Защо Европа се разболя тъй страшно?

Защо Европа се разболя тъй страшно?

След което купонът свърши...

Защо Европа се разболя тъй страшно? Защото се изтощи, докато спасяваше закъсалите? Защото отделните държави са безотговорни? Или защото въведе еврото и така съживи недостатъците, довели до Голямата депресия през 30-те?

Общо взето всички анализи за Европа могат да се сведат до две основни версии - републиканската и германската, пише наблюдателят на "Ню Йорк таймс" Пол Кругман и продължава така: Според републиканската версия - която е основен елемент в кампанията на Мит Ромни - Европа е закъсала, защото се е пресилила, помагайки на бедните и злощастните, така че сега сме свидетели на предсмъртните гърчове на държавата на благосъстоянието. Това впрочем е старият, добре познат рефрен на дясното крило. Но ако разгледаме Швеция, да речем, ще установим, че тя все още има една невероятно щедра социална държава и може да се похвали със стопански растеж, който е по-висок от растежа на всяка друга богата страна.

Но нека подходим систематично към темата. Да вземем 15 страни с евро (изключвайки Малта и Кипър) и да ги класираме според процента от брутния обществен продукт, който заделят за социални програми. Може ли да се каже, че закъсалите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия) се открояват с необичайно големи програми за благосъстояние? Не; само Италия беше сред първата петорка, но дори и така нейната социална държава е по-малка от германската. Така че голямата държава на благосъстоянието не е причина за сегашното заболяване.

Нека не "елинизираме"!

 

От какво точно боледува Европа?

Втората основна версия, германската, иска да ни убеди, че причината е във финансовата безотговорност. Това обяснение пасва в случая с Гърция - но само там и никъде другаде. Италия отдавна има голям държавен дефицит - наследство от безотговорна политика преди много години, - който впрочем е много малко по-голям от германския. Португалският дефицит беше значително по-малък, докато Испания и Ирландия бяха всъщност на плюс.

Европейските страни извън еврозоната също могат да имат големи дефицити и дългове, без да изпадат в криза. Англия и САЩ взимат дългосрочни заеми с лихва от 2 процента; Япония, която е затънала в дългова яма, много по-дълбока от онази в Европа, включително и в Гърция, плаща само 1 процент. С други думи, "елинизирането" на икономическия дискурс е абсолютно безпочвено.

От какво тогава боледува Европа? Причината е изключително монетарна. Като въведе единна валута, без институциите, необходими за функционирането на тази валута, Европа фактически съживи недостатъците на златния стандарт - недостатъци, които играха основна роля за кризата през 30-те години, известна като Голямата депресия.

Въвеждането на еврото предизвика чувство на фалшива сигурност сред частните инвеститори, отприщвайки потоци от капитали към страните в периферията на Европа. В резултат от този прилив разходите и цените се повишиха, производителността стана неконкурентоспособна, държави с приблизително балансирана търговия започнаха да трупат дефицити. След което купонът свърши, пише Кругман.

Ако все още имаха своята национална валута, периферните държави можеха да я девалвират и така бързо да възстановят конкурентоспособността си. Но те нямат такава, което означава, че ги очаква дълъг период на масова безработица и бавна, смазваща дефлация. Тяхната дългова криза е страничен продукт на тази безрадостна перспектива, тъй като депресираната икономика води до бюджетен дефицит, а дефлацията увеличава още повече бремето на дълговете.

Вникването в естеството на заболяването на Европа е от ограничена полза за самите европейци. Засегнатите страни са изправени пред две възможности, но и двете не са особено приятни: или да страдат от болките на дефлацията, или да предприемат драстичната стъпка и да се откажат от еврото - което не би било политически разумно, освен като най-крайно средство, пише Пол Кругман.

Бомба със закъснител

 

Черни облаци над европейския финансов свят

Същата теза застъпва и известният американски икономист Мартин Фелдстийн. Според него еврото застрашава единството на Европа. Без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. Защото нямаше да я има самата криза, твърди Фелдстийн. Той смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но връщане назад няма, тъй като отказът от него щял да струва прекалено скъпо.

Европа си остава бомба със закъснител и ако тя избухне, сме застрашени от глобална депресия. За това предупреждава един друг водещ американски икономист - Нуриел Рубини, човекът, предсказал навремето срива на американския пазар за недвижими имоти. Тази негова прогноза, направена преди близо четири месеца, засега не се е сбъднала, но това не означава, че тя е нереалистична. Неотдавна вестник "Ню Йорк таймс" написа, че богатите западни държави вървели към "day of reckoning" - деня на разплатата. На Европа и Америка им предстояли тежки времена.

Пол Кругман предупреждава на свой ред, че американците трябва да си извлекат поука от европейските неразбории. И препоръчва следното: "Следващия път, когато чуете да разправят, че Америка трябва да унищожи социалната си мрежа или да ореже разходите, имайки предвид какви неща стават в Европа, ето какво трябва да знаете: тези хора си нямат представа за какво говорят."

АГ, НЙТ, ДПА, ДЦ, ЮК, ПК, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел - dw.de

Десет причини да вярваме в Европа

Десет причини да вярваме в Европа

Новите членки на ЕС вливат свежи сили в един боледуващ организъм - френският политолог Доминик Моази изброява още девет вълнуващи аргумента, с които ни убеждава, че ЕС ще оцелее.

Мнозина са убедени, че еврото няма оцелее след провала на гръцката политическа класа или в резултат от безработицата в Испания. Изчакайте някой и друг месец, казват тези пророци, и ще видите как ЕС започва да се разпада. С ръка на сърцето: тези днешни пророци не само изпитват удовлетворение, но сякаш дори имат право повече от когато и да било преди. Никога състоянието на ЕС не е изглеждало толкова опасно. Тъкмо поради това в днешния решителен момент трябва да уравновесим везните с помощта на надеждата и на здравия разум. Ето десет добри причини да вярваме в Европа, десет рационални аргумента, които могат да убедят анализаторите-песимисти и угрижените инвеститори, че все още е прекалено рано да отписват както еврото, така и ЕС като цяло.

Способни политици

Първо: в Европа се завръща държавническият талант. В Италия един-единствен човек наложи голяма промяна - Марио Монти. Вярно, Монти никой не го е избирал, позицията му е деликатна, атакуват я непрекъснато. Въпреки това обаче в страната възникна почти пълен консенсус, че трябва да бъдат осъществени дълго отлаганите реформи. Италия, която под лекомисленото управление на Силвио Берлускони беше извор на отчаяние, днес се превръща в извор на крехък оптимизъм.

Второ: редом с държавническото мислене наблюдаваме и стъпки напред в правителственото управление. И Монти, и новоизбраният френски президент Оланд издигнаха жени на ключови министерски позиции. Жените, които дълго време все оставаха в сянката на мъжете, днес навлизат в политиката с истинска жажда за успехи. Европа може да спечели от това.

Трето: европейското обществено мнение най-сетне осъзна тежестта на сегашната криза. Без тази яснота, която се роди от отчаянието, Монти никога нямаше да дойде на власт в Италия. Във Франция гражданите също вече не си правят никакви илюзии. Техният вот за Оланд беше вот срещу Саркози, а не срещу икономиите. Според допитванията, французите са убедени, че новият им президент няма да изпълни някои от своите „неизпълними обещания”, но въпреки това продължават да го одобряват.

Германски автомобили, френски парфюми

Четвърто: Европа твори и създава. От германските коли до френските луксозни стоки - конкурентоспособността на европейската индустрия изобщо не е за подценяване. В някои ключови отрасли Европа действително има признати по цял свят традиции и отлични постижения, които са здраво обвързани със съзнанието, че трябва да се произвежда високо качество.

Петата причина за оптимизъм е малко парадоксална. В миналото националистическите ексцеси често са хвърляли Европа в катастрофални войни. Завръщането на националистическите настроения в днешна Европа създава усещането за надпревара и догонване, както навремето, когато „азиатските тигри” пожънаха първите си успехи. Тогава корейците, китайците и тайванците искаха да настигнат Япония. Днес е близо мигът, когато и французите ще пожелаят да постигнат успехите на Германия.

Шестата причина е свързана с политическата система в Европа. Крилатата фраза на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали, непрекъснато получава потвърждение навред на Стария континент. Европейците може и да са пообъркани, бавни и неефективни при взимането на политически решения, но демокрацията все още издига здрав вал на стабилност срещу всевъзможните несигурности.

Do you speak European?

Седмата причина да вярваме в Европа произлиза от универсалността на нейното послание и на нейните езици. Едва ли тук някой мечтае да стане китаец и да научи всички китайски езици. А английският, френският, испанският, вече и немският отдавна разчупиха своите национални граници.

 

ЕС ще живее

Осмо: Европа ще оцелее благодарение на своето културно многообразие. Мнозина оспорват този модел, но той е извор по-скоро на сила, отколкото на слабост. Смесването на културите на европейския континент прави хората тук по-богати, а не по-бедни.

Деветата причина за надежди са амбициите на новите еврочленки. Полша например в момента изплаща на Европа онази легитимност, с която Европа я беше кредитирала по време на посткомунистическия преход. А пък приемането на Хърватия, по-късно евентуално и на Черна гора, би могло да компенсира излизането на Гърция от ЕС.

По-добра алтернатива няма

И накрая - най-важната причина. Европа и светът нямат друга по-добра алтернатива. Гръцката криза може би ще принуди ЕС да задълбочи интеграцията - със или без Атина. Разединени, ние ще се провалим. Когато сме заедно обаче, ние можем да станем „велика сила” в най-добрия смисъл на този израз.

Инвеститорите винаги гледат да се подсигурят. Досега те с голям успех влагаха парите си в някои от новите демокрации. Днес обаче се надига тревога, че тези страни също могат да се разклатят, така че някои от предпазливите инвеститори отново обръщат поглед към Европа. Може да се окаже, че те са най-далновидните.

АГ, ДВ, ЗО, ФО, А. Андреев, Редактор: Б. Рачева - dw.de

Безкрайната шенгенска сага

Безкрайната шенгенска сага

България все тъй чака за Шенген, страните-членки на Шенгенското пространство пък все тъй спорят. Кой да взема решението за въвеждане на временни гранични контроли по вътрешните граници на ЕС? ЕК или страните-членки?

Всяка страна-членка на Шенгенското пространство и сега може сама да определя дали да въведе временни гранични проверки. Полша например прави това понастоящем, за да ограничи притока на футболни хулигани по време на Европейското първенство по футбол. Въвеждането на временни гранични контроли е възможно и при изключителни случаи като природни бедствия или терористични заплахи. Шенгенското споразумение не предвижда рутинни контроли по вътрешните граници на ЕС. Единственото изключение е, когато е застрашен общественият ред, като решението за това взема всяка отделна страна. Според повечето европейски правителства това правило трябва да остане в сила.

Слабото звено

На срещата си в Люксембург европейските вътрешни министри прокараха още едно правило. Граничен контрол по вътрешните граници е възможен и когато съществува заплаха от приток на бежанци. Вътрешните министри обосноваха решението си с бежанските потоци от Северна Африка по време на Арабската пролет. Междувременно политиците смятат Гърция за слабото звено в Шенгенското споразумение. Досега Гърция не успява да подсигури границата си с Турция. И тъй като Гърция е член на Шенгенското пространство, бежанците могат през нейна територия да преминават в други страни от ЕС. "Ситуацията по гръцко-турската граница показва, че имаме нужда от ясен и действен механизъм", заяви на срещата австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер.

Чувствителна тема

Всички страни-членки на Шенгенското пространство са особено чувствителни на тема сигурност. Затова министрите взеха решение за нов механизъм в случай, че "извънредни обстоятелства застрашават функциите на Шенгенското пространство без общи вътрешни гранични контроли". За германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих е много важно, че последното решение остава в ръцете на страните-членки, защото - както изтъква той - "ние сме отговорни за сигурността на нашите граждани". Въвеждането на временен граничен контрол трябва да става по препоръка на ЕК и Съвета на Европа. Засегнатата страна обаче не е длъжна да се съобразява с тази препоръка. Германският вътрешен министър Фридрих споделя мнението на повечето си колеги. "Ние не можем да приемем някой друг вместо нас да взема решенията за въвеждане на вътрешни гранични проверки", заяви и швейцарската вътрешна министърка Симонета Сомагура, чиято страна е извън ЕС, но е член на Шенгенското пространство.

Придобивка, която трябва да се брани

Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом напразно се опитва да защити общоевропейското решение. "Ако въведем гранични проверки при извънредни обстоятелства, решението трябва да бъде общоевропейско, а не в правомощията на страните-членки", казва тя. Малстрьом безуспешно се бори за това ЕС да бъде последната инстанция при вземането на подобни решения. Еврокомисарката непрекъснато повтаря, че бежанските потоци не могат да бъдат разглеждани като заплаха за обществения ред. Тя съзира опасността другаде - при злоупотреби с т. нар. "механизъм за изключителни случаи" е застрашено свободното придвижване на хора. "Шенгенското пространство е европейска придобивка, която трябва да браним", изтъква Малстрьом.

Сметка без кръчмар

Засега страните-членки спечелиха първия рунд срещу ЕК за новите шенгенски правила. Но това все още не е краят на сагата. Държавите явно са си направили сметката без кръчмаря, наречен Европейски парламент. Европарламентът се чувства пренебрегнат в процеса на вземане на решение и заплашва с жалба. "Ние предлагаме Европейският съд да разгледа правната страна на въпроса", заяви Манфред Вебер, евродепутат от Християндемократическата фракция. Пикантното в случая е, че Манфред Вебер, също както и Ханс-Петер Фридрих, е член на германския Християнсоциален съюз /ХСС/. Излиза, че когато става дума за европейски и национални въпроси, съпартийците могат да имат и различен поглед върху нещата.

Автор: К. Хаселбах, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева - dw.de

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Къде са се покрили гръцките богаташи?

Никой не знае колко са гръцките милионери. Знае се само, че никак не са малко. Сега обаче, когато Гърция стене, те изведнъж спряха да се показват. Няма ги вече пищните партита, луксозните лимузини и разюзданото харчене.

Милионерите се укриват

Колонаки, тузарският квартал на гръцката столица Атина, е известен с това, че жителите му са от сой: дипломати, лекари, предприемачи. Тук пазаруването в многобройните скъпи бутици е част от всекидневните ангажименти на един определен слой хора. Сега обаче нещата доста се промениха. Кризата удари дори Колонаки, където досега пестенето беше равносилно на порок. Бутиците са празни, кафенетата - също, а на хората, които излагат на показ новото си Порше или Ферари, се гледа с презрение. В Колонаки знаят, че в последно време в центъра на Атина бяха освирквани дори и по-обикновените граждани, сглупили да си облекат скъп костюм.

Лукс по време на апокалипсис

Ако човек иска да види къде все пак са се покрили гръцките супербогаташи, ще трябва да се отправи към покрайнините на столицата. Например в тенисклуба "Полития". Тук удоволствието да размахваш тенис-ракета струва близо 8 000 евро годишно. Около 200 семейства си позволяват този лукс. Край басейна, изграден в подножието на изкуствен водопад, се протягат няколко възрастни мъже и младите им половинки. "В никакъв случай не безпокойте господата. Те имат нужда от почивка, защото тази вечер ще са особено заети - ще има сватба с 400 души гости", предупреждават хората от персонала. Кризата, която разтърсва Гърция, е тук явно на светлинни години разстояние.

Едни мизерстват, други харчат

Досега няма конкретен отговор на въпроса колко точно са милионерите в Гърция. Едва 5 000 от гражданите й признават в данъчните си декларации, че имат доход от над 100 000 евро. Или както казва един социолог, гърците обичат нацията си, но гледат на държавата като на нещо, което трябва да бъде разграбено. Докато в Европа се укриват средно около 10% от ДДС, в Гърция процентите са 30 - т.е. 15 милиарда евро всяка година.

Омразните милионери

"Богаташите започнаха да избягват публичните изяви, защото се страхуват от нападения", казва Янис Пантелакис, редактор в ляволибералния всекидневник "Елефтеротипия". До скоро гръцките богаташи не пропускаха да поканят пресата на партитата си. Сега са се изпокрили в добре охранявани и трудно достъпни за простосмъртните хора места. А най-мразени са онези богаташи, които се изнесоха в чужбина - заедно с всичките си милиони. За двама от тях дори се предполага, че само чакат Гърция да рухне, за да се върнат обратно и да изпокупят всичко с укритите си милиони.

Така че фронтовете на гръцката битка за оцеляване минават не между ляво и дясно, а между бедни и богати. И докато едните протестират денонощно в центъра на Атина, другите се укриват - за да не ги удари народният гняв.

Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Бившият премиер Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза Хробок загубиха делото за двореца "Кричим", който окончателно бе присъден на държавата от Върховния касационен съд. Това става ясно от решение, публикувано на сайта на съда в петък.

Така ВКС потвърди решението на другите две съдебни инстанции, с които беше отхвърлен искът на Сакскобургготски и Хробок да им бъдат върнати двореца "Кричим" и земите около него.

В имота има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви.

ВКС приема, че Интендантството на Цивилната листа на Н.В.Царя е държавно учреждение, а не частна канцелария на царя, както изтъкна защитата. "Като върховен представител и държавен глава следователно, царят не може да завладява и придобива по давност имотите на своите поданици, които съгласно Конституцията той трябва да гарантира и защитава. Царете Ф. и Б. са могли да придобиват имоти само чрез правни сделки, при които е налице праводаване и правоприемство. Придобиването чрез завладяване и по давност означава, в нарушение на своите конституционни задължения монархът – държавен глава, да установява фактическа власт върху имотите на своите поданици, които след изтичането на срока на придобивната давност да придобива в своя собственост", аргументират се върховните съдии.

Дворецът "Кричим" е един от 17-те царски имота, национализирани през 1947 г. След решението на Конституционния съд, с което беше отменен указът за одържавяването им, Симеон Сакскобургготски е поискал реституиране на седем имота, върнати са му шест - Врана, Царска Бистрица, Ситняково, две планински хижи в Рила и 16 хил. дка гора.

Борисов: България не е съгласна с името Северна Македония

Борисов: България не е съгласна с името Северна Македония

България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие, заяви в интервю за ТВ+ премиерът Бойко Борисов. Според него варианти като Северна Македония са абсолютно неприемливи, тъй като от географска гледна точка части от страната ни попадат в това наименование. А това е предпоставка за териториални претенции към България.

Борисов заяви: "При различни консултации, които са правени с нас, са обсъждани различни варианти. Повтарям, един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония, ако не се лъжа, и аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски".

По повод спечелените избори за президент на Сърбия от националистически настроения Томислав Николич българският премиер заяви, че уважава избора на сръбския народ и би работил с него и със спрягания за министър-председател досегашен президент Борис Тадич. Антинатовските, но проевропейски настроения на западните ни съседи, според Борисов не са проблем. Той още веднъж подчерта, че България подкрепя всички страни от Западните Балкани по пътя им към евроинтеграция.

През 2008 г. заради спора за името Гърция блокира присъединяването на Македония към НАТО, а следващата година наложи вето за започване на преговори за присъединяване на страната към ЕС. Атина продължава да пречи на преговорния процес с Брюксел въпреки многократните препоръки на Еврокомисията разговорите да започнат.

Марк Дьобелс: България трябва и сама да се рекламира

"Можем да си сътрудничим в различни индустрии - от ядрената енергетика, през химическо производство до потребителски стоки"

Какво е Ubifrance? 

- Ubifrance е френска агенция за развитие на международния бизнес на френските компании. Тя всъщност е държавна организация към министерството на икономиката, финансите и международната търговия. Целта й е да промотира френски технологии, продукти и услуги по света и да свързва френски компании с международни партньори. Ubifrance има 1200 служители, които всяка година подкрепят над 20 000 френски компании по света чрез своите 80 офиса в 60 държави и бюджет малко над 100 млн. евро. Открихме офиса в България в началото на тази година, който е към френското посолство.

А защо точно сега избрахте да навлизате в България?

- Гледаме на това начинание в дългосрочен план. Когато навлизате на един пазар, започвате от нулата. И ако моментът съвпада с кризата, трябва да положите повече усилия. Но когато икономиката тръгне да се съвзема, вие ще сте готови и възможностите сами ще дойдат.

Кои са основните сектори в България, които може да са интересни за френските компании?

- Френските компании действат в най-различни индустрии. Можем да си сътрудничим в сферата на ядрената енергетика, през химическо производство до потребителски стоки. Двустранната търговия между двете държави нарасна 80% между 2000 и 2011 г. до 1.5 млрд. евро. В България и в момента присъстват над 140 френски компании с над 10 000 служители. Става дума както за големи компании като Carrefour, Mr Bricolage и Novotel, така и за малки и средни предприятия като Theaud в управлението на отпадъци и Solarezo в слънчева енергия, които също инвестираха в България.

Може ли вашата агенция да помогне по някакъв начин и за навлизането на български компании във Франция?

- Нашата основна дейност е да подпомагаме френски компании да правят бизнес в чужбина, по какъвто начин намерят за добре. Що се отнася до българските компании във Франция, в тази сфера по-скоро може да им помогне Френско-българската търговска камара, която се справя отлично.

Защо френските компании предпочитат Румъния пред България?

- Румъния е три пъти по-голяма страна от България и при навлизането си в дадена държава инвеститорите предпочитат по-големия пазар, защото възможността да се провали е по-малка. Друга причина може би се крие в езика. България е втората най-голяма френски говореща страна в Европа, но изостава в тази насока от Румъния. Тук процентът на говорещите езика е 12%, докато в Румъния е 20 - 25%. Но все повече френски компании оглеждат и България и това е причината и ние да сме тук. За да успее в това си начинание, страната ви също трябва да положи усилия да се промотира зад граница, например в сферата на туризма.

Може ли България да привлече повече френски компании като производствена база?

- Много френски компании отвориха преди години нискоразходни производства на по-далечни нововъзникващи пазари, например в Азия. Но разходите за труд в тези страни постепенно се увеличават. И сега много от тези фирми преместват производства в държави като България, която спазва европейските правила, а валутата й е вързана към еврото. Така че очаквам повече движение в тази сфера.  

В началото на юли в София ще се проведе бизнес форум, организиран от вашата организация, който ще срещне френски компании с фирми от цяла Югоизточна Европа. Какво очаквате да постигнете на тази среща?

- Досега не сме правили подобно нещо. Целта е този B2B форум да помогне на фирми и предприемачи да се опознаят и да разговарят. През двата дни на събитието (5 и 6 юли) делегатите ще имат над 2000 срещи помежду си. Отделно ще има и четири тематични уъркшопа, на които компаниите ще могат да получават експертни съвети и консултации. Съветвам повече български компании да участват във форума, на който ще могат да се срещнат не само с френски фирми, но и с такива от 12 държави от региона. Със своите 42 млн. население и 380 млрд. евро БВП Югоизточна Европа представлява все по-голям интерес за френските компании. Някои от тях като Schneider Electric, Groupama, Vinci, Agis, Alstom и др. вече присъстват на местните пазари.

Вторият живот на "Сан Стефано плаза"

Нов инвеститор ще довърши комплекса на мястото на старата Прошекова пивоварна

Репликата на Прошековата фабрика в новия проект

За сградите и местата често се твърди, че подобно на хората имат свой живот, дух и история. Ако е вярно, районът около някогашната пивоварна на братя Прошек на столичната ул. "Сан Стефано" е на път да заживее отново. Този път под формата на голям инвестиционен проект – "Сан Стефано плаза", заради чиито старт преди седем години бе съборена и рушащата се бирена фабрика.
Подобно на нея, новият проект също имаше нелека съдба: малко след началото строителството му беше спряно заради съдебни спорове. Кризата и липсата на финансиране свършиха останалото и макар делата да приключиха, работата по "Сан Стефано плаза" не беше подновена. В продължение на години вместо жилища, офиси и магазини на иначе перфектното място в центъра на столицата стърчаха железа и бетон.
И така допреди три седмици, когато проектът възкръсна за живот с нов инвеститор, вероятно нов строител и нов срок за завършване – август 2014 г. Случайно или не – точно 130 години след като мястото заживя първия си живот с бирената фабрика на братя Прошек.

Едно амбициозно начало
Силует на кран, работници, камиони и шум от строителство. Все знаци, че проектът на ул. "Сан Стефано" 22 отново се движи. При това почти без поражения въпреки дългия престой на капризите на времето. Заради проливните дъждове и отказа на дренажната система няколко дни преди строителството да бъде подновено се е наложило четири помпи да изпомпват събралата се в основите вода. Бетонът и арматурата обаче са в добро състояние, потвърдиха от инвеститора "Сан Стефано пропърти дивелопмънт". Самото дружество има интересна история. Създадено е през пролетта на 2005 г. с трима акционери – компанията за търговия с цимент и други материали "Строй цем" (50%) и строителните фирми "Балканстрой" (35.5%) и "Бараж комплект" (14.5%). Амбиция на инвеститорите бе да вдигнат мащабен комплекс с офиси, жилища и магазини с разгъната площ от близо 56 000 кв.м на мястото на старата фабрика "Прошеково пиво". Замисълът имаше повече от обещаващо бъдеще – луксозно строителство в сърцето на града, в златните за имотния пазар години.
Теренът от 6.5 дка бе придобит след преговори с над 130 наследници на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек. Архитектурната разработка бе възложена на обединение "Сан Стефано", което включва екипите на трима специалисти: Стефан Добрев, Илиян Николов, Филип Захариев и държи авторските права върху проекта. Финансирането беше договорено с "Уникредит Булбанк" и се предвиждаше да бъде получено на няколко транша - 5 млн. евро за изкопните работи, още 500 хил. евро за задължения по ДДС и револвиращ кредит за етапите на самото строителство.
Така през 2006 г. "Сан Стефано плаза" се роди, поне на хартия.
Замисълът включва голяма търговска част с разгъната площ от 15 хил. кв.м, която обхваща част от първото подземно ниво плюс няколко над земята. По проект магазините и заведенията са разположени около голям вътрешен атриум. Пред него към сградата на телевизията е предвиден малък площад, а на покрива на търговската част – вътрешна градина. Около нея трябва да се разположат жилищните площи в няколко групи сгради, най-високата от които на 11 етажа, с общо 110 апартамента. Отделно - сравнително малка офис част. И всичко това - подсигурено с 490 места за паркиране според инвеститора, с около 100 над изискваните по закон.
Архитектите намериха и елегантно решение как да се запази духът на мястото, така че емблематичната постройка на бирената фабрика с над 100-годишна история да не отиде безвъзвратно в миналото: върху част от парцела, на ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Шейново", ще бъде изградена реплика на сградата. В нея ще има двуетажна бирария в ретро стил, която да напомня за славата на "Прошеково пиво". По предложение на наследници малкото площадче срещу постройката също вече носи името "Братя Прошек".

И една голяма спирачка
Първоначалните планове на акционерите в "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" бяха до края на 2008 г. комплексът да бъде завършен на груб строеж и да започне продажба на имотите. Съдебен спор с наследници на братя Прошек, а впоследствие и кризата, обаче провалиха тези планове. Строителството на "Сан Стефано плаза" спря още преди да са завършени основите. През това време финансовото състояние на някои от инвеститорите започна да се влошава (виж карето), кредитирането на имотни проекти спря, а пазар нямаше. Това предопредели съдбата на проекта и той остана замразен до тази пролет, когато бе придобит от нова компания.
Все пак източници на "Капитал" припомнят, че в началото на 2011 г. имаше опит работата да бъде подновена, а "Уникредит Булбанк" бе готова да продължи финансирането. Това обаче не се случи и инвеститорът "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" продължи да трупа загуби от бездействието си – нови 20 хил. лв. през 2011 г. плюс непокрити загуби от предходни години от почти 800 хил. лв. Според финансовия отчет към края на 2011 г. задълженията към "Уникредит Булбанк" са достигнали 13.3 млн. лв., а тези към търговски дружества – малко над 6 млн. лв. По-голямата част от тях са към фирми от групата на "Балканстрой" - общо 5.38 млн. лв

Рестарт

Големите новини около "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" дойдоха тази пролет. В началото на март акционерите одобриха заем от 11 млн. евро за рефинансиране на задълженията и приеха промени в съвета на директорите. В протокола от общото събрание е записано, че кредитът е 5-годишен, със 7% лихва. 
С получените средства бе погасен заемът към "Уникредит Булбанк", както и задълженията към "Балканстрой". След което започна подготовка за съживяване на проекта.
Два месеца по-късно "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" бе преобразувано в еднолично акционерно дружество със собственик регистрираното в Швейцария "Еделвайс" АГ. Изцяло сменен бе и съветът на директорите. В продължение на няколко месеца от него бяха извадени всички представители на старите акционери. Новите имена са три: Николай Караянев, Ирина Миланова и Емилия Илиева.
Пред "Капитал" изпълнителният директор на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" Николай Караянев потвърди, че строителството на комплекса се подновява, промяна на проекта не се предвижда и срокът за завършването му е август 2014 г. В ход е избор на нов изпълнител, тъй като ангажиментът на "Балканстрой" приключва с излизането на строежа до нивото на земята. Новият инвеститор вече е влязъл във връзка с големи строителни компании, съобщи Николай Караянев. Като сигурен участник в довършването на комплекса обаче за момента посочи само "Геострой", строителна компания от групата на "Геотехмин".
Партньори в България на новия инвеститор в проекта "Сан Стефано плаза", швейцарската "Еделвайс" АГ, са "Геотехмин" и Цоло Вутов, които най-вероятно ще извършат повечето дейности по строителството и по довършване на проекта. Един от новите членове в борда на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" – Емилия Илиева, също е и в управителните тела на "Геострой" и други фирми от групата "Геотехмин".
Николай Караянев допълни, че все още не е ясно и колко ще е общата инвестиция в комплекса. Преди няколко години тя бе оценявана на 30 млн. евро.
Голяма въпросителна около "Сан Стефано плаза" е как построеното ще бъде реализирано. В условията на слаби сделки и падащи цени подновяването на проект с подобни мащаби е риск, който малко инвеститори биха поели. Има я обаче и другата гледна точка. Според Николай Караянев, когато кризата си отиде, вече ще е късно за нови инвестиции. Освен това, по думите му вече има интерес към площи в проекта.
Плановете на "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" са да започне консултации за продажба и за наем на площите към края на годината. Реални сделки обаче надали може да се очакват преди приключването на грубия строеж. Според брокери на имоти, все още е рано да се говори за продажни цени в "Сан Стефано плаза", тъй като комплексът ще е факт след две години. За момента обаче като приемливи за жилища в тази част на София се посочват продажни нива от 1200-1500 евро/кв.м, при това с включени в тях довършителни работи. В горния диапазон са цените на имотите с поддържани общи части, луксозно изпълнение и добро изложение. Каквато и да е по-нататъшната й съдба, инвестиция като "Сан Стефано плаза" безспорно ще оживи центъра на София. Факт е, че едно от знаковите места, пазещи все още духа на града отпреди столетия, получава шанс за нова съдба. Вече и с променена визия.
 

Доскорошните инвеститори

Една от причините за промените в собствеността на "Сан Стефано плаза" вероятно е, че първоначалните инвеститори в проекта вече не развиват нови начинания с размаха, с който го правеха преди кризата. Самите дружества не останаха незасегнати от нея.

Най-видимо това се случи при "Балканстрой" и групата около компанията. Показател за това, че дружеството преминава през труден период, е фактът, че през март тази година разсрочи плащане от 58 хил. евро по облигационния си заем от 5 млн. евро, емитиран през 2006 г. В същото време през есента на 2011 г. групата изгуби една от големите си инвестиции – комплекс "Катарино" до Разлог. Хотелската част бе придобита от СИБанк заради непогасен кредит, а вилното селище също промени собственика си. През лятото на 2011 г. групата на "Балканстрой" се раздели и с друга своя собственост - четиризвездният хотел "Перун" в Банско беше придобит от "Интерлийз" заради кредит към ОББ.

Освен в "Сан Стефано плаза" разложката строителна компания бе партньор с "Бараж комплект" и в два проекта за голф игрища в Банско и по Черноморието. От първия – "Пирин голф енд кънтри клуб", "Бараж комплект" излезе през 2010 г. Доизграждането на втория проект - "Лайтхаус голф енд ризорт" край Балчик, обаче беше един от фокусите на компанията през 2010 г.

Според финансовия отчет на "Бараж комплект" за 2010 г. приходите на дружеството са нараснали до малко над 15 млн. лв., но очакванията за 2011 г. са били за спад с 30% заради слабия строителен пазар. "Бараж комплект" е приключило 2010 г. с печалба от 88 000 лв.

Третият доскорошен участник в "Сан Стефано плаза" - "Строй-цем", поддържа стабилна, но малка като обем дейност на фона на предишните си инвеститорски планове. Приходите на дружеството от продажби за 2010 г. са 1.64 млн. лв., а печалбата – 237 хил. лв.

Брюксел натиска Гърция да закрива банки

Сред тях е и петата по големина ATE Bank

Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Европейската комисия (ЕК) настоява Гърция постепенно да закрие някои банки, включително петата по големина ATE Bank, твърдят източници, цитирани от Reuters. Въпреки че е в отговорностите на централната банка на Гърция да закрива изпаднали в затруднение банки, Брюксел също има думата по отношение на правилата за държавните помощи, което му дава право да откаже искане за оказване на помощ на банка, ако комисията реши, че спасяването й е прекалено скъпо - и на практика да принуди банката да се закрие.

По време на кризата ЕК рядко използва в пълен мащаб правата си по отношение на държавните помощи, така че малко европейски банки бяха закрити. Ако се наложи да ги приложи спрямо Гърция, то това би белязало началото на по-агресивна позиция по отношение на слабите европейски банки в основата на кризата и е възможно Брюксел да използва същите правомощия за закриване на банки в Испания и Португалия.

Източникът, пожелал анонимност, посочи, че ЕК преминава към нова фаза спрямо Гърция, Португалия и Испания, така че някои банки ще трябва да свият дейността си, а други да бъдат закрити. "ATE Bank ще трябва да бъде закрита или постепенно да спре дейността си след известно време", допълни той.

ATE Bank и гръцката централна банка не пожелаха да коментират тази информация. Гръцкото финансово министерство първоначално също отказа коментар, но по-късно отрече тези твърдения.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank of Greece, Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, които имат поделения в България, получиха капиталова инжекция от 18 млрд. евро като част от спасителната програма на стойност 130 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Коя е ATE Bank

ATE Bank, която е държавна земеделска банка, основана през 1929 г., не получи пари по тази програма, след като не успя да представи план за собствената си по-дългосрочна жизнеспособност, така че сега е в центъра на безпокойствата, отбелязват източниците на агенцията. Гръцките власти са започнали да подготвят банката за постепенно закриване, което не означава незабавно спиране на дейността й, но се очаква това да започне през втората половина на годината.

Говорителят на еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния посочи, че миналата година е бил одобрен план за преструктуриране на ATE Bank, предвиждащ стъпки за нейното оздравяване, което може да включва мерки за рекапитализация.

В случай на постепенна ликвидация, вложителите, които към септември миналата година са имали над 17 млрд. евро в банката, ще бъдат защитени от гръцката схема за гарантиране на депозитите, при която са защитени до 100 хил. евро от всеки депозит.

Всяко закриване на банка в Гърция, чието бъдеще ще определи оцеляването на еврозоната, ще бъде много чувствителен въпрос, отбелязва Reuters. Нито една от големите банки в страната не беше ликвидирана по време на кризата.

Представители на управляващите обаче са на мнение, че останалите пари от помощта за Атина - около 7 млрд. евро в момента, с възможност да бъдат отпуснати допълнително 25 млрд. евро от спасителния фонд на ЕС и МВФ - са недостатъчни за рекапитализиране на всички банки и някои от тях ще трябва да
бъдат пожертвани, за да бъде осигурено бъдещето на най-големите.

ATE Bank, която се провали на европейските тестове за устойчивост миналия юли, е отпуснала кредити на стойност над 20 млрд. евро по данни от септември 2011 г. Банката излезе от рамките на чисто земеделското кредитиране и се насочи към цялостно търговско банкиране между 2000 и 2009 г., което
й докара тежки загуби от лоши кредити на фермери и потребители, а освен това отписа голяма част от държаните от нея гръцки държавни облигации.

В ЕС няма европейска рамка за постепенно закриване на банки. И докато в САЩ бяха закрити стотици банки след кризата с ипотечните кредити, европейските страни се въздържат от такива мерки, но мисленето в тази посока постепенно се променя.

"В Европа слабите банки по един или друг начин бяха поети от по-големи банки", подчерта източник от Европейската централна банка. Сред редките случаи на закриване на европейски банки заради
кризата в Европа са Anglo Irish Bank и германската WestLB. В Дания също бяха закрити няколко малки банкови компании, припомня агенцията.

Сайт ще ни учи как да инвестираме

Ниската финансова култура на българина е една от причините за малкото играчи на борсата - само 0,3% от българите инвестират в акции. Това съобщи Антония Гинева, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) на конференция вчера.

Според нея процентът ще се повиши, ако се подобрят познанията.
КФН подготвя сайт, в който ще има речник на термините, тестове за самооценка, помагало за разбиране на общите условия на застрахователите, извлечението от партидата на пенсионните дружества и др.

Богомил Николов от "Активни потребители" е на мнение, че слабата финансова култура води и до ръст на лошите кредити. Част от тях заради непознаване на продуктите и начините за реакция при затруднения в плащането.

Той цитира данни от проучване на Комисията за защита на потребителите, според което 28% от клиентите с кредити не правят нищо, когато закъсат, а това допълнително усложнява ситуацията.

Само 10% от плодовете ще са български

 4 

Задава се лято с малко и скъпи български плодове и зеленчуци. Реколтата от жито ще е с около 20-25% по-малка от миналогодишната. Дъждовете и градушките най-вероятно ще доведат и до дефицит на грозде, показват прогнозите на производителите и министерството на земеделието.

Най-зле е положението с плодовете, не повече от 10% от стоката по пазарите ще бъде българска, заяви Цветан Цеков, член на УС и ръководител на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията на земеделските производители.

Пострадали са почти всички овошки.

Освен черешите и ягодите, които са близо с 30% по-малко от миналата година и с лошо качество, драстични загуби ще има и при кайсиите, прасковите, крушите. Малко по-добро е положението само при ябълките. 

Събраха се много неблагоприятни фактори - тежка зима и пролет, ранни слани, а сега наводнения и градушки, обясняват производителите. Масови поражения има по градините в Пловдивско, Пазарджишко, Сливенско. Само част от Родопската яка е незасегната.

Секторът е в колапс, има нужда от спешно подпомагане, твърди Цеков. В Македония давали субсидиипо 150 евро на декар, а в Гърция - по 300.

Застраховането срещу загуби на реколта не вършело работа, въпреки че има разработена схема за държавна помощ.

Нито един застраховател не поема риска от загуби заради слани, ще инициираме среща по проблема, заяви Цеков. Компаниите не покривали щети, ако са преди 20 април. А тази година първите големи слани паднали на 4 април.

Често не се признавали и щети от градушки по плодовете, ако те не са паднали от дръвчетата. Затова и много фермери не виждали смисъл да плащат полици по 6, 7 или 8 на сто тарифно число, което правело по 12-14 хил. лв. за 200 дка градини.

Държавата поне да покрие разходите ни, защото при нас щетите от една градушка остават и за другата година, дръвчетата и тогава нямат плододаване, обясняват овощарите. Заради лошото време е реална опасността и да няма грозде за вино наесен. В някои райони като Оряхово и старозагорското Братя Даскалови  измръзването е между 85 и 100%, заяви шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев. Средно за страната щетите са върху 25-30% от лозята.

"Това е само от измръзването, допълнително дъждовете сега пречат на пръскането и може да се развият мани, но какви ще са загубите от тях, може да се прецени чак преди началото на гроздобера в края на август", обясни Коев. Със сигурност като количество гроздето ще е по-малко. Това може да доведе и до войни при изкупуването на реколтата. От миналата година поне 7 италиански фирми вземат гроздето с предварителни договори, сключени на зелено. Така някои винпроми няма да могат да си осигурят хубава суровина наесен и ще трябва да плащат по-скъпо. "Дано да не се окажа прав, но вероятно ще има и повече опити за кражби на грозде заради очакваното по-малко количество", прогнозира Коев. Затова ще бъде викана на помощ жандармерията да пази лозята.

При зеленчуците също има загуби, най-вече при пипера. Доматите и краставиците от полето също ще закъснеят и вероятно ще са по-скъпи от миналата година "Все пак там не очакваме големи проблеми, ще има българско производство, колкото и през миналата година", твърди зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров. Почти изцяло доматите и краставиците за консумация са от оранжериите, където няма щети, а стоката от полето отива за преработка в консервните фабрики.

На много места на стопаните се наложи да презасадят пипера и доматите и част от картофите, което допълнително увеличава разходите им.

Оказва се обаче, че поройните дъждове не пречат на пшеницата, дори са компенсирали липсата на влага в началото на пролетта. "Затова и намалихме прогнозата си за 30-35% по-ниски добиви до 20-25 на сто, коментира Ангел Вукодинов, шеф на националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него жито за хляб ще има достатъчно, ще останат и поне 1 млн. т за износ.

Проблемът бил, че големите дъждове оскъпяват продукцията. Заради влажната почва е невъзможно да се пръска срещу вредители и затова сега по-големите фермери търсят самолети, за да извършат по въздух мероприятията по растителна защита. Според прогнозите на браншовиците се очаква реколта от 3,5-3,6 млн. тона пшеница.

Зеленчуците в Пловдивско закъсняват, в Добруджа чакат нормална реколта

Заради обилните дъждове стопаните в Пловдивско все още не са засадили на полето разсада с домати и пипер.

"Нормалният агротехнически срок за тези две култури и тютюна е от 1 до 15 май. Тази година закъсняхме - само вали и не можа да се направи обработката на почвата", казва зеленчукопроизводителят от с. Трилистник Красимир Кумчев. Заради лошите климатични условия и забавянето с месец по-малко ще се прибира стоката и добивите ще са по-слаби.

Реколтата ще излезе по-късно на пазара и ще има дефицит на зеленчуци, смята и Продан Проданов, който гледа 200 дка пипер в Първомай.

Десетки стопани пък са принудени да зарежат декари с готова продукция, тъй като заради обилните дъждове плевелите избуяли по няколко педи. Производител от Трилистник ще изгуби 20 дка с лук, защото вредните треви са го задушили. Същото е положението и в нивите с тиквички.

"Поради зимните студове, а сега от прекалено високата влажност и дъждове културите не се развиват нормално. Особено чувствителните към влагата пипери жълтеят от задушаване на корените. Прекалено високата влажност създава условия за болести като мана, сиво гниене и бактериози", казва директорът на Института по зеленчуковите култури "Марица" ст. н. с. Стойка Машева. Въпреки че доматите все още са в млада възраст, вече имало нападнати от мана и кафяви листни петна.

"Предстои труден период, зеленчукопроизводителите трябва да направят много пръскания, разрохкване на растенията, за да почнат да се развиват нормално", предупреди Машева.

Градушките от последните седмици почти напълно са унищожили реколтата в селата от Карловско и Хисарско.

"Слънчоглед, ръж, пшеница, близо 1000 дка засети от кооперацията, всичко е изкопано. Водата беше толкова много, че нивите станаха на дерета", разказа кметът на карловското с. Дъбене Вълко Шойлеков. От градушка пострадаха в петък и производителите в с. Паничери, Хисарско.

Чакаме нормална зърнена реколта в Добруджа, твърдят обаче местните арендатори. "Последните дъждове оказаха благотворно въздействие", обясни арендаторът от Генерал Тошево Стилиян Стоянов. Той припомни, че през есента в Добричко бяха засети 380 дка с рапица. Над 90% от площите с маслодайната култура обаче бяха провалени от студа. Комисии от областната земеделска дирекция обходиха полетата с измръзналите посеви и изготвиха протоколи за ситуацията.

"Обилните дъждове в края на май обаче закрепиха крехките класове на есенниците - жито и ечемик, помогнаха на пролетниците и сега имаме нормални очаквания", каза още Стоянов. Той обаче подчерта, че не може да се прогнозира какво ще стане до жътвата.
"Имаше опасност дъждовете да забавят разсадите с пипер, но пороите спряха. Надяваме се, че всичко е в норма", каза производителят на пипер от Каварна Пламен Панайотов.

"Той обясни, че тази стопанска култура си брои дните - точно два месеца трябва да е на леха и след това да бъде засадена в нива. Ако двата месеца бъдат просрочени, пиперът почвал да клони и да цъфти. Засаждането се извършвало между 1 и 3 юни, т.е. точно когато спрели дъждовете.

Отпускат 3 млн. лв. за щетите

Заради загубите от дъждовете зеленчукопроизводителите ще бъдат компенсирани с 3 млн. лв., съобщи министърът на земеделието Мирослав Найденов. Според него обаче и самите фермери трябва да започнат да застраховат продукцията си срещу градушки, наводнения, измръзвания и други бедствия. След като получавали големи субсидии, можело да си позволят да отделят по 50 ст. на декар за полици.

Актуално е да се помисли и за задължителни минимални нива за застраховане и в земеделието, смята Найденов. Според него държавата може да помогне със средства при природни катаклизми, но не и да покрие щетите изцяло. След спиране на валежите комисии от общинските служби по земеделие ще опишат пораженията.

Турция се извини за картата, в която част от България е нейна територия

Министерството на образованието на Турция и образователният департамент в Истанбул се извиниха за невярната информацията, че райони от България са част от територията на Турция. 

Съдържанието в мултимедийните учебни пособия на учениците в Истанбул е грешно, затова представители на образователното ведомство поднасят своите извинения за разпространената карта и заявяват, че не знаят откъде се е появила.

От материалите става ясно, че територията на Турция включва цяла Армения, някои региони на Ирак, райони на България, гръцката част на остров Кипър и райони на Грузия.

Новината гръмна в сряда.

Чиновниците пък преписаха цялата отговорност на бившия ръководител на образователния департамент в Истанбул.

Вицепремиерът на Турция Бюлент Арънч от своя страна заявява, че е „недопустимо подобни книги да се печатат". Той е поискал пълна информация по случая. Според него просто е станала грешка.

Готови ли са китайските фирми да строят по европейски

Изграждането на малка магистрала в Полша се оказа трудна задача за китайска компания

Китайските компании впечатляват света с магистрали, високоскоростни влакове и модерни летища, построени сякаш за една нощ. Една скромна магистрала през картофените ниви в Полша обаче се оказа трудна задача за една от най-големите строителни компании в Китай, разказва Wall Street Journal.

Международна изява

Магистралата А2 между Варшава и Берлин трябваше да бъде възможност за изява на китайците на международна сцена след години наред проекти в развиващия се свят. Полша искала проектът да бъде приключен преди началото на европейското първенство по футбол на 8 юни, на което е домакин заедно с Украйна. 50-километровата отсечка обаче стана жертва на лошото планиране, строгите регулации, по-големите от очакваното разходи. Магистралата остава недовършена вече почти три години след сключването на договора, а полското правителство предупреждава, че ще има заобиколни пътища около китайските отсечки, когато започне първенството. "По мое мнение китайската компания не беше добре подготвена да изпълни договора", каза Лешек Шчепаняк, инженер от строителния надзор.

Тунели за жаби

Когато китайски компании строят в Африка, проектите им са по-мащабни, но са обект на по-малко регулации. При проектите в САЩ пък те действат съвместно с американските си партньори и имат по-ограничена роля. За полската магистрала обаче China Overseas Engineering Group Co. (Covec) е била наета да управлява сложен проект открай докрай в ЕС - проектиране, финансиране и изграждане по строги регулации. Резултатът е провал. В Covec липсвали умения за управление, включително и на пари, и не разбирали важността на регулациите и на воденето на протокол при обществените поръчки. "Те мислеха, че са дошли в Африка", заяви Марек Фридрих, съветник на китайската фирма. Представителите на компанията, изглежда, са сметнали за ненужно да се съобразяват с някои ключови изисквания, като например изграждането на тунели под магистралата, за да могат жаби и други малки животни да прекосяват от едната на другата страна. Тези тунели обаче не били единственият пропуск, целият проект е бил погрешно бюджетиран от самото начало.

България избегна свиване на БВП

Растежът на годишна база е 0.5%, а на тримесечна 0%

Експресните оценки за брутния вътрешен продукт, публикувани миналия месец, бяха потвърдени с предварителните данни, които Националният статистически институт (НСИ) публикува вчера. Българската икономика е отчела 0% растеж през първото тримесечие на годината спрямо четвъртото на миналата. На годишна база пък БВП нараства с 0.5%.

На косъм от рецесията

България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%.

Разбивката по компоненти на БВП (виж графиката) показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване.
Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат.

Делът на индустрията намалява

Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.

Износът е спасил Европа от тежка рецесия

Според ревизираните данни на Евростат, икономиката на еврозоната се е свила с 0.1% през първото тримесечие

Неясното бъдеще на еврозоната тласка икономиката надолу

Ревизираните данни на Евростат, оповестени в сряда, показват, че икономиката на еврозоната все пак се е свила с 0.1% на годишна база в първото тримесечие на 2012 г. Според първоначалните данни, оповестени в средата на май, икономическият ръст на валутния съюз за периода беше нулев. На тримесечна база брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната остава непроменен и според ревизираните данни. Статистическата служба потвърди, че икономиката на целия Европейски съюз е нараснала с 0.1%.

През последното тримесечие на 2011 г. икономиките на двете зони се свиха с по 0.3%. Според данните на Евростат Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Италия и Кипър са страните, изпаднали в техническа рецесия след две или повече тримесечия на спад.

Икономическият спад в Европа е бил по-слаб от очакваното основно благодарение на износа, който е нараснал с 1% в еврозоната и с 0.6 на сто в целия ЕС, след като беше спаднал със съответно 0.7 и 0.3 на сто през предишното тримесечие. Вносът е нараснал с по 0.1% в еврозоната и ЕС, след спад от 1.7% и 1.3%. Ръстът на износа е компенсиран от спада на корпоративните инвестиции с 1.4% и на строителството с 1.1% спрямо предишното тримесечие. Потреблението на домакинствата остават непроменено и не е допринесло към икономическия ръст.

По-лошо следващо тримесечие

Настоящото тримесечие може да се окаже още по-трудно за европейската икономика, след като предсрочните избори в Гърция и сътресенията в испанския банков сектор увеличиха опасенията, че валутният съюз може да се разпадне. През май икономическото доверие спадна до най-ниското си ниво от две години и половина, производството продължи да се свива, а еврото спадна до двегодишно дъно спрямо долара.

"Очакваме свиване на икономиката през текущото тримесечие, водено основно от износа и инвестициите. Има увеличен риск от рецесия, като несигурността натежава над икономическото доверие. Наивно е да се смята, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще реши проблемите", коментира Герд Хасел, икономист в германската BHF Bank, цитиран от Bloomberg.

Във вторник финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 се споразумяха да координират мерките си за справяне с финансовата криза. Според длъжностни лица, цитирани от Bloomberg, политиците са обсъждали "прогреса към финансов и фискален съюз в Европа".

Според последните прогнози на Европейската комисия, икономиката на еврозоната ще се свие с 0.3% през тази година, преди да се върне към растеж през 2013 г. Валутният съюз излезе от предишната си рецесия през третото тримесечие на 2009 г., след като Европейската централна банка понижи основния лихвен процент до рекордно ниски нива.