Показват се публикациите с етикет закон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет закон. Показване на всички публикации

неделя, 5 август 2012 г.

От 7 август караме с пуснати фарове цяла година


От 7 август караме с пуснати фарове цяла година

Глобата за нарушителите е 50 лв.



От 7 август, вторник влизат в сила промените в Закона за движение по пътищата, според които шофирането с включени фарове става задължително през цялата година. Промените влизат в сила от вторник, когато ще бъдат обнародвани в Държавен вестник. След поправките в закона България се присъединява към 19-те европейски страни, в които е задължително автомобилите да се движат със светлини и през деня.
Предвиждат се и по-сурови наказания за нарушителите на пътя. Ако фаровете не са пуснати през деня ни грози санкция от 50 лв., казват промените в закона.
Ще се борят и пийналите шофьори на пътя. За тези от водачите, които бъдат хванати с над 0.5 до 1.2 промила алкохол в кръвта, се предвижда отнемане на книжката за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Отказът от проба с дрегер вече ще струва 2000 лева и 2 години без книжка.
Преминаването на червен светофар пък ще коства на водачите 200 лева, а книжката им ще бъде отнемана за месец. От вторник под лупа ще се гледат и пешеходците. Наказанието за неправилно пресичане става 50 лева. Друга промяна е, че велосипедистите задължително трябва да използват светлоотразителна жилетка и да се движат възможно най-близо до дясната граница на платното.

събота, 16 юни 2012 г.

Президентът наложи вето на промените в Закона за горите

Президентът наложи вето на промените в Закона за горите

Според Плевнелиев зимните спортове и туризма трябва да се развиват, но без това да вреди на околната среда



След тридневните протести, президентът призна, че те са били основателни и наложи вето върху Закона за горите
След тридневните протести, президентът призна, че те са били основателни и наложи вето върху Закона за горите


Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените в Закона за горите. То е върху всички изменения, гласувани преди дни, а не само върху спорните текстове, които станаха повод за тридневни протести. В мотивите, с които държавния глава връща закона за повторно обсъждане, той коментира, че зимните спортове и туризма трябва да се развиват, но без това да вреди на околната среда. Той отбелязва, че този баланс не е постигнат с последните поправки в Закона за горите и добавя, че протестите на гражданското общество са били оправдани.

Промените трябва да се преосмислят"Конституцията ми дава право да върна закон за ново обсъждане и в този случай използвам правото си и оспорвам закона по принцип. Смятам, че трябва изцяло да се преосмислят направените промени и ветото ще даде възможност да се постигне разбирателство по тези толкова важни национални въпроси", отбелязва в мотивите си президентът. Той изразява и надеждата си повторното обсъждане на закона да се осъществи в условията на активен диалог между държавните органи, органите на местното самоуправление, гражданското общество и бизнеса. 

"Това е в основата на съгласието да се развиват зимните спортове и регионите, но едновременно с това да се опазва и възпроизвежда околната среда. Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за горите не дава гаранции, че е постигнато най-доброто съчетание", изтъква Плевнелиев.  

Плюсове, но и минуси
В мотивите си Плевнелиев изтъква, че от една страна промените в Закона за горите имат за цел да насърчат развитието на регионите, туризма и спорта, както и да се улесни изпълнението на мерки за защита от вредното въздействие на реките за предотвратяване на природни бедствия. От друга страна, обаче, "законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда", отбелязва държавния глава.

За туризма
"Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Туризмът, и в частност зимният туризъм, е една от малкото възможности за хората от тези райони да имат препитание и да остават по родните си места. Българската природа дава уникалния шанс на страната ни да се превърне в център на ски-туризма в региона, който не бива да се пропилява", отбелязва президентът.

По думите му обаче тези цели могат да бъдат постигнати със законодателни решения, които да осигурят защитата на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и опазването на земята и използването й за земеделски цели. "Не на последно място трябва да се гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, признато с чл. 55 от Конституцията на Република България. Това е отговорност не само пред гражданите и обществото сега, но и пред идните поколения", отбелязва в мотивите си Плевнелиев. 

За гражданското общество
"Реакцията на българските граждани срещу част от разпоредбите на приетия закон показва, че в българското общество не е постигнато съгласие относно правилата за ползването, стопанисването и упражняване на правото на собственост върху земеделски земи и гори. Тази реакция е оправдана, като се има предвид дефицитът на диалог, при който протече неговото приемане", коментира президентът тридневните рпотести срещу закона.

Той отбелязва, че налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на България, казва още Плевнелиев. 

Найденов: Защитавахме интересите на общините, но те ни оставиха сами в дебатите

Малко, след като стана ясно, че ще бъде наложено вето, земеделският министър Мирослав Найденов, който е и вносител на закона, съобщи, че "правителството се оттегля от този дебат". По думите му правителството няма да участва в дебатите, за да няма съмнения, че се защитават нечии лобистки интереси.

Земеделският министър каза, че когато проектът е бил внасян, кабинетът се е водел от желанието единствено да поногне на живеещите в малките планински общини, които нямали много възможности за поминък. Те обаче сега не са участвали в дебата, заради което "ние като правителство с този закон няма повече да се занимаваме".

"Ние останахме сами в този дебат, тях ги нямаше и се наложи ние да поемаме ударите и обвиненията от барикадите", каза още Найденов, допълвайки, че оттук-нататък решението какво да се прави със закона ще трябва да вземат депутатите.

Земеделският министър обаче така и не даде конкретен отговор на въпроса каква би била реакцията на кабинета в случай, че планинските общини излязат на протест. Такива индикации вече има. Представител на Сдружрението за хората и регионите, в което членуват няколко общини, искащи да развиват ски туризъм, вчера съобщи пред премиера, че се подготвя протест в подкрепа на промените в закона. 

петък, 27 април 2012 г.

В парламента снощи: Горещи спорове и една четвърт от закона


В парламента снощи: Горещи спорове и една четвърт от закона


В парламента снощи: Горещи спорове и една четвърт от закона
Снимка: Архив 24часа
С разгорещени спорове до късно снощи бе приета една четвърт от закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, предаде БНТ.
След поименна проверка на кворума и опити от страна на опозицията заседанието да бъде прекратено по-рано, депутатите успяха да приемат няколко текста как ще бъде установявано незаконно придобитото имущество. От ДСБ напуснали заседанието, а БСП отсъствали от залата, което породи съмненията на народните представители, че депутатите от столетницата са на концерт на Веселин Маринов.
Ще бъдат проверявани несъответствия от над 250 хиляди лева между притежаваното имущество и получените доходи. Повод за проверката стана привличане на обвиняем по дадено престъпление. Спорове предизвика и текстът, който предвижда процедурата да се задейства и при административно нарушение, при което е придобита облага над 150 хиляди лева.
Проверката ще обхваща периода 15 години назад. Опасенията на опозицията са, че законът може да се използва за репресии на граждани, бизнесмени и политици.
Аргументите на управляващите обаче са, че законът е съобразен с евроизискванията. От ГЕРБ се надяват законът да бъде приет до началото на май, за да бъде включен в предстоящия доклад на Брюксел.

сряда, 25 април 2012 г.

Депутатите се изпокараха за Закона за отнемане на незаконно имущество


Депутатите се изпокараха за Закона за отнемане на незаконно имущество


Депутатите се изпокараха за Закона за отнемане на незаконно имущество
Христо Бисеров от ДПС поиска от вносители на законопроекта от ГЕРБ гласуването да бъде отложено до приемането от Европейския парламент на обсъжданата в момента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Снимка: БГНЕС
Народните представители се впуснаха в разгорещени спорове около Законопроекта за отнемане на незаконно имущество в сряда, 25 април.
Депутатите трябваше да решат дали законът да се казва за „конфискация в полза на държавата на незаконно придобито имущество“ или за „отнемане на имоти, които не са с доказан законен финансов източник“. В крайна сметка бе приет първият вариант, съобщи БТА.
Христо Бисеров от ДПС поиска от вносители на законопроекта от ГЕРБ гласуването да бъде отложено до приемането от Европейския парламент на обсъжданата в момента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Предложението обаче беше отхвърлено.
Михаил Миков от „Коалиция за България“ каза, че законопроектът не дава гаранциите по директивата - за спазването на основните човешки права и принципи, сред които са презумпцията за невинност, правото на собственост, защита на личните данни.
Според него предложението на отнемане да се подлага имущество само с административен акт излиза извън рамките на проектодирективата.
„Какво правите с имуществото под 250 000 лв., което очевидно е предмет на престъпно придобиване? По-малко е престъпник, че е откраднал 100 000 лв. ли?“, каза още Миков по повод изискването в закона да се търси отговорност за имущество над 250 000 лв.
„Има едно голямо заблуждение на обществото, че става въпрос за гражданска конфискация. Независимо дали конфискацията се реализира по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или по този закон, тя винаги е наказваща, защото ти вземат имущество. Неслучайно ЕК и ЕП говорят за разширена конфискация на престъпно придобито имущество и на ползи от престъпления. Неслучайно те не определят начина, защото презумпцията на Европа е, че винаги конфискацията е наказателна. Все едно да ти кажат – „детско шамарче“, гръмнат е един юноша с пистолет – „детско убийство“, допълни той.
Министърът на правосъдието Диана Ковачев коментира, че директивата има за цел да постави основите и минималните стандарти, а България настоява да се разшири обхватът на тази директива. Тя напомни, чезаконопроектът се приема по искане на ЕК.
„Ако след няколко години се види и прецени, че България е постигнала конкретни успехи, този закон може да стане излишен“, обясни Ковачева.

Общо показвания