Британци, мястото ви е на общата маса!
Докато Европа се опитва да гради общ дом, британците наблюдават безучастно и мислят за нова квартира. Премиерът Камерън проси нови отстъпки от Брюксел и кокетничи с идеята за референдум за излизане от ЕС. Дали е разумно?
Прилича на война срещу Берлин и Париж - британският премиер Дейвид Камерън не изключва провеждането на референдум за членството на страната в ЕС. Но не за приемането й, а за излизането на Великобритания от общността на европейските народи. "Еврозоната започва да прилича все повече на политически съюз, а това променя и нашето отношение към ЕС", заяви британският премиер преди последната европейска среща на върха.
Камерън е поставен под силен натиск от страна на дясното крило в неговата консервативна партия. Стотици депутати се подписаха в писмо, с което го призоваха да насрочи референдум за членството на страната в ЕС за периода след 2015 година. Аргументите на евроскептиците: през 1975 г. британските граждани одобриха с 2/3 от подадените гласове присъединяването на страната към тогавашната Европейска икономическа общност. Създаването на ЕС обаче, и най-вече на еврозоната, промениха общността до неузнаваемост, което налага провеждането на втори референдум.
Повече загуби, отколкото печалби
Над 30% от финансовия сектор на Стария континент са концентрирани в Лондон
Ако сега еврозоната се клати, то е и заради това, че навремето нейните строители не съумяха да излеят солиден икономически фундамент. Британците бяха подмамени в Европейската общност не от голямата политическа идея за европейска интеграция, а от предимствата на общия европейски пазар. Който, без съмнение, донесе много ползи на британците: днес повече от половината от британския износ е предназначен за страните от ЕС, от него зависят 3,5 млн. работни места (10% от всички работни места в страната), а повече от половината чужди инвестиции са именно от останалите страни-членки на ЕС.
Въпреки това скептиците твърдят, че британските интереси вече не са в ЕС. Те си представят Великобритания след излизането й от общността като втора Швейцария или Норвегия - с външна търговия, функционираща на основата на сключени двустранни търговски споразумения със страните-членки на ЕС. С други думи - британските евроскептици искат да си запазят всички права и преимущества, но да отхвърлят задълженията, които са свързани с едно редовно членство. Това е доста наивно, дори глупаво и безразсъдно, смятат дори и много британски наблюдатели.
Даже известният научен център "Open Europe", известен с евроскептичните си нагласи, не вярва, че Швейцария и Норвегия могат да послужат като образец за Великобритания. "Ако сега излезем от ЕС, това ще ни донесе повече проблеми, отколкото ползи", смята икономическият директор на "Open Europe" Раул Рупарел и добавя: "Вярно е, че по този начин британският данъкоплатец би се отървал от досадните вноски в общия европейски бюджет и оспорваните земеделски субсидии от Брюксел, но който иска да търгува с Европа, трябва да го прави по европейските правила. А който не седи на общата маса, няма право да участва в определянето им."
Емоциите настрана!
По-малко реторика, повече разум!
Равнодушието, с което Европа приема британските капризи, е опасно. Защото Европа се нуждае от Великобритания така, както и Великобритания има нужда от Европа. Над 1/3 от финансовия сектор на Стария континент е концентриран в Лондон. А фактът, че човек от лондонското Сити влезе в управата на Дойче Банк, показва колко важен е Лондон за германската индустрия.
Що се отнася до толкова оспорвания данък върху финансовите транзакции, срещу който британците много силно се съпротивляват, реториката на британските евроскептици е също толкова наивна, колкото и надъхана. И двете страни трябва да проявят повече разум. В противен случай тази история ще приключи зле - и то не само за Острова. И Европа не може постоянно да разчита единствено на силния германски експорт. Нужен е и резервен мотор.
