Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин
В Испания повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни.
През целия си професионален живот Лола Сантияна се е опитвала да помогне на испанските безработни. Сега на 45 години тя може да стане една от тях. Бившият социален работник завежда правителствения департамент в Толедо и се занимава с проблемите на имигрантите в града и тяхната растяща група от безработни, разказва "Гардиън". Тя рядко е била по-заета.
"Никога не сме виждали нещо подобно. Работните места изчезват толкова бързо", казва Сантияна. "Обикновено по това време на годината пазарът на труда расте. Не и сега. За миналата година в района сме загубили 50 000 работни места".
Затънала в рецесия, с огромен частен дълг и затруднена банкова система, Испания е сочена за новата Гърция, а дясноцентристкото правителство на премиера Мариано Рахой е принудено да прилага сериозни мерки за съкращаване на разходите, за да запази мястото на страната в еврозоната.
Неотдавна обаче Испания беше пример за европейско спокойствие. От футбола до храната, от Билбао до Барселона, от модата до впечатляващата архитектура. Тези хубави времена са минало. "Живеехме във фантазия", казва Валериано Гомес, който до края на миналата година беше министър на труда в страната. "Беше абсурд. Сега трябва да се изправим пред действителността."
"Знам, че работата ми е приключила. Или ще трябва да сменя професията си, или да емигрирам", коментира Хесус Феликс, 33-годишен строителен инженер. "Всичко тук е спряло. Няма нищо. Имах свое място с ипотека, но банката ми го отне. Преместих се в дома на майка ми", допълва той.
В автономната област Кастиля ла Манча съкращенията засягат образованието и здравеопазването, както и департамента на Сантияна. "През юни 80 работни места ще бъдат закрити, през декември други 100. Ще ме уволнят", споделя тя и допълва, че обмисля да замине за Никарагуа.
Ситуацията в Толедо е пример за ефекта от икономиите в Европа. Наполовина построена болница е била изоставена. Румънски имигранти се прибират у дома. Някои местни строители се отправят към Балканите, за да търсят работа. ТридесетдГоишни мъже се връщат да живеят с родителите си.
И докато в Испания има най-голям брой безработни в целия ЕС, повече от 24%, Австрия се радва на пълна заетост. Безработицата в еврозоната е на-високата от 1997 г., но в Германия тя е на най-ниското си равнище за същия период.
Виена се е превърнала в място за среща на политици, дипломати, академици и експерти по заетостта, търсещи тайната на спасението от масовата безработица. "Делегациите пристигат от цяла Европа, за да ни питат как го постигаме", казва Йоханес Копф от австрийската служба по заетостта AMS.
Обяснение може да бъде намерено в инициативи като Top-Lokal във Виена. Мястото прилича на ресторант и представлява публично финансиран социален проект, който има за цел да върне дългосрочно незаетите на работа.
Чакащи на маси, сервиращи напитки и почистващи съдове, 70-те души персонал в друга ситуация биха приличали на безнадеждни случаи - бивши затворници, пристрастени към наркотиците и скитници. Това е ресторант, но всъщност е благотворителност, казва Елизабет Шюгерл-Кинер, която е част от проекта. "Става въпрос основно за социална работа, но не ни е позволено да го казваме", уточнява тя.
"Обичам го", споделя румънката Николета Керошевич, която е част от проекта във Виена и е имала работа допреди година, когато я уволняват. "Позволено ми е да остана тук за шест месеца, тогава се надявам да намеря работа в кетъринга. Обожавам да работя в кухни", допълва тя.
Много са обясненията за успеха на Австрия и провала на Испания - географията, културата, икономическата сила, възможностите за съкращaване и наемане на персонал, разходите за единица труд, политиките за заплатите и образованието. Списъкът е дълъг. Най-сериозната причина за испанските проблеми обаче е сривът в строителния сектор.
Икономиката ни беше напълно зависима от строителния сектор, който беше двойно по-голям от средното за ЕС, коментира Игнасио Тохо, ръководител на една от двете най-големи испански федерации на синдикатите ССОО. "Имаме пет милиона безработни. Тази година те ще станат шест милиона. Корените на кризата са испански, това е наша грешка. Но двете години политики на икономии в Европа тласкат Испания твърде далече, твърде бързо, за да намали дефицита си до 3% (от БВП) до следващата година (от почти 8% тази година). Това е невъзможно", подчертава той.
Обратното се случва в Германия, която засега е най-голямата европейска икономика и често е сочена за модел за успешна политика по заетостта и ниска безработица от около 5.7%. Наскоро най-големият индустриален профсъюз IG Metall спечели увеличение от 4.3% на заплатите на членовете му - най-голямото за последните 20 години.
Според експерти по европейска икономика германските работници печелят девет десети от това, което би трябвало, докато испанците и португалците получават до 20% повече, а гърците и италианците - до 30% и 10% съответно.
Радикалните съкращения и реформи на пазара на труда преди почти десет години при управлението на канцлера Герхард Шрьодер запазиха заплащането относително ниско и заетостта висока.
Според служители от Европейската комисия обаче има и негативни страни в германския успех. Няма установена минимална заплата, участието на жените на пазара на труда е относително ниско и има много "работещи бедни" заради бума на зле платени работни места, които изискват ниска квалификация на служителите.
Скорошно проучване показва, че 50% от работещите жени в Германия са на половин работно време и са ниско платени, една трета са доволни от това, друга една трета не може да намери нещо по-добро, а останалите се надяват на издигане в кариерата.
Правителствената политика обаче има голямо значение. По време на финансовата криза през 2008-2009 г. Германия, Австрия и Белгия използваха част от фискалните си стимули, за да спрат увеличаването на опашките за помощи за безработни. Те плащаха на фирми, за да съкратят работното време, вместо да уволняват персонала, и увеличиха заплатите, за да компенсират част от намалените доходи. Когато положението се подобри, служителите се завърнаха към пълното работно време.
Дори и по време на най-тежката рецесия през 2008 г. и 2009 г., когато германската и австрийската икономика се свиха с 5% и 4%, имаше минимално увеличение на безработицата (0.3% и 1%). За същия период безработицата в Испания и Ирландия скочи с около 7% и 6%.
"Вижте какво се случи в Гърция и Ирландия и сега ще се случи и тук", казва 15-годишния Раян по време на протест в Мадрид. "Винаги спорим за това, докато вечеряме. Все повече деца питат родителите си дали могат да заминат да учат в чужбина. Няма бъдеще тук."
В Испания и Гърция повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни, в Португалия те са 35%, в Италия и Ирландия - 32%. В Германия младежката безработица е около 8%."
"Казвам на младите хора, че е много трудно. Дори не можете да навлезете на пазара на труда. А това е най-добре образованото поколение, което Испания е имала", споделя Франсиско Утрера Мора от управляващата Народна партия. "Условията са толкова строги, че компаниите дори няма да наемат млади хора, когато се нуждаят от тях."
Въпреки постоянните оплаквания на политици и работодатели за липсата на достатъчно умения изследване сред 500 компании от април сочи, че 86% от компаниите в Европа са намалили или замразили инвестициите в обучения през последната година.
За разлика от Гърция в Испания и Ирландия няма големи размирици. "Хората тук винаги са мислили, че Испания е проблемът и Европа е решението", казва Гомес. По думите му обаче това се променя. "Навлизаме в период на политически риск. Хората започват да се разочароват. Омръзнало им е от Европа", допълва той.
