Йосиф Комнинакидис пуши нервно зад бюрото си в сънливото българско градче Раковски, докато размишлява върху спадащите продажби на своята компания.
Бизнесът на Комнинакидис на основния му пазар е в упадък, след като изборите в южната българска съседка оставиха страната без управление и поставиха под въпрос нейните платежоспособност и членство веврозоната.
„Продажбите в Гърция спаднаха с 30-35%. След вота те спряха напълно. Хората просто стоят и чакат," сподели 57-годишният енергичен мениджър на „Стаф Джийнс енд Ко".
Но бизнесът му не може да си позволи да чака. Компанията вече е работодател на 800 души в Раковски – градче на 180 км. северно от границата с Гърция. И вече планира да премести дейността си в България, за да намали разходите и облекчи доставките към Германия и Италия.
Няколко водещи гръцки фирми забелязаха потенциала за растеж на Балканите още през 90-те години, когато гигантите като „Кока Кола", „Хеленик" и „Чипита" решиха да се възползват от възможността и развиха бързобизнес в посткомунистическите икономики.
Днес стотици малки фирми правят същото. Гръцките предприемачи обръщат гръб на свиващия се роден пазар, който е несигурен и скъп, и търсят по-ниски данъци и по-евтин труд в България, Румъния иАлбания.
В обрат на съдбата въпросните балкански държави, в които допреди 20 години имаше комунизъм, днес предлагат стабилност на Гърция.
„Тук имаш сигурност. Имаш фиксиран плосък данък от 10%. Така знаеш колко печелиш и колко ще трябва да платиш – нещо, което в Гърция не съществува," обясни Комнинакидис, който се преместил в Раковски още през 1999 г.
Кипър, който предлага членство в Европейския съюз, силни културни връзки и по-богато население от това в балканските съседки на Гърция, също печели от създалата се обстановка. Островът има ниски данъци, но разходите за труд са по-високи. Наскоро местно издание съобщи, че 1500 компании са преместили централите си в Кипър до август 2011 г.
Над четвърт от 2800-те гръцки компании на българска земя са били регистрирани през миналата година. Данните са изготвени от националната агенция по приходите (НАП) в София.
Междувременно броят на гръцките компании в Румъния е нараснал с 12% от 2009 г. насам на повече от 5200. Гръцките фирми в Албания също са се увеличили през периода от 2010 до 2011 г. – с почти 200.
„Интересът на гръцките бизнесмени се удвои през последните две години," отбеляза Димитриос Турикис – консултантска агенция, оперираща в София и Атина.
Гръцката площадка за игри
Крахът на комунизма отвори цял куп възможности за гърците на Балканите. За това свидетелстват фирмите със силно присъствие в българската икономика – от телекоми като ОТЕ и „Интраком" до компании като „ГЕК Терна", „Сиденор" и „Титан".
Гръцките банки контролират една четвърт от българската финансова система и имат осезаемо присъствие вРумъния, Македония, Албания и Сърбия.
Тези големи компании дадоха тласък на скоростния растеж в региона. Инвестираха 3 млрд. евро в Българияот 1996 г. насам, създадоха над 80 000 работни места и подготвиха почвата за днешния наплив на по-малки фирми.
Те пък ще доведат до още повече приходи и работни места в България и региона. Но икономистите твърдят, че влиянието им ще се усети с времето и вероятно няма да окажат силно въздействие в краткосрочен план в икономиките, които доскоро цъфтяха с бързи темпове, а днес се възстановяват бавно.
Но големите тревоги идват от това, че гръцките инвестиции, които доскоро стимулираха икономическия напредък, днес правят Балканите силно уязвими от възможните гръцки фалит и изход от еврозоната.
Въпреки това, част от наблюдателите виждат потенциал и в този сценарий. При подобно развитие на нещата, според тях, гръцките компании ще обърнат поглед към страните като България.
„Монетата има две страни. Виждам няколко положителни страни от възможния гръцки изход от еврозоната," обяви Ясен Иванов, фондов мениджър в ДСК.
„Гръцките предприемачи ще се преместят в България. По този начин ще донесат повече работни места за народа и повече приходи от данъци за държавата", аргументира се той.
Начин на живот. Въпрос на избор
И в България, и в Гърция консултантските фирми и адвокатските кантори никнат като гъби.
Компанията „Флекси Хелас" започнала работа преди само пет месеца и вече има трийсетина клиенти. Единият от тях търси най-добрия начин за бутилиране на висококачествен зехтин на българска земя, с цел по-късно да го продава в Западна Европа. По този начин той възнамерява да намали своите разходи и да избегне затлачената гръцка администрация. Друг пък планира да премести в България бизнеса си с джипиес системи.
„Някои от тях вече не могат да вършат обикновени неща. Държавата им кърши вратовете по всевъзможни начини. Несигурността ги кара да търсят други решения. Избират Кипър или България," изтъкна изпълнителната директорка на „Флекси Хелас" Стефи Дела.
България и Кипър имат най-ниския корпоративен данък в ЕС – 10%. По този начин създаването на новбизнес в страните е евтино и лесно начинание. Румъния пък поддържа плосък данък от 16%.
Корпоративният данък в Гърция варира между 20 и 25%. Минималната работна заплата там е 586 евро – значително над средните 350 евро в България и Румъния.
Разбира се, създаването на магазин в Югоизточна Европа не е идеален вариант. Бюрокрацията е главозамайваща, инфраструктурата – износена и скърцаща, професионалните умения – недостатъчни, а корупцията – често явление, може би по-разпространено и от в Гърция, която е втората най-корумпирана членка на ЕС след България. „Трансперънси Интернешънъл" поставя Албания в още по-незавидна позиция.
„Забележително е, че гръцките бизнесмени, които никога досега не са си помисляли да правят бизнес вАлбания, днес имат такъв интерес," каза Спирос Иконому от гръцкото посолство в албанската столица Тирана.
Когато Гърция даде признаци на възстановяване, бизнесът може да промени решението си много бързо. Страната остава много по-богата от съседките си въпреки петте поредни години на рецесия.
„Тогава част от капиталите и компаниите може да се върнат обратно," предположи Георги Ганев – икономист от софийския Център за либерални стратегии. „Но пък част от тях ще останат," подчерта той.
В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация.
Такъв е случаят на 30-годишния Мелетиос Мелентис, чиято фирма произвежда врати за гаражи. „Защо избрахБългария пред държавите като Холандия и Англия? Съвсем просто е! Да, в Англия се прави бизнес по-лесно. Но там не ми харесва. Начинът на живот тук е много по-близък до гръцкия. Хората излизат навън, забавляват се. Човек тук създава приятелства. А там е различно...," подчерта гъркът
