Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Еврогрупата обсъжда как да помогне на Мадрид

Испанският премиер Мариано Рахой

Еврозоната обмисля план за финансова помощ на испанските банки до 100 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позовава на два високопоставени източчника от Европейския съюз.

Испания все още не е отправила официална молба за помощта, уточнява агенцията. В момента се провежда конферентен разговор между финансовите министри от еврозоната, на който трябва да стане ясна технологията на спасителния план. Източник на агенцията твърди, че в съобщението от разговора ще бъде обявена сумата от 100 млрд. евро като лимит.
 
Преди началото на конферентния разговор (17.00 часа българско време) председателят на Евргрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) Жан-Клод Юнкер заяви: "Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи".

Запитан дали очаква Испания да поиска финансова помощ, шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви по местно радио: "Мисля, че всичко очакват това. Дори има разговори за сумата – до 80 млрд. евро", съобщи по-рано в събота Ройтерс.

В интервю за португалксо радио вецепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви в петък, "че се очаква Испания да подготви молба за извънредна помощ за банкова рекапитализация."

Испанските банки пораждат опасения в еврозоната, поради което в четвъртък рейтинговата агенция Fitch понижи с три пункта суверенната оценка на Испания до ВВВ и негативна перспектива, оценявайки нуждите от рекапитализиране на банковия сектор на 60 до 100 млрд. евро, като предишната й оценка беше за 30 млрд.

Преди това друга от трите големи рейтингови агенции - Standard & Poor's, предупреди, че може испанските банки да имат нужда от 50 до 82 млрд. евро, което увеличава вероятността от подкрепа от страна на Европейския съюз за испанското правителство.

Шефът на МВФ иска действия от лидерите на Европа 

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът".

"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя. Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 млрд. евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Най-късно до 21 юни ще е готов първият одит на испанските банки 

Независимият одит на испанските банки, чиято цел е да се определи нужния допълнителен капитал, ще бъде предоставен на правителството най-късно на 21 юни, съобщиха от централната банка и икономическото министерство. "Резултатите от тези проучвания, поверени на германската група Roland Berger и американската Oliver Wyman трябва да бъдат предадени от консултантите най-късно на 21 юни", допълниха двата източника.

А резултатите от втория, още по-задълбочен одит, правен от голямата четворка - Deloitte, KPNG, PricewaterhouseCoopers и Ernst&Young, ще станат известни най-късно на 31 юли.

Извършените до момента две реформи в банковия сектор в рамките на последните месеци, не успяха да разсеят притесненията около стабилността на испанските банки, чиито баланси пострадаха от растящия процент необслужвани ипотечни заеми. Според различни изчисления, за рекапитализацията на сектора ще са необходими колосалните 180 млрд. евро, като сумата може тепърва да набъбне.

Неяснотата около способността на правителството да се справи с проблемите в банковата система доведе до рекордно нарастване на рисковата премия по испанските държавни ценни книжа.

Липсва доверие в Испания

Приоритетът на испанското правителство трябва да бъде "да си върне изгубеното доверие, защото без него няма да бъде възможно да възобнови растежа и да създаде работни места", посочи днес управителят на испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес Ордониес, цитиран от Франс прес. През следващата седмица той ще бъде заменен на поста от Лиус Мария Линде.

"Ниското равнище на доверието, до което стигнахме през последните месеци и седмици, затрудни и направи по-скъпо решаването на бюджетните и финансовите проблеми в Испания", подчерта Ордониес.

След като страната изпадна отново в рецесия в началото на годината, "ние очакваме спад на активността" за цялата 2012 г., се посочва в годишния доклад на Banco de Espana. Експертите й обаче прогнозират, че през 2013 г. се очакват първите етапи на по-трайно съживяване".

Защо Европа се разболя тъй страшно?

Защо Европа се разболя тъй страшно?

След което купонът свърши...

Защо Европа се разболя тъй страшно? Защото се изтощи, докато спасяваше закъсалите? Защото отделните държави са безотговорни? Или защото въведе еврото и така съживи недостатъците, довели до Голямата депресия през 30-те?

Общо взето всички анализи за Европа могат да се сведат до две основни версии - републиканската и германската, пише наблюдателят на "Ню Йорк таймс" Пол Кругман и продължава така: Според републиканската версия - която е основен елемент в кампанията на Мит Ромни - Европа е закъсала, защото се е пресилила, помагайки на бедните и злощастните, така че сега сме свидетели на предсмъртните гърчове на държавата на благосъстоянието. Това впрочем е старият, добре познат рефрен на дясното крило. Но ако разгледаме Швеция, да речем, ще установим, че тя все още има една невероятно щедра социална държава и може да се похвали със стопански растеж, който е по-висок от растежа на всяка друга богата страна.

Но нека подходим систематично към темата. Да вземем 15 страни с евро (изключвайки Малта и Кипър) и да ги класираме според процента от брутния обществен продукт, който заделят за социални програми. Може ли да се каже, че закъсалите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия) се открояват с необичайно големи програми за благосъстояние? Не; само Италия беше сред първата петорка, но дори и така нейната социална държава е по-малка от германската. Така че голямата държава на благосъстоянието не е причина за сегашното заболяване.

Нека не "елинизираме"!

 

От какво точно боледува Европа?

Втората основна версия, германската, иска да ни убеди, че причината е във финансовата безотговорност. Това обяснение пасва в случая с Гърция - но само там и никъде другаде. Италия отдавна има голям държавен дефицит - наследство от безотговорна политика преди много години, - който впрочем е много малко по-голям от германския. Португалският дефицит беше значително по-малък, докато Испания и Ирландия бяха всъщност на плюс.

Европейските страни извън еврозоната също могат да имат големи дефицити и дългове, без да изпадат в криза. Англия и САЩ взимат дългосрочни заеми с лихва от 2 процента; Япония, която е затънала в дългова яма, много по-дълбока от онази в Европа, включително и в Гърция, плаща само 1 процент. С други думи, "елинизирането" на икономическия дискурс е абсолютно безпочвено.

От какво тогава боледува Европа? Причината е изключително монетарна. Като въведе единна валута, без институциите, необходими за функционирането на тази валута, Европа фактически съживи недостатъците на златния стандарт - недостатъци, които играха основна роля за кризата през 30-те години, известна като Голямата депресия.

Въвеждането на еврото предизвика чувство на фалшива сигурност сред частните инвеститори, отприщвайки потоци от капитали към страните в периферията на Европа. В резултат от този прилив разходите и цените се повишиха, производителността стана неконкурентоспособна, държави с приблизително балансирана търговия започнаха да трупат дефицити. След което купонът свърши, пише Кругман.

Ако все още имаха своята национална валута, периферните държави можеха да я девалвират и така бързо да възстановят конкурентоспособността си. Но те нямат такава, което означава, че ги очаква дълъг период на масова безработица и бавна, смазваща дефлация. Тяхната дългова криза е страничен продукт на тази безрадостна перспектива, тъй като депресираната икономика води до бюджетен дефицит, а дефлацията увеличава още повече бремето на дълговете.

Вникването в естеството на заболяването на Европа е от ограничена полза за самите европейци. Засегнатите страни са изправени пред две възможности, но и двете не са особено приятни: или да страдат от болките на дефлацията, или да предприемат драстичната стъпка и да се откажат от еврото - което не би било политически разумно, освен като най-крайно средство, пише Пол Кругман.

Бомба със закъснител

 

Черни облаци над европейския финансов свят

Същата теза застъпва и известният американски икономист Мартин Фелдстийн. Според него еврото застрашава единството на Европа. Без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. Защото нямаше да я има самата криза, твърди Фелдстийн. Той смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но връщане назад няма, тъй като отказът от него щял да струва прекалено скъпо.

Европа си остава бомба със закъснител и ако тя избухне, сме застрашени от глобална депресия. За това предупреждава един друг водещ американски икономист - Нуриел Рубини, човекът, предсказал навремето срива на американския пазар за недвижими имоти. Тази негова прогноза, направена преди близо четири месеца, засега не се е сбъднала, но това не означава, че тя е нереалистична. Неотдавна вестник "Ню Йорк таймс" написа, че богатите западни държави вървели към "day of reckoning" - деня на разплатата. На Европа и Америка им предстояли тежки времена.

Пол Кругман предупреждава на свой ред, че американците трябва да си извлекат поука от европейските неразбории. И препоръчва следното: "Следващия път, когато чуете да разправят, че Америка трябва да унищожи социалната си мрежа или да ореже разходите, имайки предвид какви неща стават в Европа, ето какво трябва да знаете: тези хора си нямат представа за какво говорят."

АГ, НЙТ, ДПА, ДЦ, ЮК, ПК, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел - dw.de

Десет причини да вярваме в Европа

Десет причини да вярваме в Европа

Новите членки на ЕС вливат свежи сили в един боледуващ организъм - френският политолог Доминик Моази изброява още девет вълнуващи аргумента, с които ни убеждава, че ЕС ще оцелее.

Мнозина са убедени, че еврото няма оцелее след провала на гръцката политическа класа или в резултат от безработицата в Испания. Изчакайте някой и друг месец, казват тези пророци, и ще видите как ЕС започва да се разпада. С ръка на сърцето: тези днешни пророци не само изпитват удовлетворение, но сякаш дори имат право повече от когато и да било преди. Никога състоянието на ЕС не е изглеждало толкова опасно. Тъкмо поради това в днешния решителен момент трябва да уравновесим везните с помощта на надеждата и на здравия разум. Ето десет добри причини да вярваме в Европа, десет рационални аргумента, които могат да убедят анализаторите-песимисти и угрижените инвеститори, че все още е прекалено рано да отписват както еврото, така и ЕС като цяло.

Способни политици

Първо: в Европа се завръща държавническият талант. В Италия един-единствен човек наложи голяма промяна - Марио Монти. Вярно, Монти никой не го е избирал, позицията му е деликатна, атакуват я непрекъснато. Въпреки това обаче в страната възникна почти пълен консенсус, че трябва да бъдат осъществени дълго отлаганите реформи. Италия, която под лекомисленото управление на Силвио Берлускони беше извор на отчаяние, днес се превръща в извор на крехък оптимизъм.

Второ: редом с държавническото мислене наблюдаваме и стъпки напред в правителственото управление. И Монти, и новоизбраният френски президент Оланд издигнаха жени на ключови министерски позиции. Жените, които дълго време все оставаха в сянката на мъжете, днес навлизат в политиката с истинска жажда за успехи. Европа може да спечели от това.

Трето: европейското обществено мнение най-сетне осъзна тежестта на сегашната криза. Без тази яснота, която се роди от отчаянието, Монти никога нямаше да дойде на власт в Италия. Във Франция гражданите също вече не си правят никакви илюзии. Техният вот за Оланд беше вот срещу Саркози, а не срещу икономиите. Според допитванията, французите са убедени, че новият им президент няма да изпълни някои от своите „неизпълними обещания”, но въпреки това продължават да го одобряват.

Германски автомобили, френски парфюми

Четвърто: Европа твори и създава. От германските коли до френските луксозни стоки - конкурентоспособността на европейската индустрия изобщо не е за подценяване. В някои ключови отрасли Европа действително има признати по цял свят традиции и отлични постижения, които са здраво обвързани със съзнанието, че трябва да се произвежда високо качество.

Петата причина за оптимизъм е малко парадоксална. В миналото националистическите ексцеси често са хвърляли Европа в катастрофални войни. Завръщането на националистическите настроения в днешна Европа създава усещането за надпревара и догонване, както навремето, когато „азиатските тигри” пожънаха първите си успехи. Тогава корейците, китайците и тайванците искаха да настигнат Япония. Днес е близо мигът, когато и французите ще пожелаят да постигнат успехите на Германия.

Шестата причина е свързана с политическата система в Европа. Крилатата фраза на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали, непрекъснато получава потвърждение навред на Стария континент. Европейците може и да са пообъркани, бавни и неефективни при взимането на политически решения, но демокрацията все още издига здрав вал на стабилност срещу всевъзможните несигурности.

Do you speak European?

Седмата причина да вярваме в Европа произлиза от универсалността на нейното послание и на нейните езици. Едва ли тук някой мечтае да стане китаец и да научи всички китайски езици. А английският, френският, испанският, вече и немският отдавна разчупиха своите национални граници.

 

ЕС ще живее

Осмо: Европа ще оцелее благодарение на своето културно многообразие. Мнозина оспорват този модел, но той е извор по-скоро на сила, отколкото на слабост. Смесването на културите на европейския континент прави хората тук по-богати, а не по-бедни.

Деветата причина за надежди са амбициите на новите еврочленки. Полша например в момента изплаща на Европа онази легитимност, с която Европа я беше кредитирала по време на посткомунистическия преход. А пък приемането на Хърватия, по-късно евентуално и на Черна гора, би могло да компенсира излизането на Гърция от ЕС.

По-добра алтернатива няма

И накрая - най-важната причина. Европа и светът нямат друга по-добра алтернатива. Гръцката криза може би ще принуди ЕС да задълбочи интеграцията - със или без Атина. Разединени, ние ще се провалим. Когато сме заедно обаче, ние можем да станем „велика сила” в най-добрия смисъл на този израз.

Инвеститорите винаги гледат да се подсигурят. Досега те с голям успех влагаха парите си в някои от новите демокрации. Днес обаче се надига тревога, че тези страни също могат да се разклатят, така че някои от предпазливите инвеститори отново обръщат поглед към Европа. Може да се окаже, че те са най-далновидните.

АГ, ДВ, ЗО, ФО, А. Андреев, Редактор: Б. Рачева - dw.de

Безкрайната шенгенска сага

Безкрайната шенгенска сага

България все тъй чака за Шенген, страните-членки на Шенгенското пространство пък все тъй спорят. Кой да взема решението за въвеждане на временни гранични контроли по вътрешните граници на ЕС? ЕК или страните-членки?

Всяка страна-членка на Шенгенското пространство и сега може сама да определя дали да въведе временни гранични проверки. Полша например прави това понастоящем, за да ограничи притока на футболни хулигани по време на Европейското първенство по футбол. Въвеждането на временни гранични контроли е възможно и при изключителни случаи като природни бедствия или терористични заплахи. Шенгенското споразумение не предвижда рутинни контроли по вътрешните граници на ЕС. Единственото изключение е, когато е застрашен общественият ред, като решението за това взема всяка отделна страна. Според повечето европейски правителства това правило трябва да остане в сила.

Слабото звено

На срещата си в Люксембург европейските вътрешни министри прокараха още едно правило. Граничен контрол по вътрешните граници е възможен и когато съществува заплаха от приток на бежанци. Вътрешните министри обосноваха решението си с бежанските потоци от Северна Африка по време на Арабската пролет. Междувременно политиците смятат Гърция за слабото звено в Шенгенското споразумение. Досега Гърция не успява да подсигури границата си с Турция. И тъй като Гърция е член на Шенгенското пространство, бежанците могат през нейна територия да преминават в други страни от ЕС. "Ситуацията по гръцко-турската граница показва, че имаме нужда от ясен и действен механизъм", заяви на срещата австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер.

Чувствителна тема

Всички страни-членки на Шенгенското пространство са особено чувствителни на тема сигурност. Затова министрите взеха решение за нов механизъм в случай, че "извънредни обстоятелства застрашават функциите на Шенгенското пространство без общи вътрешни гранични контроли". За германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих е много важно, че последното решение остава в ръцете на страните-членки, защото - както изтъква той - "ние сме отговорни за сигурността на нашите граждани". Въвеждането на временен граничен контрол трябва да става по препоръка на ЕК и Съвета на Европа. Засегнатата страна обаче не е длъжна да се съобразява с тази препоръка. Германският вътрешен министър Фридрих споделя мнението на повечето си колеги. "Ние не можем да приемем някой друг вместо нас да взема решенията за въвеждане на вътрешни гранични проверки", заяви и швейцарската вътрешна министърка Симонета Сомагура, чиято страна е извън ЕС, но е член на Шенгенското пространство.

Придобивка, която трябва да се брани

Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом напразно се опитва да защити общоевропейското решение. "Ако въведем гранични проверки при извънредни обстоятелства, решението трябва да бъде общоевропейско, а не в правомощията на страните-членки", казва тя. Малстрьом безуспешно се бори за това ЕС да бъде последната инстанция при вземането на подобни решения. Еврокомисарката непрекъснато повтаря, че бежанските потоци не могат да бъдат разглеждани като заплаха за обществения ред. Тя съзира опасността другаде - при злоупотреби с т. нар. "механизъм за изключителни случаи" е застрашено свободното придвижване на хора. "Шенгенското пространство е европейска придобивка, която трябва да браним", изтъква Малстрьом.

Сметка без кръчмар

Засега страните-членки спечелиха първия рунд срещу ЕК за новите шенгенски правила. Но това все още не е краят на сагата. Държавите явно са си направили сметката без кръчмаря, наречен Европейски парламент. Европарламентът се чувства пренебрегнат в процеса на вземане на решение и заплашва с жалба. "Ние предлагаме Европейският съд да разгледа правната страна на въпроса", заяви Манфред Вебер, евродепутат от Християндемократическата фракция. Пикантното в случая е, че Манфред Вебер, също както и Ханс-Петер Фридрих, е член на германския Християнсоциален съюз /ХСС/. Излиза, че когато става дума за европейски и национални въпроси, съпартийците могат да имат и различен поглед върху нещата.

Автор: К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева - dw.de

Брюксел настоява за нова инвестиционна рамка за Китай

Условието е да има и европейски достъп до китайския пазар

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт настоя за ново широко споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Китай, което да отвори пазарите в две от най-големите световни икономики.
По думите на Де Гухт напоследък сред китайските инвеститори и политически лидери има растящо усещане, че не са толкова добре приети в Европа, колкото преди. Той посочи, че сделката, която иска Брюксел, трябва да подсили съществуващите двустранни споразумения за инвестиции с 25 държави, членки на ЕС, в общ договор, който да обвърже Пекин с блока. "Нуждаем се от пари. От една страна, страните членки приватизират заради кризата и се нуждаят от купувачи. От друга, всеки нов капитал е основа за нов растеж", каза Де Гухт.

Отваряне и за ключови технологии

В реч пред експерти еврокомисарят заяви, че сделката ще включва подобрение в отношението към инвеститорите от ЕС и техните активи, включително ключови технологии и правата за интелектуална собственост. По думите му растящото значение на Китай като световен инвеститор означава, че преговорите трябва да доведат до равни възможности, така че фирмите да се конкурират при еднакви условия, независимо от структурата на собствениците им или произхода както в Европа, така и в Китай.
Сделката също така ще определи условия за китайските отговорности, свързани със социалните, трудовите и екологичните стандарти така, че Европа да не трябва да снижава стандартите си само за да привлече инвестиции. Де Гухт подчерта, че настоява за нова либерализация в условията за достъп до китайския инвестиционен пазар.

Не особено желани в Китай

По думите му, въпреки че европейските фирми не са били едни от най-настойчивите участници в "китайското икономическо чудо", невинаги получават същото посрещане в Китай, което предлагат в Европа. Според ОИСР в Китай се поддържа най-рестриктивният режим за чуждестранни инвестиции сред страните от Г-20. "Пречките се простират от задължението за бизнес чрез съвместни предприятия за автомобили до отказ на достъп до пощенските услуги. В някои случаи се допускат инвестиции, при условие че се осигури и достъп да чуждите технологии. Комбинацията от всичко това създава впечатление, че инвестиционният климат в Китай се влошава", каза Де Гухт. Той припомни, че според китайските компании основните пречки пред инвестирането в Европа са трудностите в разбирането на начина, по който действат местните пазари, и липсата на признаване на различните марки.

„Росатом” строи един блок в „Козлодуй”, вместо 2 в „Белене”

„Клиентът винаги е прав. За вашите пари – какъвто искате каприз", заяви Сергей Кириенко. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руската държавна корпорация „Росатом" е готова вместо два блока на АЕЦ „Белене" да построи един в АЕЦ „Козлодуй", заяви ръководителят на „Росатом" Сергей Кириенко.

„Клиентът винаги е прав. За вашите пари – какъвто искате каприз", изтъкна той в отговор на въпрос на ИТАР-ТАСС, цитиран от БТА.

Кириенко предупреди, че новият продукт ще изисква дълга подготовка.

„В най-добрия случай работата ще започне след три-четири години", посочи той.

По думите му сега работата по подготовката за новата поръчка върви активно, а „стопанските субекти работят по решаване на съществуващите въпроси, включително по изплащането на вече изпълнените работи".

„Росатом" гледа положително на плановете на България да построи нов блок на АЕЦ „Козлодуй", но „това не е много икономически оправдано", отбеляза Кириенко.

„Белене беше най-евтиният проект за изграждане на АЕЦ в Европа, не изискваше инвестиции от страна наБългария, всички останали централи струват по-скъпо", посочи ръководителят на „Росатом".

По думите на Кириенко обаче „това е право на правителството на България и ние се отнасяме към него с пълно уважение".

„Атомстройескпорт" и „Росатом" са тези, които могат да построят седми блок на АЕЦ „Козлодуй", заяви преди дни министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев.

За неядрената част България може да има друг изпълнител – стратегически инвеститор, друг партньор, добави той.

Брюксел: България не прави важните реформи

Европейската комисия предложи страната да бъде извадена от процедура по свръхдефицит, но бюджетната стабилност е сред малкото положителни нотки в доклада

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви прекратяване на наказателната процедурата по свръхдефицит срещу България, но според екипа му, липсата на реформи създава много рискове за икономиката ни в дългосрочен план.

© Sebastien Pirlet [REUTERS]

Българите са заплашени с бедност заради лошото качество на управлението и липсата на реформи в най-проблемните сектори. Това предупреждение отправя Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.

Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.

Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.

Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.

Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.

Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.

Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.

Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.

Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.

Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.

Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.

"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.

„Бритиш Петролиум" се отказа от „нежизнеспособния“ „Набуко"

Според „Бритиш Петролиум" тръбопровод, който ще бъде полупразен за неопределен период, ще бъде икономически неприложим. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Британската компания „Бритиш петролиум" се отказа от участие в проекта за строителството на газопровода„Набуко", в който тя бе разглеждана като водещ потенциален доставчик на газ.

Европейският проект за газопровода „Набуко" е икономически нежизнеспособен и е „сложен в архива", заяви Иън Кон, ръководител на подразделението за нефтопреработка и маркетинг в петролният концерн„Бритиш Петролиум" ( British Petroleum (BP)).

Според високопоставения служител на британския концерн Иън Кон „Набуко", който трябва да намали газовата зависимост на Европа от Русия чрез алтернативен маршрут от Централна Азия и Близкия изток до европейските потребители, вече няма възможност за пренос на газ от азербайджанското газово находище "Шах Дениз 2", предава БТА, цитирайки „Ройтерс".

Очакваше се „Шах Дениз" да бъде основният доставчик на „синьо гориво" за „Набуко" и да доставя около 16 млрд. куб. метра газ годишно за 4000-километровото съоръжение.

Това обаче е едва половината от проектния капацитет на газопровода от 30 млд. куб. метра годишно.

Водещата компания по проекта - австрийската OMV, се надяваше през идните години да осигури недостигащите количества чрез допълнителни споразумения с доставчици от Туркменистан, Ирак и дори от Иран.

Според „Бритиш Петролиум" обаче тръбопровод, който ще бъде полупразен за неопределен период, ще бъде икономически неприложим.

„Европейската комисия не се призна за победена и заяви, че въпреки позицията на „Бритиш Петролиум" продължава да обсъжда цялостния проект. „Бритиш Петролиум" и азербайджанската петролна компания СОКАР (SOKAR) сега обсъждат само по-малкия проект, известен като „Набуко-Запад"," допълни Иън Кон.

Миналата седмица консорциумът, поел проекта за газопровод „Набуко", който да пренася природен газ от Каспийско море от 2017 г., предложи на консорциума, експлоатиращ газовото находище „Шах Дениз" в Азербайджан, алтернативен проект - „Набуко-Запад" с дължина 1300 км.

Проектът за газопровод „Набуко" се изпълнява от консорциум, съставен от RWE (Германия), OMV(Австрия), "Булгаргаз" (България), "Трансгаз" (Румъния) и "Боташ" (Турция), след като унгарскатаMOL се отказа от участие в проекта.

„Набуко" е в конкуренция с други проекти, сред които „Южен поток" на руския гигант „Газпром" и италианската компания ЕНИ, чийто строеж започва през 2012 г.

Шестима изпрали в България 5 млн. лв. от международен трафик на наркотици

За срок от 24 часа са задържани Л. Р. на 37 г., З.И. на 25 г. и М.И. на 37 г. На тях и на още трима мъже са повдигнати обвинения.

Шестима българи, изпрали над 5 млн. лв. от трафик на наркотици от Латинска Америка за Европа, бяха заловени при операция „Перачите" на ГДБОП и ДЕАв нощта срещу събота.

Организираната престъпна група, действала на територията на България, е била част от международна организация, а целта й била да обезпечи част от процеса на изпиране на пари от наркотици, съобщиха отМВР.

Установено е, че парите идвали от дестинации като Антили, Венецуела, Панама и други страни.

След като влизали в контролирани от българите банкови сметки на територията на България, сумите веднага се пренареждали към Китай, Хонконг, Испания, САЩ.

Изяснено е, че паричните потоци преминавали чрез личните банкови сметки на членовете на групата и такива на контролирани от тях юридически лица.

По първоначални данни от началото на миналата година до настоящия момент сумата надминава 5 млн. лв.

Извършени са претърсвания и изземвания от три адреса в София, на които са открити банкови, фирмени и данъчни документи, персонални компютри и мобилни телефони, доказващи съпричастност към престъпната схема.

За срок от 24 часа са задържани Л. Р. на 37 г., З.И. на 25 г. и М.И. на 37 г. На тях и на още трима мъже са повдигнати обвинения.

По искане на специализираната прокуратура е наложен запор на средства по банковите им сметки, както и на движимото и недвижимото им имущество на обща стойност над 2 млн. лв.

Файненшъл таймс: Източна Европа е най-слабо подготвена за краха на еврото

Най-подготвени са компаниите от Азиатско-Тихоокеанския регион (27% имат резервен план) и Европа (27%). Снимка: ЕПА/БГНЕС

От: „Файненшъл таймс"; Превод: БГНЕС

*Заглавието е на БГНЕС

Над 75% от световните компании не са готови за разпадане на еврозоната, показват данните от анкета сред топ мениджъри на световни компании, проведена малко преди началото на новата европейска криза, настъпила след парламентарните избори в Гърция, пише „Файненшъл Таймс".

Мнозинството от анкетираните съобщи, че този изход ще окаже съществено влияние върху бизнеса на техните компании.

Изследването на FT/Economic Global Business Barometer, проведено въз основа на анкета след 1500 топ мениджъри на компании от цял свят, установи, че корпоративният сектор на практика не е готов за събитието, което става все по-вероятно на фона на гръцката криза.

По-малко от една четвърт от участниците, анкетирани в периода от 13 април до 8 май, са съобщили, че техните компании имат план в случай на разпадане на еврозоната. 42% от запитаните са заявили, че това събитие ще окаже „някакво" влияние върху техния бизнес, 29% са отбелязали възможно „много сериозно" влияние.

Компаниите от Източна Европа са най-малко подготвени за краха на еврозоната и най-изложени на последиците от това събитие: 84% от топ мениджърите от този регион са заявили, че техният бизнес ще почувства резултатите от разпадането на валутния съюз и само 10% имат план за подобен сценарий.

Най-подготвени са компаниите от Азиатско-Тихоокеанския регион (27% имат резервен план) и Европа(27%).

Освен това, големите компании са подготвени по-добре, отколкото малките, макар половината от топ мениджърите на компаниите с годишни приходи над 10 милиарда долара да нямат резервен план.

Около 31% очакват влошаване на ситуацията в световната икономика през следващите шест месеца, 26% - прогнозират подобряване.

Във всеки от регионите, освен Западна Европа, броят на мениджърите, които планират да увеличат служителите си, е по-голям, от тези, които готвят съкращения.

Шойбле: Еврозоната ще се справи, ако Гърция я напусне

„Ние искаме Гърция да остане в еврозоната. Но тя също трябва да желае това и да изпълни своите задължения. Ние не можем да насилваме никого“, уточни обаче Шойбле. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Еврозоната ще се справи, ако Гърция напусне валутния съюз, заяви германският финансов министърВолфганг Шойбле в интервю за регионалния вестник „Райнише пост“.

На въпрос дали еврозоната би се справила, ако Гърция я напусне, министърът заяви: „Европа не може да потъне толкова лесно“, съобщи АФП, цитирана от БГНЕС.

„Ние искаме Гърция да остане в еврозоната. Но тя също трябва да желае това и да изпълни своите задължения. Ние не можем да насилваме никого“, уточни обаче Шойбле.

Според германския финансов министър зоната на общата валута е по-добре подготвена, отколкото преди две години.

„Ние научихме много през последните две години и изградихме защитни механизми. Опасностите от ефекта зараза върху другите страни отслабнаха и еврозоната като цяло е по-устойчива. Кризата показа, че когато трябва да се действа бързо, Европа може да реагира спешно. Погрешно е мнението, че ние не сме в състояние да реагираме в кратки срокове пред нещо непредвидено“, подчерта Волфганг Шойбле.

България – най-големият производител на ски в света през 2013 г.

Компанията продължава да инвестира милиони левове всяка година в своя завод в България, за да продължи да бъде сред водещите производители на ски и зимна екипировка. Снимка: manager.bg

България ще се превърне в най-големия производител на ски в света до 2013 г., обяви индустриалният мениджър на „Амер Спортс България“ Йордан Ламбрев по време на първата Международна конференция за инвестиции Bulgaria: Business Up.

Йордан Ламбрев уточни, че компанията се е надявала заводът в България да успее да произведе 1 млн. чифтаски през зимния сезон 2011–2012. Зимата обаче не е била достатъчно продължителна в Европа, както в България, и по думите му е осуетила тези амбиции.

„Надяваме се обаче, че през следващия зимен сезон зимата ще е благосклонна и ще успеем да постигнем целта си от 1 млн. чифта ски“, уточни мениджърът на „Амер Спортс България“.

Компанията продължава да инвестира милиони левове всяка година в своя завод в България, за да продължи да бъде сред водещите производители на ски и зимна екипировка в Европа и света, добави Йордан Ламбрев.

Целта на Bulgaria: Business Up е да представи на международната бизнес общност благоприятния инвестиционен климат в България, както и разнообразието от възможности за успешен и устойчив бизнес, и да предложи най-добрите практики на водещите чуждестранни инвеститори в страната.

Организатори на конференцията са най-голямата българска англоезична медия – Novinite.com (Sofia News Agency) и новинарският сайт на български език – Novinite.bg, с подкрепата на българската държава в лицето на Българската агенция за инвестиции, официален партньор на Bulgaria: Business UP.

Bulgaria: Business UP се радва на засилен медиен интерес и дава възможност на участниците в нея да достигнат до влиятелна аудитория от международни експерти, дипломати и хора от бизнеса от България и света.

Добрев: Интерконекторът с Турция – готов до 2014 г.

Според Добрев е ясно, че ще има Южен газов коридор, но не е ясно неговото конкретно трасе или коя концепция от всички съществуващи ще бъде избрана, но 2014 г. е реалистичен срок. Снимка: БГНЕС

Интерконекторната връзка между България и Турция е ключова за проекта за газови доставки отАзербайджан и трябва да бъде изградена до 2014 г., заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

„Направи се важна крачка напред с подписването на меморандума между държавната компания наАзербайджан СОКАР и БЕХ с ангажимент двете държавни компании да си сътрудничат за доставките на първи газ в България от Азербайджан през 2014 г.”, каза той пред БНР в събота.

Министър Добрев добави, че интерконекторната връзка между България и Турция е ключова за получаване на газ от Азербайджан през 2014 г.

Той отбеляза, че разговорите в Азербайджан са били много ползотворни.

„Обсъдихме с министъра на енергетиката на Азербайджан всички трасета, не само идеята за първи газ през 2014 г. в България, а и съответно кой ще бъде газопроводът, през който през 2018 г. ще потекат големите количества газ, защото това също все още не е ясно", обясни Добрев.

Той посочи, че е ясно, че ще има Южен газов коридор, но не е ясно неговото конкретно трасе или коя концепция от всички съществуващи ще бъде избрана, но 2014 г. е реалистичен срок.

„Ние трябва дотогава да успеем да построим интерконектора с Турция, който е разковничето в тази идея, защото без съществуваща инфраструктура, без интерконектор с Турция, ние няма как да доставим този газв България. За идеята за интерконектор между България и Турция премиерът Борисов ще търси съдействие от Съвета на Министрите в ЕС, тя да бъде подкрепена, защото този интерконектор ще доведе до диверсификация на Европа", каза още Делян Добрев.

Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.

Унгария се отказва от „Набуко”, иска „Южен поток”

Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него. Карта: БГНЕС

Премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че унгарската компания MOL се отказва от проекта за газопровода „Набуко”.

Проектът „Набуко" има за цел да достави каспийски газ през Турция за Европа. България също е заявила участие в този проект. Идеята е да се получат алтернативи на руските газови доставки. „Набуко” се смята за централен проект по Южния газов коридор.

По време на посещение в Брюксел в понеделник Орбан посочи, че проектът има проблеми с реализацията и заради това MOL се отказва от него, съобщи Интерфакс, цитирана от „Фокус”.

От унгарската енергийна компания посочват, че има много неопределеност около проекта „Набуко” и това не може да бъде пренебрегнато, а стойността на газопровода, който трябва да доставя „синьо гориво” вЕвропа от Каспийския регион, непрекъснато се увеличава.

Официалният представител на „Набуко” Кристиан Долезал посочи, че до момента няма информация за излизането на MOL от проекта. В понеделник Орбан заяви, че Русия проявява все по-голяма активност за реализацията на проекта „Южен поток”, който трябва да минава през Унгария.

За Унгария има „прости икономически причини в полза на участието в руския проект”, посочи Виктор Орбан.

В началото на месеца българското правителство обяви газопровода „Набуко” в отсечката, която ще бъде изградена на територията на България, за национален обект.

По този начин ще се облекчат административните процедури по получаването на разрешение за строеж, отчуждаването на имоти за реализацията на проекта и самото строителство на газопровода.