Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации

неделя, 9 септември 2012 г.

Б. Димитров: България да прокара „червена линия" за Македония

Б. Димитров: България да прокара „червена линия" за Македония

Б. Димитров: България да прокара „червена линия" за Македония
Директорът на НИМ Божидар Димитров. Снимка: София фото ейджънси
България няма да позволи посегателства върху своята история, коментира историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод прочита в македонските медии на изказването на президента Росен Плевнелиев в Пловдив.
Според Божидар Димитров – в случая с паметника на Димитър Талев, македонските медии просто изместват центъра на въпроса, който е разискван между двамата президенти.
„Там едва ли са разглеждали конкретни случаи, а са говорили по принцип (поне от наша страна). Този принцип беше заявен недвусмислено, вече два пъти от българския президент и веднъж от външния министър, а той е, че България няма да позволи посегателства върху своята история", заяви Димитров, цитиран от информационна агенция „Фокус".
„Нормално е македонските медии да се мъчат да детайлизират въпроса в един-единствен случай – паметника на Димитър Талев, тъй като ако недвусмислено им поставим тази червена линия – никакви посегателства върху българската история – Македония просто не може да я спази. По простата причина, че цялата държавна доктрина на Македония, както и доктрините за нацията и езика, не могат да се поддържат в днешния си вид, без посегателства върху българската история, заради отсъствието на собствена такава поне до 1944 година", каза директорът на НИМ.
„Ако искат да останат върху пилоните на държавността, езика и нацията, искат – не искат македонците ще трябва да грабят щедро от българската история поне за Средновековието, Възраждането и най-новото време, а за античната – да крадат от гърците", коментира Божидар Димитров.
По думите му - ще стане много интересно как ще реагира българското държавно ръководство, когато македонците преминат червената линия.
„Макар че още не е формулирана от външния министър – къде ще преминава тази червена линия, президентът недвусмислено показа къде ще бъде тя: тази червена линия ще бъде – никакви посегателства върху българската история. Оттам нататък може само да стоим, чакаме и гледаме – ще бъде ли „облечено" нашето, поне засега – твърдо решение – да не допускаме посегателства върху миналото ни, или пак ще си замълчаваме и ще си затрайваме, когато македонците вдигнат паметник на „македонския" писател Димитър Талев или – правят изложба с български ръкописи в Брюксел, обявени за македонски", обобщи Божидар Димитров.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Египтянин пише книга за Кирил и Методий

Египтянин пише книга за Кирил и Методий

Пишат първата книга за братята Кирил и Методий на арабски език. Със задачата се е заел египтянин,преподавател по история.

Той е един от участниците в открития днес във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" 35-ти международен летен семинар по български език за чужденци и идва от университета в Мансура, където преподава средновековна история.

Това е трети семинар за мен във Великотърновския университет и когато гледам колко много хубава е България, колко много приятни българи има и мисля да правя нещо, да имам контакт с България, споделя преподавателят, цитиран от БНР.

Той е пленен от живота на светите братя. По думите му в Египет има отделни секции, посветени на Кирил и Методий, но не и цяла книга за тях. Четивото ще бъде готово след година.

неделя, 10 юни 2012 г.

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете


Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Макар подреден и очакван, фалитът на гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти, но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.


От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд - по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.

Любопитна история е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19 век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения. Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите, започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др. Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6 октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен фалит.    

Аржентинския фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според някои анализатори положението в латинската страна много наподобява на това в Гърция през 2010 г. През  90-те години на 20 век  Аржентина изпитва сериозни икономически трудности – годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за щатския долар. Валутният борд проработва – правителството стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва, което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През 2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити. Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и слага край на фиксирания валутен курс.  

неделя, 22 април 2012 г.

Започна предварителният изпит по история в СУ


Започна предварителният изпит по история в СУ


Започна предварителният изпит по история в СУ
1564 кандидат-студенти се явиха на изпита по история на България в Софийския университет. Снимка: "Мениджър"
1564 кандидат-студенти се явиха на изпита по история на България в Софийския университет.
Точно в 9 ч. бяха изтеглени двете теми, по които учениците могат да пишат. Първата е „Възстановяване и развитие на Българското царство (1185-1207 г.)". Другият вариант пред кандидат-студентите е „Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821-1867 г.)". Изпитът ще продължи четири астрономически часа, предаде bTV.
Предлаганият формат дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не наизустените знания, отбелязват от висшето училище.
Проверителите ще оценяват в изпитните работи "ясната структура на изложението и разкриването на логическата връзка между събитията".
Днес има още един изпит от първата сесия на кандидат-студентската кампания в Софийския университет – по химия.

Общо показвания