за оздравяване


Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.

Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Мостова банка и фондове за оздравяване

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

петък, 11 май 2012 г.

Гръцки банки тихомълком се подготвяли за драхмата


Гръцки банки тихомълком се подготвяли за драхмата


Гръцки банки тихомълком се подготвяли за драхмата
Идеята за излизане на Гърция от ерозоната не е нова, посочва американски експерт, цитиран от „Ройтерс“. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Банките в Гърция тихомълком се подготвят да започнат работа с нова валута.
Въпреки че Гърция въведе еврото преди повече от 10 години, някои банки никога не са изтривали старатанационална валута – драхмата, от системите си, съобщава „Ройтерс“, цитирана от „Дневник“.
Така, ако дълговите проблеми принудят Атина да се върне към националната си валута, банките ще бъдат готови за прехода.
От разпадането на Съветския съюз, което доведе до създаване на валути като естонската крона и казахстанското тенге, до въвеждането на еврото банките имат доста голям опит в пренастройването на системите си към нови валути.
Зад кулисите подобни планове се правят, откакто през 2009 г. в Гърция избухна европейската дългова криза, посочва американски експерт.
„Много компании, най-вече в Европа, но също и в САЩ, отдавна се готвят за това. Идеята за излизане наГърция от ерозоната не е нова“, допълва той.

Общо показвания