Тройката ще надзирава Испания

Тройката ще надзирава Испания

Уверенията на Мариано Рахой, че помощта идва без тежки условия, все повече се пропукват

В събота испанският премиер обяви, че условията по заема ще засягат само банките

Испания ще бъде поставена под надзора на международните кредитори след отпускането на спасителен заем за банковата й система, съобщава Reuters, позовавайки се на официални източници от Европейския съюз (ЕС) и Германия. Това е в противоречие с изказванията на испанския министър-председател Марионо Рахой, който настояваше, че средствата ще бъдат отпуснати без подобни ангажименти. Решението на еврозоната да отпусне до 100 млрд. евро за испанските банки доведе до силен ръст на европейските акции и единната валута, а лихвите по испанските и италианските облигации започнаха да спадат на вторичния пазар.

Официалните изявления относно спасителния пакет оставят редица открити въпроси, включително точната сума на помощта и начините на разпространението й. След обявяването на споразумението в събота Мариоано Рахой обяви, че то ще включва само условия за банковия сектор и "няма да има нищо общо" с процедурите, съпътстващи спасителните пакети за Гърция, Ирландия и Португалия.

В последствие обаче европейският комисар Хоакин Алмуния и германския финансов министър Вофганг Шойбле коментираха, че както и при другите спасителни пакети, т. нар. "тройка" трябва да наблюдава процеса. Тройката включва Европейската комисия, Международният валутен фонд и Европейската централна банка. "Разбира се, че ще има условия. Който и да дава парите, няма да ги даде просто така", коментира Алмуния пред испанското радио Cadena Ser.

Той също така заявява, че МВФ ще бъде напълно ангажиран с надзора на испанската програма, въпреки, че няма да отпуска средства. Банките, които ще се възползват от помощта, трябва да представят планове за преструктуриране. От своя страна Шойбле е коментирал пред германска радиостанция, че "щом испанската държава взема заемите, тя трябва да е отговорна за тях. По всяка вероятност и в този случай ще има "тройка". Естествено е да има надзор, за да е сигурно, че програмата се изпълнява, но това се отнася само за преструктурирането на банките".

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Лихвите по депозитите също остават сред най-високите

България е сред страните с най-скъпи ипотечни кредити в ЕС, показват данните на Европейската централна банка. Към края на април 2012 г. по-висока е единствено цената на новоотпусканите жилищни заеми в Унгария. Според публикуваната от ЕЦБ статистика към края на април годишният процент на разходите (ГПР, включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони, свързани с обслужването на заема) по жилищните кредити в България е съответно 8.58% по заемите в левове и 8.32% по тези в евро. Средно за еврозоната цената на жилищните заеми е 3.79%.

Ипотечни "първенци" 

От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.

Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.

За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).

Потребителски рекордьори

Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.

Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.

Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.

Заемът за Испания зарадва пазарите

Заемът за Испания зарадва пазарите

Анализаторите не очакват позитивните тенденции да се окажат устойчиви, предвид оставащите неясноти около бъдещето на еврозоната

Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Световните пазари започнаха седмицата със силен ръст, след като инвеститорите приветстваха решението на европейските политици да се отпусне помощ от 100 млрд. евро за стабилизиране на испанските банки. Индустриалните суровини също отчитат стабилно търсене, след като последните статистики за Китай показаха по-силен от очакваното износ и по-слаба от очакваното инфлация. Това увеличи надеждите, че Пекин ще продължи да разхлабва паричната политика при нужда.

Световният индекс FTSE отчита ръст от 1.2%, след като акциите в Азиатско-тихоокенаския регион напреднаха с 1.8%, а FTSE Eurofirst 300 отвори с ръст от 1.5 на сто. Японският индекс Nikkei се повиши с 2%, хонгконгският Hang Seng - с 2.1 процента, южнокорейският Kospi - с 1.6%, а в Китай Shanghai Composite нарасна с 0.3 на сто.

Основният испански индекс Ibex 35 е нагоре с 4.6%, а акциите на европейските банки са поскъпнали с 3.3%. Британският индекс FTSE 100 е нараснал с 1.7%, а германският DAX и френският основен индекс CAC-40 с по 2%. Американските фючърси в рамките на S&P 500 също са поскъпнали с 1.3% и явно ще продължат ръста си с от миналата седмица.

Златото поскъпна с 0.4 на сто до 1601 долара за тройунция, суровият петрол напредна с 1.79 долара до 86.13 долара за барел, а сорта Брент – с 2.12 долара до 101.6 за барел.

Скачени съдове

Притокът на пари към по-рискови активи става за сметка на отлив от "сигурните убежища" на инвеститорите, отбелязва Financial times. Доходността по щатските 10-годишни облигации, които преди седмица отбелязаха рекордно дъно под 1.5%, се покачиха с 5 базисни точки до 1.68%, а лихвите по еквивалентните германски бундове скочиха със 7 базисни точни до 1.38%. Испанските 10-годишни облигации също започнаха да привличат купувачи и лихвите по тях спаднаха с 14 базисни точки до 6.07%.

Доларът, който доскоро печелеше от тревогите около еврозоната и растежа на световната икономика, също започва да спада и засега е поевтинял с 0.7%. Същевременно еврото поскъпна до 1.2634 долара, като в петък затвори на 1.2516 долара.

Вълна от оптимизъм

Апетитът към рискови активи се върна на пазара, след като през почивните дни финансовите министри на еврозоната се съгласиха да бъдат отпуснати до 100 млрд. евро на Испания, за да може четвъртата по големина икономика в региона да рекапитализира затруднения си банков сектор. Окончателният размер на спасителния заем ще бъде определен, след като по-късно този месец бъде публикуван независимият одит на испанските банки.

Друг фактор бяха изненадващо добрите данни от Китай. Изненадващият ход на Китайската народна банка да намали основния лихвен процент миналата седмица създаде опасения, че статистическите данни за икономиката ще бъдат слаби. Цифрите обаче се оказаха положителна изненада, макар че все още сочат за отслабване на икономиката. През май китайският износ се е увеличил с 15.3% спрямо миналата година, а инфлацията е спаднала до двегодишно дъно от 3%.

"Фактът, че Испания ще получи помощ при по-леки условия от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия също дойде като добра новина. Заедно със смесените, но по-добри от очакваното китайски данни, това предразполага пазарите да растат в началото на седмицата", коментират анализаторите на Crеdit Agricole Corporate & Investment Bank, цитирани от Wall Street Journal. Спасителният пакет за Испания няма да включва допълнителни изисквания за бюджетни икономии, каквито бяха наложени на другите затруднени държави.

Едно наум

Въпреки ръста при отварянето на търговията, някои участници на пазара остават скептични за шансовете тази тенденция да се окаже трайна, тъй като е въпрос на време първоначалната еуфория да бъде заместена от въпроси за това откъде точно ще дойдат парите и дали това не е стъпка към спасяване на самата Испания, а не само на банките й. Наближаващите избори в Гърция също привнасят усещане за несигурност.

"Сумата от 100 млрд. евро далеч надхвърля 40-те милиарда, които се очаква да са нужни за испанските банки. Това ще увеличи държавния дълг с около 20%. Размерът на спасителния пакет е значителен, което само по себе си също е притеснително и в бъдеще това може да се обърне срещу еврото", отбелязват още от Crеdit Agricole.

"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната

"Мудис" ще понижи оценките в еврозоната

Развитието на ситуацията в Гърция и Испания може да накара „Мудис" да понижи оценката на много страни в еврозоната, съобщи рейтинговата агенция.

Ако Гърция напусне това ще доведе до увеличение на натиска върху оценките на страните, използващи общата европейска валута. 
Според доклада на агенциятатова ще доведе до загуби за инвеститорите в гръцки ценни книжа, от една страна заради замяната на еврото с местна валута, от друга заради силните макроикономически смущения, които ще последват.

Рискът от излизане на Гърция от еврозоната крие най-голяма заплаха за кредитните рейтинги на Кипър (Ва1,), Португалия (Ва3), Ирландия (Ва1), Италия (А3) и Испания (А3). Ако това се случи, агенцията възнамерява да преразгледа оценките на всички страни от еврозоната, включително тези с максимална оценка като Германия, Франция, Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия.

Според експертите на „Мудис" проблемите в банковия сектор на Испания не биха повлияли катастрофално за еврозоната. На подобна опасност е изложена в по-голяма степен единствено Италия, където банките също изпитват дефицит на ликвидност.

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи спасителен заем от останалата част от еврозоната за банковия си сектор.

Новината дойде вечерта в събота след двучасова видеоконференция на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде БНТ.

Така Испания ще получи заем от до 100 млрд евро за банките си; Международният валутен фонд също ще участва в спасителното споразумение, но само със статут на наблюдател.

Спасителният заем няма да включва изисквания за бюджетна дисциплина от страна на кредиторите спрямо испанското правителство, понеже ще бъде използван само за подкрепа на банковия сектор в страната, спестявайки по този начин „унизителните" външни условия, на които трябваше да отговорят страните с дългови кризи в Европа.

По този начин Испания става четвъртата страна в еврозоната, която получава международен спасителен заем – след Гърция, Португалия и Ирландия.

Испания е 12-тата най-голяма икономика в света, четвъртата по големи в еврозоната и петата най-голяма в ЕС.

Малко по-рано испанският министър на икономиката Луис де Хиндос заяви, че Испания ще поиска финансова помощ от еврозоната.

"Испания декларира намерението си да поиска европейско финансиране за рекапитализацията на тези банки, които имат нужда от това", заяви де Хиндос на пресконференция, цитиран от АФП.

Кой сега е шампион

Кой сега е шампион

Полша няма конкуренция за първото място в Европа по икономически растеж

Полша се подготви да покаже най-доброто си лице пред света

Още преди началото на Евро 2012 европейският шампион по икономически растеж вече беше ясен. Титлата безапелационно е за Полша, един от домакините на футболното първенство. И то не със съдийски реверанси, а съвсем честно и заслужено.

Страната отдавна не е имала повод да се гордее. А сега е най-удивителната история на успеха в ЕС в последните години. Икономиката й бе единствената, която не потъна в рецесия през 2009 г. Същевременно правителството на управляващия втори мандат премиер Доналд Туск се радва на политическа стабилност, каквато се среща рядко не само в региона, но и из целия сграбчен от кризата Стар континент. И Евро 2012 е идеалната възможност Полша да се похвали пред целия свят с постиженията си.

Елате и ни вижте

"За пръв път от краха на комунизма преди повече от две десетилетия обикновените хора от всички континенти ще слушат всекидневно новини от Полша и ще гледат полските градове на своите тв екрани. Впечатленията, които ще получат през тези три седмици, вероятно ще останат запечатани в съзнанието им за дълго време напред", написа в. Warsaw Business Journal в материал със заглавие "На карта е репутацията на Източна Европа".

В полза на Полша е и фактът, че вероятно никой не очаква много нито от нея, а още по-малко от другия домакин, Украйна. Така Варшава и останалите полски градове, където ще има мачове от първенството, могат само да изненадат приятно и да забършат праха от вехтите представи за страната като за сиво и мрачно посткомунистическо място.

А Полша има с какво да се похвали. Във време, когато ЕС се тресе от дългова криза, тя изживява своето собствено икономическо чудо. Новите стадиони, пътища и цялата построена инфраструктура за първенството (общо похарчените средства за организирането му са 21 млрд. евро, от които две трети са за транспортни съоръжения и само 5% са за спортните обекти) ще са видимата страна на полския успех.

Той е особено открояващ се на фона на останалите източноевропейски страни. Не само на другия домакин Украйна, отдалечаваща се все повече от ЕС, чукаща отново на вратата на МВФ за помощ и бойкотирана от европейски лидери заради обвинения в нарушаване на човешките права. Полша е отличник и в сравнение с Унгария, Чехия и Словакия. Първата също е сред клиентите на МВФ и за втори път е на опашката за заеми, а останалите две са силно засегнати от стагнацията в еврозоната, която задушава износа им.

Растеж по полски

Тайната на полската рецепта, позволила на страната да остане над водата по време на голямата рецесия преди три години и да продължава да изглежда незасегната от драмите в еврозоната, е обемният вътрешен пазар от 38 млн. потребители. Той се оказа надежден буфер срещу бурите, бушуващи в останалите части на Стария континент. Така Полша е далеч по-устойчива на сривове в международното търсене, тъй като търговията възлиза на около 40% от нейния БВП. Което е много по-малко в сравнение с останалите отворени икономики от Централна и Източна Европа.

Полша е защитена и заради сравнително солидния си банков сектор. Както и заради разумната фискална политика на управляващите във Варшава (страната е една от първите, въвели "дългова спирачка" в конституцията) и факта, че правителството вече е осигурило повече от 70% от нужните заемни средства за тази година.

Друга ключова съставка на коктейла за растеж са сравнително стабилният поток чуждестранни инвестиции (11.2 млрд. евро за миналата година) и 67-те млрд. евро структурни фондове от ЕС за периода 2007 - 2013 г. И както посочва финансовият министър Яцек Ростовски в интервю за в. Dziennik Gazeta Prawna, Варшава не е имала по-лесна задача от останалите правителства при вкарването във форма на публичните си сметки само заради средствата от Брюксел. Защото всички нови източноевропейски попълнения имат достъп до еврофондовете, но именно в Полша начинът, по който те се използват, има най-голям ефект. Например според изчисления на полското Министерство на регионалното развитие само през 2011 г. кохезионните фондове са допринесли за повишаване на БВП с 5.6%, а за периода 2013 - 2015 г. те ще помогнат за създаването на заетост за 1.19 млн. души.

За полския успех не е без значение и съседството с Германия, най-голямата европейска икономика. Най-силните категории в износа на Полша например са химическите продукти, електрониката и машините - все неща, които се поглъщат от мощната германска индустрия и правят федералната република износител номер две в света след Китай. "Очакваме силният германски експорт да продължава да подкрепя износа на полски промишлени стоки. Допълнителен стимул може да е и отслабването на злотата", пише в скорошен анализ на Bre Bank.

Всичко това помогна на Полша да отбележи впечатляващ растеж от 4.3% през 2011 г. И според последната прогноза на Европейската комисия страната ще бъде шампион в икономическото първенство на Стария континент и тази година с очакваните 2.7%. Което може да изглежда скромно на пръв поглед, но не и в контекста на рецесията или стагнацията в почти всички останали държави от ЕС.

Устойчива, но не и имунизирана

Въпреки това вече има сигнали, че макар и по-устойчива, Полша не е имунизирана срещу икономическата зараза от еврозоната. Кризата там вече започва да удря експорта, две трети от който отива към страните от валутния клуб. Ако Гърция излезе от еврото и шоковите вълни залеят Германия, Полша няма да остане незасегната.

Същевременно безработицата гравитира около 13%, което започва да се отразява на потреблението, а инвестиционният минибум покрай шампионата вече приключва. Всъщност част от амбициозните намерения бяха спрени в зародиш заради липса на средства. Още миналата година например близо 50 пътни проекта бяха изоставени, а плановете за построяване на 3000 км нови магистрали бяха смалени до 1800 км.

Според анализатори единственият начин полската икономика да продължи да блести са скучните реформи и либерализацията. Страната например е на първо място в ЕС по регулирани професии - цели 380. И всеки опит да бъдат отворени за конкуренция се натъква на ожесточен отпор. Правителството на Доналд Туск вече премина един сериозен тест на реформаторския си устрем - вдигането наскоро на пенсионната възраст на 67 години за мъжете и жените беше съпроводено с масови протести, горене на снимки пред парламента на подкрепящи реформата депутати, нападки от опозицията, че управляващите извършват "варварски акт", и надвиснал риск законопроектът да бъде провален с референдум. Кабинетът не се огъна, но това е само една от нужните дълбоки промени. Добрата новина е, че поне засега дори и без тях икономическата титла на Полша изглежда безспорна.

МВФ: Европа е на кръстопът

МВФ: Европа е на кръстопът

"Още сме много далеч от крайната ни цел. Ежедневните предизвикателства ни поставят на кръстопът". Това заяви управителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард по време на форум в Ню Йорк, посветен на кризата, съобщват от организацията.

"Необходими са още реформи за стабилизиране на финансовия сектор", допълни Лагард и призова стриктно да се следват мерките за излизане от кризата, но не с поглед единствено към следващите пет или десет години, а и с мисъл към следващите седмици и месеци.

"Следващите стъпки ще са най-важните по отношение на целта да спрем цикличността на кризата", заяви още Лагард, цитирана от iNews.bg

За нея в момента е важно да се оздрави финансовата система. Без този ход, без промяна слабите банки ще продължат забавят ръста на сектора. В този аспект европейските банки се нуждаят от най-спешните мерки за стабилизиране, защото световната икономика е свързана система и нестабилната европейска банкова система не е от интерес за нито една друга страна.

Лагард обаче коментира и че здравето на банките е в ръцете основно на Европа. "Това означава повече, а не по-малко Европа", заяви шефът на МВФ. За нея е необходима обща рамка, която да подобри финансовите пазари.

Износът е спасил Европа от тежка рецесия

Според ревизираните данни на Евростат, икономиката на еврозоната се е свила с 0.1% през първото тримесечие

Неясното бъдеще на еврозоната тласка икономиката надолу

Ревизираните данни на Евростат, оповестени в сряда, показват, че икономиката на еврозоната все пак се е свила с 0.1% на годишна база в първото тримесечие на 2012 г. Според първоначалните данни, оповестени в средата на май, икономическият ръст на валутния съюз за периода беше нулев. На тримесечна база брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната остава непроменен и според ревизираните данни. Статистическата служба потвърди, че икономиката на целия Европейски съюз е нараснала с 0.1%.

През последното тримесечие на 2011 г. икономиките на двете зони се свиха с по 0.3%. Според данните на Евростат Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Италия и Кипър са страните, изпаднали в техническа рецесия след две или повече тримесечия на спад.

Икономическият спад в Европа е бил по-слаб от очакваното основно благодарение на износа, който е нараснал с 1% в еврозоната и с 0.6 на сто в целия ЕС, след като беше спаднал със съответно 0.7 и 0.3 на сто през предишното тримесечие. Вносът е нараснал с по 0.1% в еврозоната и ЕС, след спад от 1.7% и 1.3%. Ръстът на износа е компенсиран от спада на корпоративните инвестиции с 1.4% и на строителството с 1.1% спрямо предишното тримесечие. Потреблението на домакинствата остават непроменено и не е допринесло към икономическия ръст.

По-лошо следващо тримесечие

Настоящото тримесечие може да се окаже още по-трудно за европейската икономика, след като предсрочните избори в Гърция и сътресенията в испанския банков сектор увеличиха опасенията, че валутният съюз може да се разпадне. През май икономическото доверие спадна до най-ниското си ниво от две години и половина, производството продължи да се свива, а еврото спадна до двегодишно дъно спрямо долара.

"Очакваме свиване на икономиката през текущото тримесечие, водено основно от износа и инвестициите. Има увеличен риск от рецесия, като несигурността натежава над икономическото доверие. Наивно е да се смята, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще реши проблемите", коментира Герд Хасел, икономист в германската BHF Bank, цитиран от Bloomberg.

Във вторник финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 се споразумяха да координират мерките си за справяне с финансовата криза. Според длъжностни лица, цитирани от Bloomberg, политиците са обсъждали "прогреса към финансов и фискален съюз в Европа".

Според последните прогнози на Европейската комисия, икономиката на еврозоната ще се свие с 0.3% през тази година, преди да се върне към растеж през 2013 г. Валутният съюз излезе от предишната си рецесия през третото тримесечие на 2009 г., след като Европейската централна банка понижи основния лихвен процент до рекордно ниски нива.

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.

Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. 

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Подготовка и превенция

Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. 

В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.

Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК. 

Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Правомощия и инструменти за оздравяване

Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.

Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

- Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

- Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

- Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

- Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Мостова банка и фондове за оздравяване

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

Вероятността Гърция да премахне еврото е 1 към 3

В „Стандард енд Пуърс” смятат, че решението на Атина да напусне еврозоната няма да накара други слаби във финансово отношение страни да последват този пример. Снимка: Reuters

Вероятността Гърция да излезе от еврозоната е едно към три, се казва в съобщение на международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс” (Standard & Poor's).

Решението на Гърция да се откаже от общата европейска валута може да стане последица от отказа на Атина „от извършване на реформите, за които настоява „тройката" на международните кредитори (Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), и резултат от спирането на финансовата подкрепа от страна на тези институти, смята „Стандард енд Пуърс”, цитирана от ИТАР-ТАСС и Дарик.

Според експертите на рейтинговата агенция при този сценарий на гръцката икономика може да й бъде нанесена съществена вреда, което ще доведе до дефолт и неспособност на страната да изпълни задълженията си по дълговете, допълва БТА.

В „Стандард енд Пуърс” смятат, че решението на Атина да напусне еврозоната няма да накара други слаби във финансово отношение страни да последват този пример.

Трудностите, с които ще се сблъскат гърците, ще разубедят правителствата на други страни да напуснат валутния съюз, казват специалистите на „Стандард енд Пуърс”.

В ЕС няма работа за 25 млн. европейци

Страдащата от икономическа и политическа криза Гърция е сред страните с най-висока безработица в съюза – 21,7%. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Близо 17,5 млн. души в еврозоната са били без работа през април, 3,5 млн. от тях на възраст под 25 години, сочат данните на Евростат за четвъртия месец от годината.

Статистическата служба на Европейския съюз отчете рекордните 11% безработица, предаде бТВ.

Безработицата в България се е увеличила с 0,1% и е достигнала 12,6 % през април.

Испания отново е най-засегната от слаба заетост в еврозоната – близо четвърт (24,3%) от активно търсещите работа в кралството са регистрирани в бюрата по труда.

С най-ниска безработица са Австрия (3,9%), Люксембург и Холандия (по 5,2%) и Германия – 5,4%. За една година безработицата е намаляла в 11 държави, увеличила се е в 15 и се е задържала на едно ниво в Ирландия.

Безработицата в целия Европейски съюз е малко по-ниска от тази в групата на страните, използващи общата европейска валута – 10,3%.

По оценки на Евростат близо 25 млн. мъже и жени в ЕС27 са без работа. С цели 102 хил. са се увеличили безработните спрямо март.

За една година безработните в ЕС са се увеличили с почти 2 милиона, 1,8 милиона от които в еврозоната.

Страдащата от икономическа и политическа криза Гърция е сред страните с най-висока безработица в съюза – 21,7% (данните са за февруари). В същата група попадат Латвия (15,2%) и Португалия с по 15,2%.

Европейската комисия е обезпокоена от повишаващото се ниво на безработицата в Европейския съюз, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

„Ние сме сериозно обезпокоени от тези данни, които потвърждават неотложността на ситуацията. Нужно е да се създаде по-динамичен пазар на труда и да се подкрепи създаването на работни места в Европа," казаха от пресслужбата.

Представители на ЕК нееднократно са отбелязвали, че икономическата криза в Европа не е приключила, а регионът се нуждае не само от политика на „затягане на коланите", но и от активни действия по възстановяване и усилване на икономическия ръст.

По този начин властите в ЕС се опитват да преминат от политиката на бюджетна икономика към политика на стимулиране на ръста, без да се отказват от мерките за икономии и нормализирането на бюджетните показатели, в това число и съкращаване на бюджетните дефицити.

„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От „Ройтерс" (Прочетете текста в оригинал!); Превод: БГНЕС

Йосиф Комнинакидис пуши нервно зад бюрото си в сънливото българско градче Раковски, докато размишлява върху спадащите продажби на своята компания.

Бизнесът на Комнинакидис на основния му пазар е в упадък, след като изборите в южната българска съседка оставиха страната без управление и поставиха под въпрос нейните платежоспособност и членство веврозоната.

„Продажбите в Гърция спаднаха с 30-35%. След вота те спряха напълно. Хората просто стоят и чакат," сподели 57-годишният енергичен мениджър на „Стаф Джийнс енд Ко".

Но бизнесът му не може да си позволи да чака. Компанията вече е работодател на 800 души в Раковски – градче на 180 км. северно от границата с Гърция. И вече планира да премести дейността си в България, за да намали разходите и облекчи доставките към Германия и Италия.

Няколко водещи гръцки фирми забелязаха потенциала за растеж на Балканите още през 90-те години, когато гигантите като „Кока Кола", „Хеленик" и „Чипита" решиха да се възползват от възможността и развиха бързобизнес в посткомунистическите икономики.

Днес стотици малки фирми правят същото. Гръцките предприемачи обръщат гръб на свиващия се роден пазар, който е несигурен и скъп, и търсят по-ниски данъци и по-евтин труд в България, Румъния иАлбания.

В обрат на съдбата въпросните балкански държави, в които допреди 20 години имаше комунизъм, днес предлагат стабилност на Гърция.

„Тук имаш сигурност. Имаш фиксиран плосък данък от 10%. Така знаеш колко печелиш и колко ще трябва да платиш – нещо, което в Гърция не съществува," обясни Комнинакидис, който се преместил в Раковски още през 1999 г.

Кипър, който предлага членство в Европейския съюз, силни културни връзки и по-богато население от това в балканските съседки на Гърция, също печели от създалата се обстановка. Островът има ниски данъци, но разходите за труд са по-високи. Наскоро местно издание съобщи, че 1500 компании са преместили централите си в Кипър до август 2011 г.

Над четвърт от 2800-те гръцки компании на българска земя са били регистрирани през миналата година. Данните са изготвени от националната агенция по приходите (НАП) в София.

Междувременно броят на гръцките компании в Румъния е нараснал с 12% от 2009 г. насам на повече от 5200. Гръцките фирми в Албания също са се увеличили през периода от 2010 до 2011 г. – с почти 200.

„Интересът на гръцките бизнесмени се удвои през последните две години," отбеляза Димитриос Турикис – консултантска агенция, оперираща в София и Атина.

Гръцката площадка за игри

Крахът на комунизма отвори цял куп възможности за гърците на Балканите. За това свидетелстват фирмите със силно присъствие в българската икономика – от телекоми като ОТЕ и „Интраком" до компании като „ГЕК Терна", „Сиденор" и „Титан".

Гръцките банки контролират една четвърт от българската финансова система и имат осезаемо присъствие вРумъния, Македония, Албания и Сърбия.

Тези големи компании дадоха тласък на скоростния растеж в региона. Инвестираха 3 млрд. евро в Българияот 1996 г. насам, създадоха над 80 000 работни места и подготвиха почвата за днешния наплив на по-малки фирми.

Те пък ще доведат до още повече приходи и работни места в България и региона. Но икономистите твърдят, че влиянието им ще се усети с времето и вероятно няма да окажат силно въздействие в краткосрочен план в икономиките, които доскоро цъфтяха с бързи темпове, а днес се възстановяват бавно.

Но големите тревоги идват от това, че гръцките инвестиции, които доскоро стимулираха икономическия напредък, днес правят Балканите силно уязвими от възможните гръцки фалит и изход от еврозоната.

Въпреки това, част от наблюдателите виждат потенциал и в този сценарий. При подобно развитие на нещата, според тях, гръцките компании ще обърнат поглед към страните като България.

„Монетата има две страни. Виждам няколко положителни страни от възможния гръцки изход от еврозоната," обяви Ясен Иванов, фондов мениджър в ДСК.

„Гръцките предприемачи ще се преместят в България. По този начин ще донесат повече работни места за народа и повече приходи от данъци за държавата", аргументира се той.

Начин на живот. Въпрос на избор

И в България, и в Гърция консултантските фирми и адвокатските кантори никнат като гъби.

Компанията „Флекси Хелас" започнала работа преди само пет месеца и вече има трийсетина клиенти. Единият от тях търси най-добрия начин за бутилиране на висококачествен зехтин на българска земя, с цел по-късно да го продава в Западна Европа. По този начин той възнамерява да намали своите разходи и да избегне затлачената гръцка администрация. Друг пък планира да премести в България бизнеса си с джипиес системи.

„Някои от тях вече не могат да вършат обикновени неща. Държавата им кърши вратовете по всевъзможни начини. Несигурността ги кара да търсят други решения. Избират Кипър или България," изтъкна изпълнителната директорка на „Флекси Хелас" Стефи Дела.

България и Кипър имат най-ниския корпоративен данък в ЕС – 10%. По този начин създаването на новбизнес в страните е евтино и лесно начинание. Румъния пък поддържа плосък данък от 16%.

Корпоративният данък в Гърция варира между 20 и 25%. Минималната работна заплата там е 586 евро – значително над средните 350 евро в България и Румъния.

Разбира се, създаването на магазин в Югоизточна Европа не е идеален вариант. Бюрокрацията е главозамайваща, инфраструктурата – износена и скърцаща, професионалните умения – недостатъчни, а корупцията – често явление, може би по-разпространено и от в Гърция, която е втората най-корумпирана членка на ЕС след България. „Трансперънси Интернешънъл" поставя Албания в още по-незавидна позиция.

„Забележително е, че гръцките бизнесмени, които никога досега не са си помисляли да правят бизнес вАлбания, днес имат такъв интерес," каза Спирос Иконому от гръцкото посолство в албанската столица Тирана.

Когато Гърция даде признаци на възстановяване, бизнесът може да промени решението си много бързо. Страната остава много по-богата от съседките си въпреки петте поредни години на рецесия.

„Тогава част от капиталите и компаниите може да се върнат обратно," предположи Георги Ганев – икономист от софийския Център за либерални стратегии. „Но пък част от тях ще останат," подчерта той.

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация.

Такъв е случаят на 30-годишния Мелетиос Мелентис, чиято фирма произвежда врати за гаражи. „Защо избрахБългария пред държавите като Холандия и Англия? Съвсем просто е! Да, в Англия се прави бизнес по-лесно. Но там не ми харесва. Начинът на живот тук е много по-близък до гръцкия. Хората излизат навън, забавляват се. Човек тук създава приятелства. А там е различно...," подчерта гъркът

Излизане на Гърция от еврозоната ще струва на ЕЦБ един трилион евро

Прогнозата е на директор на Иститута за международни финанси Чарлз Далара

  Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще нанесе огромен удар на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще й струва един трилион евро, твърди директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара, цитиран от гръцките медии. Той също така изтъква, че ефектът за останалата част от Европа при този сценарий "ще бъде някъде между катастрофа и Армагедон". Далара представляваше и частните кредитори на Гърция при преговорите за отписване на част от дълга й.

Опасност за ЕЦБ

В интервю за Bloomberg Далара предупреждава, че онези, които си мислят, че Европа и като цяло световната икономика са подготвени за излизане на Гърция от еврозоната, трябва да помислят пак, тъй като според него това ще постави в безизходица Европейската централна банка. Експозицията на ЕЦБ към гръцки дълг е над два пъти размера на капитала на ЕЦБ, коментира Далара, който представлява банките в техните преговори с гръцкото правителство по преструктурирането на дълга.

Като последствие според него централната банка няма да може да окаже ликвидна подкрепа и да стабилизира финансовия сектор на еврозоната. ЕЦБ ще е неплатежоспособна, ако Гърция напусне еврозоната, казва Далара и допълва, че Европа ще трябва да рекапитализира централната си банка.

Вероятно, но не неизбежно

"Смятам, че излизането на Гърция от еврозоната е възможно, но не и неизбежно. Дори не бих го нарекъл вероятно, тъй като цената за Европа и за световната икономика ще бъде огромна. Натискът върху Испания, Португалия, дори Италия и евентуално Ирландия ще бъде огромен и необходимостта Европа да окаже много по-голяма подкрепа на банковите системи ще нарасне значително", отбелязва Далара.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви през уикенда, че планирането на вероятността Гърция да напусне еврозоната "не е приоритет", докато икономистът на Morgan Stanley Елга Барш определя вероятността за излизане на Гърция от еврозоната на 33 процента.

Според Далара няма как да се изготви план за плавно излизане на Атина от еврозоната и затова сегашната спасителна програма трябва да се "адаптира към новите реалности" и фискалните цели да се отложат с година или 18 месеца. Според неговите изчисления това ще струва на еврозоната още шест до десет милиарда евро.

Той също така препоръчва облекчаване на икономиите в други страни, особено в Испания и Португалия, с аргумента, че Европа трябва да се съсредоточи по-малко към краткосрочните съкращения и повече към прилагане на трудните реформи като тези на пазара на труда. Далара също така предлага спасителните фондове да инвестират директно в слабите финансови институции, особено в Испания.