Растеж без разцвет
Или защо американската индустрия расте и произвежда всичко друго освен работни места
Възстановяване, но за кого? Така накратко може да бъдат обобщени новините около американската икономика тези дни. От една страна, идват положителните сигнали за изправянето на крака на индустриалното производство, от друга – за занижени прогнози за ръста на БВП до 1.88%. Докато в. Wall Street Journal съобщава на базата на финансовите отчети за миналата година, че американските компании са излезли по-стабилни от кризата, безработицата си остава на необичайно високо за САЩ ниво.
На фона на вече безкрайните драми около еврото новините от Америка са внимателно наблюдавани за признаци за ново потапяне в рецесия или най-после твърдо тръгване нагоре. Дали сигналите сочат към положителна тенденция е въпросът, който по всяка вероятност ще реши и оставането на Барак Обама в Белия дом за още четири години. Не случайно, когато в първите дни на юни излезе новината, че през май са били създадени само 69 хил. нови работни места и безработицата, вместо да пада, дори леко се покачва на 8.2%, кампанията на противника му Мит Ромни изведнъж набра скорост.
Екипът на Обама от своя страна превключи на кризисен режим със залп от негативни реклами, подчертаващи факта, че Масачузетс при управлението на губернатора Ромни е бил чак на 47-о място по създаване на работни места. В същото време икономическият съветник на Белия дом Алън Кругър коментира, че сегашното покачване на безработицата се дължи и на факта, че все повече хора започват да търсят работа, т.е. има признаци за възстановяване. Неравномерността му и натрупаните структурни проблеми обаче ще занимават Америка много по-дълго от сегашния предизборен цикъл.
Възстановяване или смаляване
Погледната от Европа, американската индустрия видимо оздравява, особено сравнена със слабостта на френската например. Както показва докладът за промишлеността на Institute for Supply Management, май е бил 36-ият пореден месец на ръст на производството в САЩ. Компаниите отчитат, че новите поръчки са се увеличили за 37-и пореден месец с 1.9%. "Растежът не е голям, но със сигурност движението е нагоре. Една от причините е, че индустрията в последните години просто бе паднала невъзможно ниско. Освен това благодарение на слабата икономика в Европа и голяма част от света САЩ изведнъж станаха примамливо място за производство", обяснява пред "Капитал" професорът по икономика от Илинойския университет Фред Дж. Гиърц.
По-високата ефективност в комбинация със стагниращите заплати и оскъпяващите транспорта растящи цени на горивата накараха компании като Ford, GE и United Technologies да предпочетат местната работна ръка пред Индия и Китай.
Проблемът е, че индустриалното производство вече не е онова, което беше преди кризата. Докато на промишлеността се пада една трета от ръста на икономиката за миналата година, само 12% от създадените от 2010 г. насам нови работни места са в нея. "Има два начина да погледнем към въпроса – единият е с акцент върху произведеното, а другият - върху произвеждащите. Производството се увеличава, защото Америка произвежда все повече неща. Но го правим все по-ефективно с все по-малко работници и затова заетостта в индустрията неминуемо намалява", обяснява проф. Гиърц. Това e и едно от възможните обяснения на феномена на "възстановяване без нови работни места", който води до отчаяние както политиците във Вашингтон, така и хиляди обикновени американци.
Най-видимият пример за тази тенденция е Орегон, който в публикуваната през седмицата статистика на Бюрото за икономически анализ (BEA) за ръста на БВП през 2011 г. по щати е втори, като отстъпва само на богатата на енергийни залежи Северна Дакота. Въпреки впечатляващите 4.7% растеж обаче безработицата в Орегон е над средната за страната с 8.5%. Обяснението е, че положителните числа идват главно от високите технологии, но 15 хил. служители на Intel няма как да компенсират за загубените работни места в традиционни браншове като производството на дървесина. Нищо, че технологичният сектор произвежда милиарди долари.
Тъжни моторни песни
Затова и мнозинството икономисти са скептични, когато в разгара на предизборната битка политиците обещават краткосрочни мерки за стимулиране на индустрията. "Ние не искаме я да изоставим, но трябва да се откажем от идеята, че тя ще е двигателят за масово създаване на работни места. Промишлеността ще следва пътя на земеделието в САЩ. Преди двеста години 97% от населението е работило във ферми, а сега е само 2-3%. В същото време произвеждаме повече агропродукти от всякога. Такова в дългосрочен план ще е и развитието на индустриалното производство – важно е да го има, но идеята, че то ще е моторът на заетостта, е минало", категоричен е проф. Гиърц.
Други експерти като известния икономист от Harvard Business School Майкъл Портър (неговите книги "Конкурентна стратегия" и "Конкурентното предимство на нациите" се изучават и в българските университети) дори виждат изкривяване на тенденцията и извличане на неправилните изводи. "Ако нашите компании се конкурират чрез рязане на заплатите и евтиния долар, това не е истинско конкурентно предимство. Това не е пътят към благоденствието. Той минава през производителност, създаване на позитивна бизнес среда и висока квалификация на служителите. Това позволява повишаване на ефективността и оправдава високите заплати", твърди той.
За да докаже тезата си, проф. Портър представи пред американските медии новия си доклад за конкурентоспособността на САЩ. В него цели 71% от анкетираните десет хиляди бивши възпитаници на Harvard Business School и настоящи мениджъри смятат, че страната започва да губи предимствата си. Още по-тревожно е, че докато 29% предпочитат да оставят бизнеса си в Америка, 31% се замислят за преместване заради липсата на квалифицирана работна ръка. Но това са неща, които изискват далновидност далеч отвъд битката за Белия дом през ноември.
Суха тренировка за ноември
Ако слабото възстановяване на американската икономика тревожи предизборния екип на Барак Обама, то резултатите от предсрочния вот за губернатор на щата Уисконсин през седмицата със сигурност ще ги държат будни нощем чак до ноември. Въпреки миналогодишните бурни протести срещу ограничаването на колективното договаряне и опитът на синдикатите да мобилизират електората десният Скот Уокър запази поста си. При това победата му с 53% срещу 46% на демократа Том Барет идва с цели 5% повече, отколкото при избирането му през 2010 г. Вотът за предсрочното отзоваване на Уокър бе представен от демократите като защита на социалната държава, а от републиканците - като референдум за широкомащабни реформи. Уисконин се превърна в епицентър на идеологическите битки, когато с аргумента за настъпващата бюджетна катастрофа губернаторът се опита миналата година де факто да премахне правото за колективно договаряне в бюджетната сфера и да ликвидира близките до демократите профсъюзи. В отговор синдикатите използваха клаузата в местната конституция и предизвикаха вот за отзоваване на Уокър. Въпреки че Обама отказа да участва активно в кампанията, и двете страни възприеха изборите в Уисконсин за суха тренировка за президентските.
За много гневни от резултатите демократи отговорът какво се случи във вторник вечер е следният - 7:1. Това е съотношението между похарчените суми от двата предизборни щаба за реклама. По последни данни този на Уокър дори е изсипал общо 29.3 млн. долара в кампанията срещу само 2.9 млн. долара от Барет (още над 33 млн. долара са били изхарчени от външни групи според в. Washington Post). Демократите шумно се оплакаха, че подобен финансов ураган има малко общо с демокрацията, особено щом голяма част от чековете идват от дузина супербогати американци. Решението на Върховния съд на САЩ за отпадане на ограниченията за предизборните дарения видимо облагодетелства по-близките до бизнеса републиканци. Демократите, които досега успяваха да печелят вотове с мобилизиране на твърдия си електорат и малцинствата, видяха в Уисконсин ограниченията на традиционния модел. В силно поляризираната Америка гласовете на независимите решават изборите и онзи, който ги достигне (както в случая републиканците с порой от реклами и микротаргетиране), печели.
Вторият урок от вота в Уисконсин бе, че дори когато мнозинството гласоподаватели не харесват как Уокър провежда реформите с раздаване на ритници и шамари (одобрението на работата му е само 42% срещу 55% неодобрение и републиканците освен това загубиха мнозинството си в местния сенат), те не искат запазване на статуквото. Особено щом празните щатски каси не остават кой знае какви алтернативи. Уокър освен това спечели и от набиращата темпо икономика на Уисконсин, където безработицата е само 6.7%. Реториката на синдикатите за "смъртта на работника" напомняха за други времена и нрави. В опита си да канализира гнева на заетите в бюджетната сфера кандидатът на демократите – кметът на Милуоки Том Бенет, удобно забрави собствените си сблъсъци в миналото със синдикатите. Така кампанията вляво пропусна да представи алтернатива, за която избирателите да вярват, че е реалистична.
Желанието за поглед напред, а не назад, може да се окаже положителна новина за щаба на Обама. Наистина централното послание на опонента му Мит Ромни е за създаването на нови работни места. Части от Републиканската партия обаче сякаш се опитват да върнат часовника назад с яростна реторика срещу противозачатъчните, латино имигрантите, абортите, регулацията на финансовите пазари и здравната реформа, без да предлагат истинска алтернатива за растящите с космическа скорост бюджетни разходи. Нежеланието за водене на старите идеологически битки би могло да се обясни факта, че когато стане дума за национално ниво, гласувалите в Уисконсин все още масово предпочитат за президент Обама срещу Ромни с цели 51% срещу 44%. Изборите, както твърди крилата мисъл на Бил Клинтън, не са присъда за вчера, а решение за утре.
