Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България заради решение на Върховния административен съд (ВАС).
Председател на тричленния съдебен състав по него е била членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Цветанка Табанджова. Останалите са били Виолета Ковачева и Йордан Константинов.
Изводът на съда в Страсбург е, че е било ограничено правото на достъп до съд на жалбоподателкатаДесислава Радева, без това засягане да е било оправдано от преследването на легитимна цел, предаде „Дневник".
Делото е от 2003 г., когато Десислава Радева подала молба да й отпуснат еднократна социална помощ за зъболечение до дирекция „Социално подпомагане" в София. Тя получава писмен отказ, защото през същата година вече й била отпусната еднократна помощ за отопление.
Отказът е оспорен по административен ред пред директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане" за София-град, но той оставил без уважение жалбата й и потвърдил заповедта на директора на дирекцията.
Десислава Радева получава този административен акт на 17 април 2003 г. В 14-дневен срок тя го обжалвала, но дните между първи (четвъртък) и шести (вторник) май били неработни и празнични.
Административното отделение на Софийски градски съд приема, че жалбата е просрочена, защото срокът за обжалване е изтекъл на 1 май 2003 г., и прекратило производството.
Определението му било обжалвано пред ВАС, като Десислава Радева е посочила в жалбата си, че не трети (събота) май, а 7 май е първият работен ден.
ВАС не взел предвид нейните възражения и оставил в сила определението на долната инстанция. Касационната инстанция посочила в мотивите си, че срокът формално изтичал на първи май, но доколкото това бил празничен ден, следвало да се приеме, че той изтича на 3 май, който бил първият работен ден.
Пред Европейския съд по правата на човека Десислава Радева се оплаква, че е нарушено правото й на достъп до съд заради грешното изчисляване на срокове от страна на националните съдилища.
Според решение на правителството всички дни между двата официални празника – 1 и 6 май, са били неработни, така че обективно първият работен ден, когато е могла да депозира жалбата си, е бил 7 май.
В определението на съдебния състав, председателстван от Цветанка Табанджова, е записано, че първи май е събота, „поради което... срокът за обжалване е изтекъл на 03.05.2003 г., който е работен ден.
Правителството поддържало позицията, че Десислава Радева сама е виновна за това, че жалбата й пред националните съдилища била обявена за просрочена. Тя е била длъжна да докаже, че дните от 1 до 6 май са неработни.
Европейският съд отбелязва, че съгласно националното законодателство съдът е длъжен служебно да следи за сроковете и че това не е задължение на страните, поради което жалбоподателката не може да бъде упреквана, че не е представила доказателства за решението на Министерския съвет.
Съдът в Страсбург приема аргумента на жалбоподателката, че ВАС е допуснал явна грешка при изчисляването на сроковете, макар и частично да се е съгласил с нея, че срокът не изтича на 1 май, а на 3.
Европейският съд явно е направил справка с календара за 2003 г. и е установил, че не отговаря на истината твърдението на ВАС, че 1 май било в събота и следователно 3 май е първият работен ден.
1 май се е падал в четвъртък, трети май е в събота, а останалите дни са били неработни.
Европейският съд отбелязва, че не намира за необходимо да установява дали жалбоподателката е представила или не доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е пропуснала срока.
Съдът изтъква, че тя е изложила достатъчно доводи в подкрепа на твърдението си, че жалбата й не е просрочена, и според него „аргументите на жалбоподателката не са били изследвани от съдилищата и определенията за недопустимост на жалбата поради просрочване на законно установения срок за жалба са основани на погрешно изчисляване на срокове... и те са предизвикали ограничаване на правото й на достъп до съд".
