Показват се публикациите с етикет Унгария. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Унгария. Показване на всички публикации

петък, 11 май 2012 г.

Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС


Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС


Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС
Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион. Снимка: telegraph.co.uk
Ръст от 1,9% за икономиката на България през 2013 г. е заложен в пролетната Европейска икономическа прогноза на ЕС.
Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион, сред които са БългарияЧехия,ЛатвияЛитваУнгарияРумъния и Естония, предава „Фокус“, позовавайки се на „Бизнесуик“.
ЕС предвижда и намаляване на бюджетните дефицити в повечето страни.
Балтийските републики ще се развиват чувствително по-бързо – от порядъка на 3,5% до 3,8% годишно, което ще е най-високият темп на растеж в ЕС.
Икономиките в Централна Европа, които са силно зависими от теченията в международната търговия, катоЧехия и Унгария, пък ще нарастват със съответно 1,5% и 1%.
Полша е единствената членка на ЕС от източния фланг, чийто растеж догодина ще се забави, коментира „Уолстрийт Джърнъл“.
Спадът на износа и скокът на вноса ще намалят приноса на външната търговия към икономическото представяне на страната през 2013 г.
Според ЕС растежът в най-голямата бивша комунистическа държава през т.г. ще бъде 2,7%, но през 2013 г. ще се забави на 2,6%. Независимо от това правителството и Централната банка на Полша настояват, че икономиката догодина ще се ускори.
Въпреки трудностите от забавянето на световната икономика ЕС очаква източните му членки да намалят бюджетните си дефицити спрямо БВП. Изключения са само Литва и Естония.
Унгария – единствената държава в Централна Европа, която според Брюксел ще изпадне в рецесия, също ще изпълни целта си за бюджетния дефицит – 2,5% от БВП. И това може би ще накара финансовите министри от ЕС да отменят предишното си решение да спрат кохезионните фондове на Будапеща.
Възстановяването на РумънияЕстония и Полша и през идната година ще бъде задвижвано от вътрешното търсене, но малките и отворени икономики ще продължат да страдат от забавянето на износа към основните им партньори като Германия.
Растежът на латвийския БВП ще се забави значително през 2012 г. – на 2,2% от 5,5% през 2011 г. Това ще се дължи на по-слабата външна среда, по-предпазливите инвестиции и забавянето на частното потребление.
Чешката икономика, която през 2012 г. ще стане свидетел на стагнация, също ще бъде потърпевша от слабото вътрешно търсене и мудния растеж на износа.
А Естония – една от двете източни членки на ЕС, която използва еврото, ще остане сравнително силна заради солидните вътрешно търсене и инвестиции.

четвъртък, 26 април 2012 г.

Унгария продава своя дял от „Набуко"


Унгария продава своя дял от „Набуко"


Унгария продава своя дял от „Набуко"
Компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, която ръководи проекта, беше създадена във Виена през 2004 г.
Унгарската петролна компания МОЛ иска да продаде участието си в проекта за газопровод „Набуко", съобщи генералният директор на компанията Жолт Хернади в Будапеща.
„Изразяваме резервите си относно проекта още от 2010 г., но тъй като те бяха пренебрегнати, МОЛ реши да прекрати финансирането и ако е възможно, ще продаде акциите, които притежава в проектната компания," заяви Жолт Хернади, цитиран от АФП и БГНЕС.
Премиерът Виктор Орбан обяви в понеделник, че Унгария се отказва от проекта „Набуко", защото около него има много „неопределеност", а стойността на газопровода, който трябва да доставя „синьо гориво" в Европа от Каспийския регион, непрекъснато се увеличава.
Консорциумът „Набуко" отговори със съобщение, че няма сигнали за отказа на Унгария от проекта.
„Компанията МОЛ вече е предоставила 20 млн. евро за проекта „Набуко"," допълни Жолт Хернади и посочи, че тя „не е единствената компания, която е отправила критики относно функционирането на консорциума „Набуко".
Проектът не отчита променените условия „и днес никой не може да ви каже както точно представлява проектът „Набуко" и колко ще струва пускането му в експлоатация", допълни Жолт Хернади.
Той каза още, че е информирал партньорите си, включително унгарското правителство.
Във вторник МОЛ публикува комюнике във връзка с несигурността около проекта, както относно финансирането, така и относно снабдяването с газ, след като унгарският премиер Виктор Орбан намекна предишния ден, че компанията може да се оттегли от международния проект.
Компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, която ръководи проекта, беше създадена във Виена през 2004 г. от австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската „Трансгаз", българската „Булгаргаз" и турската„Боташ". В проекта участва и германската компания RWE.

сряда, 25 април 2012 г.

Последните 15 години – най-топлите от век и половина


Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Последните 15 години – най-топлите от век и половина
Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency
Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.
Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.
Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.
Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.
Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.
От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.
Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.
Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.
За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.
Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.
В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.
До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.
Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.
През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.
Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.
Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на АвстрияНорвегияУнгарияХоландияРусияБългарияКипърМалта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.
България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.

вторник, 24 април 2012 г.

Унгария се отказва от „Набуко”, иска „Южен поток”


Унгария се отказва от „Набуко”, иска „Южен поток”


Унгария се отказва от „Набуко”, иска „Южен поток”
Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него. Карта: БГНЕС
Премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че унгарската компания MOL се отказва от проекта за газопровода „Набуко”.
Проектът „Набуко" има за цел да достави каспийски газ през Турция за ЕвропаБългария също е заявила участие в този проект. Идеята е да се получат алтернативи на руските газови доставки. „Набуко” се смята за централен проект по Южния газов коридор.
По време на посещение в Брюксел в понеделник Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него, съобщи Интерфакс, цитирана от „Фокус”.
От унгарската енергийна компания посочват, че има много неопределеност около проекта „Набуко” и това не може да бъде пренебрегнато, а стойността на газопровода, който трябва да доставя „синьо гориво” вЕвропа от Каспийския регион, непрекъснато се увеличава.
Официалният представител на „Набуко” Кристиан Долезал посочи, че до момента няма информация за излизането на MOL от проекта. В понеделник Орбан заяви, че Русия проявява все по-голяма активност за реализацията на проекта „Южен поток”, който трябва да минава през Унгария.
За Унгария има „прости икономически причини в полза на участието в руския проект”, посочи Виктор Орбан.
В началото на месеца българското правителство обяви газопровода „Набуко” в отсечката, която ще бъде изградена на територията на България, за национален обект.
По този начин ще се облекчат административните процедури по получаването на разрешение за строеж, отчуждаването на имоти за реализацията на проекта и самото строителство на газопровода.

Общо показвания