Blogarhiv

неделя, 19 август 2012 г.

Италианец се замозапалил заради безработица

Петдесет и четири годишният италианец, самозапалил се миналата седмица пред италианския парламент, го е направил за да изтъкне борбата си с безработицата, съобщи полицията.

Анджело ди Карло е получил 85% изгаряния след инцидента пред долната камара на парламента – Камарата на представителите – в центъра на Рим в ранните часове на 11 август, съобщават италианските медии, цитирани от „Ройтерс" и агенция „Фокус".

Дежурещи полицаи загазили пламъците с пожарогасители и го откарали в болница.

Вдовецът е имал финансови проблеми, след като изгубил работата си и от години е работел на временни договори, които дават малко сигурност и предимства.

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.

Германия е против технологията на Facebook за разпознаване на лица

Преди време немските регулатори имаха възражения по отношение на технологията, която Facebook използва за разпознаване на лица в публикуваните в сайта снимки и изглежда темата отново е на дневен ред. Според New York Times повод властите да се заемат отново със случая е бил фактът, че Facebook явно няма да променят политиката си. Според Йоханес Каспар, който е част от комисията за защита на личните данни, Facebook създава база данни със снимки на потребителите, за да работи услугата за разпознаване на лица.

Поддържането на подобна база данни обаче е незаконно в рамките на Европейския съюз, когато това става без знанието на потребителите и тяхното съгласие. Тъй като Facebook направо решиха да включат всички в тази база данни, оставяйки възможност на желаещите да се отпишат впоследствие, Каспар иска компанията да унищожи всички данни, събрани за немските потребители, и да започне да ги събира само от тези, които изрично са се съгласили.

Според Facebook обаче политиката и услугите на компанията отговарят на законите в Ирландия, където е регистриран европейският им офис. Ирландските власти обаче явно не са напълно съгласни с това и смятат да направят оценка на политиката и действията на компанията и съобщиха, че Facebook са се съгласили временно да не използват услугата за маркиране на снимките за европейски потребители, които се регистрират след 1 юли. Очаква се разследването на германските регулатори да приключи до края на септември.

http://www.nytimes.com/2012/08/16/technology/germans-reopen-facebook-privacy-inquiry.html

Първата българска фабрика за стъкло развива индустриален туризъм

Фирма "ИНХОМ" е създадена през 1997 година с частни капитали като среден стъкларски завод, който запазва и развива технологията за производство на Белославско стъкло от 1893г. Снимка: inhomglass.com

В България също може да се практикува индустриален туризъм, като ече четвърта година първата българска фабрика за стъкло предоставя възможност на туристите да наблюдават производството, да се включат в декорацията на изделията и дори да влязат в изстинала пещ за стъкло и с въображението си да се насладят на стъклената река.

Това научи БТА от управителя на компанията-наследник на първия стъкларски завод в България, Данко Калчев, който се намира в Белослав.

Става въпрос за Фирма "ИНХОМ", създадена през 1997 година с частни капитали като среден стъкларски завод, който запазва и развива технологията за производство на Белославско стъкло от 1893г.

Най-предпочитани за практикуване на такъв вид туризъм са юни и септември, показват наблюденията на Калчев.

Годишно посещенията в завода са между седем и осем хиляди и спрямо миналата година се отчита ръст от 10-15%. Основните посетители са от Русия, Украйна, Франция, Германия и Скандинавките страни. От българските туристи да се насладят на стъкларство идват основно ученици.

Заради високите температури и необходимостта от специални умения, посетителите нямат възможност сами да си направят стъклени изделия. Те обаче могат да се включат в декорирането на сувенирите от стъкло.

Хората искат да опитат от допълнителната обработка на стъклото - да нарисуват върху стъклена форма или шишенца, и да си ги отнесат със себе си като спомен, че са го направили в промишлено предприятие, разказва Калчев. При нас туристите не се разхождат като в музей, те могат да направят нещо реално, допълва той.

На почитателите на стъкларското изкуство се предлага също и разходка в стъклена пещера, която представлява 10-тонна изстинала стъкларска пещ. Стъклената река „извира" след газовата криза през 2009 г., когато спират работа четири стъкларски пещи, разказва управителят на най-старата ни стъкларска фабрика.

Единственото, което тогава ни остана, бе да ги съборим, а от елементите на тези пещи да направим символична стъклена река, в чиито води може да се разбере за сблъсъка между стъклото, светлината и водата, спомня си Калчев.

Разходката в завода заедно с декорирането на три стъклени изделия трае между 45 минути и един час. Един тур струва от три до пет лева в зависимост от това дали е само наблюдение на процеса или е включена и работата със стъкларски материали.

Следващата година българската фабрика ще навърши 120 години. Много по-стари са италианските, чешките, шведските фабрики, припомни Калчев. В тези заводи, за разлика от българския, туристи се допускат извън основното производство - в малки фабрички и ателиета.

„Ако България има целенасочена политика за привличане на туристи към неизползваемите индустриални обекти, и се обърне и към действащите предприятия, това би довело до значителни икономически приходи за местните общности и създаване на нови работни места", каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Българският туризъм очаква ръст между 4 и 6% за тази година, отбеляза експертът. В същото време средната заетост на легловата база е около 30%. Според него това означава, че туризмът ни има възможност да се развива в пъти. За да стане средната заетост на легловата база 66%, би трябвало да се удвои броя на туристите, а това няма как да се случи, без да се използва индустриалното наследство, смята Драганов.

Според него то ще бъде с принос между 8 и 10 на сто в общите приходи на туризма, защото обектите заиндустриален туризъм може целогодишно да се посещават, а чрез съвременните изкуства те стават изключително комуникативни.

Индустриалният туризъм възниква през 1956 г. първо в стъкларските заводи, разказа Румен Драганов. По идея на президента Айзенхауер започват така наречените специализирани пътувания за запознаване с производството на кристал в Чехия с идеята впоследствие то да се пренесе в САЩ.

Второто направление на този специализиран туризъм е свързан с производството на изделия от ковано желязо. С голям интерес туристи посещават старата част на София между Халите и булевардите „Сливница", „Дондуков", „Васил Левски", където са запазени стари огради в различни стилове.

Ювелирната, кожарската индустрии, производството на дърво също са атрактивни за индустриални туристически посещения в България Голяма част от винопроизводството и насажденията на маслодайна роза в Китай са следствие на специализирани пътувания на китайски граждани в България, отбеляза Драганов. Страната е ценна банка на овощни дървета, които също могат да са предмет на специализирани туристически пътувания, смята експертът.

Използването на индустриалното наследство за туризъм и по-специално в частта му за съвременни изкуства предстои, смята Румен Драганов. По аналогия с преустроените заводи за стомана в Шефилд „Кремиковци", Захарна фабрика край София също може да се възродят за туризъм като се превърнат с европейски средства в комплекси за съвременни изкуства, които да бъдат дадени на неправителствени организации, смята експертът. В подобни комплекси може да намери място богата колекция на Боян Радев.

Освен в най-стария ни стъкларски завод, индустриален туризъм в България може да се практикува в музея на мините в Перник, в завод „Стомана" в Перник, във фабриките и централната част на Димитровград, хладилния завод в София, в който има галерия за съвременни изкуства.

петък, 17 август 2012 г.

България е на 62-о място сред износителите

Родната търговия е едва 0,2% от световната

България заема 62-о място сред износителите в света. Това показва анализ на Българска стопанска камара (БСК). Страната ни изнася основно горива и мед, но все по-уверено растат и продажбите зад граница на електрически и електронни изделия, и машини.

Според БСК една от добрите новини е, че през последните 5 години (2007-2011 г.) износът на електроника и електротехника отчита средно годишен ръст от 17%. В този сегмент България печели пазарен дял.

През миналата година износът на слънчогледови семена достига 680 млн. долара. това е 105% ръст спрямо 2010 г., когато България е на първо място в света. През 2011 г. обаче страната ни отстъпва първото място на Румъния, която бележи ръст от 143% спрямо 2010 г. За последните 5 години, българският средногодишен ръст е 36%. България изнася най-много слънчоглед за Румъния, Холандия и Турция.

Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2007-2011 г. ръстът е 10% при ръст на световния внос 6%. Износът на електроенергия е основно за Гърция, на която страната ни гарантира 32% от вноса, Сърбия и Македония. В трите държави е 70% от износа на електроенергия на България.

Традиционно добри резултати отчита и износът на пшеница през последните 5 години - средното повишение е 60%. България е на 11-то място сред износителите на пшеница в света. Нашата цена обаче е по-ниска от световната - 270 долара на тон, при средна световна цена от 319 долара на тон.

В България най-много се внасят нефтопродукти, електрическо и електронно оборудване, машини, руди и пътни превозни средства. Българската търговия представлява едва 0,2% от световната, се казва още в анализа.

Земята в Добрич достигна 1300 лв. на декар

Прогнозата на експертите е, че поскъпването ще продължи

Ударното поскъпване на земеделската земя доведе до невиждани цени на имота. В Добричко например декар нива вече удари немислимите 1300 лв. В Северозападна България цените са над средните за страната, а в Хасковско стойността на земите е в златната среда, съобщи бТВ.

И това не е всичко. Прогнозите на експерти в бранша вещаят, че поскъпването ще продължи. През последните години пазарът у нас е доста активен, а цените плавно се повишават. През 2006 г. средната цена за декар е била около 200 лв., сега е в рамките на 420-440 лв. за декар.

В Добричко в момента се сключват сделки за 1000-1300 лв. на декар, показват данните на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. Анализатори и собственици обясняват, че цените на нивите скачат заради поскъпването на хранителните продукти в световен мащаб, което значи, че производството им е печеливш отрасъл.

Друг фактор за поскъпването е, че земеделската земя не се облага с данък. Прогнозата е, че през тази година земеделската земя ще поскъпне с около 10-15% спрямо 2011 г., в това число и рентата.

Гърците хукнаха към бензиностанциите у нас

За литър шофьорите в южната съседка плащат вече близо 2 евро

Поредното поскъпване на бензина в Гърция прогони клиентите на бензиностанциите в южната ни съседка. За литър гърците вече плащат близо 2 евро, което накара много от тях да предпочетат да пътуват до България, за да заредят колите си, съобщи бТВ.

За последните две години бензинът в Гърция е скочил почти двойно, оплаква се председателят на местната петролна асоциация. В момента литър от най-масовия бензин върви между 1,80 и 2 евро.

„Поскъпването се отразява зле на бизнеса. Това се отнася за всички бензиностанции в Гърция. Все повече гърци предпочитат да зареждат в България, която е само на час път оттук,” коментира Йоргос Кодзаос, управител на бензиностанция и председател на Асоциацията на бензиностанциите.

Докато бензинджиите в Серес стоят почти цял ден без работа, в България се извиват опашки от автомобили с гръцка регистрация. На практика при зареждане на един резервоар у нас, гърците могат да спестят до 30 евро.

„Няма надежда в скоро време да се стабилизира положението относно цената. Проблем е, че Гърция има данък едно евро за всеки литър бензин,” казва Йоргос Кодзаос.

Така след разпределяне на печалбата между производител, доставчик и държавата, за собственика на бензиностанцията остава само един процент, причина довела до фалита на 2 100 бензиностанции в последните две години.

Масов оптимизъм по европейските борси

Ръст на потребителското доверие в САЩ поведе бикове на Стария континент

Акциите в Европа затвориха с повишение в петък, след като стана ясно, че потребителското доверие в САЩ регистрира неочакван ръст. Общият Stoxx Europe 600 добави 0,6% и затвори седмицата при 272,83 пункта. Повишението в петък последва ръста от 0,3% в четвъртък, предаде Marketwatch. Според проучване на Университета на Мичиган и Thomson Reuters потребителското доверие в САЩ е достигнало 73,6 пункта през август, докато анкетираните от Marketwatch икономисти очакваха показателят да е 71,8 точки.

Испанският индекс на сините чипове IBEX 35 добави нови 1,9% към стойността си след силния ръст от над 4% в предишната сесия. Бенчмаркът в Мадрид завърши на ниво 7561 базисни точки. Книжата на Banco Santander нараснаха с 1,9%, а Telefonica добави 2% към пазарната си капитализация.

На фона на оптимизма германският бенчмарк DAX 30 добави 0,6% до 7040,88 базисни точки. Индексът беше поведен от 3,3% печалба за акциите на Commerzbank и 3,5% ръст за Deutsche Bank. Автомобилните акции във Франкфурт също бяха в отбора на биковете. Daimler нарасна с 2,6%, а BMW добави 2,5% към пазарната си капитализация.

Подобна беше картинката и в Париж, където водещият индекс CAC 40 се повиши с 0,2 до 3488,38 пункта. Акциите на Credit Agricole добавиха 3,5%, а книжата на Societe Generale нараснаха с 2,9%. Автомобилната компания Peugeot повиши пазарната си капитализация с над 5%.

В Лондон FTSE 100 отчете 0,3% ръст до 5852,42 пункта. Бенчмаркът получи подкрепа от Barclays, чиито книжа добавиха 3,6% към стойността си. Акциите на друга банка - HSBC се повишиха с 0,9%, а капитализацията на Lloyds Banking Group се изстреля с 3,7%.

сряда, 15 август 2012 г.

Критично понижаване на нивото на Дунав

Прогнозират се нови загуби заради затруднените превози на товари и преминаването на туристически кораби

Нивото на Дунав край Русе е стигнало критично ниско ниво. Това съобщиха от Агенцията за проучване и поддържане на плавателния път. С нови 6 сантиметра е паднало водното равнище само през последното денонощие. Тенденцията за намаляване на нивото е от месец и се очаква да продължи.

С 5 сантиметра се понижило нивото край Силистра, като е достигнало 107 сантиметра, показва справка от агенцията за поддържане и проучване на плавателния път по Дунав.

В района от Силистра до Тутракан няма прагове по реката и корабоплаването не е затруднено, съобщиха от морската администрация, цитирани от бТВ. Това поставя под опасност дунавското корабоплаване. Критичните участъци в българския речен район са вече 27, а на шест места фарватерът е стеснен и са забранени разминавания на кораби. Прогнозират се нови загуби заради затруднените превози на товари и преминаването на туристически кораби.

Борисов откри детска градина, булевард във Варна

Министър-председателят Бойко Борисов официално откри реконструиран участък на булевард „Ген. Колев" във Варна в сряда. Снимка: БГНЕС

Министър-председателят Бойко Борисов официално откри реконструиран участък на булевард „Ген. Колев" във Варна в сряда.

Проектът е по Оперативна програма „Регионално развитие" „Подобряване на физическата и жизнена среда на Община Варна".

В рамките на своето посещение във Варна по повод Деня на града министър-председателят Бойко Борисов откри разширение на ЦДГ № 8 „Христо Ботев" във Варна, предаде радио „Фокус"-Варна. Благодарение на разширението детската градина осигурява места за още 180 деца.

Детската градина е завършена за 10 месеца. От началото на есента във Варна предстои започването на строежа на две нови ясли и две нови детски градини.

Преди това Борисов инспектира строежа на православен храм „Свети Прокопий Варненски" във Варна.

Храмът се строи от няколко години най-вече със средства от дарения. Министър-председателят обеща помощ за довършването на храма и до началото на зимата той да бъде изолиран от вода и влага.

Бойко Борисов обясни, че правителството е отпуснало около 45 млн. лева за строеж на храмове в цялата страна. Последната сума е 100 000 лева за довършване на катедралния храм в Ловеч.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил разведе министър-председателя из църквата като в криптата всички заедно изпяха „Многая лета". Общата разгърната площ на храм „Свети Прокопий Варненски" е 3000 кв. метра.

Атанасова не слуша Дянков, още иска по-нисък ДДС за лекарствата

Десислава Атанасова няма да се откаже от идеята си, въпреки че във вторник финансовият министър Симеон Дянков заяви категорично, че това няма да се случи. Снимка: БГНЕС

Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще продължи да настоява за по-ниска ставка на данък добавена стойност.

Тя няма да се откаже от идеята си, въпреки че във вторник финансовият министър Симеон Дянков заяви категорично, че това няма да се случи.

„Във всеки друг сектор по-ниска ставка на този данък би се отразила на потреблението, но в този сектор намалението е жизнено важно за всички", обясни Десислава Атанасова пред „Нова телевизия".

По думите й диференцираната ставка на ДДС за лекарствата ще се отрази не само на пациентите, но и на публичния фонд, който плаща лекарства чрез здравните вноски.

„Все още Министерският съвет не е обсъждал бюджета за следващата година, предстоят и промени в законите - включително и в Закона за ДДС, така че мисля, че има шанс да бъде намален ДДС залекарствата", заяви министърът на здравеопазването.

Тя съобщи още, че непрекъснато се наблюдава сваляне на цените на лекарствата, след като непрекъснато се правят служебни проверки, а Комисията по цени и реинбурсирани лекарства действа постоянно.

Според Десислава Атанасова последното намаление е било през миналата седмица, като при различнителекарства процентът на поевтиняване е между 30% и 62%.

Пореден масов бой в ромското гето в Петрич

В началото на юни в ромската махала в Петрич пак имаше меле, тогава беше заради жена. Снимка: БГНЕС, архив

Поредно масово сбиване между роми в квартал в Петрич овладява полицията в града.

Сигналът за инцидента е подаден около 13:30 часа в сряда, като по неофициална информация в боя са използвани брадви, ножове и огнестрелно оръжие и има пострадали, предаде БГНЕС.

50-годишният Красимир С. е настанен в петричката болница с травма на главата, причинена от твърд предмет след сбиването.

В резултат на боя в ареста е задържан един човек.

Първият сигнал за побой в гетото на ромската махала в Петрич беше на 24 май 2012 г., когато се разрази враждата между двата рода Мечовци и Ресовци.

Поводът за сбиването тогава бе интимната връзка на две момичета от двата рода. След това имаше още няколко сбивания в ромската махала.

понеделник, 13 август 2012 г.

Въглищата поскъпнали с 15% спрямо миналата година

Цената на въглищата за огрев е скочила с 15% спрямо 2011 г. Снимка: БГНЕС

Въглищата в България в момента струват 330 лв. за тон, заяви Бисер Владимиров, регионален мениджър на "Топливо" София.

Те са внос от Русия и именно транспортните разходи са причина за поскъпването с около 15% спрямо миналия отоплителен сезон, обясни той, цитиран от БТА.

Домакинство, отопляващо се на въглища, обикновено купува между 5 и 7 тона за зимата, посочва още Владимиров.

Според него в момента се купуват и дърва, но не се забелязва по-високо от обичайното търсене. Цената на нарязаните и нацепени дърва за огрев е 80 лв. за кубик, а за 65 лв. на кубик се търгуват тези, които са фабрично нарязани по метър дължина. Тези данни показват, че не се отчита повишение на цената на дървата за огрев спрямо предишния сезон.

Наблюдава се обаче тенденцията да се търсят все по-често пелети. Тъй като те са опаковани и метеорологичните условия не са от съществено значение при покупката им, хората ги купуват обикновено в края на есента, коментира Бисер Владимиров. Цената им е 460 лв. на тон.

Според регионалния мениджър на "Топливо" българският пазар ще бъде подсигурен както с дърва, така и с останалите видове горива. „Не очаквам да се появи дефицит при който и да било от суровините, поне не и до самото начало на зимния сезон", коментира експертът.

Недостиг на дърва на вътрешния пазар имаше последно през най-студените месеци (януари и февруари) поради тежката зима и по-голямото количество използвани за отопление материали.

Земетресение от 7.5 по Рихтер е регистрирано в Охотско море

Земетресение с магнитуд 7,3 по Рихтер е регистрирано в Охотско море тази сутрин в 5.59ч. Българско време, съобщи геоложката служба на САЩ, цитирана от РИА Новости.

По данни на сеизмолозите епицентърът на труса се е намирал на 168 километра североизточно от град Поронайск на остров Сахалин и на 273 километра от Южносахалинск, който е административен център на руската Сахалинска област. Земните недра са се размърдали на дълбочина 580 км. Не е обявена опасност от възникване на цунами.

По данни на USGS земетресението е било със сила 7.7 по Рихтер на дълбочина 625.9 км.

Междувременно имаше силни земетресения в Пакистан и Индонезия.

Северната част на Пакистан се разлюля със сила 5,4. Няма информация за жертви или разрушения.

Епицентърът е бил на 119 километра от град Мингора, който се намира в северната област Суат.

Земетресението е регистрирано близо до границата на провинция Кибер Пактункуа и индийския щат Джаму и Кашмир.

Разклати се и земята на индонезийския остров Суматра - традиционно силно активна сеизмична зона.

Земетресението е било с магнитуд 5 по Рихтер на западния бряг. Не се съобщава за жертви или разрушения.

Загуби в енергийния сектор разколебаха европейските инвеститори

Дълговете са прекалено големи и пазарите искат да бъдат напечатани още пари, коментират анализатори

Фондовата борса във Франкфурт. Снимка: Ройтерс

Европейските индекси се понижиха в понеделник след загуби в енергийния и фармацевтичния сектор, съобщава Market Watch.

Успешен аукцион в Италия все пак успя да раздвижи фондовия пазар в страната.

Stoxx Europe 600 изгуби 0,43% до 269 пункта, след като миналата седмица затвори с ръст от 1,6%.

Индексът приключи 10-та поредна седмица с печалби поради спекулациите, че централните банки ще стимулират глобалната икономика с нови операции за вливане на ликвидност.

Инвеститорите в Европа „се надяват на някаква развръзка“ на дълговата криза в региона, казва Бен Уилямс, анализатор на Bedlam Asset Management.

„Има твърде много дългове и пазарите искат да бъдат напечатани още пари. Това не е разумният начин, по който трябва да се работи, но инвеститорите вече са калкулирали нов кръг вливане на ликвидност в САЩ и Европа“, допълва той.

„Съществува фундаментален дисбаланс, който не може да бъде преодолян чрез натрупването на още дългове“, изтъква той. „Инвеститорите трябва да търсят компании без експозиция към дълговите проблеми“.

Сред основните губещи в Европа се нарежда Julius Baer Gruppe AG, която изгуби 6,3%, след като обяви, че ще купи базираните извън САЩ фондове за управление на капитали на Merrill Lynch.

Единствено италианските индекси отбелязаха ръст, след като Рим успя да продаде заложените 8 млрд. евро ДЦК, въпреки че доходността им слабо се повиши.

Индексите в Азия се понижиха, след като Пекин разочарова инвеститорите и не предложи нови мерки за облекчаване на монетарната политика през почивните дни.

Настроението на инвеститорите беше помрачено и от забавянето на икономическия растеж в Япония. Щатските индекси също стартираха сесията на червено.

CAC 40 изгуби 0,27% до 3426 пункта.

Във Великобритания пазарът беше повлиян от слабото представяне на BP PLC и Royal Dutch Shell PLC.

FTSE 100 в Лондон се понижи с 0,26% с 5832 пункта.

Сред губещите в Германия се нареждат производителите на автомобили BMW AG, Daimler AG и Volkswagen AG.

DAX 30 се понижи с 0,5% до 6910 пункта.

Натискът върху най-богатите се засилва

Политиката спрямо богаташите се променя в глобален мащаб, изключение не правят нито Европа, нито САЩ

Никога не е добър знак, когато политиците започнат да апелират към патриотизма на данъкоплатците. Защитавайки неотдавнашното решение на френското правителство да повиши максималната ставка на данъка върху доходите до 75 %, министърът на финансите Пиер Московиси заяви пред в. "Монд": "Това не е наказателна мярка, а мярка на патриотизъм".

На богатите, обясни той, се дава възможността да направят "изключителен принос" за разрешаване на финансовите проблеми на Франция. Те със сигурност са много благодарни.

Франция определено поема голям риск, увеличавайки данъците до много по-високо равнище, отколкото е в съседните държави. Грешка би било обаче да представяме правителството на Оланд като група социалистически динозаври.

Истината е, че френското правителство е в радикалния край на нова глобална тенденция - международна реакция срещу богатството, която променя политиката от Европа до САЩ и Китай.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън предложи да разстели червения килим за данъчните изгнаници от Франция. Дори във Великобритания обаче, където максималният данък е 45 %, се усеща ново настроение на враждебност срещу богатите. Дори консервативните политици не се осмеляват да защитават възнагражденията на банкерите.

Междувременно в САЩ Барак Обама води кампания за вдигане на данъците на "милионерите и милиардерите". Вярно, данъчните увеличения, за които настоява президентът, по френските стандарти ще бъдат смешно малки. Обама иска само данъчната
ставка да нарасне от 35 % на 39,6 %, както и да повиши данъците върху капиталовите печалби и дивидентите.

Част от реториката на президента обаче определено е повлияна от успешната кампания на Оланд във Франция. Френският социалист разигра страхотна партия около "безразсъдния" начин на живот и приятелствата на Никола Саркози със свръх богатите.

В подобен стил Обама атакува Мит Ромни като представител на "единия процент", който избягва данъците, и се подигра с коня на съпругата му, участвал в олимпийските състезания по езда.

Тези тактики изглеждат рисковани, тъй като традиционно американците са по-склонни да се възхищават на своите богаташи, отколкото да им завиждат. Лагерът на Обама обаче може да разчете резултатите от допитванията до общественото мнение. С марж от 64% до 33% американците одобряват по-високите данъци за хората с доходи над 250 000 долара.

Политическата чувствителност към пропастта между богатите и останалите не типична само за Запада.

Начинът на живот на богатите и могъщите сега е най-чувствителната и опасна тема в китайската политика. Сайтът на агенция Bloomberg в Китай неотдавна бе блокиран, очевидно като наказание за публикуването на статия за семейството на Си Цзинпин, който вероятно скоро ще стане новият президент на страната.

Преди няколко седмици бунтовете срещу замърсяването в град Циндун взеха неприятен обрат, след като демонстрантите настояха да научат каква марка дрехи носи местният партиен секретар.

"Твърди се, че след разкритието, че става дума за скъпа италианска марка, са го съблекли до кръста", съобщава BBC.

Защо се случва всичко това? Както неотдавна писа Зани Минтън Бедоус в есе за списание The Economist, "мнозинството граждани на света сега живеят в страни, в които пропастта между бедни и богати е много по-голяма, отколкото преди едно поколение".

Тенденцията е най-силна на Запад. Както посочва Бедоус, в САЩ "делът от националния доход, отиващ при най-богатия 1% от населението се е утроил от 8% през 70-те години на миналия век до 24% през 2007 година".

В крайна сметка подобна промяна вероятно ще разпали политическо недоволство.

"Спусъкът" за тази реакция бе Голямата рецесия, която засили натиска върху жизнения стандарт на обикновените хора, разкривайки в същото време неморалното поведение по върховете.

Западни политици, от Барак Обама до Франсоа Оланд, се опитват да овладеят и насочват това ново настроение. В Азия, където ударът на Голямата рецесия бе по-лек, вероятно действат други фактори.

Интернет и засиленото използване на микроблогове улесниха разпространяването на информация и надигането на възмущение заради пропастта между работниците, които са подложени на силен натиск, и свръх богатите.

Ако това ново настроение се затвърди, то би могло да доведе до края на ерата на по-ниски данъци, дерегулации и увеличаване на неравенството, което започна в края на 70-те години на миналия век с възхода на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън на Запад и Дън Сяопин в Китай.

Когато лейди Тачър дойде на власт през 1979 година, максималната данъчна ставка във Великобритания бе 83%. Тя понижи това равнище - първо до 60%, а след това и до 40%, колкото и остана до финансовата криза.

Рейгън наследи максимален данък върху доходите от 70% и го понижи до 50%, а накрая - и до 28 %. В Китай Дън Сяопин улови духа на времето, отбелязвайки, че "да забогатееш е божествено".

Сега се утвърждава нова глобална нагласа. В Китай политическите лидери избягват откровената демонстрация на богатство. В западния свят финансово затруднените политици са нетърпеливи да повишат данъците на непопулярните напоследък богаташи.

Големият въпрос е дали това все още е възможно в глобализирания свят. Както показват нетактичните забележки на Камерън за червените килими, всяко правителство, което твърде много и твърде бързо увеличава данъците, рискува да предизвика бягство на капитали и компании.

Свръх богатите са мобилни и имат добри съветници. На "просто богатите" обаче вероятно ще им бъде по-трудно да избегнат новия натиск за по-високи данъци в западните държави.

Джеймс Калахан, премиерът, победен от Тачър през 1979 година, каза мъдро: "Има времена, може би веднъж на 30 години, когато в политиката настъпват основни промени". Близо 30 години след началото на ерата Тачър-Рейгън ни застига нова основна промяна.

(БТА)

Ирак изпревари Иран и вече е вторият в света производител на петрол

Добивите в Иран се сринаха заради международните икономически санкции

Ирак изпревари Иран и вече е вторият най-голям производител на петрол в света за първи път от края на 80-те години на миналия век, съобщи FT.

Промяната е в резултат на санкциите на Запада срещу Техеран и възстановяването на енергийната промишленост на Багдад, отбелязва изданието.

Международната агенция по енергетика съобщи, че през миналия месец Ирак е произвеждал по над 3 млн. барела петрол дневно, а иранското производство е паднало под 3 млн. барела на ден за първи път от над 20 години.

Саудитска Арабия запазва позицията си на световен лидер в производството на черно злато с 10 млн. барела дневно през юли.

Миналия месец беше първия, през който се видя комбинираното въздействие на американските санкции срещу Техеран, пълното ембарго на Европейския съюз за износа на суров петрол от страната и глобалната забрана за застраховане на иранските петролни супертанкери.

Очаква се разликата в производството на петрол между Иран и Ирак да се задълбочи, защото Багдат привлича сериозни инвестиции в енергийната индустрия и поетапно я възстановява. От края на 2008 г. до началото на 2010 г. Багдад подписа дългосрочни договори за разработване на петролните находища с редица компании от сектора, сред които американската ExxonMobil, холандската Royal Shell, британската BP, френската Total и руската Lukoil.

Някои от компаниите навлязоха и в северната полуавтономна област на страната Кюрдистан, за да могат да се възползват от малките, но изключително печеливши находища там.

Ирак си е поставил амбициозната цел до 2017 г. да започне да произвежда по 17 млн. барела петрол дневно, макар че някои представители на индустрията да са скептично настроени за реалистичността на тези цели.

Възстановяването на производството на иракски петрол се забави през последните две години, отчасти заради инфраструктурни затруднения, като например липсата на достатъчно капацитет на газопроводите и терминалите за износ. По-рано тази година Ирак инсталира нови тръбопроводи и отвори два терминала, които почти удвоиха капацитет за износ.

Въпреки това страната изпитва сериозни проблеми със сигурността. Само през последния месец имаше случай на два бомбени взрива, които разрушиха ключов газопровод от северния град Киркук до турското пристанище Джейхан. Заради проблемите със сигурността международните компании се притесняват да пращат чужди специалисти в страната.

Изкушена ли е Ангела Меркел да разруши еврозоната?

Засега опитите за запазване на валутния съюз са по-евтини от евентуалното му разпадане, но не е ясно още колко време ще е така, пише The Economist

Ангела Меркел, Снимка: Ройтерс

Дори в този момент е възможно Ангела Меркел да обмисля как да предизвика разпадане на еврозоната. Измъченият германски канцлер със сигурност е изкушена от това решение след безкрайните евроспорове за спасителни пакети, които така или иначе накрая се оказват недостатъчни.

Колко ли е изтощена да се „бие“ за полагащото се на страната й, само за да бъде наречена „слаба“ от критиците в родината си. А как ли ненавижда да отпуска парите на Германия за държави, в които я описват като нацист, пише The Economist.

Но за практичната Меркел има основателна причина за съставянето на резервен план в случай на евроразпад – вероятността това да се случи се покачва. Еврото е все по-застрашено, защото режими на строги икономии „върлуват“ в Гърция, а голяма част от Южна Европа е в затруднение заради непреклонността на северните кредитори.

Скорошно запитване показва, че мнозинството от германците подкрепят връщането на марката като валута. Но хаотично разпадане на еврозоната ще бъде бедствие. Дори докато Меркел се бори да намери някакво решение, помощниците й без съмнение се подготвят за най-лошото.

Нека предположим какво би могло да се съдържа в меморандума на Меркел при разпадането на еврозоната. Той показва германската гледна точка, но логиката може да бъде пренесена и към другите кредитори. Заключенията са ясни – засега разпадът на еврозонта ще излезе по-скъпо, отколкото опитите да бъде спасена. Въпреки това изчисленията може да се променят ако страните продължават да спорят помежду си.

Нека започнем с Гърция. Съществува обща заблуда, че евентуално излизане на страната от еврозоната ще бъде почти безплатен начин за предаването на един ценен урок. Поне Германия не е на това мнение. Всъщност Европейската централна банка (ЕЦБ) държи гръцки облигации с номинална стойност 40 млрд. евро (50 млрд. долара), които могат да се обърнат в обезценена драхма и да не бъдат обслужени.

При евентуален изход на Гърция други 130 млрд. евро от спасяването ще трябва да бъдат прибавени към задълженията им или да бъдат отписани изцяло. А временният дълг от 100 млрд. евро, натрупан към ЕЦБ, може да се обърне в чиста загуба за институцията. Да не говорим, че към тези суми може да се добавят и еднократни 50 млрд. евро от страна на ЕС.

Те ще бъдат отпуснати на пострадалата страна при евентуален изход и главно с цел изчистване на съвестта. Така сметката възлиза на около 320 млрд. евро. Тези изчисления се базират на предположения, но в реални обстоятелства 110 млрд. евро от крайната сума ще бъдат платени от Германия. А това е 4% от БВП на страната.

На пръв поглед разпадът на еврозоната изглежда като добра сделка за Германия, защото по този начин данъкоплатците ще бъдат спасени от неограничен ангажимент към Гърция. В същото време обаче разрухата на еврото ще всее смут по пазарите.

Страни като Ирландия, Португалия, Кипър и Испания още дължат на чуждестранни инвеститори нетна сума от 80% до 100% от БВП (брутният дълг е много по-голям). Една от причините инвеститорите да се държат на повърхността е, че вярват в бъдещето на еврото. Изгонването на Гърция ще стовари целия дълг върху нея, предизвиквайки рязко покачваща се облигационна доходност из цяла Южна Европа. А паниката на хората ще предизвика изтичане на средства от банките. След като единният пазар е в опасност, а депресията се задава на хоризонта, Меркел ще бъде поставена под огромно напрежение само и само да спаси остатъка от еврозоната.

В такъв случай тя няма да има време да се договаря за цялостна европейска федерална дисциплина, каквато винаги е искала в замяна на помощта си. Единственото спасение ще бъде празен чек.

По-смелият план Б ще включва „ампутиране“ на инфектираните участъци, че дори и повече. В този ред на мисли Испания, Ирландия, Португалия и Кипър ще трябва да бъдат изключени. Италия най-вероятно ще „прескочи трапа“ с нетен външен дълг, равняващ се на 21% от БВП.
Още повече Меркел може би ще изтъкне, че еврозоната не може да фунционира политически без Италия, пренебрегвайки високите дългове на страната и хроничната липса на конкурентоспособност.

Цената на такъв план ще бъде доста висока. След като се добавят облигациите на тези страни, държани от ЕЦБ, временните дългове в платежната система, отписаните спасителни заеми и спомагателния пакет за омекотяване на изключването цялостната сума се равнява на около 1,15 трлн. евро (общо за Испания, Ирландия, Португалия, Кипър и Гърция).

Германия също ще трябва да вложи пари в собствените си банки, засегнати от изхода на петте страни. Всичко на всичко, този план ще струва на Германия 500 млрд. евро, или 20% от БВП. Но един празен чек за спасяването на останалите четири страни при евентуален изход на Гърция би могъл да надвиши тази сума.

Ако нито един от плановете не изглежда атрактивен, то тогава има ли по-добро решение?

Съществува твърдението, че членовете на еврозоната трябва да съчетаят усилия, за да създадат банков съюз и да си разделят неизплатения дълг (както и да въведат мерки за овладяване на ограниченията и за повишаване на растежа).

Тази по-федерална Европа ще включва и доста разходи. Рекапитализирането на банките и финансирането на общоевропейска схема за гарантиране на депозити могат да струват около 300-400 млрд. евро, от които най-вероятно една трета ще бъдат платени от Германия.

Но това ще бъде еднократно плащане, което може да бъде възвърнато чрез банките. От друга страна, разделянето на дълга измежду всички страни ще покачи германските разходи по лихвите с 15 млрд. евро на година. Това са груби изчисления, но дори с причисляването на допълнителни заеми за южните страни, спасяването ще бъде по-евтино от разпад на еврозоната. А да не говорим за невероятните политически последствия от евентуален изход на Гърция.

В такъв случай решението изглежда еднакво с това на германският канцлер. Но предписанията са излишни, ако не бъдат прилагани, а тази вероятност продължава да се увеличава.

Еврото можеше да бъде спасено много отдавна, стига политиците да бяха постигнали консенсус кой какво трябва да прати или колко суверенитет да се отнеме. Вместо да изисква действия, Меркел изчакваше, надявайки се фискалните поправки и структурните реформи да доведат до икономически растеж в Южна Европа, а политиците да разрешат различията си. ЕЦБ обаче отново й купи още малко време.

Всичко сочи, че времето не е на страната на германския канцлер. Положението в Южна Европа става все по-лошо и се разпространява на север. Политическата атмосфера се утежнява още повече след като на юг изнемогват заради строгите икономии, а на север – заради спасителните пакети.

Популизмът само допринася за невъзможността за постигане на решение. За момента разпадът на еврозоната ще бъде много по-рискован ход от опита за стабилизирането й. Но ако Меркел не изиска незабавно решение, възможностите ще се сведат до скъпо разделяне на съюза сега или още по-пагубен разпад по-късно.

Италианският публичен дълг достигна нов рекорд

В края на юни италианският публичен дълг е нараснал с 6,6 млрд. евро до 1,973 трлн. евро

Италианския премиер Марио Монти. Снимка: Ройтерс

През юни италианският публичен дълг достигна рекордните почти 2 трлн. евро главно поради поради помощта, която Рим оказва на други страни от периферията на еврозоната, съобщи в понеделник италианската централна банка, цитирана от CNBC.

В края на юни италианският публичен дълг е нараснал с 6,6 млрд. евро до 1,973 трлн. евро, обяви централната банка в Рим. В същото време валутните резерви на страната са се увеличили с 10,3 млрд. евро.

Доходността по 10-годишните италиански облигации остава около 6% въпреки суровите мерки за бюджетни икономии въведени от правителството на италианския премиер Марио Монти.

Тъй като страната преживява дълбока рецесия, пазарите са скептични за способността на Рим да понижи дълговата си тежест, възлизаща на 123% от брутния вътрешен продукт (БВП) – второто най-сериозно дългово бреме в еврозоната след това на Гърция.

През второто тримесечие на годината италианската икономика се сви с 0,7% спрямо предходните три месеца и с 2,5% на годишна база.

Друг обезпокояващ сигнал за италианските публични финанси е, че през първата половина на годината бюджетният дефицит на страната е достигнал 47,7 млрд. евро и е с 1,1 млрд. евро над нивата за същия период на 2011 г.

Това се дължи на увеличените разходи в подкрепа на други европейски страни, които през първата половина на годината достигнаха 16,6 млрд. евро от 6,1 млрд. евро за периода януари – юни 2011 г.

Москва предупреждава САЩ за санкциите срещу Иран

Русия определи мерките на Вашингтон като "открито изнудване" и "грубо противоречие на международното право"

Руският президент Владимир Путин. Снимка: Ройтерс

Русия днес остро разкритикува новите санкции на САЩ срещу Иран, като заяви, че наказателните мерки срещу банките, застрахователни компании и търговците, с помощта на които Иран продава петрола си, ще навредят на отношенията на Москва с Вашингтон, ако руски фирми бъдат засегнати, съобщава Ройтерс.

Русия, която отдавна се противопоставя на всякакви санкции, включително на одобрените от Съвета за сигурност на ООН, за оказване на натиск върху Техеран във връзка с ядрената му програма, определи мерките като "открито изнудване" и "грубо противоречие с международното право".

САЩ спря по-голямата част от търговията с Иран преди много години и засили натиска върху други страни да ограничат бизнеса си с Ислямската република.

Мерките, одобрени от Конгреса на 1 август, се базират на санкциите върху търговията с петрол, подписани от Обама през декември, поради които Япония, Южна Корея, Индия и други страни намалиха драстично доставките на ирански петрол.

"Говорим за рестриктивни мерки, не само срещу Иран, но и спрямо чужди компании и отделни лица, които работят със страната, включително за добив на петрол и газ,
транспортирането на суровините, нефтохимията, финансите и застраховането", гласи изявление на руското външно министерство.

От 2016 г. се предвижда да бъдат рециклирани 45% от старата електроника

Държавите в Евросъюза ще имат избор дали да преработват по-нисък процент от продадните уреди или по-висок процент от генерираните от тях отпадъци

От 2016 година държавите от Европейския съюз трябва да събират разделно до 45 на сто от продаденото електрическо и електронно оборудване. Това гласи влизащата в сила от днес евродиректива за управлението на вторичните суровини от електроника и електроооброрудване, която залага съответните срокове за разделното събиране, предаде БТА.

Новите разпоредби предвиждат след 2019 г. нивото на събираемост да достигне 65 на сто от продаденото в дадената държава оборудване. На отделните държави се дава възможност за избор точно как да организират събирането.

Освен процент от продаденото оборудване те могат да постигнат определен процент за разделно събиране на генерираните отпадъци от електроника и електрооборудване. При отпадъците задължителните количества за разделно събиране стават 85 на сто, което трябва да се постигне след 2019 г.

В момента само една трета от старото оборудване в рамките на ЕС се събира разделно. Данните включват само изхвърляната битова и друга техника, която се документира от властите.

Статистиката сочи, че на човек от населението събираемостта на тези отпадъци е едва 4 килограма, като след изпълнението на директивата се предвижда тези количества да достигнат 20 кг на човек.

В абсолютна стойност депонираните отпадъци достигат 2 милиона тона при общо генерирани 10 млн. тона в рамките на ЕС. Очаква се през 2020 г. обемът на старата техника да нарасне на 12 млн. т., затова и амбициозната задача е държавите да увеличат десет пъти събираемостта на тези отпадъци.

"В днешното време на икономически сътресения и растящи цени на суровините пестеливото потребление на ресурси обединява ползите за околната среда и новаторските възможности за растеж“, заяви еврокомисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник.

Той призова държавите от ЕС да ускорят работата си по събирането на това оборудване, като открият нови, по-ефективни начини за вторичната им обработка.

Дървата за огрев поскъпват с 25% след масиран износ за Гърция

След като през миналата година южната съседка наложи акциз върху нафтата за огрев, гърците започнаха да купуват дървесина от България

Активният сезон за обработка на дървата започна много преди есента Снимка: БТА

От един месец гърците купуват активно дърва за огрев от България, след като през миналата година Гърция премахна преференцията за продажба на по-евтина нафта, ползвана за отопление от домакинствата. За това съобщиха представители от дървопреработвателния бранш, които от един месец продават продукцията си в южната съседка.

Експертите в бранша съветват българските потребители да не изчакват с покупките и да започнат да се снабдяват с дърва за огрев, тъй като има опасност годишният лимит, определен от агенцията по горите, да бъде изчерпан предварително.

Годишно българските домакинства потребяват до 1,5 млн. кубика дърва за огрев. Поради нарасналата търговия с Гърция обаче определената с лесоустройствените планове дървесина може да бъде изчерпана.

До миналата година Гърция е покривала акциза върху нафтата, купувана от домакинствата за отопление през зимата. Под натиска на кредиторите гръцката администрация беше принудена да премахне редица данъчни и други преференции, една от които е тази за безакцизното гориво.

Поради близостта на България и ниските цени на суровината гръцките домакинства замениха нафтата с дърва, които започнаха да купуват много преди есента. В резултат на това почти почти 90% от продажбите на българските компании в момента са с гръцки клиенти, поясниха бизнесмени, пожелали анонимност.

Ако през миналата есен кубик дърва се е продавал за 40 лв., сегашните цени са се покачили с 25%, достигайки 50 лв.

На въпроса на Investor.bg какви са реализираните количества дървесина за Гърция от министерството на земеделието отговориха, че не водят подобна статистика и ни препратиха към Агенция „Митници“. Оттам припомниха, че митниците не водят на отчет вътрешнообщностната търговия, а само износа за трети страни.

В Скопие вдигат паметник и на Никола Вапцаров

Победителят в конкурса ще получи награда за 50 хил. лв.

Паметникът на Александър Македонски в центъра на Скопие взриви отношенията с Гърция. Снимка: Reuters

Поетът Никола Вапцаров е поредният българин, който ще има паметник в Македония.

Това стана ясно след обявяването на новия конкурс за внушителни монументи по проекта „Скопие 2014” от Общинският съвет на столицата в съседката ни.

За него информира вестник „Вечер“ и подчертава, че обектите на творческото вдъхновение на явилите се в надпреварата ще бъдат "значими личности от македонската история".

Освен на родения в Банско Вапцаров, паметници ще бъдат издигнати още на Кочо Рацин, Кръстьо Мисирков, Коле Неделковски, Цветан Димов и Орце Николов.

Засега не е ясно къде точно в Скопие ще бъдат поставени внушителните фигури, но пък кандидатите трябвало да имат задължително завършено висше образование по изобразително изкуство, архитектура и дизайн.

Водещ бил критерият за уникалност на проекта и дълготрайност на използвания материал.

Отделните победители в конкурса щели да получат по 150 хиляди македонски денара (около 50 хиляди лева).

По проекта, оценен на 80 млн. евро, бяха издигнати паметници на велики личности от българската история като Цар Самуил, Св. св. Кирил и Методий, Климент Охридски и Гоце Делчев.

Гърците пък се възмутиха от паметника на пълководеца Александър Велики на централния площад до река Вардар, извисил се с ръст 13 метра.

Туристите научават с изумление още, че византийският император Юстиниан I също имал македонски корени.

Българският пазар - магнит за некачествени вносни стоки

Най-големи са нарушенията при дрехите, колите, електроуредите и стоките за деца

България остава сред европейските държави, където се предлагат значителен брой опасни нехранителни стоки, които са засечени от органите за защита на потребителите по системата за бърз обмен на информация в Европейския съюз RAPEX.

Това съобщиха за Investor.bg от Комисията за защита на потребителите по повод последните проверки, направени на пазара на обувки, дрехи, битова електроника и играчки.

За първото полугодие на тази година експертите от комисията са засекли 96 опасни вносни стоки, като за 78 от тях са информирали европейските органи.

През миналата година българската комисия е засегла 158 подобни стоки, което нарежда страната ни на второ място в Европа след Испания по разпространение на некачествени продукти.

Контролът от началото на годината е засилен, като за шестте месеца комисията е направила близо 3 600 проверки, при които са съставени 290 акта за констатирани административни нарушения.

Повечето от некачествентите стоки са с произход от Китай.

Системата за обмен на информация RAPEX беше въведена, за да се предпазят европейските потребители от некачествените стоки, внасяни без съответните лабораторни изпитвания за качество, припомниха експерти.

Само за първото полугодие на тази година българската комисия е получила информация за наличието на 1023 опасни стоки, които се продават в ЕС, като се посочва опасната тенденция за нарастване на техния брой. Спрямо същия период на миналата година некачествените продукти са нараснали с 438.

Най-големи нарушения се откриват при дрехите, следвани от автомобилите, електроуредите и стоките за деца.

неделя, 12 август 2012 г.

Висок интерес към модернизиране на стопанствата

Отпуснатият бюджет е на стойност над 215 млн. евро

Има голям интерес към модернизирането на земеделски стопанства, като до 9 август са подадени 3814 проекта. Това съобщи Искра Боцева, главен експерт в отдел „Прилагане на мерки за развитие на земеделска и преработвателна индустрия” в Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).

Бюджетът е 215 383 016 евро, от които 141 669 548 евро са новопрехвърлените средства, насочени към повишаване на общата конкурентноспособност на сектора.

По думите й обхватът на мярката е обширен, а в същото време за земеделците тя дава единствената възможност за модернизиране на стопанствата и повишаване на конкурентноспособността им.

Боцева обясни, че все още изготвянето на Програмата за развитие на селските райони за новия програмен период е в начален етап.

Все пак средства за модернизация на стопанствата ще има, но размерът им, приоритетите и условията за отпускането им са обект на разработване и анализ от страна на работна група към Министерството на земеделието и храните като управляващ орган по програмата, обясни експертът.

Ядем гръцки праскови

Малка част от плодовете отива за износ

Малка част от българските праскови отиват за износ, повече е вносът, а нашествието на гръцки праскови си го има перманентно. Това заяви Аргир Живондов, директор на Института по овощарство в Пловдив.

По думите му средната изкупна цена на прасковите с добро качество е между 0,80 лв. и 1,00 лв. Той обясни, че има и по-евтини партиди, но с по-ниско качество.

Световните лидери в производството на праскови и кайсии са Китай, САЩ, Канада, Италия, Франция, Испания, Чили, Аржентина. Южна Африка, предаде Фокус. „Най-важното, е необходимо да знаят стопаните при отглеждането на праскови, е да се консултират първо с нас, защото после трудно им оправяме грешките. На някои даже дори не се наемаме да ги оправяме. Преди да направи нова овощна градина, стопанинът трябва да се консултира с нас. Това е основна грешка – липсата на консултация”, каза още Живондов.

Страници

Реклами

Търсете в блог архив

неделя, 19 август 2012 г.