Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Еврогрупата обсъжда как да помогне на Мадрид

Испанският премиер Мариано Рахой

Еврозоната обмисля план за финансова помощ на испанските банки до 100 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позовава на два високопоставени източчника от Европейския съюз.

Испания все още не е отправила официална молба за помощта, уточнява агенцията. В момента се провежда конферентен разговор между финансовите министри от еврозоната, на който трябва да стане ясна технологията на спасителния план. Източник на агенцията твърди, че в съобщението от разговора ще бъде обявена сумата от 100 млрд. евро като лимит.
 
Преди началото на конферентния разговор (17.00 часа българско време) председателят на Евргрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) Жан-Клод Юнкер заяви: "Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи".

Запитан дали очаква Испания да поиска финансова помощ, шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви по местно радио: "Мисля, че всичко очакват това. Дори има разговори за сумата – до 80 млрд. евро", съобщи по-рано в събота Ройтерс.

В интервю за португалксо радио вецепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви в петък, "че се очаква Испания да подготви молба за извънредна помощ за банкова рекапитализация."

Испанските банки пораждат опасения в еврозоната, поради което в четвъртък рейтинговата агенция Fitch понижи с три пункта суверенната оценка на Испания до ВВВ и негативна перспектива, оценявайки нуждите от рекапитализиране на банковия сектор на 60 до 100 млрд. евро, като предишната й оценка беше за 30 млрд.

Преди това друга от трите големи рейтингови агенции - Standard & Poor's, предупреди, че може испанските банки да имат нужда от 50 до 82 млрд. евро, което увеличава вероятността от подкрепа от страна на Европейския съюз за испанското правителство.

Шефът на МВФ иска действия от лидерите на Европа 

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът".

"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя. Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 млрд. евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Най-късно до 21 юни ще е готов първият одит на испанските банки 

Независимият одит на испанските банки, чиято цел е да се определи нужния допълнителен капитал, ще бъде предоставен на правителството най-късно на 21 юни, съобщиха от централната банка и икономическото министерство. "Резултатите от тези проучвания, поверени на германската група Roland Berger и американската Oliver Wyman трябва да бъдат предадени от консултантите най-късно на 21 юни", допълниха двата източника.

А резултатите от втория, още по-задълбочен одит, правен от голямата четворка - Deloitte, KPNG, PricewaterhouseCoopers и Ernst&Young, ще станат известни най-късно на 31 юли.

Извършените до момента две реформи в банковия сектор в рамките на последните месеци, не успяха да разсеят притесненията около стабилността на испанските банки, чиито баланси пострадаха от растящия процент необслужвани ипотечни заеми. Според различни изчисления, за рекапитализацията на сектора ще са необходими колосалните 180 млрд. евро, като сумата може тепърва да набъбне.

Неяснотата около способността на правителството да се справи с проблемите в банковата система доведе до рекордно нарастване на рисковата премия по испанските държавни ценни книжа.

Липсва доверие в Испания

Приоритетът на испанското правителство трябва да бъде "да си върне изгубеното доверие, защото без него няма да бъде възможно да възобнови растежа и да създаде работни места", посочи днес управителят на испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес Ордониес, цитиран от Франс прес. През следващата седмица той ще бъде заменен на поста от Лиус Мария Линде.

"Ниското равнище на доверието, до което стигнахме през последните месеци и седмици, затрудни и направи по-скъпо решаването на бюджетните и финансовите проблеми в Испания", подчерта Ордониес.

След като страната изпадна отново в рецесия в началото на годината, "ние очакваме спад на активността" за цялата 2012 г., се посочва в годишния доклад на Banco de Espana. Експертите й обаче прогнозират, че през 2013 г. се очакват първите етапи на по-трайно съживяване".

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.

Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. 

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Подготовка и превенция

Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. 

В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.

Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК. 

Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Правомощия и инструменти за оздравяване

Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.

Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

- Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

- Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

- Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

- Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Мостова банка и фондове за оздравяване

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

Депозитна война в Европа

Депозитна война в Европа

Банките предлагат курсове по английски език и телевизори като бонуси за влоговете на домакинствата, опитвайки се на всяка цена да примамят спестители

Европейските банки водят агресивна война за депозити. От едната страна са отчаяно борещите се да задържат средствата на вложителите,  а от другата са по-стабилните банки, които с пълна сила предлагат различни възможности, за да примамят нови клиенти, пише The Wall Street Journal (WSJ).

Банки в страни като Испания обещават телевизори с плосък екран и безплатни курсове по английски език като бонуси, за да привлекат нови клиенти, включително и такива, които получават помощи за безработни да ги депозират при тях. Банките от Северна Европа предлагат също толкова атрактивни оферти – безопасност за спестяванията, прибрани в големи, добре капитализирани институции, намиращи се извън опасната зона на Европа.

И кампанията не е изтънчена, пише изданието. HSBC промотира своята "безопасност и сигурност" в Гърция, а Barclays лансира нов спестовен продукт, наречен "платежоспособен депозит", в Испания. У нас банкери посочиха, че не сме на радара и за момента няма опасност от поява на подобна тенденция, като процесите тук са обратни - лихвите по депозитите намаляват.

Неконтролируема зараза

До неотдавна банките в Южна Европа бяха подложени на бавно, но стабилно изтегляне на депозити от клиентите им. През последния месец това изтичане на средства се ускори според банкери и анализатори. Ако тенденцията продължи, има потенциална възможност от по-нататъшно дестабилизиране на европейската банкова система, посочва WSJ.

"Дори и да имат на разположение спешна ликвидност, ако нормалното им финансиране е блокирано, ситуацията бързо може да стане неустойчива", коментира Греъм Нейлсън, главен инвестиционен стратег в Cairn Capital в Лондон. Предвид забавянето в отчитането на данните от централните банки все още няма информация за нивото на депозитите, за да може да се прецени какъв е мащабът на изтеклите от южноевропейските страни влогове.

Според данни, публикувани от Европейската централна банка, депозитите в испанските банки са намалели с около 2% през април, посочва WSJ. Депозити за милиарди евро изтекоха от гръцката банкова система след изборите там в началото на май, последвани от нарастващи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. След като испанското правителство съобщи за плана за национализация на изпадналата в затруднение Bankia, нейният председател призна, че банката е изгубила депозити през седмиците преди спасяването.

На война като на война

В Италия потребителската организация Altroconsumo предлага консултации на паникьосани клиенти на банките от декември. Като предпазна мярка организацията препоръчва на клиентите да обмислят преместването на депозитите си от местните италиански банки в чуждестранни банки, които оперират в Италия, казва Винченцо Сомма, редактор във финансов ежедневник, издаван от базирана в Милано асоциация.

WSJ посочва, че внезапна вълна на изтегляне на депозити може бързо да преобърне някои банки. В момента рискът от това се увеличава, тъй като депозантите са изнервени. Те се притесняват за стабилността на банките и рискът, че страни като Гърция може да напуснат еврозоната, може да накара вложителите да превалутират депозитите си в нова, по-скъпа валута.

Като резултат южноевропейските банки се борят за привличането на нови депозити и се опитват да успокоят съществуващите си клиенти. По-стабилните банки също са гладни за нови депозити особено в страните, в които техните дъщерни поделения се опитват да се самофинансират от местния пазар.

В Гърция поделението на HSBC тръби за "безопасността и сигурността на банката с най-голяма капитализация в Европа". Тя има 16 клона в цяла Гърция, които в момента предлагат на вложителите 3.5% лихва, ако те заключат парите си най-малко за шест месеца. Допълнителният морков е, че HSBC плаща лихвата авансово.

Междувременно някои гръцки банки се опитват да набират депозити извън страната. Гръцката Agricultural Bank, отворила неотдавна поделение за банкиране на дребно във Франкфурт, рекламира лихва по депозити до 3%, като е по-висока от това, което местните немски банки обикновено са склонни да дадат.

Испания - най-горещият пазар

Най-разгорещената конкуренция е в Испания. Caixa Bank, една от най-големите испански банки, предлага 22-инчов телевизор с плосък екран за клиенти, които превеждат през онлайн сметка в банката заплати или обезщетения за безработни, или други социални помощи. Целогодишната кампания на банката е подновена отново през миналата седмица, като сега тя вече е безсрочна, е обяснил неин говорител.

През април Santander е започнала да предлага безплатни курсове по английски език за клиенти, които отворят разплащателни сметки в банката. Тя предлага още и лихва до 3.3% за първите четири месеца. Cajamar Caja Rural, малка спестовна банка, по-рано през годината предлагаше кафе машини за еспресо, за да привлича дългосрочни депозити от нови клиенти. Сега банката раздава таблети с 8-инчов сензорен екран на клиенти, които превеждат заплатата си по сметка при нея.

Чуждите банки предлагат конкурентни ценови условия и привличат клиенти, наблягайки на безопасност за спестяванията. Наскоро Barclays пусна своя нов "платежоспособен депозит" - спестовен продукт с годишна лихва до 3.5%. Серджо Муньос, изпълнителен директор на Barclays Iberia, описва продукта като подходящ за "клиенти, които в момента търсят в допълнение на рентабилността международна банка, стабилна и платежоспособна като Barclays, на която да поверят спестяванията си". Томас Каларис, топ мениджър в банката, посочва, че в последно време депозитите в испанското й поделение са се повишили с "прилична сума".

България - не сме на радара в момента

Банковият пазар у нас вече остави една депозитна война зад гърба си, водена през 2009-2010 г. Оттогава насам лихвите по влоговете спаднаха наполовина и се връщат бавно и постепенно към по-нормални нива. Причините за войната и депозитния туризъм тогава бяха кризата и парализата на финансовите пазари, изчезването на ликвидността и недоверието между пазарните участници.

Дъщерните поделения тук получиха директиви от централите, че занапред ще се самофинансират от местния депозитен пазар. Така банките се втурнаха да събират пари и да се запасяват с ликвидност срещу убийствено високи за тях лихви по депозити - достигнаха до 10-12% годишна лихва за левове, а в евро бяха с около два пункта по-ниски. Липсата на доход от нови кредити заради свитото кредитиране и стремглаво растящите разходи заради просрочия по кредити изцедиха печалбите на банките, като част от тях реализираха и загуби.

Депозитната война тук вече е зад гърба на банките (лихвите паднаха до около 5%), но банкери посочват, че не сме изолирана система и няма как да живеем в комфорт за 100-процентов имунитет срещу подобни процеси. Все пак те подчертават, че в момента няма основание за поява на такава тенденция, тъй като банките тук са ликвидни (близо 26% съотношение на ликвидни активи към пасиви към април - бел. ред.). Испания и Гърция са в съвсем друга фаза, процесите у нас са в обратна посока - лихвите по депозитите намаляват, коментираха банкери.

Moody's понижи рейтинга на трите най-големи австрийски банки

Moody's понижи рейтинга на трите най-големи австрийски банки

Засегнатите институции са Erste Bank, Raiffeisen Bank International и Bank Austria

Американската рейтингова агенция Moody's понижи оценката на трите най-големи австрийски банки - Erste Bank, Raiffeisen Bank International и Bank Austria, филиал на италианската банка UniCredit - главно заради изложеността им на финансовата криза в страни от Източна Европа, предадоха световните агенции.

Оценката за Erste Bank е намалена с две степени, докато за другите две институции понижението е с една степен. В изявление Moody's подчертава, че Erste Bank е силно изложена в Източна Европа, най-вече в Унгария и Румъния, а понижаването на оценката на Bank Austria се оправдава с несигурното положение на UniCredit.

След промените рейтингът на Erste Bank по депозитите е А3, а рейтингът за финансова стабилност (Bank Financial Strength Rating) е D+. Raiffeisen Bank International и Bank Austria вече имат рейтинг по депозитите съответно А2 и А3, като оценката за финансова стабилност и на двете институции е също D+.

В съобщение на рейтинговата агенция се посочва още, че перспективата за Erste Bank и Bank Austria е "отрицателна", а за Raiffeisen остава "стабилна".

"Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки

Автор: 24 Часа

Кредитната агенция "Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки, сред които са най-големите банки в страната - Банко Сантандер и BBVA, предадоха световните агенции.
"Сантандер" и BBVA вече са с рейтинг A3 - същия, какъвто има и Испания. Досега рейтингът на двете банки беше Aa3.

"Мудис" се позова на ескалиращия размер на лошите кредити, икономическата рецесия, затруднения достъп до свежи средства и ограничените възможности на правителството да подкрепи сектора в случай на нужда.

Решението на кредитната агенция задълбочи страховете, че проблемите на Гърция, която не успя да сформира правителство и може да излезе от еврозоната, ще предизвикат ефекта на доминото и ще разклатят и други застрашени държави.

Притесненията относно испанската икономика вече са много сериозни, тъй като решението на "Мудис" доведе до ново повишение на доходността по десетгодишните ценни книжа. Лихвата им вече е 6,31%, а разликата в лихвата с германските книжа, които се считат за еталон, е 490 базисни пункта.

Клиентите на национализираната испанска банка Bankia са изтеглили повече от 1 млрд. евро през последната седмица като знак за бързо изпаряващото се доверие в банката, предаде Ройтерс.

Банките искат да дават кредити, няма на кого

Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк, прие наградата на финансовото издание EMEA Finance на официална церемония в Лондон в четвъртък.

"Склонността на банките да осигуряват достатъчно финансиране в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се е увеличила през 2011 г. въпреки все още ниското търсене." Това каза вчера Фабио Мучи, директор "Стратегическо планиране за ЦИЕ и Полша" на "УниКредит", по време на годишната среща на ЕБВР в Лондон.

Мучи цитира проучване на "УниКредит", направено сред 12 хил. компании от 16 страни. Според него въпреки увеличеното желание на банките да кредитират все още голяма част от фирмите смятат, че през 2011 г. условията за отпускане на заеми са се затегнали, а цената на кредита и изискванията за обезпеченост са се повишили. В същото време 44% от анкетираните компании са отговорили, че за момента нямат нужда от заеми.

Корпоративният сектор е много атрактивен за банките заради ниското ниво на задлъжнялост на компаниите в Централна и Източна Европа в сравнение със страните от Западна Европа. Според икономистите на "УниКредит" регионът има голям неизползван потенциал. В еврозоната кредитирането на корпоративния сектор достига до 50% от БВП, докато в Турция например е 32%, в Русия - 28%, и в Чехия - 21%. В България обаче делът е 44% - един от най-високите. Заради това прогнозите са, че кредитирането за бизнеса няма да отчете сериозен ръст. Не се очаква и скорошно възстановяване на пазара на недвижими имоти.

Корпоративното кредитиране в региона е на добро ниво, но различният достъп до банково финансиране в отделните държави вероятно ще продължи и през следващите месеци, обобщават от "УниКредит". В Турция и Русия има двуцифрен ръст в търсенето на заеми до февруари 2012 г., а в други страни като балтийските например има свиване на обемите. В България е отчетен ръст от 4,8% на годишна база през февруари 2012 г. при 5,7 на сто през декември 2011 г.

"Като цяло бизнес средата се подобрява значително през последните години, но регулациите, данъците и политическите фактори все още са сериозни фактори, които пречат на бизнеса в ЦИЕ", обясни Джани Папа, директор на "УниКредит" за Централна и Източна Европа.

Според един от показателите за това колко лесно се прави фирма например България отчита значително подобрение. През 2004 г. у нас за стартирането на бизнес са били необходими 32 дни, а през 2012 г. - 18 дни. Най-бързо е в Унгария, Турция, Словения, Хърватия и Естония - между 4 и 7 дни.

От "УниКредит" отчитат, че цената на кредита и изискванията за обезпеченост са нараснали през 2011 г. Въпреки това са категорични, че кредитирането е много важно условие за излизане от кризата. Не вярвам Гърция да напусне еврозоната. Кризата там няма голямо влияние върху страните от ЦИЕ с изключение на България и Румъния, където делът на гръцките банки е висок, коментира още Джани Папа.

Гръцките банки пред криза, теглят от тях 1,6 млрд. евро

Автор: РОЙТЕРС

Грък гледа заглавията на вестниците в Атина.

Близо 1,6 млрд. евро са изтеглени от гръцките банки от парламентарните избори на 6 май досега, стана ясно вчера. Причина за настаналата масова паника е неясното икономическо бъдеще на страната.

Само в понеделник били изтеглени 900 милиона, твърди ДПА. А предишните седем дни от депозитите били взети почти 700 милиона, става ясно от стенограма от разговорите на партийните лидери при президента Каролос Папуляс през уикенда.

"Няма как това да има директно отражение към стабилността на нашата банкова система. Иначе събитията в Гърция бяха до някаква степен предизвестени, като се има предвид политическата нестабилност след изборите. Естествено, нестабилността на Гърция се отразява на цялата еврозона", коментира вчера шефът на асоциацията на банките Левон Хампарцумян.

Само след месец, на 17 юни, в Гърция ще се проведат нови парламентарни избори, съобщи вчера държавната телевизия в Атина. Решението бе взето, след като бе отхвърлено и последното предложение на Папуляс за кабинет от технократи. Временен премиер до вота ще е Панайотис Пикраменос. Той оглавява Държавния съвет - Върховния административен съд в страната. Пикраменос е 67-годишен, по образование е юрист. Той е син на Отонас Пикраменос, собственик на Сдружението на гръцкия и чуждия печат.

Все по-голяма става опасността Гърция да напусне еврозоната. Шефката на МВФ Кристин Лагард заяви, че е важно всички да бъдат подготвени за тази възможност, но че излизането ще стане по контролиран и систематичен начин. "Много е важно сега гръцкият народ да вземе решение, като е напълно информиран за последствията", каза на пресконференция в Брюксел шефът на Еврокомисията Жозе Барозу.

Анархисти в Берлин подпалиха колата и нашариха с боя дома на Хорст Райхенбах - шефа на работната група на ЕС за Гърция. Отговорност пое групата "Приятелите на Луканикос". Това име, което в превод означава "наденичка", носи кучето, осиновено от участниците в протестите в Атина.

„Мудис“ понижи рейтинга на 26 италиански банки

Агенцията обясни, че решението отразява лошото състояние на италианската икономика, която отново е изпаднала в рецесия. Снимка: maxwellreyes.com

Международната рейтингова агенция „Мудис“ понижи кредитния рейтинг на 26 италиански банки.

Финансистите направиха също негативна прогноза за всички кредитни учреждения, чиито рейтинги са били понижени.

Сред банките, засегнати от решението на „Мудис“, са двете най-големи в Италия – Уникредит и „Индеза-Санпаоло“, предаде bTV.

За тях понижението на кредитния рейтинг е с една степен – до А3, докато за останалите е от една до четири степени.

Агенцията обясни, че решението отразява лошото състояние на италианската икономика, която отново е изпаднала в рецесия. Проблемните кредити се увеличават, а печалбите на финансовите институции спадат, отбелязват от „Мудис“.

Според агенцията решението за понижаване на рейтингите отразява влошаващото се положение на самитебанки, а не съмненията в способността на италианското правителство да им окаже помощ в случай на необходимост.

Гръцки банки тихомълком се подготвяли за драхмата

Идеята за излизане на Гърция от ерозоната не е нова, посочва американски експерт, цитиран от „Ройтерс“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Банките в Гърция тихомълком се подготвят да започнат работа с нова валута.

Въпреки че Гърция въведе еврото преди повече от 10 години, някои банки никога не са изтривали старатанационална валута – драхмата, от системите си, съобщава „Ройтерс“, цитирана от „Дневник“.

Така, ако дълговите проблеми принудят Атина да се върне към националната си валута, банките ще бъдат готови за прехода.

От разпадането на Съветския съюз, което доведе до създаване на валути като естонската крона и казахстанското тенге, до въвеждането на еврото банките имат доста голям опит в пренастройването на системите си към нови валути.

Зад кулисите подобни планове се правят, откакто през 2009 г. в Гърция избухна европейската дългова криза, посочва американски експерт.

„Много компании, най-вече в Европа, но също и в САЩ, отдавна се готвят за това. Идеята за излизане наГърция от ерозоната не е нова“, допълва той.