Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Еврогрупата обсъжда как да помогне на Мадрид

Испанският премиер Мариано Рахой

Еврозоната обмисля план за финансова помощ на испанските банки до 100 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позовава на два високопоставени източчника от Европейския съюз.

Испания все още не е отправила официална молба за помощта, уточнява агенцията. В момента се провежда конферентен разговор между финансовите министри от еврозоната, на който трябва да стане ясна технологията на спасителния план. Източник на агенцията твърди, че в съобщението от разговора ще бъде обявена сумата от 100 млрд. евро като лимит.
 
Преди началото на конферентния разговор (17.00 часа българско време) председателят на Евргрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) Жан-Клод Юнкер заяви: "Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи".

Запитан дали очаква Испания да поиска финансова помощ, шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви по местно радио: "Мисля, че всичко очакват това. Дори има разговори за сумата – до 80 млрд. евро", съобщи по-рано в събота Ройтерс.

В интервю за португалксо радио вецепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви в петък, "че се очаква Испания да подготви молба за извънредна помощ за банкова рекапитализация."

Испанските банки пораждат опасения в еврозоната, поради което в четвъртък рейтинговата агенция Fitch понижи с три пункта суверенната оценка на Испания до ВВВ и негативна перспектива, оценявайки нуждите от рекапитализиране на банковия сектор на 60 до 100 млрд. евро, като предишната й оценка беше за 30 млрд.

Преди това друга от трите големи рейтингови агенции - Standard & Poor's, предупреди, че може испанските банки да имат нужда от 50 до 82 млрд. евро, което увеличава вероятността от подкрепа от страна на Европейския съюз за испанското правителство.

Шефът на МВФ иска действия от лидерите на Европа 

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът".

"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя. Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 млрд. евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Най-късно до 21 юни ще е готов първият одит на испанските банки 

Независимият одит на испанските банки, чиято цел е да се определи нужния допълнителен капитал, ще бъде предоставен на правителството най-късно на 21 юни, съобщиха от централната банка и икономическото министерство. "Резултатите от тези проучвания, поверени на германската група Roland Berger и американската Oliver Wyman трябва да бъдат предадени от консултантите най-късно на 21 юни", допълниха двата източника.

А резултатите от втория, още по-задълбочен одит, правен от голямата четворка - Deloitte, KPNG, PricewaterhouseCoopers и Ernst&Young, ще станат известни най-късно на 31 юли.

Извършените до момента две реформи в банковия сектор в рамките на последните месеци, не успяха да разсеят притесненията около стабилността на испанските банки, чиито баланси пострадаха от растящия процент необслужвани ипотечни заеми. Според различни изчисления, за рекапитализацията на сектора ще са необходими колосалните 180 млрд. евро, като сумата може тепърва да набъбне.

Неяснотата около способността на правителството да се справи с проблемите в банковата система доведе до рекордно нарастване на рисковата премия по испанските държавни ценни книжа.

Липсва доверие в Испания

Приоритетът на испанското правителство трябва да бъде "да си върне изгубеното доверие, защото без него няма да бъде възможно да възобнови растежа и да създаде работни места", посочи днес управителят на испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес Ордониес, цитиран от Франс прес. През следващата седмица той ще бъде заменен на поста от Лиус Мария Линде.

"Ниското равнище на доверието, до което стигнахме през последните месеци и седмици, затрудни и направи по-скъпо решаването на бюджетните и финансовите проблеми в Испания", подчерта Ордониес.

След като страната изпадна отново в рецесия в началото на годината, "ние очакваме спад на активността" за цялата 2012 г., се посочва в годишния доклад на Banco de Espana. Експертите й обаче прогнозират, че през 2013 г. се очакват първите етапи на по-трайно съживяване".

Водещите четири гръцки банки получиха 18 млрд. евро

Рекапитализирането ще позволи на институциите отново да ползват финансиране от ЕЦБ

  Най-големите четири гръцки банки получиха капиталова инжекция за общо 18 млрд. евро под формата на облигации от Европейския фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Facility - EFSF), съобщи Reuters. Разпределението е, както следва - 6.9 млрд. евро за Националната банка на Гърция (NBG), 5 млрд. евро за Piraeus Bank, 4.2 млрд. евро за EFG Eurobank и 1.9 млрд. евро за Alpha Bank.

И четирите институции имат бизнес в България, като първите три са собственици съответно на ОББ, Банка Пиреос и Пощенска банка, а Alpha Bank оперира в страната чрез клон. "Рекапитализацията на NBG не засяга ОББ нито пряко, нито косвено", коментира председателят на борда на директорите и изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев. От останалите три институции не успяха да коментират до редакционното приключване на броя. Средствата са част от отпуснатите от международните кредитори на Гърция близо 50 млрд. евро, предназначени за решаването на ликвидните проблеми в банковия сектор на страната, породени от отписването на гръцки дълг за общо 107 млрд. евро.

Преструктурирането на държавния дълг доведе до исторически загуби в банковия сектор, като четирите най-големи институции отчетоха общо 28.2 млрд. евро загуба за 2011 г. Междувременно след изборите на 6 май увеличаващите се опасения за бъдещето на Гърция в еврозоната доведоха до засилено изтегляне на депозити от банковата система в страната, което допълнително подкопа балансите на банките.

Отново платежоспособни

Капиталовата инжекция ще позволи на четирите финансови институции отново да получат достъп до краткосрочно финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ). В средата на май кредитирането за четирите банки беше спряно, след като адекватността на капитала им от първи ред падна под регулаторно изискваните 8%. Тогава ЕЦБ посочи, че не ги смята за платежоспособни, и обяви, че ще прехвърли отговорността за тях на гръцката централна банка, докато не бъдат рекапитализирани. В официално изявление от гръцкото финансово министерство обявиха, че с равнището на капиталова адекватност на четирите институции, както и достъпът им до финансиране от ЕЦБ са възстановени. "Сега банките разполагат с достатъчно финансови ресурси, с които да подкрепят реалната икономика", се посочва в съобщението на ведомството.

Няколко дни след стъпката на ЕЦБ Гръцкият фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund - HFSF) одобри отпускането на средствата, но реалният им трансфер се забави заради противоречията по конкретните условия, при които да бъдат предоставени. Така реалното предоставяне на сумата в понеделник беше определено като "очаквано" и "техническа подробност".

Положителен сигнал

Анализатори обаче очакват стъпката да има положителен ефект. "Въпреки че е просто "техническа подробност", завръщането към директно финансиране от ЕЦБ ще изпрати силно послание за доверие към Гърция", коментира Томас Костерг, икономист от лондонската Standard Chartered Bank, цитиран от Bloomberg. По думите му обратното би било "ключов червен флаг" за банковата система. "Възстановяването на финансирането ще облекчи част от напрежението върху гръцката централна банка за отпускането на т.нар. спешни ликвидни операции (emergency liquidity assistance – ELA)", допълва той.

Новината за рекапитализацията съвпадна с разпространяването на информацията, че Гърция ще може да разчита на 3 млрд. евро от първия спасителен пакет за страната, с които да покрие част от основните си плащания, в случай че не постигне планираната събираемост на данъците, посочва Reuters. "Към момента усилията на финансовото ни министерство са насочени към увеличаването на приходите", коментира пред агенцията източник от правителството в Атина. Според представители на финансовото министерство очакванията са през май приходите от данъци в бюджета да спаднат с над 10%. Официални лица неколкократно предупредиха, че средствата за изплащане на пенсии и заплати може да се изчерпат към края на юни, припомня Reuters.