Показват се публикациите с етикет банки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет банки. Показване на всички публикации

сряда, 22 август 2012 г.

Нов банков скандал се заражда във Великобритания


Нов банков скандал се заражда във Великобритания

Банките са продавали кредитни застраховки, като са скривали умишлено информация от своите клиенти



Поредният скандал в банковия сектор на Обединеното кралство е на път да се разрази с пълна сила. След като Банковите регулатори откриха, че британски финансови институции са манипулирали лихвеният индекс Libor, сега разследване на Reuters показва, че те са продавали застраховки срещу повишаване на лихвата по кредит и срещу невъзможност за изплащане, при недостатъчна информираност на клиентите и дори при умишлено скриване на информация.

Разследване на агенцията е показало, че в годините преди кризата, и особено в периода 2005 - 2008 г., кредитните брокери са били принуждавани да продават все повече такива застраховки. За да постигат своите "таргети" брокерите и мениджърите в банките не са давали пълна информация на клиентите и дори са скривали такава, за могат да стигнат до сделка.

В материала се посочва, че брокерите са обяснявали какво ще се случи ако междубанковите лихвени проценти се увеличат, но не са казвали какво става в случай, че започнат да падат. Даден е пример с кредит за 400 хил. паунда, взет за започване на малък и среден бизнес, който е бил даден през 2007 г. Освен че клиентът не е бил информиран за всички възможни варианти, кредитът е бил даден с изричното условие да бъде сключена такава застраховка. И в двата случая не се спазват изискванията поставени от Банковия регулатор в страната (FSA).

След 2008 г. недостигът на средства свали свали лихвите, а централната банка понижи основната лихва до рекордно ниското и ниво от 0.5%, където се намира и сега. В договора за сключването на застраховката е посочено, че годишната такса ще расте толкова повече, колкото падат лихвите. Тази информация обаче не е била казана на клиента.

В крайна сметка се оказва, че същият клиент трябва да плаща по 30 хил. паунда на година за тази застраховка и още толкова по самия кредит. Заради непосилното финансово бреме семейният хотел, който е бил купен с отпуснатият кредит е отнет от банката.

Според информацията на Reuters по време на кредитния бум са продадени 28 хил. застраховки против вдигане на лихвите и милиони застраховки срещу изпадане в неплатежоспособност. В единият случай броят на застраховките е малък, но средната стойност достига милиони паунди. Във втория броят е голям, но стойността на застраховката е между няколкостотин паунда до няколко хиляди. Изчисленията показват, че банковата система във Великобритания трябва да изплати застраховки на стойност 8.8 млрд. паунда.

петък, 27 юли 2012 г.

Разследват най-големите гръцки банки


Разследват най-големите гръцки банки

Европейският антимонополен орган ще проучва дали предоставената спасителна помощ за National, Alpha,Eurobank и Piraeus не им предоставя непазарно предимство



Европейският антимонополен орган временно спря одобрената от Европейската комисия (ЕК) държавна помощ за най-големи банки в страната - National Bank of Greece, Alpha Bank, EFG Eurobank, Piraeus Bank, пише Reuters. Сумата от 18 млрд. евро беше отпусната от Гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF) под формата на мостово крдитиране.

Регулаторът е обявил, че ще започне разследване, за да бъде установено дали тази помощ няма да предостави неконкурентно пазарно предимство на тези банки. 

При одобряването на помощта ЕК обяви, че през следващите шест месеца чака гръцките власти да предоставят детайлен план как ще преобразуват мостовото кредитиране във финална рекапитализация на банките.

Освен за тези четири банки ЕК е одобрила и 1.7 млрд. евро за приключването на фалита на Proton Bank. ЕС ще проучи дали това няма да даде предимство на новата група, създадени от останките на малката гръцка банка.

вторник, 17 юли 2012 г.

Гърция преструктурира банковия си сектор


Гърция преструктурира банковия си сектор

Седмицата ще е решаваща преди идването на мисията на международните кретидори на 24 юли


В Гърция започва преструктуриране в банковия сектор. Експерти смятат, че седмицата ще е решаваща за финансовата система в страната преди идването на мисията на международните кретидори на 24 юли. Националната банка на Гърция поема дейността на френската Emporiki Bank след сделка за сливане на двете банки.
Френската Credit Agricole наскоро закупи на атинската борса на рекордно ниска цена първия пакет акции на Emporiki. Договор за сливане на двете банки са подписали гръцкият финансов министър Янис Стурнарас с шефа на Emporiki, французина Ален Стрюб, съобщи БНР.
Пред гръцкия финансов министър изпълнителният директор на Emporiki е заявил, че неговата банка и Credit Agricole ще участват в преструктурирането на гръцката банкова система.
Анализатори в Атина прогнозират, че настоящата седмица ще е критична за банките в страната, тъй като се очаква сливането на Аграрната банк с друга банка. Предложения за такова сливание са депозирали Piraeus Bank и Unionbank. 

понеделник, 16 юли 2012 г.

Moody's понижи рейтинга на 13 италиански банки


Moody's понижи рейтинга на 13 италиански банки

Става въпрос за големи банки като Intesa Sanpaolo и Unicredit



Международната рейтингова агенция Moody's понижи рейтинга на 13 италиански банки. Става въпрос за големи банки като Intesa Sanpaolo и Unicredit, чиито рейтинг бе понижен от А3 до Baa2, с негативна прогноза.
Миналата седмица агенцията понижи с два пункта рейтингът на държавните облигации на Италия, заради страховете, свързани с влошаването на финансовите условия в Европа.
Както се отбелязва в днешното изявление на агенцията „едновременно с нарастването на риска от спада на националните облигации, понижаването на дългосрочния рейтинг на Италия до bAA2 показва, че има риск от това, че правителството може да не е в състояние да окаже финансова подкрепа на своите банки, ако те имат нужда от това".

петък, 13 юли 2012 г.

Спасяването на банките в Европа

Спасяването на банките в Европа

Спасяването на банките в Европа избягва катаклизъм сега, но разпръсква риска из целия континент и прехвърля разходите в бъдеще


Кои страни се справят по-бързо и ефективно с банковите кризи - развитите или развиващите се?
Интуитивният отговор е първите - все пак те разполагат с повече макроикономическа стабилност, по-силна валута и капацитет в институциите да противодействат. Реалността обаче опровергава тази логика - оказва се, че често опитите на правителствата в развитите страни да прилагат различни монетарни или фискални стабилизационни мерки само отлагат наложителното финансово преструктуриране, отписването на лошите заеми и закриването на неплатежоспособните банки и така проточват и задълбочават кризите.

Това са изводите на публикуван наскоро във voxeu.org анализ на Люк Левен и Фабиен Валенсия от Международния валутен фонд (МВФ). А за съжаление те се потвърждават и от начина, по който Европа подхожда към вече синхронно протичащите си и самоподкладащи се дългова и банкова криза. Дори когато гръцките и ирландските банки вече висят изцяло на спасителната ликвидност от ЕЦБ, а недоверието обзема и стряскащо голямата испанска банкова система, в Брюксел отказват да признаят размера на проблема и на решението, което изисква някой да поеме загубите. Вместо това се предлагат мерки за преливане на ресурс от другите европейски държави, финансирани с общи европейски облигации, общи регулации и общи депозитни гаранции - неща, които може само да разпръснат разходите и риска из целия континент, но не и да го намалят.

Как (не) се решава банкова криза


Универсална рецепта естествено няма, но подходите не са нито нови, нито неизвестни на политиците (а още по-малко на експертите) в Европа. Те варират от преструктуриране на проблемните банки, през макроикономически стимули, които да помогнат на стабилните институции, до директно спасяване на банки с инжектиране на публични средства. Да се уцели правилният микс е трудно - коя мярка ще има ефект зависи както от конкретните местни особености, така и от размера и обхвата на кризата.

Все пак не липсват нито изследвания, нито примери, които да подскажат, че бързото и прозрачно справяне с проблемните институции и навременното поемане на загуби е най-ефективното решение, което бързо връща доверието в системата. Например работен документ на Bank of England още от 2006 г. стига до изводите, че ако властите не могат да установят колко точно са проблемните кредити на банките (което практически винаги е така), най-оптимален изход е да затварят тези от тях, които не могат да отговорят на капиталовите изисквания. Ако това е невъзможно, се препоръчва централните банки да наблегнат на стимули, които да накарат банките сами да изчистят портфейлите си, и чак след това на наливане на капитал или в краен случай на подчинен дълг.

Учебникарският пример за успешно справяне с банкова криза е Швеция, която в началото на 90-те национализира най-големите институции, ликвидира безнадеждните, рекапитализира останалите и създава лоша банка, в която пренася лошите кредити. Всичко това е публично комуникирано и страната успява бързо да излезе от рецесията, тъй като банките започват отново да кредитират, вместо дълги години да се справят с проблемните си заеми.

Противоположният пример е Япония, която в края на 80-те, вместо да признае реалния мащаб на проблема, оставя банките си да седят върху неясни по обем лоши заеми. Резултатът са зомбирани банки, които с надеждата да съберат нещо от тях не отписват проблемните заеми, поддържат ги изкуствено живи, вместо да отпускат нови, и така вкарват икономиката в продължителна стагнация. Сегашната стратегия на Европа изглежда много по-японска, отколкото шведска.

Кой се страхува от лошите кредити


Причините развитите държави да разчитат повече на монетарни или фискални мерки, за да тушират банковите си кризи, са много. Първо, при този вид икономика те са просто по-ефективни. Освен това наливането на публични пари директно в банките се посреща с по-голямо обществено недоволство, отколкото в развиващите се държави. А и често това са най-лесно достъпните инструменти, които не се нуждаят от парламентарно одобрение и/или законови промени.

Европа си има и някои специфични съображения. Най-същественото е, че в някои страни банковият сектор е в пъти по-голям от икономиката, което го прави практически неспасяем - ако държавата поеме проблемните задължения, това може да постави нейната платежоспособност под въпрос. А другият, разбира се, е, че след шоковата вълна от колапса на американската Lehman Brothers, политиците се страхуват да оставят която и да било по-важна банка да потъне, за да не повлече целия финансов сектор.

Проблемът е, че тези мерки, комбинирани с недостатъчен регулаторен натиск, отнемат всякакъв стимул на банките да признаят лошите си кредити, а какво остава да започнат да ги отписват и изчистват. За тях е по-изгодно голяма част от необслужваните заеми счетоводно да продължава да стои на баланса им с надеждата някои ден да си възстановят парите, вместо сега да отчетат загуби и да подплашат инвеститорите и депозантите си. Това само задълбочава проблема и вкарва все повече европейски страни в това, което Левен и Валенсия наричат проклятието на развитите икономики.
"Заедно всички тези мерки успокоиха финансовия хаос и удържаха кризата. Но това просто означава, че голямата част от разходите по тази криза просто са пренесени в бъдещето под формата на по-висок публичен дълг и вероятно на потиснато възстановяване на икономиката заради остатъчната несигурност около стабилността на банките", пишат анализаторите от МВФ. "Макроикономическите политики трябва да допълват и подкрепят, а не да изместват финансовото преструктуриране", заключават те.

Има ли шанс стратегията на Европа да успее? Ако целта е банковата система да се измъкне без грандиозни фалити, вероятно да. Чрез рекапитализиране на финансовите институции с публични средства или пък с печатане на пари от ЕЦБ разходите могат да се прехвърлят върху данъкоплатеца - под формата на дълг, данъци или инфлация. Ако има някаква причина американските банки сега да изглеждат по-стабилни от европейските, то това е именно защото правителството и Федералният резерв на САЩ правят това.

Разбира се, в Европа рискът от неуспех е много по-голям, защото в някой момент някоя държава може да откаже да плаща повече. Но иначе логиката е проста - когато достатъчно дълго време даваш на банките безплатни или изключително евтини пари, те ще могат да ги влагат в нещо и постепенно с печалбите да се рекапитализират (е, и да си раздават бонуси). Въпросът е само заслужава ли си цената.

Най-големите 12 банки ги чака $22 млрд. глоба


Най-големите 12 банки ги чака $22 млрд. глоба

Загубите на тези банки от съдебни процеси ще бъдат средно 400 млн. долара


Най-големите 12 банки, които участват в определянето на междубанков лихвен процент LIBOR са заплашени от глоба на обща стойност 22 млрд. долара. Това пише Financial Times като се позовава на изчисления на американската банка Morgan Stanley.
През юни първата жертва на скандала с манипулирането на LIBOR стана британската банка Barclays. Тя се съгласи да подпише извънсъдебно споразумение с регулаторните органи във Великобритания и САЩ и да плати 453 млн. долара.
От Morgan Stanley са изчислили също, че загубите от евентуални съдебни процеси ще варират между 60 млн. и 1.1 млрд. долара, а средната сума ще достигне 400 млн. долара.
Вече 26 години LIBOR е смятан за еталон за изчисляване на стойността на кредита и на условията за сделки на световния финансов пазар, чийто обем достига 360 трлн. долара.
Банките обаче са подавали коригирани данни в зависимост от това в каква посока им е необходима корекция в междубанковия лихвен процент.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Mooody`s свали рейтинга на Италия


Mooody`s свали рейтинга на Италия

Агенцията отчита общите проблеми, които изпитва Еврозоната



Международната кредитна агенция Moody's Investors Service понижи рейтинга по дългосрочните държавни ценни книжа на Италия с две нива от "А3" до "Baa2". Също така агенцията запази "негативна" перспектива пред рейтинга на страната, което е заплаха за бъдещо понижение в рамките на шест месеца.


Като причина за орязването на рейтинга се посочват общите проблеми, които изпитва Еврозоната. Кредитният рейтинг на Италия е понижен на фона на решението на Испания да се обърне с молба за допълнителна финансова помощ и опасенията за излизането на Гърция от валутното обединение на Европейския съюз (ЕС).

Анализаторите на Moody's отбелязват, че нивото Ваа2 се дава на страни с надеждна кредитоспособност. Специалистите обръщат внимание на диверсифицирането на италианска икономика, както и на възможността Рим да се обърне за помощ към други страни от ЕС.

Италия води политика на строги бюджетни икономии от юни 2011 г. Сред проблемите пред апенинската икономика е и високият външен дълг.

събота, 7 юли 2012 г.

И Societe Generale бяга от Гърция


И Societe Generale бяга от Гърция

Френската банка търси купувач за Geniki




Френската банкова група Societe Generale, която притежава гръцката Geniki Bank търси начин да излезе от инвестицията в Гърция, съобщава местното електронно издание Ekathimerini.
Още в четвъртък Ройтерс съобщи че компанията-майка е свела почти до нула финансирането на дъщерното си дружество. Агенцията се позова на Бертран Бадре, финансов директор на SG.
Директорските бордове на Societe Generale и на конкурента им Credit Agricole са подложени на кръстосан огън във Франция заради инвестициите си в гръцки банки. Credit Agricole е собственик на гръцката Емпорики Банк. Французите се притесняват от негативен сценарий и колапс в Гърция. В началото на седмицата беше съобщено, че Credit Agricole е в преговори за продажбата на Емпорики.
Според анализатори на JPMorgan SG има по-голям шанс да продаде гръцкото си поделение, защото Geniki е по-малка банка в сравнение с Емпорики.

петък, 6 юли 2012 г.

Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на три наши банки


Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на три наши банки

Агенцията е оставила непроменени рейтингите на „Сосиете женерал експресбанк”, „Аланц”и „МКБ Юнионбанк”


Рейтинговата агенция Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на три средноголеми български банки, съобщи Reuters.
Агенцията е оставила непроменени рейтингите на „Сосиете женерал експресбанк”, „Аланц”и „МКБ Юнионбанк”. Така дългосрочният рейтинг на първите две финансови институции е запазен на ниво BBB+ със стабилна перспектива.
Рейтингът на „МКБ Юнионбанк” също остава непроменен на BBB+ с негативна перспектива.
В същото време Fitch потвърди дългосрочния рейтинг на „Прокредит банк”, като повиши оценката си за жизнеспособността на финансовата институция от b+ на bb-.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

46 млрд. лв. били гарантираните влогове на българите през 2011 г.


46 млрд. лв. били гарантираните влогове на българите през 2011 г.

46 млрд. лв. били гарантираните влогове на българите през 2011 г.
Общият брой на влоговете, обхванати от схемата за гарантиране, към края на миналата година е 10 347, а средният размер на един депозит е 4478 лв.
Размерът на гарантираните влогове в банките към края на 2011 г. възлиза на 46,339 млрд. лв., сочат данните от отчета на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
В тази сума влизат както депозитите на физически лица, така и на фирми, които се гарантират по закон.
Не са включени онези влогове, които получават индивидуално договорена лихва между банката и клиента. Такива са обикновено големи фирмени или индивидуални влогове, както и депозити над определен размер, предаде „Дневник".
През миналата година сумата на гарантираните от фонда влогове се е увеличила с 14%, пише още в годишния отчет.
В края на 2011 г. общата сума на депозитите на фирми и домакинства е била 53,3 млрд. лв.
Общият брой на влоговете, обхванати от схемата за гарантиране, към края на миналата година е 10 347, а средният размер на един депозит е 4478 лв. (за 2010 г. е бил 3638 лв.).
По закон фондът гарантира депозити на едно физическо или юридическо лице в една банка до 196 000 лв. Сумата на влоговете до този размер е 28,9 млрд. лв., или 62,41%, съобщава „Капитал".
Сумата на влоговете, които са над нивото на покритие от 196 хил. лв., е 17,4 млрд. лв. Това са депозити, по които при фалит на банка ще бъде изплатена сума само до нивото на покритие от фонда.
Сумата на влоговете в левове, гарантирани от фонда, е 24,1 млрд. лв. (51,2%), в евро – 18,4 млрд. лв. (39,8%), и в други чужди валути – 3,8 млрд. лв.

вторник, 3 юли 2012 г.

Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата


Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата

По-ниската ставка не би помогнала на периферните икономики, за това са необходими нестандартни мерки




Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.


Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти до нови рекордно ниски нива - това предвиждат да се случи в четвъртък повечето анализатори. Но това може да се окаже крайно недостатъчно, за да се отговори на очакванията на финансовите пазари, които вече се вглеждат в изпълнението на мерките за справяне с дълговата криза в евроозоната, взети миналата седмица на срещата на върха, пише Reuters.
 
Слабите икономическите данни в комбинация със спадащата инфлация в региона, както и признаците на слабост, все по-ясно започващи да се усещат и в локомотива на еврозоната Германия, дават основание на ЕЦБ да се застраховат с нещо като резервен план за изпълнението на одобрените мерки от евролидерите. Така че е почти сигурно, че ЕЦБ ще свали основната лихва с четвърт процент до 0.75%, пише агенцията.

По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви задоволството си от споразумението за ускоряване на трансграничния банков надзор и решението да се позволи фондовете за спасяване на еврото да бъдат използвани директно за рекапитализиране на банките.

"Смятам, че задоволството, показано от Драги за резултатите от срещата, е ясен знак, че ЕЦБ е готова да направи нещо", каза Кристиан Шулц от Berenberg Bank, който също прогнозира сваляне на лихвата с четвърт процент.

Шулц, който между другото е бивш икономист на ЕЦБ, добави: "Колегите ми и аз обаче смятаме, че ако само бъде свалена лихвата, това ще разочарова пазарите, защото по-ниската ставка не би спомогнала с кой знае какво периферните икономики... затова е необходимо да се направи нещо друго".
 
Пазарите се съживиха след срещата на ЕС, на която също така упълномощи ЕЦБ да ръководи надзора на европейските банки и отвори пътя за това спасителния фонд да може да се намесва директно на дълговите пазари, за да подкрепи държавите членки в затруднение, въпреки че Финландия и Холандия поставиха под съмнение специално това решение за покупката на облигации.

Проблемът обаче е, че дори и да се намери достатъчна политическа подкрепа, капацитетът на спасителния фонд е малък, особено на фона на увеличаващите се разходи по заемите. Той има максимален обем от 500 млрд. евро, а 100 млрд. от тях вече са обещани на Испания за спасяване ан банковата система на страната.

Затова прожекторите се насочват към ЕЦБ и готовността й да предприеме "нестандартни" мерки - като например реактивиране на програмата си за изкупуване на облигациите или наливане на нова ликвидност в банките.

понеделник, 2 юли 2012 г.

Банките прибират 2,3 млн. лв. на ден от такси


Банките прибират 2,3 млн. лв. на ден от такси

За първите 5 месеца на годината приходите за цялата банкова система възлизат на 343,5 млн. лв.


2,3 млн. лева на ден прибират родните банки от такси и комисиони, сочат данните на Българската народна банка, съобщава агенция Стандарт нюз. Така за първите 5 месеца на настоящата година приходите от такси за цялата банкова система в страната възлизат на 343,5 млн. лв.
Само за месец май събираните от фирмите и гражданите такси и комисиони са осигурили на банките 73,6 млн. лв. За сравнение разходите за персонал на банките от началото на годината възлизат на 300,7 млн. лв. Въпреки че в последната година банките въведоха редица нови такси, с повечето от които българинът се сблъска за първи път, този вид постъпления нарастват едва с 0,2%, или 731 хил. лв., спрямо същия период на миналата година.
Обяснение за това може да се търси в по-честото използване на електронното банкиране, както и на свитото кредитиране и намаляване броя на извършваните операции. За това свидетелства и спадът от 3% на годишна база в приходите от лихви. Към месец май тази година банките имат приходи от лихви в размер на 2,023 млрд. лева, докато година по-рано те са били с 62,6 млн. повече, или 2,086 млрд. лева.
За една година потребителското кредитиране също показва признаци на свиване със спад в общия портфейл от близо 1% до общата сума от 18,7 млрд. лева (18,9 млрд. лв. година по-рано). За сметка на това разходите на банките за лихви по депозитите нарастват с 5,2%, или 45,7 млн. лева на годишна база до 924,9 млн. лв. за първите пет месеца на годината. Печалбата на банковата ни система достига 263,4 млн. лева към месец май, което е спад с 5,8% спрямо същия период на миналата година.

понеделник, 25 юни 2012 г.

„Мудис” понижи рейтинга на 28 испански банки

„Мудис” понижи рейтинга на 28 испански банки


„Мудис” понижи рейтинга на 28 испански банки

Преди 11 дни Мудис понижи оценката на дългосрочните дългови книжа на Испания с три степени до ръба на спекулативната категория. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Международната рейтингова агенция „Мудис” понижи рейтинга на 28 испански банки с до 4 пункта само няколко часа след като Мадрид подаде официално искане за помощ от еврозоната за банковия си сектор, предадоха световните агенции.
Агенцията уточни, че отслабващите финанси на правителството затрудняват страната да подкрепи банковия си сектор.
Според „Мудис” банките са уязвими също от загуби от балона на недвижимото имущество в Испания, посочва БТА.
Преди 11 дни Мудис понижи оценката на дългосрочните дългови книжа на Испания с три степени до ръба на спекулативната категория.
Агенцията даде като аргумент за решението си европейския спасителен план за испанския банков сектор в размер на 100 милиарда евро, който според нея ще увеличи още повече тежестта на дълга на страната.
Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос изпрати в понеделник писмо до председателя наЕврогрупата Жан-Клод Юнкер с официално искане на „финансова помощ" от еврозоната за изпадналите в затруднение испански банки, допълва Дарик.

петък, 22 юни 2012 г.

Moody's наказа банковия свят

Moody's наказа банковия свят

Рейтинговата агенция понижи оценките си за 15 от най-големите банки в света

Лоши оценки на водещи финансови институции постави Moody's. Рейтинговата агенция понижи средно с две степени оценките си за 15 от най-големите банки в света.
Сред тях са американските Bank of America, Citibank, Goldman Sachs, Morgan Stanley и JPMorgan Chase, британските HSBC, Barclays и Royal Bank of Scotland, френските BNP Paribas, Credit Agricole и Sciete Generale, швейцарската Credit Suisse и немската Deutche Bank.
Рейтингът на четири организации е смъкнат с по 1 пункт, на десет – с по 2, а този на Credit Suisse – с 3. Най-сериозно е намалението при Bank of America и Citigroup – до Ваа2.

Информационните агенции отбелязват, че всички американски банки, които бяха спасени от правителството с мотива, че са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират”, попадат в списъка на Moody's.
За някои банки перспективата е негативна, което означава, че оценката им може да бъде коригирана още надолу през следващите месеци.
Агенцията мотивира решението си с риска банките да отбележат значителни загуби заради все по-нестабилните капиталови пазари.
Понижаването на рейтингите означава, че банките ще бъдат принудени да правят по-големи разходи за набиране на средства. Това пък може да повиши стойността на кредитите за бизнеса и населението.
Засегнатите банки категорично отхвърлиха оценките на Moody's.
През май агенцията смъкна рейтингите на 26 италиански и 16 испански банки, а през юни на 6 немски и 3 австрийски кредитори. Като причина анализаторите от Moody's изтъкнаха риска, свързан със задълбочаване на дълговата криза в еврозоната.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Великобритания иска от банките си скъпи реформи


Великобритания иска от банките си скъпи реформи

Вложителите на дребно ще получат привилегирован статут в случай на несъстоятелност




Спасяването на Royal Bank of Scotland (RBS) и Lloyds през 2008 г. струваше на британските данъкоплатци над 60 млрд. паунда.
Спасяването на Royal Bank of Scotland (RBS) и Lloyds през 2008 г. струваше на британските данъкоплатци над 60 млрд. паунда.

Британските власти искат от местните банки да отделят вътрешните си търговски операции и да дадат по-висок приоритет на вложителите на дребно, съобщава Reuters. Тези мерки са част от реформите на сектора, които трябва да осигурят защита на данъкоплатците и ще доведат до допълнителни годишни разходи до 7 млрд. британски лири за банките.

В своята "Бяла книга", публикувана в четвъртък, британските власти също така потвърдиха, че банките ще трябва да поддържат капиталов буфер – първичен капитал за абсорбиране на загуби (PLAC), който да се равнява на най-малко 17% от рисково претеглените им активи. Единствената държава с толкова строги изисквания за капитализацията на банките в момента е Швейцария.

В британския случай обаче международните операции на банките ще са изключени от новите правила, като в противен случай финансови институции, като HSBC и Standard Chartered щяха пострадат сериозно. Международните регулации, влизащи в сила от 2019 г., изискват банките да поддържат такъв буфер от 7% до 9.5% за най-големите институции.

Според предложенията на Лондон, вложителите на дребно ще получат най-привилегирован статут от кредиторите и облигационерите в случай, че банката изпадне в несъстоятелност. Правителството предупреди, че въвеждането на новите правила ще намали стойността на 82-процентния дял на държавата в Royal Bank of Scotland (RBS) и 40-те процента в Lloyds с между 6 и 9 млрд. паунда.

Целта на реформата е да се предотврати повторение на кризата от 2008 г., когато държавата трябваше да похарчи повече от 60 млрд. паунда от парите на данъкоплатците, за да спаси някои от най-големите банки. Според последните изчисления промените ще доведат до допълнителни разходи за банките между 4 и 7 млрд. паунда на година.

"Бялата книга" ще бъде последвана от съставяне на проектозакони до есента. Правителството иска да прокара новите правила до края на мандата на сегашния парламент през 2015 г., а банките ще трябва да отговарят на условията до 2019 г.

сряда, 13 юни 2012 г.

Расте тегленето на депозити от гръцките банки преди изборите


Расте тегленето на депозити от гръцките банки преди изборите

Reuters: Средно на ден изтичат по 500-800 млн. евро




Гръцките банки наблюдават значително нарастване в темпа на теглене на депозити с наближаване на изборите в страната на 17 юни, както и нарастване на опасенията, че Гърция може да бъде изключена от еврозоната, пише Reuters, цитирайки банкери на високи постове.

През изминалите няколко дни тегленията на депозити от водещите гръцки банки достигат общо 500-800 млн. евро дневно, като темповете на теглене нарастват осезаемо с наближаване на изборите, са посочили двама банкери, чиито имена Reuters не цитира.

500-800 млн. евро на ден

Bloomberg посочва, че през този месец горната граница на теглените обеми на ден се е увеличила от 100 млн. на 500 млн. евро, цитирайки гръцки банкери запознати със ситуацията. Според такъв банкер във вторник размерът на изтеглените депозити е надминал 700 млн. евро. От централната банка в Гърция са отказали да коментират, посочва Bloomberg.

Изтичането на депозити от по-малките и средни по размер банки е достигнало около 10-30 млн. евро.
От октомври 2009 г., откакто започна дълговата криза в страната, от гръцките банки са изтеглени 72 млрд. евро от компании и домакинства.

 "Това включва изтеглените кеш средства, наредени преводи и инвестиции на паричния пазар, германски облигации, американски държавни ценни книжа и други облигации", е посочил банкер, пожелал да остане анонимен.

Страховете

Страховете, че Гърция може да бъде изключена от единната европейска валута и да се върне към слабата драхма, води до стабилен поток от теглене на средства от компании, като бизнесът алармира, че има вероятност стойността на депозитите му силно да се понижи.

Европейският съюз и Международният валутен фонд предупредиха Гърция, която има средства само за няколко седмици, че трябва да се придържа към условията на сделката от спасителния пакет за излизане от кризата или рискува помоща да й бъде спряна.

Трети гръцки банкер е посочил, че тегленето на средства от банките е управляемо и обемът е покрит от програмата за спешна ликвидна помощ, осигурена от Европейската централна банка, пише още Reuters.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ


Бюджетните средства ще се концентрират в БНБ

Търговските банки ще обслужват държавата по единни цени и условия и в по-ограничени случаи





Идеята на готвените законови промени е информацията за публичните финанси да се подобри.

Идеята на готвените законови промени е информацията за публичните финанси да се подобри.

Средствата на държавата ще консолидират почти изцяло в Българската народна банка (БНБ), а търговските банки ще обслужват министерства и ведомства само по специфични операции и картови разплащания.

Тенденция да се работи по този начин има и в момента, но процесът не е подробно регламентиран в сегашното законодателство. Липсата ще се запълни от новия Закон за устройство на държавния бюджет, който Министерство на финансите подготвя. 

Прекият резултат от подготвяните промените е, че ще стане възможно размерът на фискалния резерв да се следи с много по-голяма точност. 

Изземва ли държавата бизнес

Според експерт от ведомството на Симеон Дянков, работещ по проекта, новите разпоредби няма да засегнат състоянието на банковата система, нито пък ще променят отношенията на частния сектор с държавата, но ще спести пари на бюджета и ще направи управлението му и прогнозите по-лесни и точни. Изключение пък ще са общините, които не могат да бъдат обслужвани от БНБ.

Представители на банковия сектор също коментираха, че измененията няма да засегнат дейността на търговските банки, тъй като и в момента голяма част от държавните средства се държат в БНБ. Последствия би имало, ако промяната засегне компаниите, в които собственост има правителството, заради чиято концентрация в Корпоративна търговска банка Европейската комисия вече разследва държавата ни.

Управлението и депозирането на парите на държавните фирми обаче няма да се обхване от подготвяния закон. Той ще засегне само държавните предприятия, които са не са търговски дружества, като РВД например.

Готвената законова промяна реално ще се усети след окончателното разплащане на средства по предприсъединителните програми на европейския съюз (ФАР и ИСПА). До края на следващата година парите трябва да се изплатят към крайните бенефициенти или да се върнат на Европейската комисия.

Точно тези средства формират частта от фискалния резерв, която правителството не държи в БНБ, а в търговските банки. Новопостъпващите средства по оперативните програми обаче постъпват и се съхраняват в централната банка, като този режим ще са запази и занапред.

По-добра отчетност

Така през ежедневния баланс на управление "Емисионно", публикуван от БНБ, ще стане възможно данните за размера на фискалния резерв да са много по-точни. Сега действащият режим позволява да се пораждат спекулации около нивата му в месеци, когато бюджетът прави сериозни разходи и отчита дефицити на месечна база.

Двама бивши заместник-министри на финансите подкрепиха законопроекта. Те обясниха, че той няма да лиши банките от бизнес и съпътстващите ги приходи, но ще направи по-лесно проследяването и планирането на ликвидността в държавата. Спестяванията все пак щяло да има, но те няма да са в значителни обеми, обясниха те.

Ефект върху частния сектор

Посредник при плащанията на данъци, такси и глоби към държавните учреждения обаче и занапред ще са търговските банки. Приходната администрация ще поддържа сметки и задълженията да се превеждат по тях.

Останалите ведомства също ще могат да откриват временни сметки в търговските банки, когато това е необходимо за картови разплащания и други операции, които не се предлагат от  централната банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки ще се закриват, а средствата, които са останали по тях, ще се възстановяват в БНБ.

Директор на една от търговските банки обясни, че това няма да промени нещата значително, защото и в момента финансовите институции правят ежедневно приключване на разчетите си с държавата, като превеждат на бюджета средствата, които събират в негова полза.

Друга новост е, че всички банки, които искат да обслужват държавата, ще трябва да подпишат договор с Министерството на финансите. Той ще съдържа едни и същи клаузи и цени, приложими за всички. Освен това се предлага за картови плащания към държавата хората и фирмите да не дължат банкови комисиони и такси.

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа


Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Лихвите по депозитите също остават сред най-високите





България е сред страните с най-скъпи ипотечни кредити в ЕС, показват данните на Европейската централна банка. Към края на април 2012 г. по-висока е единствено цената на новоотпусканите жилищни заеми в Унгария. Според публикуваната от ЕЦБ статистика към края на април годишният процент на разходите (ГПР, включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони, свързани с обслужването на заема) по жилищните кредити в България е съответно 8.58% по заемите в левове и 8.32% по тези в евро. Средно за еврозоната цената на жилищните заеми е 3.79%.

Ипотечни "първенци" 

От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.

Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.

За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).

Потребителски рекордьори

Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.

Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.

Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.

С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция


С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция

Мадрид няма да налага нови бюджетни ограничения, тъй като вече прилага строга фискална програма, а и средствата са само за банките




Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана,  защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.

В събота Испания стана четвъртата страна от еврозоната, която потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС). Този път обаче ситуацията е различна от тази със спасяването на Гърция, посочва Financial Times.

Каква е целта?

За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.

Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.

Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.

Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.

Какво е по-различното?

До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.

Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще  включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само  за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.

Ще има ли други, допълнителни условия?

Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на  ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за  спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.

МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.

От къде идват парите?

За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.

Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.

неделя, 10 юни 2012 г.

"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната


"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната

Развитието на ситуацията в Гърция и Испания може да накара „Мудис" да понижи оценката на много страни в еврозоната, съобщи рейтинговата агенция.

Ако Гърция напусне това ще доведе до увеличение на натиска върху оценките на страните, използващи общата европейска валута. 
Според доклада на агенциятатова ще доведе до загуби за инвеститорите в гръцки ценни книжа, от една страна заради замяната на еврото с местна валута, от друга заради силните макроикономически смущения, които ще последват.

Рискът от излизане на Гърция от еврозоната крие най-голяма заплаха за кредитните рейтинги на Кипър (Ва1,), Португалия (Ва3), Ирландия (Ва1), Италия (А3) и Испания (А3). Ако това се случи, агенцията възнамерява да преразгледа оценките на всички страни от еврозоната, включително тези с максимална оценка като Германия, Франция, Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия.

Според експертите на „Мудис" проблемите в банковия сектор на Испания не биха повлияли катастрофално за еврозоната. На подобна опасност е изложена в по-голяма степен единствено Италия, където банките също изпитват дефицит на ликвидност.

Общо показвания