Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?
Минаха 5 години от началото на кризата, но икономическата ситуация по света не се е променила особено
Китай е изключително обезпокоен от трудностите с постигането на „меко приземяване“ и обмисля нов финансов стимул в размер на трилиони. Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да напечата „колкото пари са нужни“, за да спаси Испания и Италия. Пазарите оценяват на 80% вероятността Федералният Резерв (Фед) да пусне допълнителни средства в обращение през септември или скоро след това, пише Амброуз Еванс-Причард в свой анализ за британския Telegraph.
Няма съмнение, че съвместната работа на трите суперсили може да доведе до миницикъл на растеж в началото на следващата година. Това би било възможно само ако бъдат изпълнени дадените закани. Комбинацията от освобождаване от дългове и прекалено голям производствен капацитет по света обаче не може да бъде се изпари просто така.
Светът продължава да отбелязва икономически спад. Индустриалното производство остава под предишните си пикове в Германия (-2%), САЩ (-3%), Канада (-8), Франция (-9), Швеция (-10), Великобритания (-11), Белгия (-12), Япония (-15), Унгария (-15), Италия (-17), Испания (-22) и Гърция (-27), според данни на клона на Фед в Сейнт Луис. По този показател ситуацията се оказва по-трудна за овладяване от Голямата депресия.
Някои смятат за начало на кризата 9-ти август 2007 г. Това е денят, в който европейските банки разбраха, че са „затънали до уши“ в жилищните кредити на САЩ. Тогава ЕЦБ увеличи ликвидността на пазарите с 95 млрд. евро, което изглеждаше доста голяма сума за времето си.
Амброуз Еванс-Причард споделя, че според него решаващият момент на кризата е бил 12 дни по-късно, когато доходността на американските съкровищни бонове се сринала от 3,76 до 2,55 пункта в рамките на два часа.
„Всички помислиха, че е грешка или бъг в системата. Нищо подобно не се беше случвало преди – нито през кризите от 1929 г. или 1987 г., нито след терористичните атаки над Световния търговски център през септември 2011 г.“ , допълва той.
Инвеститорите панически прибираха средствата си от американския паричен пазар за 2,5 трлн. долара. Това се оказа дългоочакваният удар над кредитната система, чиито икономически последствия можеше да останат неясни за още една година.
След това истинското начало на Голямата рецесия започна да губи значение. Големият балон на жилищата в САЩ, който изглежда скромен спрямо европейските и китайски стандарти, вече е изцяло „спукан“. Уорън Бъфет залага на икономическо възстановяване, а Fannie и Freddie отново се „изправя на крака“.
В течение на пет години е пределно ясно, че балонът на ипотечните кредити далеч не е единственият, който се очаква да избухне. В Европа също „върлуват“ подобни безумства.
Всяка година британците отбелязваха почти 5% от БВП от увеличение на стойността на имотите. А Испания построи 800,000 жилища през 2007 г. за пазар, чиито нужди възлизаха на 250 000. Исландия, Латвия и Унгария „скъсаха синджира“. Това беше световна кредитна криза. Ако трябва да поставим епицентъра й, то той ще бъде европейският банков сектор от 35 трлн. евро.
Монетаристите обвиняват ЕЦБ и Фед заради недостига на средства през първата половина на 2008 г., което доведе до разрухата на така или иначе слабата кредитна система. Те твърдят, че нежелаещите развитие управляващи са накарали банките да набират активи прекалено бързо, осуетявайки възстановяването. И по двете направления има логика.
И все пак „австрийската школа“ е абсолютно права да твърди, че покачването на дълговите коефициенти от 167% до 314% от БВП в рамките на 30 години е лошо предзнаменование. Накрая идва момент, когато всяка част допълнителен дълг започва да намалява бъдещия просперитет. А бъдещето дойде през 2008 г.
Проучване на Стивън Сечети от Банката за международни разплащания показва, че дългът достига опасни нива при държавен дълг от 85% от БВП, задължения на домакинствата от 85% и корпоративен дълг от 90%. Ако всичките три надминат допустимата граница едновременно, то системата загубва шоковите си амортисьори.
„Дългът е нож с две остриета. Ако бъде използван разумно, може да доведе до благополучие. Но ако се прибягва до него прекалено често и без всякакви ограничения, то резултатът ще бъде разрушителен.“, допълва Сечети.
Кредиторите и длъжниците на теория могат да се компенсират взаимно, но всъщност при криза желаещите заеми намаляват драстично. Кредиторите не могат да уравновесят ефекта и така цялата система тръгва надолу. Това се нарича фаталната „асиметрия“ на дълга, която поддръжниците на ново кейнсианската теория отричаха дълго време.
Всичко се свежда до това как се държат хората и държавите. Германия като кредитор не компенсира свиването на средиземноморските икономики . А Китай не уравновеси шока в САЩ. Така светът изпадна в криза.
Но защо се появи изобщо кредитния балон? Може просто да бъде казано, че това беше последствието от прекалено много спестявания. Световният процент на спестяванията достигна рекордно високите за модерната епоха 24% от БВП. А това е най-важната информация, която трябва да знаете, за да разберете настъпилата голяма икономическа драма.
Тези средства няма къде да избягат. Парите преминават в инвестиции – днес на рекордно равнище от 49% от БВП в Китай – или в балони на активите.
За Еванс-Причард основната причина остава пренасищането от спестявания в Азия и влиянието на глобализацията върху цялата структура на търговията между Изтока и Запада.
Възникващите икономически сили натрупаха валутни резерви от 10 трлн. долара под формата на облигации за едно десетилетие. Така световният дългов пазар се пренасити. Затова спредовете на 10-годишните гръцки облигации паднаха на нищожните 26 базисни пункта над германските бондове по време на балона.
Западните пазари също бяха „наводнени“ с евтини стоки, намалявайки инфлацията. Тогава централните банки понижиха още повече краткосрочните лихвени проценти в опит да увеличат инфлацията. Този ход на прекалено ниски кредитни цени беше с цел провокиране на пенсионните фондове и застрахователите да се впуснат в налудничаво търсене на доходност за ценните си книги. Централните банки ускориха ефектите от всичко това.
Разбира се и западните мултинационални компании изиграха своята роля в тази сага. Те покачиха дела на печалбата от БВП до историческо високо ниво, изигравайки разликите в заплатите между САЩ и Европа и евтиния труд в Китай, Латинска Америка и Източна Европа. Това също доведе до концентрация на богатството у тези, които купуват акции, земя или импресионистични картини, а не обикновени потребителски стоки.
GINI коефициентът за неравенството в доходите скочи „до небето“, както стана през последните години на 20-те. Това е формулата за балон на активите.
Кредитният балон прикри прекомерните нередности в търговията, капиталовите потоци и доходите. Играта можеше да продължи само ако Западът (САЩ, Великобритания и Средиземноморските страни) бяха склонни да преследват пагубен дефицит по текущите си сметки, попадайки в бедствено положение заради големите си заеми.
Веднага щом длъжниците удариха спирачките и орязаха разходите прикритата реалност излезе наяве. Има прекалено много спестяване и прекалено малко потребление в света, за да може да се запазят растежа и нивото на заетостта. Това прилича на кризата от 30-те години на миналия век. В тази ситуация кейнсианските поддръжници са прави.
Нищо от това нямаше да е по-различно, ако банките бяха „светци“. Силите, които са задвижени в момента, са просто разрушителни.
Така се стига до лятото на 2012 г. Неизправностите са започнали да се поправят постепенно. Увеличението на заплатите подкопава конкурентоспособността на Азия. Излишъкът по текущата сметка на Китай е намалял от 10% от БВП през 2007 г. до 2,5% през тази година.
И все пак Европа отказва да се поправи. Германия все още отбелязва излишък от 5,2% - спад с 2,2% от 2007 г, насам. Северните страни отказаха да компенсират спада в търсенето сред средиземноморските държави. Германия заложи като закон вътрешен натиск за поддържане на балансиран бюджет и по този начин „прокле“ и останалата част от еврозоната.
Идеята на това действие е Европа да изпадне в хроничен шок докато жертвите от него не се разбунтуват и не се вземат в ръце.
Доколкото се отнася за натрупания дълг, едвам е започнало изчистването му. Анализаторът Михала Маркусен от Societe Generale казва, че здравословното ниво на задълженията е около 200% от БВП за напредналите икономики. В такъв случай е нужен спад от 100 процентни пункта, за да се реализира желателното равнище.
А това не може да бъде постигнато само чрез режими на строги икономии, защото икономическите контракции ще въвлекат всички в гръцкия водовъртеж. „Лекарство“ е просто неподходящо в случая.
Безспорно много голяма част от дълга ще трябва да бъде отписана. Дали това ще стане чрез инфлация (1945 г. - 1952 г.) или чрез обявяване на банкрут (1930 г. - 1934 г.) - решението ще се окаже голямата политическа битка на десетилетието. Сега трябва да бъде избрана страна и кой исторически урок да бъде последван.
Следете темата в Investor.bg
