Показват се публикациите с етикет ЕС. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЕС. Показване на всички публикации

понеделник, 16 юли 2012 г.

Повече екстри във фирмите през есента


Повече екстри във фирмите през есента

С европари бизнесът ще може да изгражда кътове за отдих или за отглеждане на деца


През есента започва изпълнението на нови схеми по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, които ще са в помощ на работодателите. Схемата за социална иновативност ще даде възможност да се преминава към гъвкаво работно време, да се изграждат кътове за отдих или за отглеждане на деца. Това съобщи  във Варна зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, предаде Стандарт Нюз.
Едната схема ще даде възможност на фирмите да откриват нови работни места за младежи до 29 години. По програмата ще се отпускат средства и за работодатели, готови да наемат хора от по-отдалечени населени места.
Русева обясни, че към момента са договорени 76 на сто от средствата по програмата. От различните схеми вече са се възползвали 650 000 българи, а 220 000 безработни са преминали през курсове. Тя уточни, че са заделени 16 милиона лева, с които ще са насочени към специализантите в сферата на здравеопазването.

Биопродуктите с нова евромаркировка


Биопродуктите с нова евромаркировка

Санкциите за подвеждащо етикетиране са от 3000 до 10 000 лв.



От 1 юли е задължително етикетирането на биологичните храни с логото на ЕС по регламента за биологично земеделие, припомнят от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Директорът на отдел на биологично земеделие Диана Трифонова припомни, че логото е одобрено още 2010 г. и че гратисният период за въвеждането му е продължил до 1 юли тази година.
Според нея всеки уважаващ себе си производител и преработвател е предприел съответните мерки, заедно с контролиращото го лице и вече стоката му се предлага на пазара с новото лого. Тя подчерта, че за тези храни, които са без лого министерството не би могло да гарантира, че са биологични.
Трифонова отбеляза, че санкциите за подвеждащо етикетиране са от 3000 до 10 000 лв. Тя изтъкна, че логото гарантира, че стоката е с 95% биологичен състав.
Спазването на изискванията се следи от Българската агенция за безопасност на храните, която непрекъснато прави проверки. От министерството изразиха надежда, че навсякъде, където има щандове за биологични продукти, стоките ще бъдат с новата етикеция.
"Важно е потребителите да бъдат информира, да имат строго определени щандове, където да се продават биологичните храни и Агенцията за безопасност на храните стриктно да следи спазването на изискванията", подчерта Трифонова. Тя каза, че ще министерство ще обмисли и разкриването на гореща телефонна линия за сигнали от потребители.
Към момента в България има 1054 оператори, които се контролират от 10 лица, а министерството осъществява надзора над тях.
Интересът към производството на биологични храни е голям, тъй като производителите се подпомагат по линия на програма "Развитие на селските райони" и получават компенсации, за това, че опазват околната среда имат хуманно отношение към животните и произвеждат здравословни храни.
В България с най-бързи темпове през миналата година се е развивало биологичното пчеларство, има увеличение на пчелните семейства под система на контрол, от 46 000 на около 59 000, посочи Трифонова.
Производители съобщиха, че е съществена и разликата в цените - от 50% от три пъти. Шипков мармалад без шипки струва 1.20 лв., а истинският 4, 50 лв., посочиха от бранша.

неделя, 15 юли 2012 г.

Дянков мечтае за еврощати

Дянков мечтае за еврощати

Вицепремиерът Симеон Дянков се обяви за създаването на Съединени европейски щати в пространно интервю за реномирания австрийски вестник "Курир".
Според тезата на финансист №1 у нас кризата е показала, че липсата на общи институции е проблем и спънка, която води до загуба на конкурентоспособност спрямо САЩ, Китай, Индия, Япония, Русия и Бразилия.
Българският министър обаче твърдо заявява, че ако бъде прието френското предложение за хармонизиране на данъчните ставки, София няма да влезе в еврозоната. Според вицепремиера сега ниският плосък данък привлича инвеститори, които не трябва да загубим.
По въпроса за приемането на България в Шенген Дянков обяснява пред "Курир", че страната ни е изпълнила абсолютно всички технически изисквания и че приемането ни може да бъде спряно единствено от Румъния и холандските националисти.
Според Дянков България трябва да предприеме допълнителни действия за борба с корупцията, за да бъде поправен лошият имидж на страната.
На същата страница в австрийския вестник, на която е интервюто на Дянков, има и друг материал посветен на България. Заглавието му е "Тъмните машинации на премиера Борисов" и е посветен на неефективната борба с организираната престъпност и проблемите в правосъдната система. В статията се припомнят публикациите на "Уикилийкс" за предполагаеми връзки на Бойко Борисов с престъпни кръгове.

Китайци искат да инвестират у нас


Китайци искат да инвестират у нас

Бизнесът се интересувал от изграждането на соларни паркове



Дали все още има свободна общинска земя у нас, се интересуват китайски фирми. Те искат да разширят инвестициите си в изграждането на възобновяеми енергийни източници. Това съобщи кметицата на Казанлък Галина Стоянова след визитата на делегация от Общокитайското народно събрание в неделя в Града на розите, предаде Стандарт Нюз.
„Край казанлъшкото село Черганово вече работи фотоволтаична централа с мощност 25 мегавата, изградена върху наета за 30 г. общинска земя.
По думите на Стоянова променените преференциални условия за изкупуване на „зелената” енергия  у нас, а и в ЕС, в рамките на този програмен период, леко са разочаровали гостите.
„По-голяма перспектива има в партньорството ни с град Дзинан от китайската провинция Вътрешна Монголия, с който установихме контакти по време на тазгодишния празник на розата”, добави кметицата.

петък, 13 юли 2012 г.

Спасяването на банките в Европа

Спасяването на банките в Европа

Спасяването на банките в Европа избягва катаклизъм сега, но разпръсква риска из целия континент и прехвърля разходите в бъдеще


Кои страни се справят по-бързо и ефективно с банковите кризи - развитите или развиващите се?
Интуитивният отговор е първите - все пак те разполагат с повече макроикономическа стабилност, по-силна валута и капацитет в институциите да противодействат. Реалността обаче опровергава тази логика - оказва се, че често опитите на правителствата в развитите страни да прилагат различни монетарни или фискални стабилизационни мерки само отлагат наложителното финансово преструктуриране, отписването на лошите заеми и закриването на неплатежоспособните банки и така проточват и задълбочават кризите.

Това са изводите на публикуван наскоро във voxeu.org анализ на Люк Левен и Фабиен Валенсия от Международния валутен фонд (МВФ). А за съжаление те се потвърждават и от начина, по който Европа подхожда към вече синхронно протичащите си и самоподкладащи се дългова и банкова криза. Дори когато гръцките и ирландските банки вече висят изцяло на спасителната ликвидност от ЕЦБ, а недоверието обзема и стряскащо голямата испанска банкова система, в Брюксел отказват да признаят размера на проблема и на решението, което изисква някой да поеме загубите. Вместо това се предлагат мерки за преливане на ресурс от другите европейски държави, финансирани с общи европейски облигации, общи регулации и общи депозитни гаранции - неща, които може само да разпръснат разходите и риска из целия континент, но не и да го намалят.

Как (не) се решава банкова криза


Универсална рецепта естествено няма, но подходите не са нито нови, нито неизвестни на политиците (а още по-малко на експертите) в Европа. Те варират от преструктуриране на проблемните банки, през макроикономически стимули, които да помогнат на стабилните институции, до директно спасяване на банки с инжектиране на публични средства. Да се уцели правилният микс е трудно - коя мярка ще има ефект зависи както от конкретните местни особености, така и от размера и обхвата на кризата.

Все пак не липсват нито изследвания, нито примери, които да подскажат, че бързото и прозрачно справяне с проблемните институции и навременното поемане на загуби е най-ефективното решение, което бързо връща доверието в системата. Например работен документ на Bank of England още от 2006 г. стига до изводите, че ако властите не могат да установят колко точно са проблемните кредити на банките (което практически винаги е така), най-оптимален изход е да затварят тези от тях, които не могат да отговорят на капиталовите изисквания. Ако това е невъзможно, се препоръчва централните банки да наблегнат на стимули, които да накарат банките сами да изчистят портфейлите си, и чак след това на наливане на капитал или в краен случай на подчинен дълг.

Учебникарският пример за успешно справяне с банкова криза е Швеция, която в началото на 90-те национализира най-големите институции, ликвидира безнадеждните, рекапитализира останалите и създава лоша банка, в която пренася лошите кредити. Всичко това е публично комуникирано и страната успява бързо да излезе от рецесията, тъй като банките започват отново да кредитират, вместо дълги години да се справят с проблемните си заеми.

Противоположният пример е Япония, която в края на 80-те, вместо да признае реалния мащаб на проблема, оставя банките си да седят върху неясни по обем лоши заеми. Резултатът са зомбирани банки, които с надеждата да съберат нещо от тях не отписват проблемните заеми, поддържат ги изкуствено живи, вместо да отпускат нови, и така вкарват икономиката в продължителна стагнация. Сегашната стратегия на Европа изглежда много по-японска, отколкото шведска.

Кой се страхува от лошите кредити


Причините развитите държави да разчитат повече на монетарни или фискални мерки, за да тушират банковите си кризи, са много. Първо, при този вид икономика те са просто по-ефективни. Освен това наливането на публични пари директно в банките се посреща с по-голямо обществено недоволство, отколкото в развиващите се държави. А и често това са най-лесно достъпните инструменти, които не се нуждаят от парламентарно одобрение и/или законови промени.

Европа си има и някои специфични съображения. Най-същественото е, че в някои страни банковият сектор е в пъти по-голям от икономиката, което го прави практически неспасяем - ако държавата поеме проблемните задължения, това може да постави нейната платежоспособност под въпрос. А другият, разбира се, е, че след шоковата вълна от колапса на американската Lehman Brothers, политиците се страхуват да оставят която и да било по-важна банка да потъне, за да не повлече целия финансов сектор.

Проблемът е, че тези мерки, комбинирани с недостатъчен регулаторен натиск, отнемат всякакъв стимул на банките да признаят лошите си кредити, а какво остава да започнат да ги отписват и изчистват. За тях е по-изгодно голяма част от необслужваните заеми счетоводно да продължава да стои на баланса им с надеждата някои ден да си възстановят парите, вместо сега да отчетат загуби и да подплашат инвеститорите и депозантите си. Това само задълбочава проблема и вкарва все повече европейски страни в това, което Левен и Валенсия наричат проклятието на развитите икономики.
"Заедно всички тези мерки успокоиха финансовия хаос и удържаха кризата. Но това просто означава, че голямата част от разходите по тази криза просто са пренесени в бъдещето под формата на по-висок публичен дълг и вероятно на потиснато възстановяване на икономиката заради остатъчната несигурност около стабилността на банките", пишат анализаторите от МВФ. "Макроикономическите политики трябва да допълват и подкрепят, а не да изместват финансовото преструктуриране", заключават те.

Има ли шанс стратегията на Европа да успее? Ако целта е банковата система да се измъкне без грандиозни фалити, вероятно да. Чрез рекапитализиране на финансовите институции с публични средства или пък с печатане на пари от ЕЦБ разходите могат да се прехвърлят върху данъкоплатеца - под формата на дълг, данъци или инфлация. Ако има някаква причина американските банки сега да изглеждат по-стабилни от европейските, то това е именно защото правителството и Федералният резерв на САЩ правят това.

Разбира се, в Европа рискът от неуспех е много по-голям, защото в някой момент някоя държава може да откаже да плаща повече. Но иначе логиката е проста - когато достатъчно дълго време даваш на банките безплатни или изключително евтини пари, те ще могат да ги влагат в нещо и постепенно с печалбите да се рекапитализират (е, и да си раздават бонуси). Въпросът е само заслужава ли си цената.

Бъфет отново "обрече" еврото


Бъфет отново "обрече" еврото

Милиардерът не вижда как 17-те страни ще се договорят за сериозни реформи



Милиардерът Уорън Бъфет отното повтори тезата си, че единната европейка валута е обречена в сегашния си формат и единствения начин еврото да просъществува е зако се променят част от правила за формирането на валутни сюъз.

"Системата, която 17-те страни изградиха имаше в основната си фатален недостатък", каза Бъфет пред Bloomberg Television по време на конференция в Сън Вали, Айдахо. "Еврото не може да оцелее с настоящите правила", категоричен е Бъфет. По думите му е нужен основен ремонт на системата, но това ще бъде много трудно заради големия брой на страните, които участват.

"Малко трудно да се "закърпи" нещо с толкова много хора, участващи в преговори и с различни стремежи", категоричен е милиардерът.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Италия ратифицира бюджетния пакт


Италия ратифицира бюджетния пакт

Договорът бе приет от почти всички лидери от ЕС на Срещата на Върха на 30 януари



Сенатът на Италия ратифицира европейския фискален договор. Очаква се до август месец той да бъде прокаран и през долната камара на парламента за крайно одобрение, съобщи „Франс прес".
Договорът бе приет от 216 законодатели, 24 гласуваха срещу него, а 21 се въздържаха. Сенатори от Северната лига за кратко протестираха, използвайки банери: „Да - Европа на хората, не - Европа на банките".
Двете основни партии в парламента - лявоцентристката Демократична партия и дясноцентриската партия Народът на свободата, се очаква да подкрепят договора.
Договорът бе приет от почти всички лидери от ЕС на Срещата на Върха на 30 януари. Той има за цел да задължи страните да прилагат фискална дисциплина, като мярка в борбата срещу дълговата криза.
Той ще влезе в сила, след като бъде ратифициран най-малко от 12 държави-членки.

вторник, 10 юли 2012 г.

Производители изляха мляко пред европарламента


Производители изляха мляко пред европарламента

Земеделци недоволстват заради ниските изкупни цени на стоката


Хиляди литри мляко бяха излени пред Европейския парламент в Брюксел от млекопроизводители. Фермерите се обявиха против намаляване на изкупните цени, предаде „Ройтерс”.
Протестиращи от цяла Европа, включително Италия, Германия, Ирландия и Франция образуваха „езеро от мляко” пред сградата и блокираха площад с трактори и статуи на крави, оцветени в националните цветове на държавите-членки от ЕС.
„Езерото от мляко” символизира свръхдоставките на продукта на европейския пазар, обяснява медията.

петък, 6 юли 2012 г.

Защо буксува македонското еврочленство?

Защо буксува македонското еврочленство?

Македония
Гърция блокира преговорите на Македония с ЕС заради спора около името. Кипър явно поддържа същата линия. Темата е важна и за българската политика, защото в България също се чуват гласове против македонското еврочленство.
Разширяването на ЕС ще бъде приоритет за Кипър, но президентът Димитрис Христофиас не спомена поименно нито една страна в речта си пред Европейския парламент. Македония пък изцяло отсъства от дневния ред на кипърското председателство. На въпрос на Македонската редакция на Дойче веле от кипърската делегация в Страсбург отговориха, че целите на Кипър по разширяването наистина са свързани с определени страни (Черна гора и Сърбия), но че в програмата имало специална точка за европейската перспектива на целите Западни Балкани, за която Кипър е готов да работи. Дали обаче Македония може да започне преговори за еврочленство по време на кипърското председателство? Кипърският евродепутат от Обединената европейска левица Такис Хаджигергиу казва:
Камъните по пътя
"Вие сигурно знаете, че за целта е необходимо съгласието на всички 27 страни-членки. Това не зависи от кипърското председателство, а от онези страни, които се противопоставят на започването на преговори с бившата югославска република Македония. От наша страна, разбира се, ще положим усилия и ще се опитаме да постигнем споразумение между всичките 27 членки на ЕС, за да могат да започнат преговорите. Но според мен това ще бъде много трудно."
Смесената парламентарна комисия Европейски съюз-Република Македония настоява конкретната дата за старт на преговорите да бъде посочена по време на кипърското председателство. "Напълно съм съгласен с тази резолюция и ние работим за това преговорите да започнат до края на годината или в началото на следващата година", добавя германският евродепутат Бернд Поселт. Според него този въпрос е в дневния ред на групата на ЕНП.
Мъртвата точка
Пътят до еврочленството няма да е кратък, нито лесен
Словенският евродепутат Иво Вайгл говори в прав текст: "И сами можете да се досетите за причините, поради които Македония не е приоритет по време на шестмесечното председателство на Кипър. Няма какво да се лъжем: очевидно има някаква връзка с позицията на Гърция по въпроса. Европейската комисия и Европейският парламент неколкократно заявиха, че е в общ интерес Македония най-сетне да се отлепи от мъртвата точка. Разбира се, необходимо е и Македония да покаже, че няма да поставя на преден план някои проблемни въпроси, свързани с историята и символите."
На ход сега е Гърция
Иво Вайгл не вярва, че преговорите с Македония могат да започнат, преди да се реши спорът около името. Той смята, че на ход сега е Гърция: "В края на краищата трябва да се каже на Гърция, че не бива да затваря вратата пред нови членове на ЕС. В миналото самите гърци получиха доста отстъпки и бонуси, някои от тях незаслужено."
Председателят на групата на социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода е на мнение, че проблемът с името не бива да пречи на преговорите с Македония. Той се надява, че ако Гърция се окаже в по-добра икономическа ситуация през следващата година, европейските структури ще възобновят усилията си за намиране на изход от задънената улица.

Британци, мястото ви е на общата маса!

Британци, мястото ви е на общата маса!


Докато Европа се опитва да гради общ дом, британците наблюдават безучастно и мислят за нова квартира. Премиерът Камерън проси нови отстъпки от Брюксел и кокетничи с идеята за референдум за излизане от ЕС. Дали е разумно?
Прилича на война срещу Берлин и Париж - британският премиер Дейвид Камерън не изключва провеждането на референдум за членството на страната в ЕС. Но не за приемането й, а за излизането на Великобритания от общността на европейските народи. "Еврозоната започва да прилича все повече на политически съюз, а това променя и нашето отношение към ЕС", заяви британският премиер преди последната европейска среща на върха.
Камерън е поставен под силен натиск от страна на дясното крило в неговата консервативна партия. Стотици депутати се подписаха в писмо, с което го призоваха да насрочи референдум за членството на страната в ЕС за периода след 2015 година. Аргументите на евроскептиците: през 1975 г. британските граждани одобриха с 2/3 от подадените гласове присъединяването на страната към тогавашната Европейска икономическа общност. Създаването на ЕС обаче, и най-вече на еврозоната, промениха общността до неузнаваемост, което налага провеждането на втори референдум.
Повече загуби, отколкото печалби
Над 30% от финансовия сектор на Стария континент са концентрирани в Лондон
Ако сега еврозоната се клати, то е и заради това, че навремето нейните строители не съумяха да излеят солиден икономически фундамент. Британците бяха подмамени в Европейската общност не от голямата политическа идея за европейска интеграция, а от предимствата на общия европейски пазар. Който, без съмнение, донесе много ползи на британците: днес повече от половината от британския износ е предназначен за страните от ЕС, от него зависят 3,5 млн. работни места (10% от всички работни места в страната), а повече от половината чужди инвестиции са именно от останалите страни-членки на ЕС.
Въпреки това скептиците твърдят, че британските интереси вече не са в ЕС. Те си представят Великобритания след излизането й от общността като втора Швейцария или Норвегия - с външна търговия, функционираща на основата на сключени двустранни търговски споразумения със страните-членки на ЕС. С други думи - британските евроскептици искат да си запазят всички права и преимущества, но да отхвърлят задълженията, които са свързани с едно редовно членство. Това е доста наивно, дори глупаво и безразсъдно, смятат дори и много британски наблюдатели.
Даже известният научен център "Open Europe", известен с евроскептичните си нагласи, не вярва, че Швейцария и Норвегия могат да послужат като образец за Великобритания. "Ако сега излезем от ЕС, това ще ни донесе повече проблеми, отколкото ползи", смята икономическият директор на "Open Europe" Раул Рупарел и добавя: "Вярно е, че по този начин британският данъкоплатец би се отървал от досадните вноски в общия европейски бюджет и оспорваните земеделски субсидии от Брюксел, но който иска да търгува с Европа, трябва да го прави по европейските правила. А който не седи на общата маса, няма право да участва в определянето им."
Емоциите настрана!
По-малко реторика, повече разум!
Равнодушието, с което Европа приема британските капризи, е опасно. Защото Европа се нуждае от Великобритания така, както и Великобритания има нужда от Европа. Над 1/3 от финансовия сектор на Стария континент е концентриран в Лондон. А фактът, че човек от лондонското Сити влезе в управата на Дойче Банк, показва колко важен е Лондон за германската индустрия.
Що се отнася до толкова оспорвания данък върху финансовите транзакции, срещу който британците много силно се съпротивляват, реториката на британските евроскептици е също толкова наивна, колкото и надъхана. И двете страни трябва да проявят повече разум. В противен случай тази история ще приключи зле - и то не само за Острова. И Европа не може постоянно да разчита единствено на силния германски експорт. Нужен е и резервен мотор.

Да живее банановата република Румъния!


Никой преди него не е успявал да постигне такова нещо - румънският премиер Виктор Понта променя страната си не за дни, а за броени часове. Само че го прави, потъпквайки всякакви демократични ценности.
А как радушно само беше посрещната неговата социал-либерална коалиция в началото на май! Новото правителство на премиера Виктор Понта трябваше да коригира грешките на предишното дясно консервативно управление. Но Понта попрекали - съвсем демонстративно той започна да игнорира решенията на Конституционния съд, след това оряза правомощията му, подмени омбудсмана със свое вярно "куче", а сега дори смени шефовете на двете камари на парламента - отново със свои верни хора. Но това далеч не е всичко: Понта започна и процедура по импийчмънт срещу консервативния румънски президент Траян Бъсеску.
От най-високо място в лагера на управляващите тези дни прозвуча откровението, че ако бъде установен контрол и върху независимата съдебна власт, тогава те щели да имат всичко в държавата. Само дето става дума за една държава, която носи всички белези на бананова република. При това в сърцето на Европа.
От демокрация към автокрация
Демократичните правила позволяват при промяна на мнозинството да бъдат сменяни шефовете на парламента. Със сигурност има такива примери и в други държави. Но под прикритието на демократичната парламентарна държава новото румънско правителство тръгна да ремонтира по свой вкус всички държавни институции. Очевидно управляващият социал-либерален съюз се чувства достатъчно силен и не пропуска възможност да демонстрира това. Младата румънска демокрация е на път да се превърне в автокрация от украински тип.
Премиерът Виктор Понта
Две централни събития стоят зад тези будещи загриженост промени в Румъния. Първо: случаят Нъстасе - бившият премиер на страната, смятан за политически ментор на Понта, бе осъден на 2 години затвор за нелегално партийно финансиране, но би могъл да бъде помилван от един нов президент. И второ: обвиненията в плагиатство срещу сегашния премиер Понта, за когото се твърди, че е преписвал в докторската си работа. Междувременно управляващите установиха контрол върху новия Етичен съвет, който проверява обвиненията, и се погрижиха за това заключенията на предишната комисия да бъдат анулирани.
Брюксел трябва да тропне по масата
С оглед на всичко това е повече от ясно, че Европейската комисия трябва да реагира. Прекалено дълго време Брюксел подценяваше случващото се в страните по периферията на "стария" ЕС. Така, както се намеси в Гърция - заради финансово-счетоводните измами, и в Унгария - заради опасното залитане към крайнодесния национализъм, така сега Брюксел трябва да удари по масата заради систематичното саботиране на правовата държава в Румъния. Всеки, който си позволи да нарушава общоевропейските принципи - онези принципи, които е обещал да спазва, трябва да бъде вразумен. И ако сега Брюксел си замълчи, тогава ще излезе, че си е заслужил да бъде наричан "бюрократичен книжен тигър".


четвъртък, 5 юли 2012 г.

Борисов на Срещата на високо равнище в Хърватия


Борисов на Срещата на високо равнище в Хърватия

Тема на тазгодишния форум е „Изграждане на държавност и опитът на Европейския съюз”

Министър-председателят Бойко Борисов ще участва в провеждащата се днес и утре среща на високо равнище в Дубровник, Република Хърватия. Тема на тазгодишния форум е „Изграждане на държавност и опитът на Европейския съюз”, съобщиха от правителствената информационна служба.
По време на конференцията ще бъдат проведени дискусии по следните теми: Перспективата „членство в Европейски съюз” като движеща сила за социални и политически промени; Изграждането на държавност в следконфликтни общества – предизвикателства пред политиката и сигурността и Изграждане на партньорства и на институции в южното Средиземноморие.

Драги оправда свалянето на основната лихва


Драги оправда свалянето на основната лихва

Според президента на ЕЦБ еврозоната е изправена пред много рискове


Инфлационният натиск е намалял. В същото време икономическият ръст в еврозоната продължава да е слаб, с продължаваща несигурност, която тежи на доверието и настроенията. Така президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обясни решението си да се намалят до рекордно ниски нива основната лихва и лихвата по овърнайт депозитите. 

От думите му стана ясно още, че има изобилие от паричен ресурси и това е причината ЕЦБ да се нуждае от по-малки обезпечения, когато отпуска заеми.

Според него икономиката на еврозоната е изложена пред много рискове. "Основният сценарий на ЕЦБ не се е променил, въпреки, че рисковете пред сбъдването на този сценарий сега се материализират", призна Драги.

Преди месец Драги обяви, че свалянето на лихвата не би помогнало по никакъв начин. За сметка на това повечето европейски лидери настояваха именно за такива мерки, с които да се помогне допълнително на европейските банки.

По време на днешното заседание на борда на директорите беше взето решение основната лихва да бъде намалена с 0.25% до 0.75%, а лихвата по овърнайт депозитите (еднодневни депозити) беше свалена от 0.25% на 0%.

сряда, 4 юли 2012 г.

Управляващите видяха положителен мониторингов доклад от ЕК

Управляващите видяха положителен мониторингов доклад от ЕК

Петият мониторингов доклад на Европейската комисия за България, който се очаква през юли, ще бъде положителен, според зам.-председателя на парламента Анастас Анастасов от ГЕРБ.
„Разговорите трябва да се проведат в посока за определяне на някакъв срок, в който трябва да отпадне механизмът за сътрудничество и проверка," заяви в сряда председателят на вътрешната комисия в НС и зам.-председател на парламента Анастас Анастасов, предаде БГНЕС.
В следващите дни се очаква да бъде представен докладът на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Той ще даде оценка за целия 5-годишен период откакто действа този механизъм за нашата страна в сферата на съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.
Анастасов смята, че с този доклад механизмът за сътрудничество и проверка няма как да отпадне.
"Когато е налаган върху България и Румъния 2007 г., няма упоменат срок. За мен е важното да знаем докога ще продължим. Не могат постоянно да се поставят нови условия, нови условия, нови условия – това може да продължи до безкрайност", обясни тезата си депутатът.
Анастас Анастасов, който е един от изявените юристи в ГЕРБ предполага, че докладът ще бъде положителен. "Действията на България, не говоря само за нашето правителство, а и за предишното, ще бъдат оценени положително", очаква Анастасов.
Той не очаква негативно влияние върху доклада да окаже и това, че БСП сезира Конституционния съд за Закона за конфискация на незаконно придобито имущество, като отбеляза, че доста време им е трябвало да съберат съответните подписи.
"Аз определено мисля, че няма текстове в закона, които да са противоконституционни, може би затова и те атакуват общия принцип на закона. Няма конкретика в това, което атакуват", каза Анастасов.
Депутатът смята, че едва ли КС ще върне Закона за конфискацията, въпреки успехите на опозицията пред този съд.
Вътрешната комисия на НС в сряда прие доклада за състоянието на националната сигурност за 2011 година.
Анастасов коментира, че той е първи такъв по рода си, но има неща, които трябва да се доуточнят. Според него от една страна докладът е твърде общ, а от друга липсата на конкретика в него не позволява да се вземат определени становища.
"Има какво да се желае в доклада – дали трябва в определения сектор от него – различните вътрешна сигурност, политическа оценка, да се търси някаква конкретика, а на други места – не. За мен този доклад трябва да дава по-общи, по-важни насоки за в бъдеще, например в рамките на една година, на някаква перспектива в един по-кратък период или по-дълъг, ако щете за 3 или 5 години, все пак има тактика и стратегия, обясни председателят на вътрешната комисия", заяви депутатът.
Той смята, че по доклада този доклад трябва да има повече аналитична част и да предлага някакви решения, с които да се заеме законодателят. Докладът е интересен, но зависи кой какво търси в него и какво точно го интересува, посочи Анастас Анастасов.
Депутатите отхвърлиха законопроекта на "Атака" за утилизацията. В него те предлагаха обезвреждането на ненужни и негодни оръжия боеприпаси и взривни вещества, които са притежание на държавни ведомства и предприятия да се прави в поделенията и специалните за целта предприятия на министерство на обраната.

Гърция съкращава 150 000 държавни служители


Гърция съкращава 150 000 държавни служители

Това е и едно от основните изисквания на тройката международни кредитори



Гърция пое ангажимент до 2015 г. да съкрати 150 000 държавни служители, предаде "Либертас".
Едно от основните изисквания на тройката международни кредитори - ЕС, ЕЦБ и МВФ, бе Гърция да намали заетостта в държавния сектор, освобождавайки до 2015 г. хиляди държавни служители.
Планът за съкращения, което е хармонизиран с МВФ, предвижда до 2015 г. държавните служители, които ще бъдат в групата за "освобождаване", да не бъдат уволнявани, а да се пенсионират и да не им се обновяват трудовите договори.
Реформата засяга и работници с временни трудови договори, които в рамките на договорените мерки за икономии до 2011 г. бяха намалени с около 50 000.

България поиска регламент срещу неволен роуминг


България поиска регламент срещу неволен роуминг

Сметките за мобилен телефон в погранични градове с Румъния и Гърция може да паднат



Европейският парламент да въведе защитни мерки срещу непоискан роуминг в пограничните райони между страни членки на ЕС. България е една от малкото държави от ЕС, която е предложила дебат по проблема в общността.  Честа практика е, заради по-силен сигнал на станциите на мобилни оператори в Румъния или Гърция, разговорите по GSM на жители и гости на Видин или други крайдунавски или южни градове, като Петрич, да се прекарват през оператор в Румъния и Гърция и да се калкулират като роуминг.
Това натоварва българските потребители с по-висока сметка.  В рамките на дискусиите за новия регламент за роуминга в обществени мобилни мрежи, представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията успяха да защитят включването на специални текстове в полза на потребителите.
 Българската страна настоя да бъде обърнато сериозно внимание на проблема, тъй потребителите в граничните райони между държави-членки на ЕС често са таксувани по тарифи за роуминг, когато са в собствената си държава. Голяма част от хората ползват предплатени карти и не е желателно да са потърпевши от подобно неволно таксуване, бяха мотивите на представителите на МТИТС. Проектът все още се обсъжда в ЕС, съобщиха от Министерството за Информационна агенция Икономика.

Развиват туризма в Несебър с европари


Развиват туризма в Несебър с европари

Средствата са по ОП "Регионално развитие" и са в размер на близо 500 хил. лв.




Община Несебър спечели европейско финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие” за развитие на туризма, съобщиха от пресцентъра на общината. Европейските средства се отпускат за 2 години и са в размер на 433 394,40 лв. 
Целта е разработване на единен туристически продукт с наименование „5 дни - 4 сезона - 3 общини” на базата на споделен общ имидж на централния Черноморски регион, от който са част. Експертите на Несебър, Бяла и Долен Чифлик съвместно ще въведат ефективен маркетинг в пет основни насоки – море, защитена природа, култура и история, вино, лов и риболов. Очаква се туристическият продукт да привлече информирани клиенти, с конкретни очаквания, които да идват не само през активния летен сезон, но и през останалите месеци от годината на културно-историческа обиколка, винени турове, лов и т.н. Реализирането на разработените по проекта туристически пакети ще доведе и до увеличаване заетостта на легловата база.
В рамките на проекта се предвиждат и редица съпътстващи дейности. Част от тях са участие в туристически форуми, посещения на национални и международни туристически борси, използването на съвременни средства и техники за разпространение. Ефективната информация за разработения по проекта Регионален туристически продукт ще осигури масовото му достигане до вътрешния и международен туристически пазар, а оттам и до по-резултатен регионален маркетинг и устойчиво туристическо предлагане.

Търговията на дребно в ЕС расте


Търговията на дребно в ЕС расте

В България обаче индексът се свива


През май спрямо април 2012 г. продажбите на дребно в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната са се повишили с 0,6%, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Продажбите на храни, напитки и цигари са нараснали с 0,2% на месечна база. Повишението при нехранителни продукти в еврозоната е 1%, а в ЕС-27 е 0,9%.
В България търговията на дребно се е свила с 0,3% на месечна база. Още три страни бележат спад - това са германия, Полша и Словения. Най-голямо е понижението в Полша - 1,3%.
На годишна база обаче продажбите на дребно се свиват с 1,7% в еврозоната и с 0,3% в ЕС. В 17-членният блок с обща валута се продават по-малко храни, напитки и нехранителни продукти. В ЕС-27 индексът се повишава при нехранителните продукти - ръстът през май 2012 г. е 0,5% на годишна база.
През май 2012 г. спадът в търговията на дребно в България е 1,8% спрямо същия месец на миналата година.

Нов тарифен план за разговори в роуминг от "М-Тел"


Нов тарифен план за разговори в роуминг от "М-Тел"


Нов тарифен план за разговори в роуминг от "М-Тел"
От 5 юли "М-Тел" започва да предлага нов тарифен план за разговори в роуминг. 3 FOR FREE PREMIUM дава на абонатите цени за изходящи разговори и за мобилен интернет, които са по-ниски от регламентираните от Европейския съюз (ЕС), както и безплатни минути в роуминг. Освен това планът е без месечна такса и такса за активация. С 3 FOR FREE PREMIUM на всеки три минути разговор, независимо дали е входящ или изходящ към България, потребителите получават три безплатни бонус минути във всички мрежи от ЕС. Новият тарифен план може да бъде активиран с изпращане на SMS на кратък номер 17970 или в магазин на "М-Тел" и предлага 28% по-ниски цени за изходящи повиквания към България от ЕС спрямо цените, въведени от 1 юли 2012 година със стандартната роуминг тарифа Eurotariff.

неделя, 1 юли 2012 г.

120 млрд. евро спасяват затъващите в ес


120 МЛРД. ЕВРО СПАСЯВАТ ЗАТЪВАЩИТЕ В ЕС

Лидерите на ЕС съгласуваха Пакта за растеж на стойност 120 млрд. евро, съобщи председателят на Европейския съвет Херман Ван Рампой. Пактът бе предложен от Германия, Франция, Италия и Испания. В него се съдържат мерки, които трябва да подпомогнат на засегнатите от рецесията държави от Еврозоната да възстановят икономиките си и да създадат работни места.
Срещата беше съпроводен със скандал и опит от страна на Италия и Испания да извият ръцете на останалите държави в ЕС. Рим и Мадрид заплашиха да блокират „всичко”, ако не получат незабавна помощ от еврозоната за сваляне на доходността по техните облигации. Британският премиер Дейвид Камерън напусна срещата в Брюксел в 1 часа местно време в нощта срещу петък, заедно с девет други лидери от ЕС, докато 17-те лидери от еврозоната продължиха извънредното съвещание, опитвайки се да преодолеят безизходицата.

Италианският премиер Марио Монти предупреди, че преговорите ще бъдат блокирани, освен ако ЕС не мобилизира своите спасителни средства, за да гарантира италианските и испанските облигации. Нападателната тактика на Рим и Мадрид заплашваше да дерайлира ключовите двудневни преговори за въвеждане на пакет стимули, полагайки основите на по-дълбока икономическа интеграция, която да предотврати разпад на еврозоната. В изненадващ ход италианският премиер Марио Монти и испанският му колега Мариано Рахой настояха, че всяко споразумение за пакет от мерки за стимулиране на производството трябва да бъде обвързано с незабавни мерки за намаляване на повишаващата се доходност по облигациите.
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че Монти и Рахой са го предупредили за тяхната позиция, въпреки че и двамата лидери са подкрепили пакта за растеж на срещата в Рим с германския канцлер Ангела Меркел миналата седмица. Пристигайки на срещата, френският президент откри враждебните действия с Германия, обявявайки, че е на страната на Испания и Италия.
Испания настоява за получаването на директна помощ за рекапитализирането на банките, а Италия иска приемането на мерки за съкращаването на доходността по облигациите на кризисните страни от еврозоната.
В крайна сметка Италия и Испания оттеглиха възраженията си за пакта за растеж, след като се пребориха в пакта за растеж да бъдат включени мерките, изискани от тях, насочени към облекчаване на пазарите.
Последният проблем, който разделя Европа, е решението за обединяване на дълга на еврозоната – ход, който може да възвърне доверието на скептичните инвеститори. Германският канцлер е категорично против Ангела Меркел. Тя подчерта, че това може да се случи, само ако Брюксел получи повече правомощия за контрол над държавните бюджети.
В крайна сметка единственото сигурно, за което се договориха евролидерите е пакетът за финансиране на икономиката в размер на 120 млрд. евро, който да бъде насочен към най-уязвимите държави. Това включва 10 млрд. евро увеличение на капитала на Европейската инвестиционна банка, което се очаква да повиши общия капацитет за отпускане на заеми на 60 млрд. евро; пренасочване на 60 млрд. евро от неизразходвани структурни фондове за подпомагане на малките предприятия и създаване на младежка заетост; пилотно стартиране на проектни облигации на ЕС на стойност 4,5 млрд. евро за инфраструктурни подобрения с акцент върху енергетиката, транспорта и телекомуникациите.

Общо показвания