Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа
Лихвите по депозитите също остават сред най-високите
България е сред страните с най-скъпи ипотечни кредити в ЕС, показват данните на Европейската централна банка. Към края на април 2012 г. по-висока е единствено цената на новоотпусканите жилищни заеми в Унгария. Според публикуваната от ЕЦБ статистика към края на април годишният процент на разходите (ГПР, включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони, свързани с обслужването на заема) по жилищните кредити в България е съответно 8.58% по заемите в левове и 8.32% по тези в евро. Средно за еврозоната цената на жилищните заеми е 3.79%.
Ипотечни "първенци"
От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.
Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.
За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).
Потребителски рекордьори
Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.
Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.
Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.
Ипотечни "първенци"
От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.
Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.
За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).
Потребителски рекордьори
Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.
Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.
Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.
