Показват се публикациите с етикет Испания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Испания. Показване на всички публикации

понеделник, 11 юни 2012 г.

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

В Испания повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни.
В Испания повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни.

През целия си професионален живот Лола Сантияна се е опитвала да помогне на испанските безработни. Сега на 45 години тя може да стане една от тях. Бившият социален работник завежда правителствения департамент в Толедо и се занимава с проблемите на имигрантите в града и тяхната растяща група от безработни, разказва "Гардиън". Тя рядко е била по-заета.

"Никога не сме виждали нещо подобно. Работните места изчезват толкова бързо", казва Сантияна. "Обикновено по това време на годината пазарът на труда расте. Не и сега. За миналата година в района сме загубили 50 000 работни места".

Затънала в рецесия, с огромен частен дълг и затруднена банкова система, Испания е сочена за новата Гърция, а дясноцентристкото правителство на премиера Мариано Рахой е принудено да прилага сериозни мерки за съкращаване на разходите, за да запази мястото на страната в еврозоната.

Неотдавна обаче Испания беше пример за европейско спокойствие. От футбола до храната, от Билбао до Барселона, от модата до впечатляващата архитектура. Тези хубави времена са минало. "Живеехме във фантазия", казва Валериано Гомес, който до края на миналата година беше министър на труда в страната. "Беше абсурд. Сега трябва да се изправим пред действителността."


"Знам, че работата ми е приключила. Или ще трябва да сменя професията си, или да емигрирам", коментира Хесус Феликс, 33-годишен строителен инженер. "Всичко тук е спряло. Няма нищо. Имах свое място с ипотека, но банката ми го отне. Преместих се в дома на майка ми", допълва той.

В автономната област Кастиля ла Манча съкращенията засягат образованието и здравеопазването, както и департамента на Сантияна. "През юни 80 работни места ще бъдат закрити, през декември други 100. Ще ме уволнят", споделя тя и допълва, че обмисля да замине за Никарагуа.

Ситуацията в Толедо е пример за ефекта от икономиите в Европа. Наполовина построена болница е била изоставена. Румънски имигранти се прибират у дома. Някои местни строители се отправят към Балканите, за да търсят работа. ТридесетдГоишни мъже се връщат да живеят с родителите си.

И докато в Испания има най-голям брой безработни в целия ЕС, повече от 24%, Австрия се радва на пълна заетост. Безработицата в еврозоната е на-високата от 1997 г., но в Германия тя е на най-ниското си равнище за същия период.

Виена се е превърнала в място за среща на политици, дипломати, академици и експерти по заетостта, търсещи тайната на спасението от масовата безработица. "Делегациите пристигат от цяла Европа, за да ни питат как го постигаме", казва Йоханес Копф от австрийската служба по заетостта AMS.

Обяснение може да бъде намерено в инициативи като Top-Lokal във Виена. Мястото прилича на ресторант и представлява публично финансиран социален проект, който има за цел да върне дългосрочно незаетите на работа.

Чакащи на маси, сервиращи напитки и почистващи съдове, 70-те души персонал в друга ситуация биха приличали на безнадеждни случаи - бивши затворници, пристрастени към наркотиците и скитници. Това е ресторант, но всъщност е благотворителност, казва Елизабет Шюгерл-Кинер, която е част от проекта. "Става въпрос основно за социална работа, но не ни е позволено да го казваме", уточнява тя.

"Обичам го", споделя румънката Николета Керошевич, която е част от проекта във Виена и е имала работа допреди година, когато я уволняват. "Позволено ми е да остана тук за шест месеца, тогава се надявам да намеря работа в кетъринга. Обожавам да работя в кухни", допълва тя.

Има десетки подобни проекти в Австрия, където 4-процентната безработица е най-ниската в Европа. Едва 2.5% от завършилите университет не работят, според AMS. Средно всеки останал без работа, отново започва да работи до три месеца в сравнение с около две години в Испания. "Австрия все още е благословен остров. Всеки, който иска работа, може да намери", смята Шюгерл-Кинер.


Много са обясненията за успеха на Австрия и провала на Испания - географията, културата, икономическата сила, възможностите за съкращaване и наемане на персонал, разходите за единица труд, политиките за заплатите и образованието. Списъкът е дълъг. Най-сериозната причина за испанските проблеми обаче е сривът в строителния сектор.


Икономиката ни беше напълно зависима от строителния сектор, който беше двойно по-голям от средното за ЕС, коментира Игнасио Тохо, ръководител на една от двете най-големи испански федерации на синдикатите ССОО. "Имаме пет милиона безработни. Тази година те ще станат шест милиона. Корените на кризата са испански, това е наша грешка. Но двете години политики на икономии в Европа тласкат Испания твърде далече, твърде бързо, за да намали дефицита си до 3% (от БВП) до следващата година (от почти 8% тази година). Това е невъзможно", подчертава той.


Обратното се случва в Германия, която засега е най-голямата европейска икономика и често е сочена за модел за успешна политика по заетостта и ниска безработица от около 5.7%. Наскоро най-големият индустриален профсъюз IG Metall спечели увеличение от 4.3% на заплатите на членовете му - най-голямото за последните 20 години.


Според експерти по европейска икономика германските работници печелят девет десети от това, което би трябвало, докато испанците и португалците получават до 20% повече, а гърците и италианците - до 30% и 10% съответно.

Радикалните съкращения и реформи на пазара на труда преди почти десет години при управлението на канцлера Герхард Шрьодер запазиха заплащането относително ниско и заетостта висока.



Според служители от Европейската комисия обаче има и негативни страни в германския успех. Няма установена минимална заплата, участието на жените на пазара на труда е относително ниско и има много "работещи бедни" заради бума на зле платени работни места, които изискват ниска квалификация на служителите.


Скорошно проучване показва, че 50% от работещите жени в Германия са на половин работно време и са ниско платени, една трета са доволни от това, друга една трета не може да намери нещо по-добро, а останалите се надяват на издигане в кариерата.


Правителствената политика обаче има голямо значение. По време на финансовата криза през 2008-2009 г. Германия, Австрия и Белгия използваха част от фискалните си стимули, за да спрат увеличаването на опашките за помощи за безработни. Те плащаха на фирми, за да съкратят работното време, вместо да уволняват персонала, и увеличиха заплатите, за да компенсират част от намалените доходи. Когато положението се подобри, служителите се завърнаха към пълното работно време.


Дори и по време на най-тежката рецесия през 2008 г. и 2009 г., когато германската и австрийската икономика се свиха с 5% и 4%, имаше минимално увеличение на безработицата (0.3% и 1%). За същия период безработицата в Испания и Ирландия скочи с около 7% и 6%.


"Вижте какво се случи в Гърция и Ирландия и сега ще се случи и тук", казва 15-годишния Раян по време на протест в Мадрид. "Винаги спорим за това, докато вечеряме. Все повече деца питат родителите си дали могат да заминат да учат в чужбина. Няма бъдеще тук."

В Испания и Гърция повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни, в Португалия те са 35%, в Италия и Ирландия - 32%. В Германия младежката безработица е около 8%."

В скорошно проучване на Международната организация на труда (МОТ) се казва, че Европа е изправена пред "загубено поколение". Други говорят за "обречено поколение". Според МОТ поне до 2016 г. ситуацията няма да се подобри.


"Казвам на младите хора, че е много трудно. Дори не можете да навлезете на пазара на труда. А това е най-добре образованото поколение, което Испания е имала", споделя Франсиско Утрера Мора от управляващата Народна партия. "Условията са толкова строги, че компаниите дори няма да наемат млади хора, когато се нуждаят от тях."


Въпреки постоянните оплаквания на политици и работодатели за липсата на достатъчно умения изследване сред 500 компании от април сочи, че 86% от компаниите в Европа са намалили или замразили инвестициите в обучения през последната година.


За разлика от Гърция в Испания и Ирландия няма големи размирици. "Хората тук винаги са мислили, че Испания е проблемът и Европа е решението", казва Гомес. По думите му обаче това се променя. "Навлизаме в период на политически риск. Хората започват да се разочароват. Омръзнало им е от Европа", допълва той.

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!


След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията






Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.

Гърция се надява най-много

Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.

Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".

Кипър ще е следващият

В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.

Ирландия сбърка, Португалия търпи

Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.

Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.

След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.

Италия - голямата въпросителна

Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily

Тройката ще надзирава Испания


Тройката ще надзирава Испания

Уверенията на Мариано Рахой, че помощта идва без тежки условия, все повече се пропукват




В събота испанският премиер обяви, че условията по заема ще засягат само банките
В събота испанският премиер обяви, че условията по заема ще засягат само банките


Испания ще бъде поставена под надзора на международните кредитори след отпускането на спасителен заем за банковата й система, съобщава Reuters, позовавайки се на официални източници от Европейския съюз (ЕС) и Германия. Това е в противоречие с изказванията на испанския министър-председател Марионо Рахой, който настояваше, че средствата ще бъдат отпуснати без подобни ангажименти. Решението на еврозоната да отпусне до 100 млрд. евро за испанските банки доведе до силен ръст на европейските акции и единната валута, а лихвите по испанските и италианските облигации започнаха да спадат на вторичния пазар.

Официалните изявления относно спасителния пакет оставят редица открити въпроси, включително точната сума на помощта и начините на разпространението й. След обявяването на споразумението в събота Мариоано Рахой обяви, че то ще включва само условия за банковия сектор и "няма да има нищо общо" с процедурите, съпътстващи спасителните пакети за Гърция, Ирландия и Португалия.

В последствие обаче европейският комисар Хоакин Алмуния и германския финансов министър Вофганг Шойбле коментираха, че както и при другите спасителни пакети, т. нар. "тройка" трябва да наблюдава процеса. Тройката включва Европейската комисия, Международният валутен фонд и Европейската централна банка. "Разбира се, че ще има условия. Който и да дава парите, няма да ги даде просто така", коментира Алмуния пред испанското радио Cadena Ser.

Той също така заявява, че МВФ ще бъде напълно ангажиран с надзора на испанската програма, въпреки, че няма да отпуска средства. Банките, които ще се възползват от помощта, трябва да представят планове за преструктуриране. От своя страна Шойбле е коментирал пред германска радиостанция, че "щом испанската държава взема заемите, тя трябва да е отговорна за тях. По всяка вероятност и в този случай ще има "тройка". Естествено е да има надзор, за да е сигурно, че програмата се изпълнява, но това се отнася само за преструктурирането на банките".

С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция


С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция

Мадрид няма да налага нови бюджетни ограничения, тъй като вече прилага строга фискална програма, а и средствата са само за банките




Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана,  защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.

В събота Испания стана четвъртата страна от еврозоната, която потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС). Този път обаче ситуацията е различна от тази със спасяването на Гърция, посочва Financial Times.

Каква е целта?

За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.

Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.

Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.

Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.

Какво е по-различното?

До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.

Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще  включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само  за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.

Ще има ли други, допълнителни условия?

Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на  ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за  спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.

МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.

От къде идват парите?

За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.

Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.

Заемът за Испания зарадва пазарите


Заемът за Испания зарадва пазарите

Анализаторите не очакват позитивните тенденции да се окажат устойчиви, предвид оставащите неясноти около бъдещето на еврозоната





Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Световните пазари започнаха седмицата със силен ръст, след като инвеститорите приветстваха решението на европейските политици да се отпусне помощ от 100 млрд. евро за стабилизиране на испанските банки. Индустриалните суровини също отчитат стабилно търсене, след като последните статистики за Китай показаха по-силен от очакваното износ и по-слаба от очакваното инфлация. Това увеличи надеждите, че Пекин ще продължи да разхлабва паричната политика при нужда.

Световният индекс FTSE отчита ръст от 1.2%, след като акциите в Азиатско-тихоокенаския регион напреднаха с 1.8%, а FTSE Eurofirst 300 отвори с ръст от 1.5 на сто. Японският индекс Nikkei се повиши с 2%, хонгконгският Hang Seng - с 2.1 процента, южнокорейският Kospi - с 1.6%, а в Китай Shanghai Composite нарасна с 0.3 на сто.

Основният испански индекс Ibex 35 е нагоре с 4.6%, а акциите на европейските банки са поскъпнали с 3.3%. Британският индекс FTSE 100 е нараснал с 1.7%, а германският DAX и френският основен индекс CAC-40 с по 2%. Американските фючърси в рамките на S&P 500 също са поскъпнали с 1.3% и явно ще продължат ръста си с от миналата седмица.

Златото поскъпна с 0.4 на сто до 1601 долара за тройунция, суровият петрол напредна с 1.79 долара до 86.13 долара за барел, а сорта Брент – с 2.12 долара до 101.6 за барел.

Скачени съдове

Притокът на пари към по-рискови активи става за сметка на отлив от "сигурните убежища" на инвеститорите, отбелязва Financial times. Доходността по щатските 10-годишни облигации, които преди седмица отбелязаха рекордно дъно под 1.5%, се покачиха с 5 базисни точки до 1.68%, а лихвите по еквивалентните германски бундове скочиха със 7 базисни точни до 1.38%. Испанските 10-годишни облигации също започнаха да привличат купувачи и лихвите по тях спаднаха с 14 базисни точки до 6.07%.

Доларът, който доскоро печелеше от тревогите около еврозоната и растежа на световната икономика, също започва да спада и засега е поевтинял с 0.7%. Същевременно еврото поскъпна до 1.2634 долара, като в петък затвори на 1.2516 долара.

Вълна от оптимизъм

Апетитът към рискови активи се върна на пазара, след като през почивните дни финансовите министри на еврозоната се съгласиха да бъдат отпуснати до 100 млрд. евро на Испания, за да може четвъртата по големина икономика в региона да рекапитализира затруднения си банков сектор. Окончателният размер на спасителния заем ще бъде определен, след като по-късно този месец бъде публикуван независимият одит на испанските банки.

Друг фактор бяха изненадващо добрите данни от Китай. Изненадващият ход на Китайската народна банка да намали основния лихвен процент миналата седмица създаде опасения, че статистическите данни за икономиката ще бъдат слаби. Цифрите обаче се оказаха положителна изненада, макар че все още сочат за отслабване на икономиката. През май китайският износ се е увеличил с 15.3% спрямо миналата година, а инфлацията е спаднала до двегодишно дъно от 3%.

"Фактът, че Испания ще получи помощ при по-леки условия от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия също дойде като добра новина. Заедно със смесените, но по-добри от очакваното китайски данни, това предразполага пазарите да растат в началото на седмицата", коментират анализаторите на Crеdit Agricole Corporate & Investment Bank, цитирани от Wall Street Journal. Спасителният пакет за Испания няма да включва допълнителни изисквания за бюджетни икономии, каквито бяха наложени на другите затруднени държави.

Едно наум

Въпреки ръста при отварянето на търговията, някои участници на пазара остават скептични за шансовете тази тенденция да се окаже трайна, тъй като е въпрос на време първоначалната еуфория да бъде заместена от въпроси за това откъде точно ще дойдат парите и дали това не е стъпка към спасяване на самата Испания, а не само на банките й. Наближаващите избори в Гърция също привнасят усещане за несигурност.

"Сумата от 100 млрд. евро далеч надхвърля 40-те милиарда, които се очаква да са нужни за испанските банки. Това ще увеличи държавния дълг с около 20%. Размерът на спасителния пакет е значителен, което само по себе си също е притеснително и в бъдеще това може да се обърне срещу еврото", отбелязват още от Crеdit Agricole.

неделя, 10 юни 2012 г.

ЕС натиска Испания да иска помощ


ЕС натиска Испания да иска помощ

Финансовите министри от еврозоната се свързаха във видеоконференция снощи да обсъдят как да помогнат на Испания да преодолее кризата в някои ключови банки, която застрашава да срине общата европейска валута.
Мадрид така и не отправи до последния момент официално искане за помощ, но от високопоставени източници от ЕС съобщиха на Ройтерс вчера, че за целта ще са необходими около 100 млрд. евро от спасителния фонд.
Германия и другите основни страни в ЕС натискат Мадрид да предяви официално искане за помощ преди изборите в Гърция на 17 юни, когато еврозоната може да се окаже под двоен удар. Мадрид обаче настоява за директна финансова инжекция в закъсалите банки, а не за общ спасителен план за страната като цяло, което би подложило Испания на режим на строги икономии.

събота, 9 юни 2012 г.

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи спасителен заем от останалата част от еврозоната за банковия си сектор.
Новината дойде вечерта в събота след двучасова видеоконференция на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде БНТ.
Така Испания ще получи заем от до 100 млрд евро за банките си; Международният валутен фонд също ще участва в спасителното споразумение, но само със статут на наблюдател.
Спасителният заем няма да включва изисквания за бюджетна дисциплина от страна на кредиторите спрямо испанското правителство, понеже ще бъде използван само за подкрепа на банковия сектор в страната, спестявайки по този начин „унизителните" външни условия, на които трябваше да отговорят страните с дългови кризи в Европа.
По този начин Испания става четвъртата страна в еврозоната, която получава международен спасителен заем – след ГърцияПортугалия и Ирландия.
Испания е 12-тата най-голяма икономика в света, четвъртата по големи в еврозоната и петата най-голяма в ЕС.
Малко по-рано испанският министър на икономиката Луис де Хиндос заяви, че Испания ще поиска финансова помощ от еврозоната.
"Испания декларира намерението си да поиска европейско финансиране за рекапитализацията на тези банки, които имат нужда от това", заяви де Хиндос на пресконференция, цитиран от АФП.

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Спасяването на Испания може да стигне до 100 млрд. евро

Еврогрупата обсъжда как да помогне на Мадрид

Испанският премиер Мариано Рахой
Испанският премиер Мариано Рахой

Еврозоната обмисля план за финансова помощ на испанските банки до 100 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позовава на два високопоставени източчника от Европейския съюз.

Испания все още не е отправила официална молба за помощта, уточнява агенцията. В момента се провежда конферентен разговор между финансовите министри от еврозоната, на който трябва да стане ясна технологията на спасителния план. Източник на агенцията твърди, че в съобщението от разговора ще бъде обявена сумата от 100 млрд. евро като лимит.
 
Преди началото на конферентния разговор (17.00 часа българско време) председателят на Евргрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) Жан-Клод Юнкер заяви: "Не, Испания все още не е поискала пари, но ние ще сме готови, ако тя го направи".

Запитан дали очаква Испания да поиска финансова помощ, шведският премиер Фредрик Рейнфелд заяви по местно радио: "Мисля, че всичко очакват това. Дори има разговори за сумата – до 80 млрд. евро", съобщи по-рано в събота Ройтерс.

В интервю за португалксо радио вецепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио заяви в петък, "че се очаква Испания да подготви молба за извънредна помощ за банкова рекапитализация."

Испанските банки пораждат опасения в еврозоната, поради което в четвъртък рейтинговата агенция Fitch понижи с три пункта суверенната оценка на Испания до ВВВ и негативна перспектива, оценявайки нуждите от рекапитализиране на банковия сектор на 60 до 100 млрд. евро, като предишната й оценка беше за 30 млрд.

Преди това друга от трите големи рейтингови агенции - Standard & Poor's, предупреди, че може испанските банки да имат нужда от 50 до 82 млрд. евро, което увеличава вероятността от подкрепа от страна на Европейския съюз за испанското правителство.

Шефът на МВФ иска действия от лидерите на Европа 

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът".

"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя. Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 млрд. евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Най-късно до 21 юни ще е готов първият одит на испанските банки 

Независимият одит на испанските банки, чиято цел е да се определи нужния допълнителен капитал, ще бъде предоставен на правителството най-късно на 21 юни, съобщиха от централната банка и икономическото министерство. "Резултатите от тези проучвания, поверени на германската група Roland Berger и американската Oliver Wyman трябва да бъдат предадени от консултантите най-късно на 21 юни", допълниха двата източника.

А резултатите от втория, още по-задълбочен одит, правен от голямата четворка - Deloitte, KPNG, PricewaterhouseCoopers и Ernst&Young, ще станат известни най-късно на 31 юли.

Извършените до момента две реформи в банковия сектор в рамките на последните месеци, не успяха да разсеят притесненията около стабилността на испанските банки, чиито баланси пострадаха от растящия процент необслужвани ипотечни заеми. Според различни изчисления, за рекапитализацията на сектора ще са необходими колосалните 180 млрд. евро, като сумата може тепърва да набъбне.

Неяснотата около способността на правителството да се справи с проблемите в банковата система доведе до рекордно нарастване на рисковата премия по испанските държавни ценни книжа.

Липсва доверие в Испания

Приоритетът на испанското правителство трябва да бъде "да си върне изгубеното доверие, защото без него няма да бъде възможно да възобнови растежа и да създаде работни места", посочи днес управителят на испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес Ордониес, цитиран от Франс прес. През следващата седмица той ще бъде заменен на поста от Лиус Мария Линде.

"Ниското равнище на доверието, до което стигнахме през последните месеци и седмици, затрудни и направи по-скъпо решаването на бюджетните и финансовите проблеми в Испания", подчерта Ордониес.

След като страната изпадна отново в рецесия в началото на годината, "ние очакваме спад на активността" за цялата 2012 г., се посочва в годишния доклад на Banco de Espana. Експертите й обаче прогнозират, че през 2013 г. се очакват първите етапи на по-трайно съживяване".

петък, 1 юни 2012 г.

Испания банкрутира


Испания банкрутира


Недоволна клиентка крещи в клон на банка “Банкия” в Мадрид
Облаците на еврозоната отново се сгъстяват, този път заради Испания. Големите испански банки изпитват остра нужда от парично захранване заради масовото бягство на капитали от страната, която не може да се справи с огромния си бюджетен дефицит.
Паниката предизвика изтичане на няколко десетки милиарда евро само за броени дни, тъй като вложителите прехвърлят парите си в чужбина или на друго, по-сигурно място.
"Испания е в ефективен банкрут", каза Чарлз Дибел, шеф на отдела за пазарна стратегия на международната финансова група "Лойдс".
Шефът на Европейската централна банка Марио Драги остро разкритикува действията на правителството в Мадрид по спасяването на национализираната банка "Банкия". Забавянето да се рекапитализира тя за броени дни вдигна сумата, необходима за спасяването , от 12 на 23,4 млрд. евро.
"Това е най-лошият възможен начин да се вършат нещата, тъй като накрая се плаща най-високата цена", посочи ръководителят на ЕЦБ пред депутати в Европарламента.
Драги отиде и по-нататък, като обвини лидерите на големите страни в ЕС, че нямат ясна визия за бъдещето на еврозоната, което поставя под въпрос самото съществуване.
Експертите се опасяват, че Испания много скоро ще се окаже втора Гърция и че същата съдба скоро може да сполети и Италия.
Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос се опита да опровергае слуховете, че Мадрид обсъжда програма за спасителен заем с Международния валутен фонд, като ги нарече "безсмислици".
МВФ също отхвърли твърденията за финансова помощ, но добави, че мисия на фонда се готви да посети Мадрид за годишни икономически консултации.


събота, 19 май 2012 г.

"Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки


"Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки


"Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки
Автор: 24 Часа
Кредитната агенция "Мудис" понижи рейтинга на 16 испански банки, сред които са най-големите банки в страната - Банко Сантандер и BBVA, предадоха световните агенции.
"Сантандер" и BBVA вече са с рейтинг A3 - същия, какъвто има и Испания. Досега рейтингът на двете банки беше Aa3.
"Мудис" се позова на ескалиращия размер на лошите кредити, икономическата рецесия, затруднения достъп до свежи средства и ограничените възможности на правителството да подкрепи сектора в случай на нужда.
Решението на кредитната агенция задълбочи страховете, че проблемите на Гърция, която не успя да сформира правителство и може да излезе от еврозоната, ще предизвикат ефекта на доминото и ще разклатят и други застрашени държави.
Притесненията относно испанската икономика вече са много сериозни, тъй като решението на "Мудис" доведе до ново повишение на доходността по десетгодишните ценни книжа. Лихвата им вече е 6,31%, а разликата в лихвата с германските книжа, които се считат за еталон, е 490 базисни пункта.
Клиентите на национализираната испанска банка Bankia са изтеглили повече от 1 млрд. евро през последната седмица като знак за бързо изпаряващото се доверие в банката, предаде Ройтерс.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Робърт Зелик: Испания и Италия потъват, ако Гърция изпадне от еврозоната


Робърт Зелик: Испания и Италия потъват, ако Гърция изпадне от еврозоната


Робърт Зелик: Испания и Италия потъват, ако Гърция изпадне от еврозоната
Робърт Зелик обясни, че Европа може да понесе удара от напускането на Гърция, но това може да доведе до „ефекта на доминото“. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще засегне глобалната икономика, но може да бъде пагубно за Испания и Италия, заяви ръководителят на Световната банка Робърт Зелик.
Според него подобен сценарий за Гърция ще се отрази на всички страни, които извършват структурни реформи, предаде bTV.
На икономически форум в САЩ Робърт Зелик обясни, че Европа може да понесе удара от напускането на изпадналата в политическа и финансова криза държава, но това може да доведе до „ефекта на доминото".
Банкерът даде съвет на Европейския съюз да насочи усилията си в намиране на начин да помогне на Испанияи Италия, за да не рухне цялата еврозона.
Робърт Зелик все пак похвали двете страни за започналите реформи, които целят справяне с бюджетните дефицити.
Междувременно в четвъртък официално беше обявено, че Испания е влязла в рецесия. Това стана известно в края на април, но местният национален статистически институт потвърди информацията едва сега.

петък, 11 май 2012 г.

„Фич" сваля рейтинга на всички в еврозоната, ако Гърция напусне


„Фич" сваля рейтинга на всички в еврозоната, ако Гърция напусне


„Фич" сваля рейтинга на всички в еврозоната, ако Гърция напусне
„Фич" изтъкна, че най-застрашени са Франция, Италия, Испания, Кипър, Ирландия, Португалия, Словения и Белгия. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Кредитната агенция „Фич" предупреди цялата еврозона, че ако Гърция напусне валутния блок в резултат на тежката криза, рейтингите на останалите страни ще бъдат застрашени от понижаване.
Компанията съобщи, че при подобен сценарий вероятно ще постави отрицателна перспектива на всички членки на еврозоната, но успокои, че рейтингите на тези, които вече имат такъв, няма да бъдат понижавани моментално, предаде „Ройтерс", цитирана от БГНЕС.
„Фич" също така изтъкна, че тези страни са ФранцияИталияИспанияКипърИрландияПортугалия,Словения и Белгия.
„В случай, че Гърция напусне еврозоната, вследствие на текущата политическа криза или на по-късен етап, когато икономиката не се стабилизира, „Фич" вероятно ще постави отрицателен рейтинг на всички останали държави в еврозоната, тъй като вече преразгледа систематичните и специфични за всяка страна последици от гръцкото решение," съобщи в комюнике международната кредитна агенция.
„Фич", чиито решения влияят на разходите по заеми на правителствата, освен това заяви, че понижения на рейтинги ще има в зависимост от начина, по който изходът на Гърция се отрази на зоната.
„Вероятността и магнитудът ще зависят до голяма степен от европейския политически отговор и от успеха при ограничаването на заразата. Както и от изготвянето на заслужаваща доверие визия за реформиранаеврозона," подчертава още агенцията.
„Въпреки това, рейтингите на всички членки ще бъдат изложени на риск," отбелязаха още веднъж от „Фич".

вторник, 24 април 2012 г.

Испанската икономика се сви


Испанската икономика се сви


Испанската икономика се сви
Централната банка на Испания обяви днес, че страната вече е в техническа рецесия, след като икономиката се е свила с 0,4% през първото тримесечие спрямо последните три месеца на 2011 година, предадоха AP и ДПА. За четвъртото тримесечие на миналата година бе отчетен спад от 0,3%, припомня АP. Техническа рецесия има при две поредни тримесечия на свиване на икономиката. На годишна основа испанският брутен вътрешен продукт (БВП) е намалял с 0,5%. Оценката на централната банка не е изненадваща. По-рано испанското правителство обяви, че икономиката се свива и прогнозира спад от 1,7% за тази година.Рецесията и безработицата от 23% в Испания предизвикаха опасения, че в крайна сметка страната може да има нужда от спасителна помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ). 

http://www.economynews.bg

Икономиката на Испания затъва в по-дълбока рецесия


Икономиката на Испания затъва в по-дълбока рецесия


Икономиката на Испания затъва в по-дълбока рецесия
След свиването от 0,3% през последното тримесечие на 2011 г., през първото тримесечие на 2012 г. икономиката на Испания се е свила отново с приблизително 0,4%. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Испанската икономика остава в рецесия и в началото на 2012 г., се отбелязва в доклад на Централната банка в Мадрид.
След свиването от 0,3% през последното тримесечие на 2011 г., през първото тримесечие на 2012 г.икономиката на Испания се е свила отново с приблизително 0,4%, предаде БГНЕС.
Два поредни месеца с отрицателен икономически растеж означават влизане в период на рецесия, от която страната излезе в началото на 2010 г.
„Испанската икономика започва 2012 г. с продължаващ спад. Развитието й в следващите тримесечия ще е застрашено от несигурност и рискове от по-нататъшен отрицателен растеж, свързани с възможното развитие на кризата със суверенния дълг в езрозоната“, посочва още банката.
Това е вторият пореден спад на икономиката след свиването от 0,3% през предходното тримесечие, отбеляза в днешния си доклад банката, позовавайки се на високото фискално напрежение в страната.
След свиване от 0,7% през 2011 г. испанското правителство очаква през тази година БВП да отчете спад от 1,7%.

Общо показвания