Как България помогна за откриването на Божествената частица

Как България помогна за откриването на Божествената частица

Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!, заяви доц. Владимир Генчев от БАН. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Участието на учени от БАН в експеримента в ЦЕРН в търсене на т. Нар. Божествена частица хигс бозон е донесло на България над 5 млн. долара, съобщи доц. Владимир Генчев.

Ръководителят на екипа от учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАНобясни, че България участва основно в две направления - в изграждането на адронния клариметър и йонните камери.

„Може да се каже, че дизайнът на клариметъра, семплингът и определянето на херметичността е направено с българско участие и български изчисления. Половината от детектора - 700 тона абсорбени плочи, са произведени в КЦМ „Гара Искър", което е донесло на страната ни над 5 млн. долара," заяви доц. Владимир Генчев.

Той подчерта още, че високоволтовите захранвания за адронния клариметър са разработка, направена в Института за ядрени изследвания към БАН, и в момента захранват фотодетекторите на адронния клариметър.

Той допълни, че най-голямото участие на България е в дизайна, производството, тестването, интегрирането на камери със съпротивителни плоскости, като за производството им в Ядрения институт на БАН е създадена и оборудвана специална лаборатория.

В момента българските учени участват в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка.

В момента в Европейския център за ядрени изследвания участват 39 страни, 193 института и 3300 учени.

Доц. Владимир Генчев обясни, че същността на откритието е, че всички частици се раждат без маса и при преминаването им през полето на Higgs бозона, те придобиват маса.

„Представете си, ако не съществуваше тази частица, която придава маса, какво би станало? Всяка една частица без маса се движи със скоростта на светлината. Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!," заяви доц.Владимир Генчев.

Изследването в ЦЕРН ще продължи още няколко години. Работата по международния проект е започнала преди 20 години и до този момент са вложени 10 млрд. швейцарски франка.

Като най-големи ползи от този експеримент доц. Владимир Генчев посочи производството на свръхпротони, на кристали, адронната терапия и сноповете, с които могат да се облъчват пациентите с рак.

Според българския учен най-ценното по време на експеримента е обучението на човешкия ресурс.

За изминалите 20 години в експеримента в ЦЕРН са участвали повече от 40 български учени, около 40 студенти, които са направили дипломни работи, 10 от тях са с докторски дисертации и в момента работят в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

Плевнелиев: Господ е българин!

Сеизмолозите от БАН показаха на президента графика, според която интензивността на трусовете у нас е значително по-ниска, отколкото в останалите страни в Европа. Снимка: БГНЕС

След като видя графиката на трусовете, регистрирани в България за последните няколко десетилетия, президентът Росен Плевнелиев стигна до извода, че „Господ е българин".

„Графиката на трусовете, регистрирани през последните 60 години, посочва, че Господ е българин," заявиПлевнелиев след срещата си със сеизмолози от Българската академия на науките, предаде bTV.

„Трябва да се гледат фактите, казвани от специалистите, а не да се слушат врачките. Не трябва да се изпада и в паника, тъй като тя е лош съветник," добави президентът.

„Впечатлен съм как БАН е изградила система от датчици и станции, където се получава информация заземетресения от всички регионални, европейски и световни такива системи," каза още държавният глава.

Сеизмолозите от БАН показаха на президента графика, според която интензивността на трусовете у нас е значително по-ниска, отколкото в останалите страни в Европа.

Плевнелиев на свой ред каза, че е видял „една работеща система, която регистрира трусове на секундата от началото на природното бедствие".

Ръст на икономиката от 1.3% очакват от БАН

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност. Снимка: БГНЕС

Част от банките в България може да се сблъскат с трудности при покриването на критериите за капиталова адекватност, прогнозира Григор Сарийски от икономическия институт в БАН.

По думите му банковата система в страната е стабилна, а тези банки, които срещнат проблеми, ще прибегнат до сливане или до продажба, за да може да се справят със ситуацията.

„Знаете, че вече има банка, която е под прага за капиталова адекватност и „Банков надзор“ предписа на тази банка незабавно да увеличи капиталовата си база. Кога ще стане това, засега не знаем. Важното е, че по всяка вероятност в близко бъдеще ще видим още такива банки, които ще се доближават до този праг и за тях единственият изход ще остане или да се обединят с други големи банки, или просто да продадат капитала си на друг инвеститор. Когато имате много лоши кредити, голяма част от кредитния ви портфейл, от активите, които имате, де факто не носят никакъв доход, тоест води се, че ги имате, но не носят приход“, каза Сарийски, цитиран от Дарик.

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност.

„Когато влагате парите си кеш, знаете, че за 2011 година високоликвидните средства се увеличиха от порядъка на 4-5 процента или ги влагате в ДЦК, те се увеличиха с 1.5 процента за 2011 година, значи тогава вие от активите си печелите доста по-малко, отколкото ако ги раздавате на кредит. Така че нормата на рентабилност в банковата система постепенно пада и естествено най-много пада в онези банки, които бяха с по-широко пръсти при раздаването на кредити през 2006-2008 г., защото при тях делът на лошите кредити е по-голям и съответно при тях трябва да има по-висок дял провизиране, по-големи разходи за провизии. Какъв ще бъде ефектът върху банковата система можем да коментираме много надълго и нашироко“, каза още Сарийски.

Той смята, че банковата система е стабилна, но по-всяка вероятност „ще станем свидетели на разместване на пластове“.

„Сами видяхте, че така наречените гръцки банки вече свиха дела си осезаемо през 2011 година и това е първият ефект, който наблюдаваме“, допълни специалистът.

Икономистите от БАН прогнозираха, че тази година икономиката на България ще отбележи ръст от 1.3 на сто. В следващите две години ще има по-голям темп на растеж.

Прогнозата на БАН се приближава до споделените от зам.-финансовия министър Боряна Пенчева очаквания за ръст от 1.4 на сто тази година.

БНБ и МВФ обаче бяха доста по-предпазливи в предвижданията си за българската икономика – съответно 0.7 и 0.8 на сто.

Европейската комисия пък ревизира наскоро прогнозата си до едва 0.5 процента.

Антично пристанище до Бургас – нова туристическа атракция

Находките потвърждават предположенията на учените, че край днешния квартал Сарафово е имало пристанище, играло важна роля през Римската и Късноантичната епоха. Снимка: bTV

За първи път в България археолози проучват антично пристанище по Черноморието.

Находката, разкрита от морските бури през зимата, е част от новия проект за културно-исторически туризъм.

Археологическата магистрала по Южното Черноморие, наречена „Виа Понтика“, включва общо 10 обекта от Поморие до Царево.

С помощта на водолази от Военноморска база „Атия“, археолозите се опитват да разберат докъде се е простирало древното съоръжение и дали част от него не е погълнато от морето.

„Такива плочи, толкова дялани, толкова големи, обикновено има пред порти, на главни улици, на крепости на големи градове“, казва доц. Людмил Вагалински – директор, Национален археологически институт с музей към БАН, цитиран от bTV.

Засега няма данни античната настилка по брега да продължава навътре в морето. При подводния оглед обаче водолазите се натъкнаха на две древни котви.

Находките потвърждават предположенията на учените, че край днешния квартал Сарафово е имало пристанище, играло важна роля през Римската и Късноантичната епоха.

„Ние нямаме пристанищни структури от Античността, които да сме проучили и експонирали по нашетоЧерноморие. Разполагаме с бани, с крепости, с открити селища, но примерно фар или пристанище, или митница, което е свързано с пристанище, такива неща ни липсват. И в този смисъл е много интересно това съоръжение“, допълва доц. Вагалински.

Съоръжението се е използвало интензивно, но тепърва археолозите ще проучват дали е било свързано с някой от древните градове наоколо, като Аква калиде.

Данни за пристанището археолозите са имали още от 70-те години на миналия век, но едва сега съоръжението бе разкрито от вълните.

Големите вълни обаче са нанесли и поражения – разбили са част от колоните. За да се предпази от увреждане комплексът, след като бъде проучен и консервиран, ще бъдат изградени брегоукрепителни съоръжения.

Мястото пък, близо до летището и курортите на север от Бургас, ще се превърне в нова туристическа атракция.

„Много се надяваме на тази археологическа експедиция да разкрие обектът в неговата цялост, за да можем като община да го включим в туристическия пакет от обектите на културно-историческото наследство наБургас“, заяви Йорданка Ананиева, зам.-кмет на общината.

За проучването му правителството отпусна 120 000 лева. Новите находки ще бъдат показани в края на май, когато в Бургас ще гостуват Вълчитрънското и Рогозенското съкровище.