В ГЕРБ обмислят: При фалит, първо се плащат заплати

В ГЕРБ обмислят: При фалит, първо се плащат заплати

При обявяването на дадено предприятие в несъстоятелност, работниците и служителите, а не банките кредиторки, ще получават първи вземанията си. Такава промяна в Търговския закон обмислят депутати от ГЕРБ. 

В приемните на народните представители от управляващата партия имало истински бум от жалби срещу фалирали собственици на дружества, които дължат на работниците си заплати за месеци назад. 

Работниците да се наредят по-напред в регламентирания от Закона за задълженията и договорите ред на привилегированите вземания препоръчва и Върховната административна прокуратура (ВАП). 

Препоръката е въз основа на проверка на ВАП за периода от януари миналата година до март тази година, свързана със зачестилите случаи на неизплащането на дължимо трудово възнаграждение.
Фирмите не внасяли и осигурителни и здравноосигурителни вноски.

 Още през февруари т.г. идеята бе лансирана от социалния министър Тотю Младенов, но пет месеца по-късно по нея нямаше никакво раздвижване. Според запознати, причината бе, че юристите в управляващата партия вдигнаха “червен картон”  на подобна поправка.

 “В тази ситуация работниците могат да се възползват от фонд “Гарантирани вземания” до 1 000 лева”, коментира пред “Труд” Емил Радев от ГЕРБ. Юристът обаче призна, че проблемът е сериозен и дискусията по него ще има. Крачка в тази посока била поправката на Радев в Граждански процесуалния кодекс, с която работниците се освобождават от авансови такси, когато завеждат изпълнителни производства срещу работодатели за неизплатени заплати. 

В доклада на Върховната административна прокуратура (ВАП) до социалната комисия в парламента, с който “Труд” разполага се препоръчва още и промяна в законодателството, с която при неизплатени заплати за повече от три месеца работникът да има право да изиска обявяване на работодателя в несъстоятелност.
От ГЕРБ обаче са категорични, че няма да я подкрепят. “Това ще стимулира закриването на предприятия - като “убием” по-бързо и лесно собствениците им”, коментираха юристи.
От ВАП препоръчват също неизплащането на трудови възнаграждения да се криминализира, като деянието следва да се счита за престъпление след достигане на определен размер на задължения. 

В доклада на ВАП за посочения период се отчитат 24 809 проверки, съставени 7 854 административни акта, издадени са 7 669 наказателни постановления. При по-голямата част от случаите забавянето на изплащането на заплатите е от 1 до 3 месеца. В резултат на намесата на инспекторите по труда за проверявания период са били изплатени 21 215 978 лв. забавени възнаграждения. Статистиката сочи, че между 500 и 700 фирми всеки месец бавят заплатите на работниците си.

автор: Емилия Караабова в. труд