Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации

понеделник, 25 юни 2012 г.

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната


И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“. Снимка: Wikipedia
Република Кипър ще подаде в понеделник молба за финансова помощ от еврозоната, за да спаси банковата си система.
Това съобщи в понеделник агенция „Франс прес“, позовавайки се на европейски дипломатически източник, предадоха БТА и „Медиапул“.
Говорителят на Еврокомисията Амадеу Алтафаж пък заяви на пресконференция в Брюксел, че „за момента“ няма информация за молба от Кипър.
По-рано международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) съобщи, че е понижила суверенния кредитен рейтинг на Кипър до степен „боклук“ (junk – с висок риск – бел. ред.), позовавайки се на нарастването на сумата спасителни средства, от които се нуждаят кипърските банки, силно обвързани с Гърция, предаде „Асошиейтед прес“.
Те са големи притежатели на гръцки държавни облигации, чиято стойност в голяма степен бе отписана тази година. Говори се, че са отписани 3 милиарда евро.
Фич“ е свалила рейтинга на Кипър, който е част от еврозоната, с една степен – от „ВВВ-“ на „ВВ+“ – и е оставил отрицателна перспективата по него, което означава, че са възможни още понижения през идните месеци.
В съобщението си „Фич“ коментира, че „оценките на загубите и капиталовите нужди на кипърските банки са обект на значителна несигурност“.
Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“.
До 29 юни страната трябва да намери 1.8 милиарда евро, за да рекапитализира втората си по големина банка.
Правителството чака Русия да протегне „ръка за помощ“ с отпускане на междудържавен заем, а пари са били търсени и в Китай.
Според изданието Никозия смята, че ако осигури част от парите, това ще е „коз“ за по-леки условия при помощ от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
Европейските власти изглеждат готови да приемат молбата на Никозия за помощ за банковия си сектор, посочва изданието.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още

Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още


Томас Визер
Томас Визер


Висш служител на Европейския съюз, който отговаря за спасителните пакети, предупреди еврозоната, че трябва да поиска от Гърция нови бюджетни съкращения или повишаването на още данъци, защото в противен случаи страните ще трябва да дадат още средства, предаде агенция "Франс прес".

В момента когато новият гръцки премиер положи клетва и се формира правителството на страната, вторият спасителен пакет е извън всички срокове – месеци след графика, заяви председателят на Икономическия и финансов комитет на ЕС Томас Визер, който подготвя срещите на Еврогрупата.

Според него или Гърция трябва да се придържа към фискалните цели и да приложи допълнителни мерки, или ще трябва да се променят крайните срокове, за които ще са необходими допълнителни средства. Сделката за заем на стойност 130 млрд. евро, постигната през март, вече не работи, подчерта той.

"Икономическата среда стана дори по-лоша, отколкото се очакваше", подчерта експертът. Той предупреди, че до август еврозоната и Международният валутен фонд ще трябва "сериозно да предоговорят как да върнат сделката в релси".

Визер подчерта, че събирането на данъци не е успешно, приватизацията се е провалила, а други цели – структурни реформи за повишаване на конкурентосбособността в износа – също са се изплъзнали на Атина при изпълняването им.

Някои държави членки вече дадоха сигнали, че има вероятност за предоговаряне на споразумението с международните кредитори, но други предупредиха, че по-скоро трябва да се настоява за нови жертви от гърците, защото всяко предоговаряне ще означава още разходи за еврозоната. Някои икономисти дори предупреждават, че Гърция ще се нуждае и от трети спасителен пакет.


сряда, 20 юни 2012 г.

Самарас оглави кабинет с надежда да е на власт поне две години


Самарас оглави кабинет с надежда да е на власт поне две години

Очаква го сложна задача да балансира коалиция с двама бивши противници




Андонис Самарас положи в сряда клетва като министър-председател на Гърция в присъствието на президента Каролос Папуляс (в центъра)

Андонис Самарас положи в сряда клетва като министър-председател на Гърция в присъствието на президента Каролос Папуляс (в центъра)

Лидерът на консервативната партия "Нова демокрация" Андонис Самарас е новият премиер на Гърция, след като успешно реализира мандата да състави кабинет и да привлече в управляващата коалиция още две партии - социалистите от ПАСОК и проевропейската "Демократична левица". Заедно те ще имат 179 депутати в 300-местния парламент и ще представляват над 50% от подадените гласове.

Лидерите им Евангелос Венизелос и Фотис Кувелис съобщиха, че веднага започват съставяне на кабинета и на екип, който да опита да предоговори срокове и елементи от помощния пакет на МВФ и ЕС. Самарас заяви в неделната вечер след извънредните парламентарни избори, че смята кабинетът му да изкара до изборите за европарламент през 2014 г., а вчера - че коалицията ще е стабилна.

Силно намален кабинет

В четвъртък ще бъде обявена структурата на правителството и дали и трите партии ще участват със свои хора в него. Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос заяви, че никой от депутатите му или бившите министри няма да е в кабинета. От "Демократична левица" също казват, че няма да изпратят свои известни представители в правителството. По неофициална информация министрите и политическият състав ще бъдат намалени драстично - може би поне наполовина. В момента има около 50 министри и заместник-министри, а в кабинета на Самарас може би министрите ще са не повече от 15-17. Новият премиер бе заявил в понеделник, че иска една трета от министрите му да са безпартийни експерти.

Разцепено финансово министерство

Предполага се още, че финансовото министерство ще бъде разделено на две, като едната част се занимава само с държавните финанси, а другата води преговорите с международните кредитори. Според в. "Катимерини" в Атина усилено се коментира, че новият финансов министър най-вероятно ще е Василис Рапанос, председател на борда на National Bank of Greece и председател на Банковата асоциация на Гърция. В България NBG е собственик на ОББ банк.

Самарас веднага ще трябва да се заеме с болезнените проблеми на страната, да осигури следващите траншове от помощта и в същото време да ръководи съюз с доскорошни традиционни противници. "Коалицията ще е много слаба", коментира Никос Костандарас, главен редактор на консервативния в. "Катимерини".

Още мрачни прогнози

Анкета на Reuters сред 19 икономисти показа, че последните събития в Атина са дали глътка въздух на еврозоната, но не може да се избегнат задаващите се тежки години за Гърция, Португалия и Испания. Само трима от анкетираните днес смятат, че един ден гърците може да напуснат единната валута, докато само преди седмица всеки трети не вярваше, че еврозоната ще остане непокътната в следващите 12 месеца. Поне до 2014 г. обаче на южните държави от еврозоната им предстоят трудни времена.

Конкретно за Гърция ще се влошава безработицата - 23.4% в края на годината (22.6 е в момента), и стабилизиране чак пред есента на 2013 г. Анкетираните прогнозират свиване на икономиката за тази година от 5.8%, което е петото поред влошаване на този показател в допитванията на агенцията. 

Инфо: КАПИТАЛ Daily

Коват тройна коалиция в Гърция

Коват тройна коалиция в Гърция


Лидерът на "Нова демокрация" Андонис Самарас говори по телефона след срещата си с шефа на ПАСОК Евангелос Венизелос.
Новото правителство в Гърция ще е тройна коалиция, за която партиите преговаряха вчера цял ден в Атина, предадоха световните агенции.
В коалицията се очаква да влязат консервативната "Нова демокрация", която има мандат за кабинет, социалистите от ПАСОК и Демократичната левица.
Лидерът на "Нова демокрация" Андонис Самарас вероятно ще стане премиер. Той настоявал 30 процента от членовете на бъдещия кабинет да не са политически фигури. В същото време от ПАСОК държели на активна роля в администрацията и можели да предложат няколко свои представители за министерски постове.
Споразумението за управляваща коалиция в Гърция е въпрос на часове. Това заяви лидерът на Демократичната левица Фотис Кувелис вчера след разговори с председателя на ПАСОК Евангелос Венизелос. Първо обаче партиите трябвало да се договорят за това каква ще бъде програмата на кабинета и кои ще са новите министри. В същото време Кувелис предупреди, че не знае кога ще бъде сформирано правителството и че това може да стане до края на седмицата заради разногласия между лидерите. "Все още има някои неразрешени въпроси за правителствените програми и мерките за строги икономии, които Гърция трябва да изпълни", обясни Кувелис.
За да прокарва закони, правителството се нуждае от просто мнозинство от 151 места в 300-членния парламент. За да има успех обаче, му трябва значително по-голяма парламентарна подкрепа. Трите партии - "Нова демокрация", ПАСОК и Демократичната левица, заедно ще имат 179 депутати в парламента, което е доста повече от простото мнозинство. Демократичната левица спечели 6,26% и 17 депутатски места на изборите в неделя.
Лидерът на "Нова демокрация" Андонис Самарас има срок до днес да състави кабинет. Ако не се справи, президентът Каролос Папуляс ще връчи мандат за кабинет на втората партия на изборите - крайнолявата коалиция "Сириза". Лидерът Алексис Ципрас обаче вече обяви, че даже няма и да се опитва да състави правителство.
Както консерваторите, така и ПАСОК обявиха преди изборите, че ще спазват ангажиментите по финансовия пакет, подписан с международните кредитори, но искат поне 2 години разтегляне във времето на крайните срокове за болезнените реформи.
Условията на спасителния план за Гърция ще бъдат предоговорени заради влошаването на икономическите условия в страната и забавянето между двата вота, обясни европейски представител пред АП. Старото споразумение вече било "илюзия". Малко по-късно обаче Европейската комисия реагира официално, като заяви, че не планира преразглеждане на споразумението.
Според запознати Германия била склонна да направи отстъпки за сроковете, но не и за същината на реформите. Експерти предрекоха, че докладът, който ще направят представителите на т.нар. Тройка в Атина, ще бъде крайно отрицателен.

неделя, 17 юни 2012 г.

В Гърция крадат изтеглени пари

В Гърция крадат изтеглени пари

В Гърция крадат изтеглени пари от банките, които гърците държат в домовете си, пише сп. "Шпигел".
Както се знае, жителите на страната масово теглят спестяванията си в евро от банките, уплашени от евентуално връщане на драхмата. От началото на кризата преди две години до този момент са изтеглени над 80 милиарда евро.
До миналата година парите били прехвърляни в чужбина, предимно в Кипър. Сега обаче те остават в Гърция. Някои държат сумите в сейфове, чието търсене рязко скочило, а други - просто в домовете си. Смята се, че в момента гърците кътат вкъщи общо 50 милиарда евро, твърди в. "Та неа", като цитира данни на финансовото министерство в Атина. И точно по тази причина кражбите са се увеличили.
Наскоро от дома на възрастни съпрузи в Атина били отмъкнати 50 000 евро. На остров Крит кражбите скочили с цели 700 на сто за последните две години. (24 часа)

Нова демокрация печели изборите в Гърция


Нова демокрация печели изборите в Гърция

Партиите, подкрепящи сделката с кредиторите, печелят заедно 162 депутати в 300-местния парламент








Лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас обяви, че Гърция няма да прави повече експерименти със съдбата си и че "най-лошото е вече в миналото"

Партиите, които подкрепят спасителния пакет с международните кредитори, са на път да получат мнозинство в следващия гръцки парламент. Това показва първите резултати от проведените в неделя парламентарни избори в Гърция, предават световните агенции.

Сметките показват, че дясната партия Нова демокрация и лявата ПАСОК ще разполагат с достатъчно депутати в новия парламент, за да съставят самостоятелно правителство. Към момента изглежда, че най-големият кошмар за Европа - победа на радикалната коалиция СИРИЗА, няма да се сбъдне.

Неокончателните резултати
Официалните междинни резултати, огласени от гръцкото Министерство на вътрешните работи, сочат преднина от 29.72% за Нова демокрация. На второ място е СИРИЗА с 26.84% от гласовете.

ПАСОК получава 12.35% от гласовете (данните са към 01.05 часа).

Заради бонуса от 50 места, който по закон се полага на победителя в изборите, Нова демокрация и ПАСОК ще могат да разчитат на 162 места в 300-местния гръцки парламент, посочва "Ройтерс".

Общо седем партии влизат в следващия гръцки парламент – също, както и при изборите на 6 май.

На този етап разпределението е така: "Нова демокрация" със 129 места, следвана от СИРИЗА със 71 места и ПАСОК с 33 места.

След тях се нареждат "Независими гърци" с 7.46% (20 места), "Златна Зора" с 6.93% (18 места), Демократичната левица с 6.10% (17 места) и Гръцката комунистическа партия с 4.50% (12 места).

Всички останали партии попадат под бариерата от 3% за влизане в парламента. Според гръцката избирателна комисия резултатите едва ли ще се променят, но все пак те ще продължат да бъдат обновявани. Тук можете да следите промяната в изборните резултати на база обработени бюлетини, които се обновяват периодично.

Пазарлъците започнаха

"Аз съм спокоен. Спокоен съм за Гърция и Европа. Възможно най-скоро ще сформираме правителство", коментира лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас, цитиран от Reuters, след обявяването на резултатите от Министерството на вътрешните работи. "Ще работя с всеки, за да постигнем националната цел да излезем от кризата обединени, с работни места и сигурност... за всеки грък", казва той.


Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос изненада всички, като заяви, че СИРИЗА трябва да е част от бъдещото коалиционно правителство. Според Венизелос трябва да се състави правителство на националното единство от четири партии, вместо само от две - Нова демокрация и ПАСОК.

Той настоя вместо провеждането на предвидените от конституцията три кръга на преговори между лидерите на политическите партии за сформиране на коалиционен кабинет, президентът Каролос Папуляс още утре да мине на втория етап и да свика съвещание на лидерите на парламентарните партии. На тази среща би могло да се постигне споразумение за коалиционно правителство на националното единство, в което да участват Нова демокрация, ПАСОК, СИРИЗА и Демократичната левица, заяви Венизелос.


Представители на СИРИЗА обаче отхвърлиха идеята, заявявайки че партията няма да се присъедини към коалиция, която е водена от "Нова демокрация". По късно и лидерът на партията Алексис Ципрас официално заяви, че предпочита да остане в опозиция.  

Въпреки това към момента резултатите показват, че е възможна коалиция дори само между Нова демокрация и ПАСОК. Заявка за участие в коалиционно правителство даде и Фотис Кувелис, лидер на Демократичната левица.

Андонис Самарас разполага с три дни, за да сформира ново правителство. Ако не успее, със задачата ще трябва да се заеме СИРИЗА. За анализаторите най-лошият сценарий ще бъде провеждането на нови избори. Но от изявлението на Ципрас става ясно, че той, както и други политици в страната искат да бъде постигната стабилност, отбелязват от BBC.


Няма да има нови "приключения"

"Гласовете бяха за работни места, развитие, правосъдие и сигурност за гръцките граждани. Ние няма да се изправяме пред ново приключение, няма да поставяне под съмнение позицията на Гърция в Европа. Няма да се снишим от страх", заяви Самарас в официалното си слово по-късно вечерта.

"В този важен момент за Гърция и за останалата част от Европа...Ние ще поканим тези партии, които приемат тези цели, за да участват в обединението... Нямаме време за дребнави политики. Трябва да върнем развитието на икономиката и увереността, че най-лошото вече е останало в миналото... Гърция трябва да е управляема държава и ние ще имаме правителство", каза още той.

Поздравления, но действайте бързо

Международните институции в Европа и САЩ приветстваха резултатите от изборите в Гърция и заявиха, че се надяват страната бързо да състави ново правителство, което да се заеме с обещаните реформи.

"Еврогрупата очаква бързото съставяне на ново гръцко правителство, което да изпълни програмата, с която Гърция и еврозоната се ангажираха в началото на годината", се посочва в официално комюнике на министрите на финансите от еврозоната.

"Вярваме, че в в интерес на всички Гърция да остане в еврозоната, спазвайки обещанието си да се реформира", заявяват от Белия дом и допълват, че се надяват новото правителство да "успее да направи навременен прогрес в икономическите предизвикателства пред гръцкия народ".

"Надяваме, се че резултатите от изборите ще позволят бъро да се сформира правителство. Приветстваме куража и издържливостта на гръцките граждани, напълно сме наясно с жертвите, които се искат от тях, за да променят гръцката икономика и да изградят нов, устойчив растеж за страната. Продължаваме да стоим зад Гърция като член на семейството на Европейския съюз и еврозоната", посочват в общо комюнике председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу . Те категорично заявяват, че ще подкрепят усилията на Гърция да изведе икономиката си от кризата. 

Международният валутен фонд също заяви подкрепата си за Гърция, предаде AFP. "Ние вземаме под внимание изборните резултати в Гърция и сме готови да работим с новото правителство по пътя напред, за да помогнем на страната да постигне целите си за възстановяване на финансовата стабилност, икономическия растеж и работните места", коментират от институцията.

Най-лошият сценарий се размина

Това са вторите парламентарни избори в Гърция за по-малко от два месеца. На последните избори, проведени на 6 май, нито една политическа сила не спечели достатъчно гласове за сформиране на кабинет. Така се стигна до повтаряне на изборите.

Повечето анализатори бяха категорични, че вотът ще е оспорван и труден за прогнозиране. Основните конкуренти са "Нова демокрация" и СИРИЗА, като първата подкрепя програмата за икономии на международните кредитори - гаранция за оставането на Гърция в еврозоната, докато втората е против фискалните мерки за икономии. Тези крайни позиции бяха повод за редица коментари, че всъщност днешните избори са и своеобразен референдум за еврото. 

За да се формира правителство, печелившата партия или коалиция трябва да държи минимум 151 от 300 депутатски места в парламента. Ако не се сформира ново правителство, трябва да бъдат насрочвани нови избори, а това ще доведе и до нови икономически и политически затруднения в страната.

На този етап изглежда, че най-лошият сценарий - победа на СИРИЗА и последващо излизане на Гърция от еврозоната, се размина.

Повтаря ли се историята

"Нова демокрация" спечели вота през май с 19% от гласовете на избирателите, а само с 2% разлика зад нея изненадващо се нареди СИРИЗА. На практика и сега партиите запазиха позициите си, но според предварителните данни подкрепата за всяка една от тях е станала по-силна.

През май социалистите от ПАСОК, които също като "Нова демокрация" подкрепят строгите финансови мерки наложени от кредиторите на Гърция, макар и да настояват за ревизията им, получиха 13% от гласовете на избирателите.

Партията "Независими гърци" спечели 11% подкрепа с идеите си, които включват отказ от спасителния план, без да се напуска еврозоната. Комунистическата партия, която подкрепя напускането на Европейския съюз и възраждането на драхмата, се класира след нея с 9%.

"Златна зора" е против сторите мерки на спасителния план, но и запазването на еврото и успя да спечели 7%, а Демократичната левица, която е за постепенното скъсване на спасителния план, без да се напуска еврозоната, получи 6%.


Победителят получава 50 места бонус

Според гръцкия избирателен закон първата партия ще получи бонус от 50 места в парламента. За да влезе една партия в парламента, тя трябва да спечели минимум 3% от вота на гласоподавателите. За разлика от изборите на 6 май, сега гласоподавателите избираха само партия, но не и конкретни депутати. Заради липсата на достатъчно време за провеждане на процедурата за определяне на позициите на кандидатите, листата се сглобава от самите партии.

сряда, 13 юни 2012 г.

Расте тегленето на депозити от гръцките банки преди изборите


Расте тегленето на депозити от гръцките банки преди изборите

Reuters: Средно на ден изтичат по 500-800 млн. евро




Гръцките банки наблюдават значително нарастване в темпа на теглене на депозити с наближаване на изборите в страната на 17 юни, както и нарастване на опасенията, че Гърция може да бъде изключена от еврозоната, пише Reuters, цитирайки банкери на високи постове.

През изминалите няколко дни тегленията на депозити от водещите гръцки банки достигат общо 500-800 млн. евро дневно, като темповете на теглене нарастват осезаемо с наближаване на изборите, са посочили двама банкери, чиито имена Reuters не цитира.

500-800 млн. евро на ден

Bloomberg посочва, че през този месец горната граница на теглените обеми на ден се е увеличила от 100 млн. на 500 млн. евро, цитирайки гръцки банкери запознати със ситуацията. Според такъв банкер във вторник размерът на изтеглените депозити е надминал 700 млн. евро. От централната банка в Гърция са отказали да коментират, посочва Bloomberg.

Изтичането на депозити от по-малките и средни по размер банки е достигнало около 10-30 млн. евро.
От октомври 2009 г., откакто започна дълговата криза в страната, от гръцките банки са изтеглени 72 млрд. евро от компании и домакинства.

 "Това включва изтеглените кеш средства, наредени преводи и инвестиции на паричния пазар, германски облигации, американски държавни ценни книжа и други облигации", е посочил банкер, пожелал да остане анонимен.

Страховете

Страховете, че Гърция може да бъде изключена от единната европейска валута и да се върне към слабата драхма, води до стабилен поток от теглене на средства от компании, като бизнесът алармира, че има вероятност стойността на депозитите му силно да се понижи.

Европейският съюз и Международният валутен фонд предупредиха Гърция, която има средства само за няколко седмици, че трябва да се придържа към условията на сделката от спасителния пакет за излизане от кризата или рискува помоща да й бъде спряна.

Трети гръцки банкер е посочил, че тегленето на средства от банките е управляемо и обемът е покрит от програмата за спешна ликвидна помощ, осигурена от Европейската централна банка, пише още Reuters.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Гръцки компании продължават да местят бизнеса си в България

Гръцки компании продължават да местят бизнеса си в България


Гръцки компании търсят изход от затруднената ситуация, в която се намират, премествайки се в България, се посочва в публикация на гръцкия в. "Катимерини", цитиран от БТА.

Въпреки че тенденцията се наблюдаваше и преди гръцката криза, в последните месеци интересът е нараснал многократно и гръцките компании в България вече са шест хиляди, посочва изданието.

"Първите фирми, които преместиха централите си в България през 2006 г., бяха големи строителни и текстилни компании", обяснява адвокатът Александрос Адамидис, който има офис в София. Стимулът за преместването тогава е било увеличаването на печалбите, а не икономическото оцеляване.

По думите му в момента гръцки строителни компании движат най-големите обекти в България. 

През 2008 г. в списъка с гръцките фирми вече влизат компании, които работят в сферата на услугите, електронната търговия и производството. От януари тази година тенденцията към преместване в България се е засилила още повече и интерес проявяват дори компании, които се занимават с кинопродукции. 

Гръцкият адвокат казва, че в последните шест месеца получава по десет запитвания на ден от гръцки фирми, които искат да избягат от Гърция заради бюрокрацията и данъчната несигурност. Той дава пример с бизнесмен от град Козани, който обмисля да продава продукцията си с български етикети през 
София, тъй като заради лошия имидж на Гърция е загубил клиенти в чужбина, посочва "Катимерини". 

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!


След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията






Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.

Гърция се надява най-много

Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.

Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".

Кипър ще е следващият

В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.

Ирландия сбърка, Португалия търпи

Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.

Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.

След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.

Италия - голямата въпросителна

Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily

С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция


С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция

Мадрид няма да налага нови бюджетни ограничения, тъй като вече прилага строга фискална програма, а и средствата са само за банките




Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана,  защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.

В събота Испания стана четвъртата страна от еврозоната, която потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС). Този път обаче ситуацията е различна от тази със спасяването на Гърция, посочва Financial Times.

Каква е целта?

За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.

Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.

Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.

Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.

Какво е по-различното?

До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.

Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще  включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само  за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.

Ще има ли други, допълнителни условия?

Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на  ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за  спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.

МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.

От къде идват парите?

За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.

Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.

неделя, 10 юни 2012 г.

Евангелос Венизелос зове за широка коалиция в Гърция


Евангелос Венизелос зове за широка коалиция в Гърция

Евангелос Венизелос
Гръцката лява партия СИРИЗА има твърдото намерение да отмени споразумението на страната с ЕС и МВФ, ако спечели парламентарните избори на 17 юни. Това заяви лидерът Алексис Ципрас само седмица преди решителния за съдбата на страната вот.
Лидерът на социалистическата партия ПАСОК и бивш финансов министър Евангелос Венизелос пък призова за съставяне на широко коалиционно правителство, което да предоговори спасителното за Гърция споразумение с международните кредитори след изборите на 17 юни. Според Венизелос, който бе участник в преговорите с кредиторите, тази задача няма да е по силите на ограничена по състав коалиция.

Трус удари Гърция и Турция (обновена + Видео)


Трус удари Гърция и Турция - Обновена + Видео


Силно земетресение с магнитуд 5,7 по Рихтер бе регистрирано в 15:44 ч. в морето източно от гръцкия о-в Родос. Това съобщи електронното издание на гръцкия вестник "Етнос". Изданието цитира американския институт по геодинамика.
Според сеизмичния институт в Потсдам силата на труса е била 5,9 по Рихтер.
Епицентърът на земетресението е локализиран на 63 км източно от Родос на дълбочина 20,4 км. Трусът е бил усетен на острова, както и в няколко турски курорта, които се намират в съседство. Засега няма данни за жертви и разрушения.
Междувременно силно земетресение бе регистрирано и в Югозападна Турция, съобщи телевизия NTV. Трусът с магнитуд 6,1 е станал в малкия курорт Олудениз, край провинция Мугла. Няма информация за пострадали и щети.

––––– Последни данни 21:15ч. ––––––

Седем души бяха ранени след мощното земетресение с магнитуд 5.8 по Рихтер , което беше регистрирано днес между Родос и Турция ...  каза ръководителят на дирекция "провинциално здраве Мугла, отбелязвайки, че няма информация за смъртни случаи от земетресението ,причинени са обаче щети. Според информацията, която имаме от болниците, шест или седем души са хоспитализирани след земетресението. Това са хора, който са скочили през прозорците, защото са се паникьосали по време на земетресението. 
инфо: parapona-rodou.blogspot.com

–––––– Последни данни  32:50ч. ––––––

Броят на ранените расте , близо 60 души са с травми, 1 човек е сериозно ранен в главата, 2 -ма са със сърдечен удар, няма данни за починали, мнозина са в психологичен шок съобщи турската информационна агенция Изток







–––––––––––––––––––

Има ли полза Гърция от ЕС


Има ли полза Гърция от ЕС

Темата за кризата в Гърция вече започва да омръзва на всички, но интересни факти продължават да излизат, които допълват картината на гръцката драма. 
Гърците не са доволни от ЕС и гласуват против мерките наложени от Тройката (ЕС, МВФ и ЕСБ). Това може да ги доведе до напускане на паричния съюз, а защо не и до налагане на допълнителни санкции от Общността като например замразяване на достъпа до европейските фондове, спиране на субсидиите в различни сектори, ограничен достъп до общия вътрешен пазар и т.н.
Ето малко данни какво е получила Гърция от Европейския съюз от началото на своето членство в него.
Гърция е нетен получател на средства от Общността - През 2010 г. всеки данъкоплатец (макар и косвено) е получил по 282 евро повече отколкото е внесъл като данъци в Общността. 
От приемането на страната в ЕС през 1981 г. (по това време още Европейска икономическа общност), Гърция е получила близо 93 млрд. евро повече отколкото е внесла като вноска. 
Погледнато от гледната точка на южната ни съседка, членството в Общността чисто финансово се е отплатило многократно. И тук не става въпрос за ниско лихвени кредити отпуснати благодарение на членството в паричния съюз, а за безвъзмездна финансова помощ по линия на европейските фондове.
За сравнение в Ирландия през 2010 г. данъкоплатците са получили по 119 евро повече отколкото са внесли, а откакто е член на Общността, страната е получила близо 42 млрд. евро повече отколкото е внесла. 

"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната


"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната

Развитието на ситуацията в Гърция и Испания може да накара „Мудис" да понижи оценката на много страни в еврозоната, съобщи рейтинговата агенция.

Ако Гърция напусне това ще доведе до увеличение на натиска върху оценките на страните, използващи общата европейска валута. 
Според доклада на агенциятатова ще доведе до загуби за инвеститорите в гръцки ценни книжа, от една страна заради замяната на еврото с местна валута, от друга заради силните макроикономически смущения, които ще последват.

Рискът от излизане на Гърция от еврозоната крие най-голяма заплаха за кредитните рейтинги на Кипър (Ва1,), Португалия (Ва3), Ирландия (Ва1), Италия (А3) и Испания (А3). Ако това се случи, агенцията възнамерява да преразгледа оценките на всички страни от еврозоната, включително тези с максимална оценка като Германия, Франция, Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия.

Според експертите на „Мудис" проблемите в банковия сектор на Испания не биха повлияли катастрофално за еврозоната. На подобна опасност е изложена в по-голяма степен единствено Италия, където банките също изпитват дефицит на ликвидност.

събота, 9 юни 2012 г.

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи спасителен заем от останалата част от еврозоната за банковия си сектор.
Новината дойде вечерта в събота след двучасова видеоконференция на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде БНТ.
Така Испания ще получи заем от до 100 млрд евро за банките си; Международният валутен фонд също ще участва в спасителното споразумение, но само със статут на наблюдател.
Спасителният заем няма да включва изисквания за бюджетна дисциплина от страна на кредиторите спрямо испанското правителство, понеже ще бъде използван само за подкрепа на банковия сектор в страната, спестявайки по този начин „унизителните" външни условия, на които трябваше да отговорят страните с дългови кризи в Европа.
По този начин Испания става четвъртата страна в еврозоната, която получава международен спасителен заем – след ГърцияПортугалия и Ирландия.
Испания е 12-тата най-голяма икономика в света, четвъртата по големи в еврозоната и петата най-голяма в ЕС.
Малко по-рано испанският министър на икономиката Луис де Хиндос заяви, че Испания ще поиска финансова помощ от еврозоната.
"Испания декларира намерението си да поиска европейско финансиране за рекапитализацията на тези банки, които имат нужда от това", заяви де Хиндос на пресконференция, цитиран от АФП.

Потреблението в Гърция с 7.5% годишен спад

Потреблението в Гърция с 7.5% годишен спад

Намаляването на брутните капиталови инвестиции е още по-голямо - 41.9%

Потреблението в Гърция с 7.5% годишен спад

Проблемите за Гърция като че ли нямат край. Днес стана ясно, че икономиката на страната се е свила с 6,5%, вместо с очакваните от анализаторите 6,1 – 6,2%. Това става ясно от информацията на агенция Reuters.
На годишна база потреблението на гръцките домакинства се е свило със 7,5%, но още по-страшен е спадът на брутните капиталови инвестиции – 21,3%. При търговският дефицит се наблюдава намаляване на загубите с 41,9%.
През тази година гръцката икономика ще се свие с между 5% и 5,3%. БВП на Гърция е около 215 млрд. евро.
Може би единствената по-добра новина за Гърция е по-малкият търговски дефицит, но това не помогна да се преодолеят големите дефицити при потреблението на домакинствата и при инвестициите.
Преди няколко дни рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) оцени вероятността Гърция да излезе от еврозоната през следващите няколко месеца е едно към три. В понеделник институцията публикува доклад, в който се разглежда възможността южната ни съседка да излезе от еврото и се анализира ефектът, който това би имало върху кредитоспособността на другите правителства в еврозоната.

петък, 8 юни 2012 г.

Брюксел натиска Гърция да закрива банки


Брюксел натиска Гърция да закрива банки


Сред тях е и петата по големина ATE Bank


Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Европейската комисия (ЕК) настоява Гърция постепенно да закрие някои банки, включително петата по големина ATE Bank, твърдят източници, цитирани от Reuters. Въпреки че е в отговорностите на централната банка на Гърция да закрива изпаднали в затруднение банки, Брюксел също има думата по отношение на правилата за държавните помощи, което му дава право да откаже искане за оказване на помощ на банка, ако комисията реши, че спасяването й е прекалено скъпо - и на практика да принуди банката да се закрие.

По време на кризата ЕК рядко използва в пълен мащаб правата си по отношение на държавните помощи, така че малко европейски банки бяха закрити. Ако се наложи да ги приложи спрямо Гърция, то това би белязало началото на по-агресивна позиция по отношение на слабите европейски банки в основата на кризата и е възможно Брюксел да използва същите правомощия за закриване на банки в Испания и Португалия.

Източникът, пожелал анонимност, посочи, че ЕК преминава към нова фаза спрямо Гърция, Португалия и Испания, така че някои банки ще трябва да свият дейността си, а други да бъдат закрити. "ATE Bank ще трябва да бъде закрита или постепенно да спре дейността си след известно време", допълни той.

ATE Bank и гръцката централна банка не пожелаха да коментират тази информация. Гръцкото финансово министерство първоначално също отказа коментар, но по-късно отрече тези твърдения.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank of Greece, Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, които имат поделения в България, получиха капиталова инжекция от 18 млрд. евро като част от спасителната програма на стойност 130 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Коя е ATE Bank


ATE Bank, която е държавна земеделска банка, основана през 1929 г., не получи пари по тази програма, след като не успя да представи план за собствената си по-дългосрочна жизнеспособност, така че сега е в центъра на безпокойствата, отбелязват източниците на агенцията. Гръцките власти са започнали да подготвят банката за постепенно закриване, което не означава незабавно спиране на дейността й, но се очаква това да започне през втората половина на годината.

Говорителят на еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния посочи, че миналата година е бил одобрен план за преструктуриране на ATE Bank, предвиждащ стъпки за нейното оздравяване, което може да включва мерки за рекапитализация.

В случай на постепенна ликвидация, вложителите, които към септември миналата година са имали над 17 млрд. евро в банката, ще бъдат защитени от гръцката схема за гарантиране на депозитите, при която са защитени до 100 хил. евро от всеки депозит.

Всяко закриване на банка в Гърция, чието бъдеще ще определи оцеляването на еврозоната, ще бъде много чувствителен въпрос, отбелязва Reuters. Нито една от големите банки в страната не беше ликвидирана по време на кризата.

Представители на управляващите обаче са на мнение, че останалите пари от помощта за Атина - около 7 млрд. евро в момента, с възможност да бъдат отпуснати допълнително 25 млрд. евро от спасителния фонд на ЕС и МВФ - са недостатъчни за рекапитализиране на всички банки и някои от тях ще трябва да
бъдат пожертвани, за да бъде осигурено бъдещето на най-големите.

ATE Bank, която се провали на европейските тестове за устойчивост миналия юли, е отпуснала кредити на стойност над 20 млрд. евро по данни от септември 2011 г. Банката излезе от рамките на чисто земеделското кредитиране и се насочи към цялостно търговско банкиране между 2000 и 2009 г., което
й докара тежки загуби от лоши кредити на фермери и потребители, а освен това отписа голяма част от държаните от нея гръцки държавни облигации.

В ЕС няма европейска рамка за постепенно закриване на банки. И докато в САЩ бяха закрити стотици банки след кризата с ипотечните кредити, европейските страни се въздържат от такива мерки, но мисленето в тази посока постепенно се променя.

"В Европа слабите банки по един или друг начин бяха поети от по-големи банки", подчерта източник от Европейската централна банка. Сред редките случаи на закриване на европейски банки заради
кризата в Европа са Anglo Irish Bank и германската WestLB. В Дания също бяха закрити няколко малки банкови компании, припомня агенцията.

вторник, 5 юни 2012 г.

Вероятността Гърция да премахне еврото е 1 към 3


Вероятността Гърция да премахне еврото е 1 към 3


Вероятността Гърция да премахне еврото е 1 към 3
В „Стандард енд Пуърс” смятат, че решението на Атина да напусне еврозоната няма да накара други слаби във финансово отношение страни да последват този пример. Снимка: Reuters
Вероятността Гърция да излезе от еврозоната е едно към три, се казва в съобщение на международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс” (Standard & Poor's).
Решението на Гърция да се откаже от общата европейска валута може да стане последица от отказа на Атина „от извършване на реформите, за които настоява „тройката" на международните кредитори (Европейския съюзЕвропейската централна банка и Международния валутен фонд), и резултат от спирането на финансовата подкрепа от страна на тези институти, смята „Стандард енд Пуърс”, цитирана от ИТАР-ТАСС и Дарик.
Според експертите на рейтинговата агенция при този сценарий на гръцката икономика може да й бъде нанесена съществена вреда, което ще доведе до дефолт и неспособност на страната да изпълни задълженията си по дълговете, допълва БТА.
В „Стандард енд Пуърс” смятат, че решението на Атина да напусне еврозоната няма да накара други слаби във финансово отношение страни да последват този пример.
Трудностите, с които ще се сблъскат гърците, ще разубедят правителствата на други страни да напуснат валутния съюз, казват специалистите на „Стандард енд Пуърс”.

петък, 1 юни 2012 г.

„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България


„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България


„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България
В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация. Снимка: ЕПА/БГНЕС
От „Ройтерс" (Прочетете текста в оригинал!); Превод: БГНЕС
Йосиф Комнинакидис пуши нервно зад бюрото си в сънливото българско градче Раковски, докато размишлява върху спадащите продажби на своята компания.
Бизнесът на Комнинакидис на основния му пазар е в упадък, след като изборите в южната българска съседка оставиха страната без управление и поставиха под въпрос нейните платежоспособност и членство веврозоната.
„Продажбите в Гърция спаднаха с 30-35%. След вота те спряха напълно. Хората просто стоят и чакат," сподели 57-годишният енергичен мениджър на „Стаф Джийнс енд Ко".
Но бизнесът му не може да си позволи да чака. Компанията вече е работодател на 800 души в Раковски – градче на 180 км. северно от границата с Гърция. И вече планира да премести дейността си в България, за да намали разходите и облекчи доставките към Германия и Италия.
Няколко водещи гръцки фирми забелязаха потенциала за растеж на Балканите още през 90-те години, когато гигантите като „Кока Кола", „Хеленик" и „Чипита" решиха да се възползват от възможността и развиха бързобизнес в посткомунистическите икономики.
Днес стотици малки фирми правят същото. Гръцките предприемачи обръщат гръб на свиващия се роден пазар, който е несигурен и скъп, и търсят по-ниски данъци и по-евтин труд в БългарияРумъния иАлбания.
В обрат на съдбата въпросните балкански държави, в които допреди 20 години имаше комунизъм, днес предлагат стабилност на Гърция.
„Тук имаш сигурност. Имаш фиксиран плосък данък от 10%. Така знаеш колко печелиш и колко ще трябва да платиш – нещо, което в Гърция не съществува," обясни Комнинакидис, който се преместил в Раковски още през 1999 г.
Кипър, който предлага членство в Европейския съюз, силни културни връзки и по-богато население от това в балканските съседки на Гърция, също печели от създалата се обстановка. Островът има ниски данъци, но разходите за труд са по-високи. Наскоро местно издание съобщи, че 1500 компании са преместили централите си в Кипър до август 2011 г.
Над четвърт от 2800-те гръцки компании на българска земя са били регистрирани през миналата година. Данните са изготвени от националната агенция по приходите (НАП) в София.
Междувременно броят на гръцките компании в Румъния е нараснал с 12% от 2009 г. насам на повече от 5200. Гръцките фирми в Албания също са се увеличили през периода от 2010 до 2011 г. – с почти 200.
„Интересът на гръцките бизнесмени се удвои през последните две години," отбеляза Димитриос Турикис – консултантска агенция, оперираща в София и Атина.
Гръцката площадка за игри
Крахът на комунизма отвори цял куп възможности за гърците на Балканите. За това свидетелстват фирмите със силно присъствие в българската икономика – от телекоми като ОТЕ и „Интраком" до компании като „ГЕК Терна", „Сиденор" и „Титан".
Гръцките банки контролират една четвърт от българската финансова система и имат осезаемо присъствие вРумъния, Македония, Албания и Сърбия.
Тези големи компании дадоха тласък на скоростния растеж в региона. Инвестираха 3 млрд. евро в Българияот 1996 г. насам, създадоха над 80 000 работни места и подготвиха почвата за днешния наплив на по-малки фирми.
Те пък ще доведат до още повече приходи и работни места в България и региона. Но икономистите твърдят, че влиянието им ще се усети с времето и вероятно няма да окажат силно въздействие в краткосрочен план в икономиките, които доскоро цъфтяха с бързи темпове, а днес се възстановяват бавно.
Но големите тревоги идват от това, че гръцките инвестиции, които доскоро стимулираха икономическия напредък, днес правят Балканите силно уязвими от възможните гръцки фалит и изход от еврозоната.
Въпреки това, част от наблюдателите виждат потенциал и в този сценарий. При подобно развитие на нещата, според тях, гръцките компании ще обърнат поглед към страните като България.
„Монетата има две страни. Виждам няколко положителни страни от възможния гръцки изход от еврозоната," обяви Ясен Иванов, фондов мениджър в ДСК.
„Гръцките предприемачи ще се преместят в България. По този начин ще донесат повече работни места за народа и повече приходи от данъци за държавата", аргументира се той.
Начин на живот. Въпрос на избор
И в България, и в Гърция консултантските фирми и адвокатските кантори никнат като гъби.
Компанията „Флекси Хелас" започнала работа преди само пет месеца и вече има трийсетина клиенти. Единият от тях търси най-добрия начин за бутилиране на висококачествен зехтин на българска земя, с цел по-късно да го продава в Западна Европа. По този начин той възнамерява да намали своите разходи и да избегне затлачената гръцка администрация. Друг пък планира да премести в България бизнеса си с джипиес системи.
„Някои от тях вече не могат да вършат обикновени неща. Държавата им кърши вратовете по всевъзможни начини. Несигурността ги кара да търсят други решения. Избират Кипър или България," изтъкна изпълнителната директорка на „Флекси Хелас" Стефи Дела.
България и Кипър имат най-ниския корпоративен данък в ЕС – 10%. По този начин създаването на новбизнес в страните е евтино и лесно начинание. Румъния пък поддържа плосък данък от 16%.
Корпоративният данък в Гърция варира между 20 и 25%. Минималната работна заплата там е 586 евро – значително над средните 350 евро в България и Румъния.
Разбира се, създаването на магазин в Югоизточна Европа не е идеален вариант. Бюрокрацията е главозамайваща, инфраструктурата – износена и скърцаща, професионалните умения – недостатъчни, а корупцията – често явление, може би по-разпространено и от в Гърция, която е втората най-корумпирана членка на ЕС след България. „Трансперънси Интернешънъл" поставя Албания в още по-незавидна позиция.
„Забележително е, че гръцките бизнесмени, които никога досега не са си помисляли да правят бизнес вАлбания, днес имат такъв интерес," каза Спирос Иконому от гръцкото посолство в албанската столица Тирана.
Когато Гърция даде признаци на възстановяване, бизнесът може да промени решението си много бързо. Страната остава много по-богата от съседките си въпреки петте поредни години на рецесия.
„Тогава част от капиталите и компаниите може да се върнат обратно," предположи Георги Ганев – икономист от софийския Център за либерални стратегии. „Но пък част от тях ще останат," подчерта той.
В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация.
Такъв е случаят на 30-годишния Мелетиос Мелентис, чиято фирма произвежда врати за гаражи. „Защо избрахБългария пред държавите като Холандия и Англия? Съвсем просто е! Да, в Англия се прави бизнес по-лесно. Но там не ми харесва. Начинът на живот тук е много по-близък до гръцкия. Хората излизат навън, забавляват се. Човек тук създава приятелства. А там е различно...," подчерта гъркът

Общо показвания