Ирландия отваря трудовия пазар за българи

Ирландия отваря трудовия пазар за българи

Решението беше взето на правителствено заседание на 17 юли

Ирландия премахна ограниченията за достъп до трудовия пазар за български и румънски граждани. Въпреки намерението си да се възползва от едногодишния преходен период, правителството на Ирландия взе решение на свое заседание на 17 юли да премахне ограниченията. 

С това тя стана 20-тата държава-членка на ЕС и ЕИП, която отвори напълно трудовия си пазар. Гражданите на двете страни ще се ползват от всички права и привилегии, каквито имат останалите работници на Европейския съюз в Европейското икономическо пространство.

Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Швеция, Дания, Румъния, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Италия, Исландия и Норвегия са страните, които не прилагат ограничения по отношение на достъпа на български граждани до трудовите си пазари. От началото на годината Германия отвори пазара си за сезонни работници и работници с висше образование.

България била на финалната права от пускането на еврооблигации

Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини, посочи Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС

Има голямо успокояване на пазарите от петък след срещата на върха на премиерите от Европейския съюз, коментира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Бургас.

По думите му от това и България ще спечели, защото страната е на финалната права на пускането наеврооблигации, предаде „Дневник".

„Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини," посочи Симеон Дянков.

На 8 юни парламентът одобри решението на правителството за емитиране на до 950 млн. евро облигации, за да се погаси падежиращият през януари 2013 г. външен дълг.

Опозицията не го подкрепи и обяви, че страната ще плати висока цена. Повечето пазарни анализатори обаче коментираха, че пазарният момент е подходящ България да емитира дълг.

След започналата среща на Европейския съвет в четвъртък в петък пазарите на акции на Стария континент завършиха с повишения, невиждани скоро. Водещите индекси завършиха деня с покачване от над 4%.

Единствено водещият индекс в Лондон остана с по-скромен ръст в рамките на над 1%.

Симеон Дянков обаче напомни, че в момента още няколко държави са в тежко положение - Ирландия,Испания, Кипър, а също и Словения.

„Обикновено лошите неща във финансовите пазари идват, когато хората са на почивка, така че ако видите финансовите кризи по света, те са юли или август," предупреди Симеон Дянков.

Лидерите на еврозоната постигнаха сделка в петък сутрин, според която спасителните фондове ще бъдат използвани за директно рекапитализиране на банки и изкупуване на облигации за страни с „добро поведение", които прилагат реформи, но са подложени на натиска на пазарите.

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията

Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.

Гърция се надява най-много

Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.

Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".

Кипър ще е следващият

В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.

Ирландия сбърка, Португалия търпи

Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.

Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.

След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.

Италия - голямата въпросителна

Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи спасителен заем от останалата част от еврозоната за банковия си сектор.

Новината дойде вечерта в събота след двучасова видеоконференция на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде БНТ.

Така Испания ще получи заем от до 100 млрд евро за банките си; Международният валутен фонд също ще участва в спасителното споразумение, но само със статут на наблюдател.

Спасителният заем няма да включва изисквания за бюджетна дисциплина от страна на кредиторите спрямо испанското правителство, понеже ще бъде използван само за подкрепа на банковия сектор в страната, спестявайки по този начин „унизителните" външни условия, на които трябваше да отговорят страните с дългови кризи в Европа.

По този начин Испания става четвъртата страна в еврозоната, която получава международен спасителен заем – след Гърция, Португалия и Ирландия.

Испания е 12-тата най-голяма икономика в света, четвъртата по големи в еврозоната и петата най-голяма в ЕС.

Малко по-рано испанският министър на икономиката Луис де Хиндос заяви, че Испания ще поиска финансова помощ от еврозоната.

"Испания декларира намерението си да поиска европейско финансиране за рекапитализацията на тези банки, които имат нужда от това", заяви де Хиндос на пресконференция, цитиран от АФП.

„Фич" сваля рейтинга на всички в еврозоната, ако Гърция напусне

„Фич" изтъкна, че най-застрашени са Франция, Италия, Испания, Кипър, Ирландия, Португалия, Словения и Белгия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кредитната агенция „Фич" предупреди цялата еврозона, че ако Гърция напусне валутния блок в резултат на тежката криза, рейтингите на останалите страни ще бъдат застрашени от понижаване.

Компанията съобщи, че при подобен сценарий вероятно ще постави отрицателна перспектива на всички членки на еврозоната, но успокои, че рейтингите на тези, които вече имат такъв, няма да бъдат понижавани моментално, предаде „Ройтерс", цитирана от БГНЕС.

„Фич" също така изтъкна, че тези страни са Франция, Италия, Испания, Кипър, Ирландия, Португалия,Словения и Белгия.

„В случай, че Гърция напусне еврозоната, вследствие на текущата политическа криза или на по-късен етап, когато икономиката не се стабилизира, „Фич" вероятно ще постави отрицателен рейтинг на всички останали държави в еврозоната, тъй като вече преразгледа систематичните и специфични за всяка страна последици от гръцкото решение," съобщи в комюнике международната кредитна агенция.

„Фич", чиито решения влияят на разходите по заеми на правителствата, освен това заяви, че понижения на рейтинги ще има в зависимост от начина, по който изходът на Гърция се отрази на зоната.

„Вероятността и магнитудът ще зависят до голяма степен от европейския политически отговор и от успеха при ограничаването на заразата. Както и от изготвянето на заслужаваща доверие визия за реформиранаеврозона," подчертава още агенцията.

„Въпреки това, рейтингите на всички членки ще бъдат изложени на риск," отбелязаха още веднъж от „Фич".