Facebook App Center започна работа

Магазинът за приложения на Facebook, за който наскоро писахме, започна работа. Услугата цели да улесни потребителите в откриването на мобилни приложения, които предлагат интеграция със социалната мрежа и е достъпна за потребителите на iOS и Android, но освен това може да се ползва и през интернет. Първоначално App Center ще бъде активен за потребителите в Щатите, но през следващите седмици ще достигне и до други страни. Стартира с 600 мобилни и уеб приложения сред които са Draw Something, Pinterest, Nike+ GPS и Jetpack Joyride, но Facebook не се опитва да събере всички съвместими заглавия, а да подбере най-добрите от тях. Потребителите имат и възможност да изпратят към телефоните си приложенията, които са открили през уеб версията на App Center.

http://www.facebook.com/appcenter

Със 160 км/ч по една трета от ж.п. линията Пловдив-Бургас

Рехабилитацията на жп линията "Пловдив-Бургас" се очаква да приключи през 2015 г. Карта: gradat.bg

Над 35% от новата железопътна линия по направлението Пловдив-Бургас е изградена и ще позволява скорост от 160 км./ч. след пускане в експлоатация.

Проектът е сред най-големите инфраструктурни обекти в Старозагорска област. По него се модернизират 292 км ж.п. линии (общ разгърната дължина на железния път) и се очаква да приключи през 2015 г.

Напредъкът по проекта беше представен по време на форум за представяне на проектите по Оперативна програма „Транспорт" в областта, който се проведе в Стара Загора, съобщиха от Министерството на транспорта.

Модернизацията на линията до морето се изпълнява по ОП „Транспорт" и се очаква до края на годината да бъде пусната в експлоатация първата отсечка от нея.

Представители на фирмата-изпълнител на обекта отчетоха, че вече са доставени 100% от строителните материали и са създали организация за успешно приключване на проекта.

Участниците във форума обсъдиха ефекта от пуснатия в експлоатация пътен възел „Стара Загора", който е първият готов обект от АМ „Тракия".

Те изразиха надежда през месец юли да бъде завършено и основното трасе от магистралата към морето. По проекта са сключени договори за строителство и надзор в размер на около 280 млн. евро с ДДС и се изграждат 115 км нов магистрален участък, разделен в три лота.

„Договорени са 92% от бюджета на програмата или над 1 млрд. 843 млн. евро," отчете Галина Василева, директор на дирекция „Координация на програми и проекти" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По думите й са изплатени близо 590 млн. евро или около 30% от целия бюджет, а около една четвърт от бюджета е възстановен от Европейската комисия.

В рамките на форума бяха представени и другите проекти, които се изграждат по европейската програма. Към днешна дата са изградени 16 км ж.п. линии по проекта Свиленград- турска граница и се очаква той да приключи до края на годината.

Интерес предизвика и другият голям обект, който се очаква да има ефект върху икономиката на областта - АМ „Марица".

От Мтранспортното министерство отчетоха, че лот 1 е изпълнен на 11%, а лот 2 на 27%. Очаква се те да бъдат завършени през 2013 г.

Дискутирани бяха и приоритетите за следващия програмен период както и възможността БДЖ „Пътнически превози" да получи европейско финансиране за закупуването на нови влакове.

Към този момент очакванията са да бъде осигурено европейско финансиране на стойност около 300 млн. евро.

Десет нови нива за Angry Birds Space

Както знаем, в Rovio не обичат да оставят почитателите на Angry Birds да скучаят дълго време и се грижат редовно да пускат нови нива, нови версии на играта и каквото още могат да измислят за запълване на времето им. Този път става дума за ъпдейт на Angry Birds Space с 10 нови нива. Ъпдейтът носи името Utopia и ще добави към играта нови приключения, изпълнени с пуканки, бисквити, бонбони и дори трамплин от желе. Новите нива са безплатни за всички потребители и могат да бъдат изтеглени веднага.

Прочетете новината в MobileBulgaria.com

Енергийните и IT проекти ще събудят фондовата борса

Енергийните и IT проекти ще събудят фондовата борса

За да се възвърнат нивата на търговия отпреди 2008 г., трябват устойчива доходност и прозрачност

  Листването на иновационни енергийни компании с проекти в областта на ВЕИ и слънчева енергия и проекти от IT сферата биха събудили инвестиционния интерес към БФБ-София. Това отчита проучване на „Капман грийн енерджи фонд“ АД, осъществено с подкрепата на БФБ. Изследването е проведено сред 100 представители на бизнеса, анализатори, инвеститори и журналисти. 41 на сто смятат, че енергийният сектор би предизвикал силен интерес към борсата у нас. 30% пък са на мнение, че проектите в IT сферата, например платформи като Facebook, биха активизирали инвеститорите. Сред предложенията, които ще събудят интерес, влизат още компании от рода на ЧЕЗ и Е.ОН, както и от фармацевтичния бранш. 

„Настроенията на пазара показват засилен интерес към възобновяемите енергийни източници. Пред развитието на традиционните големи ВЕИ инсталации има множество въпросителни. Бъдещето е в малките, гъвкави, по-лесно управляеми, иновационни проекти в градска среда“, коментира Николай Ялъмов, изпълнителен член на СД на „Капман грийн енерджи фонд“. 

Резултатите от изследването обаче не обясняват един от големите парадокси на родния капиталов пазар. В момента дружеството с най-голяма пазарна капитализация от над 2.2 млрд. лв. на БФБ е "Енергони" - енергийната компания, която притежава само един патент за изграждане на вятърна електроцентрала, оценен на 547 млн. лв. Никой от енергийните паркове в портфейла на дружеството все още не е видял бял свят. 

Анкетираните в проучването смятат, че за да се възвърнат постепенно нивата на търговия на борсата отпреди 2008 г., най-важно е предлаганите проекти да носят устойчива доходност. На второ място за 45% трябва да бъде прозрачността на фирмите. Трябва да се събуди и т. нар. Retail или дребните инвеститори, които смалиха своите портфейли след настъпването на финансовата криза, категорични са експертите. Международната макроикономическа обстановка и ситуацията в Гърция също са близко следени от част от анкетираните и до голяма степен биха повлияли при взимането на инвестиционни решения. 

„Общото очакване за развитието на пазара е свързано с развитието на икономиката на страната и перспективата за общото политическо и икономическо развитие на страната. Инвеститорите ще се върнат в България не преди развитите пазари да успеят да задоволят инвеститорския интерес”, твърди Апостол Апостолов, председател на СД на “Централен депозитар”.

Около половината от анкетираните смятат, че биха предвидили от 1 до 3 години хоризонт за инвестициите си. 

Две трети от населението на света може да изпитва недостиг на вода до 2025 г.

Две трети от населението на света може да изпитва недостиг на вода до 2025 г.

Дори сега голяма част от децата в Африка и Индия са със забавен растеж заради нейната липса

Около 1,6 милиарда души живеят в региони с недостиг на вода, а до 2025 г. две трети от населението на света може да се сблъска с проблемни условия по отношение на наличието на вода, прогнозира ООН, цитирана от сайта profit.bg.
Основните притеснителни факти за световната водна криза са следните - глобалното потребление на вода се е увеличило четири пъти през последния век. Тази тенденция не отслабва. В същото време повечето от основните световни водни басейни са изправени пред високи нива на воден стрес.
Американците използват най-много вода на човек от населението си. Можете да предположите какво ще стане, когато останалата част от света стане също толкова "развита" и увеличи потреблението на ценната течност. Още днес по отношение на потреблението на вода Европа внася от нея стотици милиарди куб. м годишно. 
Търсенето на вода в Китай ще надхвърля предлагането с 25% през 2030 година, прогнозира организацията. Тя отчита, че в по-голямата част от Китай има по-малко вода, отколкото в пясъчния Близък изток. В този дух прогнозите са, че в Индия водата ще свърши, докато в Арабският свят вече изчерпват невъзобновяемите водни пластове.
Доста притеснително е, че заради липсата на вода и недохранване 40% от децата в по-голяма част от Африка и Индия имат забавяне в растежа си. В същото време населението нараства бързо в райони, където водният стрес вече е висок.
Недостигът на водни ресурси може да доведе до все повече конфликти в бъдеще. Увеличението на населението само ще задълбочи проблема. Същото важи и за климатичните проблеми. С ръста на глобалната икономика ще се увеличава и нейната жажда. Много конфликти се очертават на хоризонта, каза по този повод Бан Ки-мун, генерален секретар на ООН. Епицентърът на конфликта може да е между Бангладеш, Индия, Индокитай и Пакистан. В същото време засушаванията драстично са се засилили през последните 100 години.

Само 2,5 на сто от запасите на планетата са сладка вода

По данни от Световния форум за водата в Истанбул през 2009 година 79% от валежите падат над океаните, 2% - върху езерата, и едва 19% - върху сушата. Солената вода представлява 97,5% от водата на планетата. Основната част от останалите количества вода е затворена в ледниците.
Най-голям потребител на вода е земеделието със 70% от общата консумация. Ако не се направят съществени подобрения в напоителните системи, този дял може да се увеличи до 90%. Индустриалните потребители са отговорни за 20% от общата консумация на вода срещу 10% за домакинствата.
Световното население нараства с 80 млн. души годишно, а търсенето на сладка вода ще се увеличава с 64 млрд. куб. м годишно до 2050 г.

Защо се сгромоляса комунизмът

Защо се сгромоляса комунизмът

Когато съпротивата срещу комунистическите режими беше най-силна, те успяха да я смачкат и да оцелеят. А когато хората от Източния блок вече се бяха примирили с властта на комунистите, системата изведнъж рухна. Защо?

Краят на комунистическата власт във всяка отделна страна настъпи по различни пътища. 1989-та навсякъде беше различна, но главната причина за провала на държавния социализъм от съветски тип навсякъде беше една и съща.

Съветският Съюз и неговите тъй наречени „народни демокрации” все по-трудно се справяха с основните функции и задължения на една държава, те не успяваха вече да удовлетворят дори най-минималните очаквания на хората. Залагаха на принудата и назиданието, вместо на свободното волеизявление, разчитаха на инструментите на властта си и се бяха отказали от обратна връзка с гражданите - всичко това в модерните времена се оказа сигурна рецепта за държавен провал и за галопираща загуба на легитимност.

Ерозията на самата система се оказа много по-опасна за партийните върхушки, отколкото действията на малобройните дисиденти, които се застъпваха най-вече за граждански права. Масовото население вече беше изгубило вярата си в бъдещето, а в навечерието на промените дори партийните кадри не вярваха в системата. Това пък парализира въоръжения до зъби апарат, който в продължение на десетилетия се бореше срещу действителната или мнима опасност от контрареволюция.

Великобългарският шовинизъм

Мнозина все още тъжат по него

Защо обаче властниците в решителния момент се поколебаха да избият стотици или хиляди и да спасят режимите си? Това е ключовият въпрос в сборника „1989-та и ролята на насилието”, в който 17 автори анализират драматичните събития в шест бивши социалистически страни. Според вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, където промените стават повече по пътя на диалога, в България, Югославия и Румъния ключова роля играят и някои етно-национални конфликти, подтискани в продължение на десетилетия.

Статията за България от професор Щефан Трьобст е озаглавена „Насилие и ненасилие в хода на българската промяна”. Трьобст е автор на различни монографии, в които обръща сериозно внимание тъкмо на възраждането на българския национализъм още по времето на Тодор Живков. В статията си „Забравената смяна на парадигмата?” той пише: „Десталинизацията доведе през шейсетте години до либерализиране на политиката и на историческата наука под формата на реабилитиране на тъй критикувания дотогава „великобългарски шовинизъм”, който просто беше предрешен като „социалистически патриотизъм”. Това беше истинска смяна на парадигмата.”

Професор Трьобст анализира критично и днешния български национализъм: „Има едно интензивно съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), както и изключително тясно институционално и лично преплитане с държавния апарат и партийните структури, което не е някакъв продукт на промените след 1989 година. То е директен резултат от идеологическото размразяване през 50-те години.”

За разлика от България, Румъния и Югославия, където национализмът играе ключова роля по време на промените и след тях, в Полша например „въоръженото безсилие” на властта е принудено да седне край Кръглата маса заедно с опозицията. Пак от Полша се е запазил и един многозначителен призив към антикомунистическата опозиция в годините на промените: „Недейте да палите партийните комитети, създавайте свои собствени!”.

НРБ и ГДР - прилики и разлики

 

Краят на една ера

В сборника „1989-та и ролята на насилието” най-много място е отделено на промените в бившата ГДР. Няколко техни аспекта, впрочем, удивително и дори буквално напомнят на случващото се по същото време в България, където Тодор Живков през 80-те години успя да измоли от ловния си приятел, западногерманския политик Франц-Йозеф Щраус един огромен заем. Ето какво пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за ерозията на системата в ГДР:

„Политиката на разведряване, милиардните кредити от Щраус, объркващото политическо лъкатушене на Горбачов - поради всичко това управляващите комунистически елити бързо изгубиха всякаква ориентация и изпаднаха в безпомощност.” И понеже сборникът е посветен на ролята на насилието, нека накрая цитираме и обобщения извод на авторите: веднага след установяването на комунистически режими в Източна Европа властта смазва с кръв всеки опозиционен порив. През 80-те години обаче комунистическата власт вече не смее да използва масово насилие, сменили са се и поколенията. Това е и една от съпътстващите причини за края на режимите.

АГ, ФАЦ, КО, ВФ, СК, А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел - 

dw.de

Как в Румъния се "грижат" за ромите

Как в Румъния се "грижат" за ромите

Кметът срещу ромите, действие първо: ромите са настанени в бивша химическа фабрика; във второ действие роми с отравяния постъпват в болница и провалят сметкитe на кмета преди изборите. Пиесата се играе в Румъния.

И още по-точно - в румънския град Бая Маре. Тамошният кмет е твърдо решен да настани 2 хиляди роми в бивши химически лаборатории на затворената фабрика Купром. Планът на кмета - да си спечели симпатии сред избирателите преди следващите местни избори. Речено-сторено: първата група е изселена и насилствено натикана в отблъскващата постройка. Не след дълго обаче 14 души, повече от които деца, постъпват в болница със симптоми на отравяне.

Черепи и сярна киселина

Според информация на германския "Тагесцайтунг", повечето от "новодомците" са се противопоставили на принудителното им настаняване в помещенията на бившата фабрика. Затова се наложило да бъдат откарани с полиция. В суматохата около превръщането на бившите лаборатории в жилищни помещения властите дори забравили да свалят предупредителните табели с изрисувани черепи като символ за "опасно за живота". В някои от помещенията са открити остатъци от сярна киселина и други отровни химически субстанции, посочва и агенция ДПА в публикация по същата тема.

Правозащитни организации вече организираха протестни акции срещу принудителното настаняване - мярка, от която са засегнати около 2 хиляди роми. В отворено писмо до президента Траян Бъсеску и премиера Виктор Понта ромското сдружение "Романи-Крис" окачествява действията на кмета Каталин Керекеш като "тежко нарушение на гражданските права на ромите". В писмото се настоява за конкретни политически и административни мерки, които да спрат акцията на кмета на Бая Маре.

Нежелани

Ромска "интеграция" по румънски

Скандалът сварва градоначалника в разгара на предизборната му кампания за местните избори идната неделя. Името на Керекеш, който смята да се кандидатира и за президент на Румъния, влезе в новините още миналото лято, когато реши да огради ромската махала с "Берлинска" стена.

Румъния междувременно си е спечелила славата на страна, в която властите търпят сериозни посегателства срещу ромското малцинство. Не е забравено обещанието на кмета на друг румънски град - Пиатра Неамт, който през 2001 г. беше тръгнал да настанява ромите в курници. И не само това: кокошарниците трябваше да бъдат опасани с телени мрежи, а цялото ромско поселище да бъде охранявано от полицаи с кучета. Този "социален проект" на румънския кмет се провали в крайна сметка под натиска на международната общественост.

АГ, ТАЦ, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел - dw.de

Защо Европа се разболя тъй страшно?

Защо Европа се разболя тъй страшно?

След което купонът свърши...

Защо Европа се разболя тъй страшно? Защото се изтощи, докато спасяваше закъсалите? Защото отделните държави са безотговорни? Или защото въведе еврото и така съживи недостатъците, довели до Голямата депресия през 30-те?

Общо взето всички анализи за Европа могат да се сведат до две основни версии - републиканската и германската, пише наблюдателят на "Ню Йорк таймс" Пол Кругман и продължава така: Според републиканската версия - която е основен елемент в кампанията на Мит Ромни - Европа е закъсала, защото се е пресилила, помагайки на бедните и злощастните, така че сега сме свидетели на предсмъртните гърчове на държавата на благосъстоянието. Това впрочем е старият, добре познат рефрен на дясното крило. Но ако разгледаме Швеция, да речем, ще установим, че тя все още има една невероятно щедра социална държава и може да се похвали със стопански растеж, който е по-висок от растежа на всяка друга богата страна.

Но нека подходим систематично към темата. Да вземем 15 страни с евро (изключвайки Малта и Кипър) и да ги класираме според процента от брутния обществен продукт, който заделят за социални програми. Може ли да се каже, че закъсалите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия) се открояват с необичайно големи програми за благосъстояние? Не; само Италия беше сред първата петорка, но дори и така нейната социална държава е по-малка от германската. Така че голямата държава на благосъстоянието не е причина за сегашното заболяване.

Нека не "елинизираме"!

 

От какво точно боледува Европа?

Втората основна версия, германската, иска да ни убеди, че причината е във финансовата безотговорност. Това обяснение пасва в случая с Гърция - но само там и никъде другаде. Италия отдавна има голям държавен дефицит - наследство от безотговорна политика преди много години, - който впрочем е много малко по-голям от германския. Португалският дефицит беше значително по-малък, докато Испания и Ирландия бяха всъщност на плюс.

Европейските страни извън еврозоната също могат да имат големи дефицити и дългове, без да изпадат в криза. Англия и САЩ взимат дългосрочни заеми с лихва от 2 процента; Япония, която е затънала в дългова яма, много по-дълбока от онази в Европа, включително и в Гърция, плаща само 1 процент. С други думи, "елинизирането" на икономическия дискурс е абсолютно безпочвено.

От какво тогава боледува Европа? Причината е изключително монетарна. Като въведе единна валута, без институциите, необходими за функционирането на тази валута, Европа фактически съживи недостатъците на златния стандарт - недостатъци, които играха основна роля за кризата през 30-те години, известна като Голямата депресия.

Въвеждането на еврото предизвика чувство на фалшива сигурност сред частните инвеститори, отприщвайки потоци от капитали към страните в периферията на Европа. В резултат от този прилив разходите и цените се повишиха, производителността стана неконкурентоспособна, държави с приблизително балансирана търговия започнаха да трупат дефицити. След което купонът свърши, пише Кругман.

Ако все още имаха своята национална валута, периферните държави можеха да я девалвират и така бързо да възстановят конкурентоспособността си. Но те нямат такава, което означава, че ги очаква дълъг период на масова безработица и бавна, смазваща дефлация. Тяхната дългова криза е страничен продукт на тази безрадостна перспектива, тъй като депресираната икономика води до бюджетен дефицит, а дефлацията увеличава още повече бремето на дълговете.

Вникването в естеството на заболяването на Европа е от ограничена полза за самите европейци. Засегнатите страни са изправени пред две възможности, но и двете не са особено приятни: или да страдат от болките на дефлацията, или да предприемат драстичната стъпка и да се откажат от еврото - което не би било политически разумно, освен като най-крайно средство, пише Пол Кругман.

Бомба със закъснител

 

Черни облаци над европейския финансов свят

Същата теза застъпва и известният американски икономист Мартин Фелдстийн. Според него еврото застрашава единството на Европа. Без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. Защото нямаше да я има самата криза, твърди Фелдстийн. Той смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но връщане назад няма, тъй като отказът от него щял да струва прекалено скъпо.

Европа си остава бомба със закъснител и ако тя избухне, сме застрашени от глобална депресия. За това предупреждава един друг водещ американски икономист - Нуриел Рубини, човекът, предсказал навремето срива на американския пазар за недвижими имоти. Тази негова прогноза, направена преди близо четири месеца, засега не се е сбъднала, но това не означава, че тя е нереалистична. Неотдавна вестник "Ню Йорк таймс" написа, че богатите западни държави вървели към "day of reckoning" - деня на разплатата. На Европа и Америка им предстояли тежки времена.

Пол Кругман предупреждава на свой ред, че американците трябва да си извлекат поука от европейските неразбории. И препоръчва следното: "Следващия път, когато чуете да разправят, че Америка трябва да унищожи социалната си мрежа или да ореже разходите, имайки предвид какви неща стават в Европа, ето какво трябва да знаете: тези хора си нямат представа за какво говорят."

АГ, НЙТ, ДПА, ДЦ, ЮК, ПК, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел - dw.de

Десет причини да вярваме в Европа

Десет причини да вярваме в Европа

Новите членки на ЕС вливат свежи сили в един боледуващ организъм - френският политолог Доминик Моази изброява още девет вълнуващи аргумента, с които ни убеждава, че ЕС ще оцелее.

Мнозина са убедени, че еврото няма оцелее след провала на гръцката политическа класа или в резултат от безработицата в Испания. Изчакайте някой и друг месец, казват тези пророци, и ще видите как ЕС започва да се разпада. С ръка на сърцето: тези днешни пророци не само изпитват удовлетворение, но сякаш дори имат право повече от когато и да било преди. Никога състоянието на ЕС не е изглеждало толкова опасно. Тъкмо поради това в днешния решителен момент трябва да уравновесим везните с помощта на надеждата и на здравия разум. Ето десет добри причини да вярваме в Европа, десет рационални аргумента, които могат да убедят анализаторите-песимисти и угрижените инвеститори, че все още е прекалено рано да отписват както еврото, така и ЕС като цяло.

Способни политици

Първо: в Европа се завръща държавническият талант. В Италия един-единствен човек наложи голяма промяна - Марио Монти. Вярно, Монти никой не го е избирал, позицията му е деликатна, атакуват я непрекъснато. Въпреки това обаче в страната възникна почти пълен консенсус, че трябва да бъдат осъществени дълго отлаганите реформи. Италия, която под лекомисленото управление на Силвио Берлускони беше извор на отчаяние, днес се превръща в извор на крехък оптимизъм.

Второ: редом с държавническото мислене наблюдаваме и стъпки напред в правителственото управление. И Монти, и новоизбраният френски президент Оланд издигнаха жени на ключови министерски позиции. Жените, които дълго време все оставаха в сянката на мъжете, днес навлизат в политиката с истинска жажда за успехи. Европа може да спечели от това.

Трето: европейското обществено мнение най-сетне осъзна тежестта на сегашната криза. Без тази яснота, която се роди от отчаянието, Монти никога нямаше да дойде на власт в Италия. Във Франция гражданите също вече не си правят никакви илюзии. Техният вот за Оланд беше вот срещу Саркози, а не срещу икономиите. Според допитванията, французите са убедени, че новият им президент няма да изпълни някои от своите „неизпълними обещания”, но въпреки това продължават да го одобряват.

Германски автомобили, френски парфюми

Четвърто: Европа твори и създава. От германските коли до френските луксозни стоки - конкурентоспособността на европейската индустрия изобщо не е за подценяване. В някои ключови отрасли Европа действително има признати по цял свят традиции и отлични постижения, които са здраво обвързани със съзнанието, че трябва да се произвежда високо качество.

Петата причина за оптимизъм е малко парадоксална. В миналото националистическите ексцеси често са хвърляли Европа в катастрофални войни. Завръщането на националистическите настроения в днешна Европа създава усещането за надпревара и догонване, както навремето, когато „азиатските тигри” пожънаха първите си успехи. Тогава корейците, китайците и тайванците искаха да настигнат Япония. Днес е близо мигът, когато и французите ще пожелаят да постигнат успехите на Германия.

Шестата причина е свързана с политическата система в Европа. Крилатата фраза на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали, непрекъснато получава потвърждение навред на Стария континент. Европейците може и да са пообъркани, бавни и неефективни при взимането на политически решения, но демокрацията все още издига здрав вал на стабилност срещу всевъзможните несигурности.

Do you speak European?

Седмата причина да вярваме в Европа произлиза от универсалността на нейното послание и на нейните езици. Едва ли тук някой мечтае да стане китаец и да научи всички китайски езици. А английският, френският, испанският, вече и немският отдавна разчупиха своите национални граници.

 

ЕС ще живее

Осмо: Европа ще оцелее благодарение на своето културно многообразие. Мнозина оспорват този модел, но той е извор по-скоро на сила, отколкото на слабост. Смесването на културите на европейския континент прави хората тук по-богати, а не по-бедни.

Деветата причина за надежди са амбициите на новите еврочленки. Полша например в момента изплаща на Европа онази легитимност, с която Европа я беше кредитирала по време на посткомунистическия преход. А пък приемането на Хърватия, по-късно евентуално и на Черна гора, би могло да компенсира излизането на Гърция от ЕС.

По-добра алтернатива няма

И накрая - най-важната причина. Европа и светът нямат друга по-добра алтернатива. Гръцката криза може би ще принуди ЕС да задълбочи интеграцията - със или без Атина. Разединени, ние ще се провалим. Когато сме заедно обаче, ние можем да станем „велика сила” в най-добрия смисъл на този израз.

Инвеститорите винаги гледат да се подсигурят. Досега те с голям успех влагаха парите си в някои от новите демокрации. Днес обаче се надига тревога, че тези страни също могат да се разклатят, така че някои от предпазливите инвеститори отново обръщат поглед към Европа. Може да се окаже, че те са най-далновидните.

АГ, ДВ, ЗО, ФО, А. Андреев, Редактор: Б. Рачева - dw.de

Безкрайната шенгенска сага

Безкрайната шенгенска сага

България все тъй чака за Шенген, страните-членки на Шенгенското пространство пък все тъй спорят. Кой да взема решението за въвеждане на временни гранични контроли по вътрешните граници на ЕС? ЕК или страните-членки?

Всяка страна-членка на Шенгенското пространство и сега може сама да определя дали да въведе временни гранични проверки. Полша например прави това понастоящем, за да ограничи притока на футболни хулигани по време на Европейското първенство по футбол. Въвеждането на временни гранични контроли е възможно и при изключителни случаи като природни бедствия или терористични заплахи. Шенгенското споразумение не предвижда рутинни контроли по вътрешните граници на ЕС. Единственото изключение е, когато е застрашен общественият ред, като решението за това взема всяка отделна страна. Според повечето европейски правителства това правило трябва да остане в сила.

Слабото звено

На срещата си в Люксембург европейските вътрешни министри прокараха още едно правило. Граничен контрол по вътрешните граници е възможен и когато съществува заплаха от приток на бежанци. Вътрешните министри обосноваха решението си с бежанските потоци от Северна Африка по време на Арабската пролет. Междувременно политиците смятат Гърция за слабото звено в Шенгенското споразумение. Досега Гърция не успява да подсигури границата си с Турция. И тъй като Гърция е член на Шенгенското пространство, бежанците могат през нейна територия да преминават в други страни от ЕС. "Ситуацията по гръцко-турската граница показва, че имаме нужда от ясен и действен механизъм", заяви на срещата австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер.

Чувствителна тема

Всички страни-членки на Шенгенското пространство са особено чувствителни на тема сигурност. Затова министрите взеха решение за нов механизъм в случай, че "извънредни обстоятелства застрашават функциите на Шенгенското пространство без общи вътрешни гранични контроли". За германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих е много важно, че последното решение остава в ръцете на страните-членки, защото - както изтъква той - "ние сме отговорни за сигурността на нашите граждани". Въвеждането на временен граничен контрол трябва да става по препоръка на ЕК и Съвета на Европа. Засегнатата страна обаче не е длъжна да се съобразява с тази препоръка. Германският вътрешен министър Фридрих споделя мнението на повечето си колеги. "Ние не можем да приемем някой друг вместо нас да взема решенията за въвеждане на вътрешни гранични проверки", заяви и швейцарската вътрешна министърка Симонета Сомагура, чиято страна е извън ЕС, но е член на Шенгенското пространство.

Придобивка, която трябва да се брани

Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом напразно се опитва да защити общоевропейското решение. "Ако въведем гранични проверки при извънредни обстоятелства, решението трябва да бъде общоевропейско, а не в правомощията на страните-членки", казва тя. Малстрьом безуспешно се бори за това ЕС да бъде последната инстанция при вземането на подобни решения. Еврокомисарката непрекъснато повтаря, че бежанските потоци не могат да бъдат разглеждани като заплаха за обществения ред. Тя съзира опасността другаде - при злоупотреби с т. нар. "механизъм за изключителни случаи" е застрашено свободното придвижване на хора. "Шенгенското пространство е европейска придобивка, която трябва да браним", изтъква Малстрьом.

Сметка без кръчмар

Засега страните-членки спечелиха първия рунд срещу ЕК за новите шенгенски правила. Но това все още не е краят на сагата. Държавите явно са си направили сметката без кръчмаря, наречен Европейски парламент. Европарламентът се чувства пренебрегнат в процеса на вземане на решение и заплашва с жалба. "Ние предлагаме Европейският съд да разгледа правната страна на въпроса", заяви Манфред Вебер, евродепутат от Християндемократическата фракция. Пикантното в случая е, че Манфред Вебер, също както и Ханс-Петер Фридрих, е член на германския Християнсоциален съюз /ХСС/. Излиза, че когато става дума за европейски и национални въпроси, съпартийците могат да имат и различен поглед върху нещата.

Автор: К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева - dw.de

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Никой не знае колко са гръцките милионери. Знае се само, че никак не са малко. Сега обаче, когато Гърция стене, те изведнъж спряха да се показват. Няма ги вече пищните партита, луксозните лимузини и разюзданото харчене.

Милионерите се укриват

Колонаки, тузарският квартал на гръцката столица Атина, е известен с това, че жителите му са от сой: дипломати, лекари, предприемачи. Тук пазаруването в многобройните скъпи бутици е част от всекидневните ангажименти на един определен слой хора. Сега обаче нещата доста се промениха. Кризата удари дори Колонаки, където досега пестенето беше равносилно на порок. Бутиците са празни, кафенетата - също, а на хората, които излагат на показ новото си Порше или Ферари, се гледа с презрение. В Колонаки знаят, че в последно време в центъра на Атина бяха освирквани дори и по-обикновените граждани, сглупили да си облекат скъп костюм.

Лукс по време на апокалипсис

Ако човек иска да види къде все пак са се покрили гръцките супербогаташи, ще трябва да се отправи към покрайнините на столицата. Например в тенисклуба "Полития". Тук удоволствието да размахваш тенис-ракета струва близо 8 000 евро годишно. Около 200 семейства си позволяват този лукс. Край басейна, изграден в подножието на изкуствен водопад, се протягат няколко възрастни мъже и младите им половинки. "В никакъв случай не безпокойте господата. Те имат нужда от почивка, защото тази вечер ще са особено заети - ще има сватба с 400 души гости", предупреждават хората от персонала. Кризата, която разтърсва Гърция, е тук явно на светлинни години разстояние.

Едни мизерстват, други харчат

Досега няма конкретен отговор на въпроса колко точно са милионерите в Гърция. Едва 5 000 от гражданите й признават в данъчните си декларации, че имат доход от над 100 000 евро. Или както казва един социолог, гърците обичат нацията си, но гледат на държавата като на нещо, което трябва да бъде разграбено. Докато в Европа се укриват средно около 10% от ДДС, в Гърция процентите са 30 - т.е. 15 милиарда евро всяка година.

Омразните милионери

"Богаташите започнаха да избягват публичните изяви, защото се страхуват от нападения", казва Янис Пантелакис, редактор в ляволибералния всекидневник "Елефтеротипия". До скоро гръцките богаташи не пропускаха да поканят пресата на партитата си. Сега са се изпокрили в добре охранявани и трудно достъпни за простосмъртните хора места. А най-мразени са онези богаташи, които се изнесоха в чужбина - заедно с всичките си милиони. За двама от тях дори се предполага, че само чакат Гърция да рухне, за да се върнат обратно и да изпокупят всичко с укритите си милиони.

Така че фронтовете на гръцката битка за оцеляване минават не между ляво и дясно, а между бедни и богати. И докато едните протестират денонощно в центъра на Атина, другите се укриват - за да не ги удари народният гняв.

Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Бившият премиер Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза Хробок загубиха делото за двореца "Кричим", който окончателно бе присъден на държавата от Върховния касационен съд. Това става ясно от решение, публикувано на сайта на съда в петък.

Така ВКС потвърди решението на другите две съдебни инстанции, с които беше отхвърлен искът на Сакскобургготски и Хробок да им бъдат върнати двореца "Кричим" и земите около него.

В имота има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви.

ВКС приема, че Интендантството на Цивилната листа на Н.В.Царя е държавно учреждение, а не частна канцелария на царя, както изтъкна защитата. "Като върховен представител и държавен глава следователно, царят не може да завладява и придобива по давност имотите на своите поданици, които съгласно Конституцията той трябва да гарантира и защитава. Царете Ф. и Б. са могли да придобиват имоти само чрез правни сделки, при които е налице праводаване и правоприемство. Придобиването чрез завладяване и по давност означава, в нарушение на своите конституционни задължения монархът – държавен глава, да установява фактическа власт върху имотите на своите поданици, които след изтичането на срока на придобивната давност да придобива в своя собственост", аргументират се върховните съдии.

Дворецът "Кричим" е един от 17-те царски имота, национализирани през 1947 г. След решението на Конституционния съд, с което беше отменен указът за одържавяването им, Симеон Сакскобургготски е поискал реституиране на седем имота, върнати са му шест - Врана, Царска Бистрица, Ситняково, две планински хижи в Рила и 16 хил. дка гора.

Борисов: България не е съгласна с името Северна Македония

Борисов: България не е съгласна с името Северна Македония

България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие, заяви в интервю за ТВ+ премиерът Бойко Борисов. Според него варианти като Северна Македония са абсолютно неприемливи, тъй като от географска гледна точка части от страната ни попадат в това наименование. А това е предпоставка за териториални претенции към България.

Борисов заяви: "При различни консултации, които са правени с нас, са обсъждани различни варианти. Повтарям, един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония, ако не се лъжа, и аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски".

По повод спечелените избори за президент на Сърбия от националистически настроения Томислав Николич българският премиер заяви, че уважава избора на сръбския народ и би работил с него и със спрягания за министър-председател досегашен президент Борис Тадич. Антинатовските, но проевропейски настроения на западните ни съседи, според Борисов не са проблем. Той още веднъж подчерта, че България подкрепя всички страни от Западните Балкани по пътя им към евроинтеграция.

През 2008 г. заради спора за името Гърция блокира присъединяването на Македония към НАТО, а следващата година наложи вето за започване на преговори за присъединяване на страната към ЕС. Атина продължава да пречи на преговорния процес с Брюксел въпреки многократните препоръки на Еврокомисията разговорите да започнат.

Марк Дьобелс: България трябва и сама да се рекламира

"Можем да си сътрудничим в различни индустрии - от ядрената енергетика, през химическо производство до потребителски стоки"

Какво е Ubifrance? 

- Ubifrance е френска агенция за развитие на международния бизнес на френските компании. Тя всъщност е държавна организация към министерството на икономиката, финансите и международната търговия. Целта й е да промотира френски технологии, продукти и услуги по света и да свързва френски компании с международни партньори. Ubifrance има 1200 служители, които всяка година подкрепят над 20 000 френски компании по света чрез своите 80 офиса в 60 държави и бюджет малко над 100 млн. евро. Открихме офиса в България в началото на тази година, който е към френското посолство.

А защо точно сега избрахте да навлизате в България?

- Гледаме на това начинание в дългосрочен план. Когато навлизате на един пазар, започвате от нулата. И ако моментът съвпада с кризата, трябва да положите повече усилия. Но когато икономиката тръгне да се съвзема, вие ще сте готови и възможностите сами ще дойдат.

Кои са основните сектори в България, които може да са интересни за френските компании?

- Френските компании действат в най-различни индустрии. Можем да си сътрудничим в сферата на ядрената енергетика, през химическо производство до потребителски стоки. Двустранната търговия между двете държави нарасна 80% между 2000 и 2011 г. до 1.5 млрд. евро. В България и в момента присъстват над 140 френски компании с над 10 000 служители. Става дума както за големи компании като Carrefour, Mr Bricolage и Novotel, така и за малки и средни предприятия като Theaud в управлението на отпадъци и Solarezo в слънчева енергия, които също инвестираха в България.

Може ли вашата агенция да помогне по някакъв начин и за навлизането на български компании във Франция?

- Нашата основна дейност е да подпомагаме френски компании да правят бизнес в чужбина, по какъвто начин намерят за добре. Що се отнася до българските компании във Франция, в тази сфера по-скоро може да им помогне Френско-българската търговска камара, която се справя отлично.

Защо френските компании предпочитат Румъния пред България?

- Румъния е три пъти по-голяма страна от България и при навлизането си в дадена държава инвеститорите предпочитат по-големия пазар, защото възможността да се провали е по-малка. Друга причина може би се крие в езика. България е втората най-голяма френски говореща страна в Европа, но изостава в тази насока от Румъния. Тук процентът на говорещите езика е 12%, докато в Румъния е 20 - 25%. Но все повече френски компании оглеждат и България и това е причината и ние да сме тук. За да успее в това си начинание, страната ви също трябва да положи усилия да се промотира зад граница, например в сферата на туризма.

Може ли България да привлече повече френски компании като производствена база?

- Много френски компании отвориха преди години нискоразходни производства на по-далечни нововъзникващи пазари, например в Азия. Но разходите за труд в тези страни постепенно се увеличават. И сега много от тези фирми преместват производства в държави като България, която спазва европейските правила, а валутата й е вързана към еврото. Така че очаквам повече движение в тази сфера.  

В началото на юли в София ще се проведе бизнес форум, организиран от вашата организация, който ще срещне френски компании с фирми от цяла Югоизточна Европа. Какво очаквате да постигнете на тази среща?

- Досега не сме правили подобно нещо. Целта е този B2B форум да помогне на фирми и предприемачи да се опознаят и да разговарят. През двата дни на събитието (5 и 6 юли) делегатите ще имат над 2000 срещи помежду си. Отделно ще има и четири тематични уъркшопа, на които компаниите ще могат да получават експертни съвети и консултации. Съветвам повече български компании да участват във форума, на който ще могат да се срещнат не само с френски фирми, но и с такива от 12 държави от региона. Със своите 42 млн. население и 380 млрд. евро БВП Югоизточна Европа представлява все по-голям интерес за френските компании. Някои от тях като Schneider Electric, Groupama, Vinci, Agis, Alstom и др. вече присъстват на местните пазари.

Вторият живот на "Сан Стефано плаза"

Нов инвеститор ще довърши комплекса на мястото на старата Прошекова пивоварна

Репликата на Прошековата фабрика в новия проект

За сградите и местата често се твърди, че подобно на хората имат свой живот, дух и история. Ако е вярно, районът около някогашната пивоварна на братя Прошек на столичната ул. "Сан Стефано" е на път да заживее отново. Този път под формата на голям инвестиционен проект – "Сан Стефано плаза", заради чиито старт преди седем години бе съборена и рушащата се бирена фабрика.
Подобно на нея, новият проект също имаше нелека съдба: малко след началото строителството му беше спряно заради съдебни спорове. Кризата и липсата на финансиране свършиха останалото и макар делата да приключиха, работата по "Сан Стефано плаза" не беше подновена. В продължение на години вместо жилища, офиси и магазини на иначе перфектното място в центъра на столицата стърчаха железа и бетон.
И така допреди три седмици, когато проектът възкръсна за живот с нов инвеститор, вероятно нов строител и нов срок за завършване – август 2014 г. Случайно или не – точно 130 години след като мястото заживя първия си живот с бирената фабрика на братя Прошек.

Едно амбициозно начало
Силует на кран, работници, камиони и шум от строителство. Все знаци, че проектът на ул. "Сан Стефано" 22 отново се движи. При това почти без поражения въпреки дългия престой на капризите на времето. Заради проливните дъждове и отказа на дренажната система няколко дни преди строителството да бъде подновено се е наложило четири помпи да изпомпват събралата се в основите вода. Бетонът и арматурата обаче са в добро състояние, потвърдиха от инвеститора "Сан Стефано пропърти дивелопмънт". Самото дружество има интересна история. Създадено е през пролетта на 2005 г. с трима акционери – компанията за търговия с цимент и други материали "Строй цем" (50%) и строителните фирми "Балканстрой" (35.5%) и "Бараж комплект" (14.5%). Амбиция на инвеститорите бе да вдигнат мащабен комплекс с офиси, жилища и магазини с разгъната площ от близо 56 000 кв.м на мястото на старата фабрика "Прошеково пиво". Замисълът имаше повече от обещаващо бъдеще – луксозно строителство в сърцето на града, в златните за имотния пазар години.
Теренът от 6.5 дка бе придобит след преговори с над 130 наследници на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек. Архитектурната разработка бе възложена на обединение "Сан Стефано", което включва екипите на трима специалисти: Стефан Добрев, Илиян Николов, Филип Захариев и държи авторските права върху проекта. Финансирането беше договорено с "Уникредит Булбанк" и се предвиждаше да бъде получено на няколко транша - 5 млн. евро за изкопните работи, още 500 хил. евро за задължения по ДДС и револвиращ кредит за етапите на самото строителство.
Така през 2006 г. "Сан Стефано плаза" се роди, поне на хартия.
Замисълът включва голяма търговска част с разгъната площ от 15 хил. кв.м, която обхваща част от първото подземно ниво плюс няколко над земята. По проект магазините и заведенията са разположени около голям вътрешен атриум. Пред него към сградата на телевизията е предвиден малък площад, а на покрива на търговската част – вътрешна градина. Около нея трябва да се разположат жилищните площи в няколко групи сгради, най-високата от които на 11 етажа, с общо 110 апартамента. Отделно - сравнително малка офис част. И всичко това - подсигурено с 490 места за паркиране според инвеститора, с около 100 над изискваните по закон.
Архитектите намериха и елегантно решение как да се запази духът на мястото, така че емблематичната постройка на бирената фабрика с над 100-годишна история да не отиде безвъзвратно в миналото: върху част от парцела, на ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Шейново", ще бъде изградена реплика на сградата. В нея ще има двуетажна бирария в ретро стил, която да напомня за славата на "Прошеково пиво". По предложение на наследници малкото площадче срещу постройката също вече носи името "Братя Прошек".

И една голяма спирачка
Първоначалните планове на акционерите в "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" бяха до края на 2008 г. комплексът да бъде завършен на груб строеж и да започне продажба на имотите. Съдебен спор с наследници на братя Прошек, а впоследствие и кризата, обаче провалиха тези планове. Строителството на "Сан Стефано плаза" спря още преди да са завършени основите. През това време финансовото състояние на някои от инвеститорите започна да се влошава (виж карето), кредитирането на имотни проекти спря, а пазар нямаше. Това предопредели съдбата на проекта и той остана замразен до тази пролет, когато бе придобит от нова компания.
Все пак източници на "Капитал" припомнят, че в началото на 2011 г. имаше опит работата да бъде подновена, а "Уникредит Булбанк" бе готова да продължи финансирането. Това обаче не се случи и инвеститорът "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" продължи да трупа загуби от бездействието си – нови 20 хил. лв. през 2011 г. плюс непокрити загуби от предходни години от почти 800 хил. лв. Според финансовия отчет към края на 2011 г. задълженията към "Уникредит Булбанк" са достигнали 13.3 млн. лв., а тези към търговски дружества – малко над 6 млн. лв. По-голямата част от тях са към фирми от групата на "Балканстрой" - общо 5.38 млн. лв

Рестарт

Големите новини около "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" дойдоха тази пролет. В началото на март акционерите одобриха заем от 11 млн. евро за рефинансиране на задълженията и приеха промени в съвета на директорите. В протокола от общото събрание е записано, че кредитът е 5-годишен, със 7% лихва. 
С получените средства бе погасен заемът към "Уникредит Булбанк", както и задълженията към "Балканстрой". След което започна подготовка за съживяване на проекта.
Два месеца по-късно "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" бе преобразувано в еднолично акционерно дружество със собственик регистрираното в Швейцария "Еделвайс" АГ. Изцяло сменен бе и съветът на директорите. В продължение на няколко месеца от него бяха извадени всички представители на старите акционери. Новите имена са три: Николай Караянев, Ирина Миланова и Емилия Илиева.
Пред "Капитал" изпълнителният директор на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" Николай Караянев потвърди, че строителството на комплекса се подновява, промяна на проекта не се предвижда и срокът за завършването му е август 2014 г. В ход е избор на нов изпълнител, тъй като ангажиментът на "Балканстрой" приключва с излизането на строежа до нивото на земята. Новият инвеститор вече е влязъл във връзка с големи строителни компании, съобщи Николай Караянев. Като сигурен участник в довършването на комплекса обаче за момента посочи само "Геострой", строителна компания от групата на "Геотехмин".
Партньори в България на новия инвеститор в проекта "Сан Стефано плаза", швейцарската "Еделвайс" АГ, са "Геотехмин" и Цоло Вутов, които най-вероятно ще извършат повечето дейности по строителството и по довършване на проекта. Един от новите членове в борда на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" – Емилия Илиева, също е и в управителните тела на "Геострой" и други фирми от групата "Геотехмин".
Николай Караянев допълни, че все още не е ясно и колко ще е общата инвестиция в комплекса. Преди няколко години тя бе оценявана на 30 млн. евро.
Голяма въпросителна около "Сан Стефано плаза" е как построеното ще бъде реализирано. В условията на слаби сделки и падащи цени подновяването на проект с подобни мащаби е риск, който малко инвеститори биха поели. Има я обаче и другата гледна точка. Според Николай Караянев, когато кризата си отиде, вече ще е късно за нови инвестиции. Освен това, по думите му вече има интерес към площи в проекта.
Плановете на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" са да започне консултации за продажба и за наем на площите към края на годината. Реални сделки обаче надали може да се очакват преди приключването на грубия строеж. Според брокери на имоти, все още е рано да се говори за продажни цени в "Сан Стефано плаза", тъй като комплексът ще е факт след две години. За момента обаче като приемливи за жилища в тази част на София се посочват продажни нива от 1200-1500 евро/кв.м, при това с включени в тях довършителни работи. В горния диапазон са цените на имотите с поддържани общи части, луксозно изпълнение и добро изложение. Каквато и да е по-нататъшната й съдба, инвестиция като "Сан Стефано плаза" безспорно ще оживи центъра на София. Факт е, че едно от знаковите места, пазещи все още духа на града отпреди столетия, получава шанс за нова съдба. Вече и с променена визия.
 

Доскорошните инвеститори

Една от причините за промените в собствеността на "Сан Стефано плаза" вероятно е, че първоначалните инвеститори в проекта вече не развиват нови начинания с размаха, с който го правеха преди кризата. Самите дружества не останаха незасегнати от нея.

Най-видимо това се случи при "Балканстрой" и групата около компанията. Показател за това, че дружеството преминава през труден период, е фактът, че през март тази година разсрочи плащане от 58 хил. евро по облигационния си заем от 5 млн. евро, емитиран през 2006 г. В същото време през есента на 2011 г. групата изгуби една от големите си инвестиции – комплекс "Катарино" до Разлог. Хотелската част бе придобита от СИБанк заради непогасен кредит, а вилното селище също промени собственика си. През лятото на 2011 г. групата на "Балканстрой" се раздели и с друга своя собственост - четиризвездният хотел "Перун" в Банско беше придобит от "Интерлийз" заради кредит към ОББ.

Освен в "Сан Стефано плаза" разложката строителна компания бе партньор с "Бараж комплект" и в два проекта за голф игрища в Банско и по Черноморието. От първия – "Пирин голф енд кънтри клуб", "Бараж комплект" излезе през 2010 г. Доизграждането на втория проект - "Лайтхаус голф енд ризорт" край Балчик, обаче беше един от фокусите на компанията през 2010 г.

Според финансовия отчет на "Бараж комплект" за 2010 г. приходите на дружеството са нараснали до малко над 15 млн. лв., но очакванията за 2011 г. са били за спад с 30% заради слабия строителен пазар. "Бараж комплект" е приключило 2010 г. с печалба от 88 000 лв.

Третият доскорошен участник в "Сан Стефано плаза" - "Строй-цем", поддържа стабилна, но малка като обем дейност на фона на предишните си инвеститорски планове. Приходите на дружеството от продажби за 2010 г. са 1.64 млн. лв., а печалбата – 237 хил. лв.