МВФ: Европа е на кръстопът

МВФ: Европа е на кръстопът

"Още сме много далеч от крайната ни цел. Ежедневните предизвикателства ни поставят на кръстопът". Това заяви управителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард по време на форум в Ню Йорк, посветен на кризата, съобщват от организацията.

"Необходими са още реформи за стабилизиране на финансовия сектор", допълни Лагард и призова стриктно да се следват мерките за излизане от кризата, но не с поглед единствено към следващите пет или десет години, а и с мисъл към следващите седмици и месеци.

"Следващите стъпки ще са най-важните по отношение на целта да спрем цикличността на кризата", заяви още Лагард, цитирана от iNews.bg

За нея в момента е важно да се оздрави финансовата система. Без този ход, без промяна слабите банки ще продължат забавят ръста на сектора. В този аспект европейските банки се нуждаят от най-спешните мерки за стабилизиране, защото световната икономика е свързана система и нестабилната европейска банкова система не е от интерес за нито една друга страна.

Лагард обаче коментира и че здравето на банките е в ръцете основно на Европа. "Това означава повече, а не по-малко Европа", заяви шефът на МВФ. За нея е необходима обща рамка, която да подобри финансовите пазари.

Япония е изправена пред икономически проблеми

Япония е изправена пред икономически проблеми

Коренът на проблемите на азиатската страна се крие в застаряващото ѝ население

Традиционният излишък по текущата сметка на Япония напоследък се превърна в дефицит. В резултат страната ще бъде принудена да търси средства отвън, за да финансира държавния си дълг, коментира Bloomberg.

Коренът на проблемите на азиатската страна се крие в застаряващото ѝ население, поради което паричната политика не е достатъчно средство за стабилизиране на държавата. Демографската ситуация в Япония постепенно ще доведе до ограничаване потреблението на населението и до увеличаването на разходите по обслужването на държавния ѝ дълг като процент от БВП на страната.

Засега е намерено временно решение на проблема чрез емитирането на огромно количество облигации от страна на Централната банка на Япония. Това обаче само ще отложи влизането в смъртоносната дългова спирала, но няма да го предотврати, информира iNews.bg.

И все пак... Уникалното в японския случай е, че тя разполага със средства за реагиране на тази криза. Десетилетията на излишъци в бюджета на страната и изнасянето на капитал от нея са ѝ формирали огромно количество запас от чуждестранни активи.

Японското министерство на финансите изчислява, че чуждестранните резерви и инвестиционните активи на страната, включително 890 млрд. долара, вложени в американски ценни книжа, възлизат общо на 3,19 трилиона долара. Тази сума надхвърля дори чуждестранните инвестиции в Страната на изгряващото слънце.  Това е най-големият капиталов излишък на която и да е страна по света.

Сега обаче ще се наложи Япония постепенно да ликвидира тези чуждестранни активи, както и да използва текущите си приходи за закупуването на все повече вносни стоки и услуги, за да се "справи" с все по-големия брой пенсионери.

Защо Европа се разболя тъй страшно?

Защо Европа се разболя тъй страшно?

След което купонът свърши...

Защо Европа се разболя тъй страшно? Защото се изтощи, докато спасяваше закъсалите? Защото отделните държави са безотговорни? Или защото въведе еврото и така съживи недостатъците, довели до Голямата депресия през 30-те?

Общо взето всички анализи за Европа могат да се сведат до две основни версии - републиканската и германската, пише наблюдателят на "Ню Йорк таймс" Пол Кругман и продължава така: Според републиканската версия - която е основен елемент в кампанията на Мит Ромни - Европа е закъсала, защото се е пресилила, помагайки на бедните и злощастните, така че сега сме свидетели на предсмъртните гърчове на държавата на благосъстоянието. Това впрочем е старият, добре познат рефрен на дясното крило. Но ако разгледаме Швеция, да речем, ще установим, че тя все още има една невероятно щедра социална държава и може да се похвали със стопански растеж, който е по-висок от растежа на всяка друга богата страна.

Но нека подходим систематично към темата. Да вземем 15 страни с евро (изключвайки Малта и Кипър) и да ги класираме според процента от брутния обществен продукт, който заделят за социални програми. Може ли да се каже, че закъсалите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия) се открояват с необичайно големи програми за благосъстояние? Не; само Италия беше сред първата петорка, но дори и така нейната социална държава е по-малка от германската. Така че голямата държава на благосъстоянието не е причина за сегашното заболяване.

Нека не "елинизираме"!

 

От какво точно боледува Европа?

Втората основна версия, германската, иска да ни убеди, че причината е във финансовата безотговорност. Това обяснение пасва в случая с Гърция - но само там и никъде другаде. Италия отдавна има голям държавен дефицит - наследство от безотговорна политика преди много години, - който впрочем е много малко по-голям от германския. Португалският дефицит беше значително по-малък, докато Испания и Ирландия бяха всъщност на плюс.

Европейските страни извън еврозоната също могат да имат големи дефицити и дългове, без да изпадат в криза. Англия и САЩ взимат дългосрочни заеми с лихва от 2 процента; Япония, която е затънала в дългова яма, много по-дълбока от онази в Европа, включително и в Гърция, плаща само 1 процент. С други думи, "елинизирането" на икономическия дискурс е абсолютно безпочвено.

От какво тогава боледува Европа? Причината е изключително монетарна. Като въведе единна валута, без институциите, необходими за функционирането на тази валута, Европа фактически съживи недостатъците на златния стандарт - недостатъци, които играха основна роля за кризата през 30-те години, известна като Голямата депресия.

Въвеждането на еврото предизвика чувство на фалшива сигурност сред частните инвеститори, отприщвайки потоци от капитали към страните в периферията на Европа. В резултат от този прилив разходите и цените се повишиха, производителността стана неконкурентоспособна, държави с приблизително балансирана търговия започнаха да трупат дефицити. След което купонът свърши, пише Кругман.

Ако все още имаха своята национална валута, периферните държави можеха да я девалвират и така бързо да възстановят конкурентоспособността си. Но те нямат такава, което означава, че ги очаква дълъг период на масова безработица и бавна, смазваща дефлация. Тяхната дългова криза е страничен продукт на тази безрадостна перспектива, тъй като депресираната икономика води до бюджетен дефицит, а дефлацията увеличава още повече бремето на дълговете.

Вникването в естеството на заболяването на Европа е от ограничена полза за самите европейци. Засегнатите страни са изправени пред две възможности, но и двете не са особено приятни: или да страдат от болките на дефлацията, или да предприемат драстичната стъпка и да се откажат от еврото - което не би било политически разумно, освен като най-крайно средство, пише Пол Кругман.

Бомба със закъснител

 

Черни облаци над европейския финансов свят

Същата теза застъпва и известният американски икономист Мартин Фелдстийн. Според него еврото застрашава единството на Европа. Без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. Защото нямаше да я има самата криза, твърди Фелдстийн. Той смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но връщане назад няма, тъй като отказът от него щял да струва прекалено скъпо.

Европа си остава бомба със закъснител и ако тя избухне, сме застрашени от глобална депресия. За това предупреждава един друг водещ американски икономист - Нуриел Рубини, човекът, предсказал навремето срива на американския пазар за недвижими имоти. Тази негова прогноза, направена преди близо четири месеца, засега не се е сбъднала, но това не означава, че тя е нереалистична. Неотдавна вестник "Ню Йорк таймс" написа, че богатите западни държави вървели към "day of reckoning" - деня на разплатата. На Европа и Америка им предстояли тежки времена.

Пол Кругман предупреждава на свой ред, че американците трябва да си извлекат поука от европейските неразбории. И препоръчва следното: "Следващия път, когато чуете да разправят, че Америка трябва да унищожи социалната си мрежа или да ореже разходите, имайки предвид какви неща стават в Европа, ето какво трябва да знаете: тези хора си нямат представа за какво говорят."

АГ, НЙТ, ДПА, ДЦ, ЮК, ПК, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел - dw.de

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Никой не знае колко са гръцките милионери. Знае се само, че никак не са малко. Сега обаче, когато Гърция стене, те изведнъж спряха да се показват. Няма ги вече пищните партита, луксозните лимузини и разюзданото харчене.

Милионерите се укриват

Колонаки, тузарският квартал на гръцката столица Атина, е известен с това, че жителите му са от сой: дипломати, лекари, предприемачи. Тук пазаруването в многобройните скъпи бутици е част от всекидневните ангажименти на един определен слой хора. Сега обаче нещата доста се промениха. Кризата удари дори Колонаки, където досега пестенето беше равносилно на порок. Бутиците са празни, кафенетата - също, а на хората, които излагат на показ новото си Порше или Ферари, се гледа с презрение. В Колонаки знаят, че в последно време в центъра на Атина бяха освирквани дори и по-обикновените граждани, сглупили да си облекат скъп костюм.

Лукс по време на апокалипсис

Ако човек иска да види къде все пак са се покрили гръцките супербогаташи, ще трябва да се отправи към покрайнините на столицата. Например в тенисклуба "Полития". Тук удоволствието да размахваш тенис-ракета струва близо 8 000 евро годишно. Около 200 семейства си позволяват този лукс. Край басейна, изграден в подножието на изкуствен водопад, се протягат няколко възрастни мъже и младите им половинки. "В никакъв случай не безпокойте господата. Те имат нужда от почивка, защото тази вечер ще са особено заети - ще има сватба с 400 души гости", предупреждават хората от персонала. Кризата, която разтърсва Гърция, е тук явно на светлинни години разстояние.

Едни мизерстват, други харчат

Досега няма конкретен отговор на въпроса колко точно са милионерите в Гърция. Едва 5 000 от гражданите й признават в данъчните си декларации, че имат доход от над 100 000 евро. Или както казва един социолог, гърците обичат нацията си, но гледат на държавата като на нещо, което трябва да бъде разграбено. Докато в Европа се укриват средно около 10% от ДДС, в Гърция процентите са 30 - т.е. 15 милиарда евро всяка година.

Омразните милионери

"Богаташите започнаха да избягват публичните изяви, защото се страхуват от нападения", казва Янис Пантелакис, редактор в ляволибералния всекидневник "Елефтеротипия". До скоро гръцките богаташи не пропускаха да поканят пресата на партитата си. Сега са се изпокрили в добре охранявани и трудно достъпни за простосмъртните хора места. А най-мразени са онези богаташи, които се изнесоха в чужбина - заедно с всичките си милиони. За двама от тях дори се предполага, че само чакат Гърция да рухне, за да се върнат обратно и да изпокупят всичко с укритите си милиони.

Така че фронтовете на гръцката битка за оцеляване минават не между ляво и дясно, а между бедни и богати. И докато едните протестират денонощно в центъра на Атина, другите се укриват - за да не ги удари народният гняв.

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.

Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. 

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Подготовка и превенция

Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. 

В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.

Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК. 

Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Правомощия и инструменти за оздравяване

Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.

Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

- Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

- Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

- Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

- Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Мостова банка и фондове за оздравяване

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

Инвеститорите търсят убежище заради проблемите в еврозоната

Инвеститорите търсят убежище заради проблемите в еврозоната

Страховете за бъдещето на еврозоната понижиха до рекордни нива разходите за финансиране на САЩ, Германия и Великобритания, чиито ДЦК са считани за сигурни убежища при кризи.

© Brendan Mcdermid

Доходността по десетгодишните американски облигации спадна до нива, които са виждани последно през 1946 г., а тези на Германия и Великобритания удариха рекордни дъна, тъй като инвеститорите се стремят да намерят сигурно убежище за активите си на фона на кризата в еврозоната, съобщава Financial times. Притеснените инвеститори дори започнаха да дават заеми на Берлин безплатно, като лихвите по двегодишните германски облигации спаднаха почти до нула за пръв път.

Доходността по държавните ценни книжа на САЩ с десетгодишен падеж достигна 1.62% - ниво, което за последно е било достигано през март 1946 г. Лихвите по базовите германски облигации спаднаха до 1.26%, а тези на Дания до 1.09%. Във Великобритания лихвите по държавните облигации спаднаха до 1.64% - рекордно дъно, откакто е започната да се води статистика през 1703 г.

"До тези екстремни нива се стигна, защото сме в екстремно опасна ситуация. Хората просто искат да вложат парите си някъде, където ще са сигурни, че ще могат да си ги вземат обратно. В скоро време може би дори ще плащат на САЩ и Германия, за да се грижат за парите им", коментира Гари Дженкинс, ръководител на кредитния анализатор Swordfish Research.

Търсенето на убежища от инвеститорите настъпи заради допълнително влошаващата се ситуация в Италия и Испания – третата и четвъртата най-големи икономики в еврозоната. Рим проведе разочароващ търг на ДЦК в сряда, при който лихвите по десетгодишните облигации надминаха 6% за пръв път от януари. Еврото също задълбочи спада си спрямо долара и започна да се разменя за по-малко от 1.24 долара за пръв път от две години.

Объркването около това как испанското правителство ще осигури 19 млрд. евро, нужни за спасяването на затруднената банка Bankia, доведе до повишаване на разходите по дълговете на Мадрид близо до нивата, при които Португалия, Ирландия и Гърция прибегнаха до международна финансова помощ. Разликата в доходността на испанските и германските десетгодишни облигации достигна 540 базисни точки, което е най-високото ниво от въвеждането на еврото.

Икономистите прогнозират, че разходите по задълженията на САЩ, Великобритания и Германия вероятно ще продължат да спадат заради влошаващата се икономическа ситуация и опасността от още намеси на централните банки. През последните месеци много мениджъри на активи насочват парите на клиентите си и към валути, считани за сигурни като швейцарския франк и американския долар.

"Стремежът за отбягване на риска, бързо влошаващата се световна икономика и необичайно ниските лихвени проценти ще задържат за доста време ниската доходност по средносрочния и дългосрочен дълг на тези държави", коментира Мохамед Ел-Ейран, главен изпълнителен директор на фонда Pimco.

От своя страна Ник Гартсайд от JPMorgan Asset Management прогнозира, че лихвите по германските облигации лесно могат да паднат под 1% - нещо, постигано сред развитите икономики само от Япония и Швейцария. Според него лихвите по щатските и британските облигации може да спаднат под 1.5%.

Гърция без ток от юни

Разпределителните компании дължат 300 млн. евро на доставчиците

  Южната ни съседка Гърция рискува да „остане на тъмно”, тъй като компаниите-доставчици на електрическа енергия за домакинствата дължат над 300 млн. евро на Държавната газова компания на страната (ДЕПА).

Гръцкият вестник „Катимерини” публикува писмо, в което директорът на ДЕПА Харис Сахинис се обръща към временното правителство на страната с искане на този въпрос да бъде дадено „значение от национален приоритет” и да се предприемат мерки веднага, за да се избегне спирането на електроподаването за домакинствата в началото на юни.

Директорът на ДЕПА заплашва, че ако не бъдат предприети каквито и да е постъпки, компанията ще трябва да прекрати от началото на следващия месец подаването на газ към производителите на електро и топло-енергия.

Харис Сахинис също така моли временното правителство да поиска от банките да се откажат от гаранциите, които търсят, за да може ДЕПА да се сдобие с необходимите капитали, за да се разплати с основните доставчици на газ в страната – руската компания „Газпром”, италианската ЕНИ и турската „Ботас”.

Директорът на ДЕПА също така посочва, че платежният дефицит на Оператора на енергийният пазар на Гърция (ЛАГИЕ) е достигнал 400 млн. евро и продължава да нараства с всеки ден. 
 

Излизане на Гърция от еврозоната ще струва на ЕЦБ един трилион евро

Прогнозата е на директор на Иститута за международни финанси Чарлз Далара

  Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще нанесе огромен удар на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще й струва един трилион евро, твърди директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара, цитиран от гръцките медии. Той също така изтъква, че ефектът за останалата част от Европа при този сценарий "ще бъде някъде между катастрофа и Армагедон". Далара представляваше и частните кредитори на Гърция при преговорите за отписване на част от дълга й.

Опасност за ЕЦБ

В интервю за Bloomberg Далара предупреждава, че онези, които си мислят, че Европа и като цяло световната икономика са подготвени за излизане на Гърция от еврозоната, трябва да помислят пак, тъй като според него това ще постави в безизходица Европейската централна банка. Експозицията на ЕЦБ към гръцки дълг е над два пъти размера на капитала на ЕЦБ, коментира Далара, който представлява банките в техните преговори с гръцкото правителство по преструктурирането на дълга.

Като последствие според него централната банка няма да може да окаже ликвидна подкрепа и да стабилизира финансовия сектор на еврозоната. ЕЦБ ще е неплатежоспособна, ако Гърция напусне еврозоната, казва Далара и допълва, че Европа ще трябва да рекапитализира централната си банка.

Вероятно, но не неизбежно

"Смятам, че излизането на Гърция от еврозоната е възможно, но не и неизбежно. Дори не бих го нарекъл вероятно, тъй като цената за Европа и за световната икономика ще бъде огромна. Натискът върху Испания, Португалия, дори Италия и евентуално Ирландия ще бъде огромен и необходимостта Европа да окаже много по-голяма подкрепа на банковите системи ще нарасне значително", отбелязва Далара.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви през уикенда, че планирането на вероятността Гърция да напусне еврозоната "не е приоритет", докато икономистът на Morgan Stanley Елга Барш определя вероятността за излизане на Гърция от еврозоната на 33 процента.

Според Далара няма как да се изготви план за плавно излизане на Атина от еврозоната и затова сегашната спасителна програма трябва да се "адаптира към новите реалности" и фискалните цели да се отложат с година или 18 месеца. Според неговите изчисления това ще струва на еврозоната още шест до десет милиарда евро.

Той също така препоръчва облекчаване на икономиите в други страни, особено в Испания и Португалия, с аргумента, че Европа трябва да се съсредоточи по-малко към краткосрочните съкращения и повече към прилагане на трудните реформи като тези на пазара на труда. Далара също така предлага спасителните фондове да инвестират директно в слабите финансови институции, особено в Испания.

Хампарцумян: България не е в криза отдавна

По думите на Хампарцумян, за да се постигне устойчив растеж, трябва да настъпят промени във всички сфери на икономиката. Снимка: Sofia Photo Agency

България не е в криза от няколко тримесечия, но искаме икономиката да расте устойчиво и да е по-ефективна, заяви председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян на финансов форум.

По думите на Хампарцумян, за да се постигне устойчив растеж, трябва да настъпят промени във всички сфери на икономиката, предаде Дарик радио.

За финансовите пазари е нужна повече интеграция – както при фондовите борси, така и в целия Европейски съюз, смята банкерът.

По думите на Хампарцумян основното е „да накараме икономиките ни да растат устойчиво и това предстои да го видим“.

„Защото технически България не е в криза вече няколко тримесечия. Очевидно обаче това, че Българияне е в криза, не ни харесва, искаме повече. Искаме икономиката да бъде по-ефективна и това трябва да бъде общо усилие“, категоричен е той.

Банкерът изтъкна, че в икономиката всичко е взаимосвързано: политиците трябва да свършат своята работа, държавната администрация трябва да свърши своята работа, може би трябва да бъде драматично намалена и да се замести количеството с качество.

„Ако искаме Европа, която да е успешна като регион, също трябва по-висока степен на интеграция, независимо колко се говори днес за национални дискреции, за това как този ще се цепи, онзи ще напуска и така нататък. За тези, които следят, вероятно няма да е новина, но целият западен бряг на Америка – щатите Орегон, Вашингтон, Калифорния, са в технически фалит от няколко години. Да сте чули някой да иска да извади Калифорния от САЩ и да въведе мексиканското песо там? Не сте чули“, коментира Хампарцумян.

Какво става у нас при трите сценария за Гърция

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Политическата аритметика прави много трудно сформирането на мнозинство и съставянето на правителство в Гърция. Не само това, но и, изглежда, сякаш никой няма особено желание да управлява страната. И как да не е така, след като става въпрос за икономика в процес на драматично срутване, драстично увеличение на безработицата и огромен бюджетен дефицит, т.е. няма пари.

Гърция в някакъв смисъл напомня България от началото на прехода. Както добре си спомняме, България прекара цялото десетилетие на 90-те години в депресия и криза. Докато другите страни от Източна Европа забогатяваха, България обедняваше. Не е случайно, че все още не можем да догоним бивши соцстрани като Естония или Чехия - загубихме цяло десетилетие, в което те правеха реформи, а в България потъвахме и страдахме от хиперинфлация.

Ако и Гърция изкара едно десетилетие в нищоправене, дефицити и постоянно отлагане на реформите, и тя ще стане бедна страна като България. Да се следва лошият български опит от 90-те години, не е добра идея, но по всичко личи, че натам вървят нещата в южната ни съседка. Рискът от подобен сценарий се увеличава последните седмици.

Според някои американски анализатори вероятността Гърция да се раздели с членството си в Еврозоната в рамките на следващите няколко години е изключително висока - ако не 100%, то със сигурност много над 50%.

И това не е учудващо, вече няма много желаещи в ЕС да поемат дълговете на Гърция и много западни страни само чакат повод, за да спрат всякакво финансиране на Гърция.
Оттам до изгонването от еврозоната пътят не е дълъг.

Нека си представим какво се случва с една свръхзадлъжняла страна, с голям бюджетен дефицит и никакви резерви, ако бъде изгонена от еврото и трябва да въведе собствена валута - драхма. Никой няма да иска да държи тази валута, никой няма да вярва в нейната стабилност, всеки ще иска да я обърне в твърда валута и да си изнесе парите в чужбина. Точно както беше в България през 1996 г. Девалвация и хиперинфлация са гарантирани, както и загуба на спестяванията и обедняване. За инвестиции (местни или чужди) може да се забрави.

И това не е всичко. Ако Гърция изпадне в хаос и бъде изгонена от еврозоната, не е невъзможно да бъде изгонена и от Шенген, а може би и от ЕС, включително с въвеждане на визи за гърци, посещаващи ЕС и България. С това изолацията на страната би била тотална, както и икономическият крах.

Разбира се, освен най-черните сценарии, има и по-малко черни. На теория съществува оптимистичен сценарий: Гърция да състави реформаторско правителство и да излезе от кризата бързо - както Полша и Естония излязоха от кризата бързо след края на комунизма.

Но Полша имаше Лешек Балцерович, а Естония имаше Март Лаар - а в Гърция засега не се очертава такъв реформатор, още по-малко е вероятно той да получи подкрепа в парламента. Този оптимистичен сценарий е много малко вероятен, въпреки че всички бихме се радвали Гърция да се оправи бързо. Ако не се сбъдне нито най-черният, нито най-оптимистичният сценарий, тогава ще има някаква междинна ситуация - в която гърците ще изклинчат оставане в еврозоната, срещу което ще обещаят много реформи и дори ще изпълнят някои от тях. Но още години наред страната ще бъде на ръба, инвеститорите ще я заобикалят отдалече, икономиката ще буксува и потъва, а безработицата ще расте.

Всичко това ни показва, че не трябва да си правим големи илюзии за Гърция. Страната ще има проблеми дълго време и едва ли можем да очакваме някакви чудеса. Това може да породи цял куп ефекти за България като съседна страна.

Гръцки фирми вече търсят спасение от кризата - бягайки към Кипър и България, където има повече стабилност, по-ниски данъци и по-добри условия за бизнес.
Този процес ще се засилва, макар че трябва да осъзнаем, че България се конкурира с други страни като място за бизнес и са необходими по-сериозни усилия в подобряване на инвестиционния климат.

Богатите гърци вече изнасят капиталите си извън страната - наскоро имаше скандал в гръцкия парламент, тъй като много депутати също са си изнесли парите в Швейцария.
По-бедните гърци едва ли могат да стигнат до Швейцария, те вероятно ще си държат парите в брой или ще ги депозират/инвестират в близки страни (България и Кипър отново имат най-голям шанс).

А поделенията на гръцки банки в България ще стават все по-независими и може да се сдобият с нов собственик, както стана с ирландските.
Ако Гърция бъде изгонена от Шенген, както наскоро намекна австрийски министър, България вероятно ще влезе в Шенген, но ще трябва да поеме товара на външна граница на ЕС. От това не е ясно дали ще имаме особена полза, тъй като няма да премахне границата с Гърция, а ще се наложи отново да я подсилваме.
Ако Гърция не изпълнява заложените в спасителната програма мерки, най-вероятно ще загуби достъп до еврофондовете и това може да доведе до насочване на повече средства към България и други по-бедни страни от ЕС. В същото време обаче потъването на гръцката икономика означава, че ще е по-трудно да се изнася за Гърция и българският бизнес ще трябва да се пренасочи към други пазари.

След 5 г. рецесия гърците вече започват да мислят за емиграция и ако потъването продължи, Гърция вече няма да привлича имигранти (включително българи), а ще бъде източник на емигранти към Западна Европа. Испания, друга наша традиционна миграционна дестинация, също страда от висока безработица. Това е вероятност тези българи да се върнат у нас, но ще го направят само ако тук се привличат инвестиции и се отварят нови работни места.

Може да се очаква и пренасочване на немските туристи от Гърция, което отваря ниша и за българския туризъм, стига той да е готов за предизвикателството(хърватите вече се възползват от това развитие).

Ако Гърция бъде изгонена от еврозоната, новата валута - драхмата, ще се обезцени драстично и ще бъде много евтино да се ходи на почивка там.

Българският бизнес, който има опит от годините на хиперинфлацията, ще има възможност да приложи знанията си отново в съседна Гърция, което може да отвори и възможност за евтини покупки.

Гръцката десница обещава по-ниски данъци

Гръцката десница обещава по-ниски данъци

Хората вече нямат пари да плащат нови такси, смята Самарас

Getty Images / Guliver

Ръководителят на дясната партия "Нова демокрация" Андонис Самарас, който се очертава като фаворит на изборите на 6 май в Гърция, обеща днес на гърците икономическо възстановяване чрез намаляване на данъците и борба срещу прахосването на публични средства, предаде БГНЕС.

Хората вече нямат пари да плащат нови такси или пък да понесат допълнително съкращаване на заплати и пенсии. Единственото, което може да се направи, е да се намали огромното прахосване на публични средства, заяви Самарас, представяйки икономическата си програма.

Той обеща също да работи за съкращаване на дефицитите на държавните ведомства, да ускори програмата за приватизации, да вземе мерки са преструктуриране на държавните служби и за борба срещу бюрокрацията.

Според него увеличаването на данъците, което изискват страните кредиторки, ЕС и МВФ, само е допринесло страната още повече да затъне в рецесията и е довело до затваряне на хиляди предприятия.

С 430 млрд. долара Г-20 увеличи ресурса на МВФ

Финансовите министри на Г-20 се срещнаха във Вашингтон по време на пролетното заседание на Световната банка и МВФ. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ресурсите на Международния валутен фонд (МВФ) за справяне със световната дългова криза ще бъдат увеличени с 430 милиарда долара, обявиха страните от Г-20.

Групата се съгласи да увеличи ресурсите на МВФ за превенция и решаване на кризи, предаде bTV.

Финансовите министри на Г-20 се срещнаха във Вашингтон по време на пролетното заседание наСветовната банка и МВФ.

„Тези ресурси ще са на разположение на всички страни членки на МВФ и няма да са запазени за определен регион“, заявиха страните от Г-20.

В тази сума влизат 200 милиарда долара от страните в еврозоната и близо 70 милиарда долара от европейски страни извън нея.

Други приноси са тези на Япония с 60 милиарда долара, Южна Корея с 15 милиарда долара, Саудитска Арабия с 15 милиарда долара и Австралия със 7 милиарда долара.

Ден по-рано генералният директор на МВФ Кристин Лагард заяви, че е нужно да се съберат поне 400 милиарда долара допълнителни средства за помощ на страни в затруднение. Лагард обаче добави, че вижда облаци на икономическия хоризонт.